Възникна обаче един друг интересен въпрос в офиса. Ако последният работен ден е петък, а служителя започва следващата си месторабота от събота, то какво трябва да запише стария работодател като крайна дата в документите: Заповед за освобождаване, УП2, УП3, Д1, Уведомление чл. 62, Трудова книжка.
УП 3 не е задължително за издаване, ако работи на 8 часа.
Разбирам и благодаря за хубавите думи. Точно така е с датите в калкулатора, както сте написала - за ориентир.

Дата на първия работен ден, в който лицето не е на работа я възприехме, като правило за всички калкулатори. Избрахме я, защото тя се записва, като крайна дата в трудовата книжка и в заповедта за освобождаване. В последствие, тъй като много потребители не четяха текста над калкулаторите и често поставяха там дата на последен работен ден, решихме да я изпишем отдолу, за да направи впечатление. Възможно е да преразгледаме пак тази дата в калкулаторите, като дадем възможност за избор - дата на последен ден в осигуряване или дата, от която лицето не е на работа. Затова всеки въпрос и предложение за тази дата е добре дошъл.

Конкретно на Вашия въпрос с примера петък - понеделник, моите колеги записват така:

В ТК - дата на първи работен ден, от който лицето не е работа (понеделник)
В Заповедта - дата на първи работен ден, от който лицето не е работа (понеделник)
В УП2 - дата на последен ден в осигуряване (петък)
В Д1 - дата на последен ден в осигуряване (петък)
В УП3 - дата на първи работен ден, от който лицето не е работа (понеделник)
В Уведомлението по чл. 62 - дата на първи работен ден, от който лицето не е работа (понеделник)

В калкулатора, за целите на пресмятането трябва да се запише  - дата на първи работен ден, от който лицето не е работа (понеделник)
В калкулаторите посочвате датите, както е описано над тях, за да изчисли стажа правилно. Кое Ви притеснява?
Моля, пишете на кирилица.

Майчинството за първата година, съгласно чл. 49 КСО се определя така:
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Но след това се казва, че дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Най-общо: Тъй като 90%*180 лева е по-малко от минималната работна заплата, се взима минималната. Най-вероятно служителката от НОИ не е съобразила, че обезщетението Ви не може да е под МРЗ. Това правило важи за първата година от майчиството. След това до втората година ще получавате 240 лева.

Леко раждане!
Във Вашия случай първата година майчинството Ви ще е 290 лева на месец или 310 лева на месец от 01.01.2013 , а втората година ще е 240 лева на месец.
Постановление № 250 от 11 октомври 2012 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 250 ОТ 11 ОКТОМВРИ 2012 Г.
за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2013 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 310 лв. и на минималната часова работна заплата 1,85 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. Необходимите средства за изпълнение на постановлението в бюджетните организации и дейности се осигуряват в рамките на средствата по бюджетите на държавните органи, министерствата и другите бюджетни организации, трансфера от републиканския бюджет за самостоятелните бюджети и от извънбюджетните сметки, от собствени приходи на общините и от извънбюджетни средства.

§ 2. В чл. 1, ал. 4 от Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации (обн., ДВ, бр. 29 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 76 и 92 от 1997 г., бр. 5 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 14 от 2008 г., бр. 4 от 2009 г., бр. 51, 91 и 93 от 2011 г. и бр. 49 от 2012 г.) числото „290“ се заменя с „310“.

§ 3. Министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите дават указания по изпълнението на постановлението и решават в рамките на своята компетентност възникнали специфични въпроси по прилагането му.

§ 4. Постановлението се приема на основание чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда.

§ 5. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2013 г.

Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
Колеги, в сайта на НАП днес е публикувано ново становище № 20-00-194/11.10.2012 г. относно изменения и допълнения в КСО и Наредба Н-5 от 2005 г.

Разясненията касаят осигуряването на съпрузите на лицата по чл.4, ал.3, т.1 и т. 4 от КСО.

Линк за сваляне на становището в PDF: http://nap.bg/document?id=3723
НАП от 17 Октомври 2012

Изпълнителният директор на НАП изрази становище относно прекъсване за целите на държавното обществено осигуряване на трудовата дейност от осигурените и за общо заболяване и майчинство еднолични търговци за периодите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

От становището:

"Това означава, че едноличните търговци не са длъжни по закон да доказват с договор за прокура прекъсване на трудова дейност както за париодите за временна нетрудоспособност, бременност и раждане, така и за периодите на отглеждане на малко дете."


Свали становището от сайта на НАП от тук: http://nap.bg/document?id=3721

Моля, пишете на кирилица.
Физическото лице се осигурява като СОЛ само в ЕООД"1", където е собственик. В ЕООД2 засега не се осигурява никой (няма СОЛ, ДУК, ТД, ГД), само формира приходи. Идеята е, че ако се счита за доход по извънтрудово правоотношение сума изплатена на физическо лице-управител-несобственик, то тогава би било по-добре печалбата на дружеството да се изплати на този управител-несобственик под формата на извънтрудов доход, за който се прилагат 25% НПР съгласно чл.29 ЗДДФЛ.

