СРОКОВЕ
Установяване и изчисляване на сроковете
Чл. 22. (1) Срокът в административното производство е 14-дневен, когато не е установен от закона или определен от органа по приходите, съответно от публичния изпълнител. Органът по приходите и публичният изпълнител не могат да определят срок, по-кратък от 7 дни.
10
(2) Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни.
(3) Срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец.
(4) Срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответното число, срокът изтича в последния му ден.
(5) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(6) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
(7) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
(8) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва лично да се извърши или представи нещо пред органа по приходите или публичния изпълнител, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
Спазване на срока
Чл. 23. (1) Срокът е спазен, когато действието е извършено или документите са подадени пред надлежния орган или са получени от страната преди изтичането на срока, определен по реда на чл. 22 .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Срокът се смята за спазен и когато изпращането или получаването на документите е станало чрез пощенски оператор, куриер или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, както и когато са подадени пред ненадлежен орган по чл. 5 , преди изтичането му.
Установяване спазването на срока
Чл. 24. (1) Спазването на срока по чл. 23 се установява от наличието на поне едно от следните обстоятелства:
1. пощенско клеймо или отпечатък с датата на подаване;
2. заверка от пощенския служител с датата на подаване;
3. заверка от служител в куриерска служба с датата на подаване;
4. дата на изпращане на електронното съобщение;
5. дата на входящия номер на подадените документи.
(2) При противоречие между данните по ал. 1, т. 1 - 3 пощенският оператор издава удостоверение за потвърждаване на датата на подаване.

Установимост - възможност за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо дълготрайният материален актив да се определи (идентифицира) въз основа на:

а) притежаваните от предприятието права върху актива отделно от другите активи;

б) възможността активът да се изведе от предприятието отделно от другите активи.

3. При определянето на срока на годност на амортизируемия актив предприятието следва да се съобрази със:
а) предполагаемото физическо износване, което включва:
- гаранционния срок;
- степента на използване на възможностите (натоварването) на актива;
- условията, при които ще се ползва активът;
- предоставената информация от предприятието производител за срока на безаварийното ползване на актива в зависимост от условията на ползването и натоварването му;
- възможността на предприятието да извършва икономически обосновани разходи за поддържане на физическото състояние на актива или възможността за сключване на договори за поддръжка на актива от други предприятия;
- обвързаността на употребата на актива с други активи в предприятието; в този случай е възможно срокът на годност на актива да зависи от срока на годност на обвързаните с неговата употреба други активи;
- експертните мнения;
- наличието на договор за подмяна на актива след изтичането на определен срок, от които предприятието смята да се възползва;
- натрупания в предприятието опит в ползването на подобен вид активи и т.н.;
б) предполагаемото морално остаряване, което включва:
- плановете, приети от предприятието, за поетапно или цялостно обновление, прекратяване или промяна на досегашната му дейност;
- вероятността на пазара да се появи усъвършенстван вариант на актива, който икономически да е по-изгоден за употреба в дейността на предприятието;
- моралното остаряване на ползваната в предприятието технология;
- прогнозираните промени в пазарното търсене на произвежданите от предприятието продукти и услуги чрез актива;
- възможността активът да се ползва и за други, различни от тези при закупуването му цели;
- прогнозите на специалисти за моралното остаряване на актива и т.н.;
в) ограниченията върху ползването на актива - правни, фактически и т.н.