Но наистина разпоредбата на буква "и" "правоотношенията, независимо от основанието за възникването им" не е ясно как точно би била изтълкувана при евентуална проверка, така че вероятно ще тряба да заложим на сигурното (корпоративен данък).

Разбирам идеята ти, но дори и несобственик, това вънграждание изплатено за труда му като управител няма да има тези нормативно признати разходи от 25%. Това правоотношение с управителя независимо, че договора е извънтрудов (граждански) се облага, като трудов. Евентуално, ако имаше ДУК по който получава възнаграждание и се осигурява, като такъв и да се окаже, че извърши и някаква друга работа по граждански договор, различна от управлението, то тогава може нещо да се мисли. Но при положение, че договора с управителя е за неговата дейност, като управител, то този договор, макар граждански се облага, като трудов (без НРП).

За осигуряването, според мен имаш попуск.
Най-вероятно си подходил така: Има ДУК и възнаграждение - има осигуровки по ДУК, няма ДУК и възнаграждение - няма осигуровки по ДУК.
Това е така, но ако лицето беше съдружник, за да може да се осигури, като СОЛ за труда си с личен труд. Всеки труд е свързан с начисляването на осигуровки между минимума и максимума. В твоя случай управителя, щом извършва дейност следва да се осигури, като управител, ако не е осигурен на максимума на друго основание.
... и да допълня:
струва ми се, че тъй като няма наличие на договор за управление, то казуса не попада и в разпоредбата на § 1 т.6 буква "з" ЗДДФЛ:
 "26. "Трудови правоотношения" са:
.......................
з) (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия;"

да, но буква "и"
и) (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери;

Четейки ЗДДФЛ съвсем буквално, това ФЛ не е съдружник, но според мен има голяма вероятност, поради това, че всъщност той е ултимативния собстеник на капитала на дружеството, то при едно по-рестиктивно тълкуване да се окаже, че попада в разпоредбата.
ЕООД "2" е с едноличен собственик ЕООД "1".
При мен е обратно ... като пак стигаме до това, че ЕООД2 ще плаща на ФЛ. Но както и да е, изяснихме условието.

Моето мнение е, че ФЛ е крайния/ултимативeн собственик на капитала на ЕООД2 и по тази причина трудно би се измъкнал от посочената разпоредба за ЗДДФЛ. Или поне аз не бих рискувала да давам такива съвети.

А осигурявате ли го през ЕООД2 този управител?
Мисля, че си разменил местата на 1 и 2 в първото изречение. И ако се разменят тези цифри ето, какво разбрах аз:
(1) ФЛ притежава ЕООД1.
(2) ЕООД1 притежава ЕООД2.
(3) ФЛ е управител и на ЕООД1 и на ЕООД2.

И въпросът е дали евентуален доход на ФЛ, изплатен от ЕООД2 ще е приравнен на трудов, съгласно § 1 т.26 буква "и" на ЗДДФЛ?
№ 3-2252 от 13.07.2012 г.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ОТНОСНО: Документална обоснованост за осчетоводяване на разходите за гориво
Постъпило е писмено запитване, касаещо приложението на разпоредбите на данъчното законодателство. Според изложеното в него основната дейност на дружество е търговия на едро с алкохолни и безалкохолни напитки. За осъществяването на тази дейност дружеството разполага със собствени и наети автомобили за транспортиране на стоки до обектите на клиентите за собствена сметка. В запитването се посочва, че на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27 юни 2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка ръководителят на дружеството издава заповед, от която е видно за чия сметка се извършва превозът, датата и периодът на извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.

Във връзка с горното се поставя въпросът ще бъде ли призната заповедта като първичен счетоводен документ за изчисляване и осчетоводяване разхода на гориво, ако водачите на МПС не издават пътен лист?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 40 от 29 май 2012 г.) изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Принципът за документална обоснованост е основен принцип при отчитане на приходи, на разходи, на придобиване и изразходване на материални запаси, включително на горива.

Съгласно чл. 10 от ЗКПО „документална обоснованост” е налице, когато стопанската операция е документално обоснована чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.

Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване на покупката на горивата. При липсата на документ за придобиване на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването, респективно - на отчитането и признаването на разход за гориво.

При закупуването на горивото, съответно при счетоводното отразяване на първичния документ за доставка горивото все още има характер на материален запас. Отчитането му в момента на покупката следва да се отрази по счетоводните сметки за материали. С други думи, в момента на покупката на горивото в разходните сметки не се правят записи, респективно - самото придобиване на материалния запас не се отразява във финансовия резултат на предприятието.

За да бъде изписвано горивото като разход, документът за доставка не е достатъчно основание, тъй като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на предприятието.

Разходът на гориво, отразен в счетоводството на предприятието, също следва да е документално обоснован. Като първичен документ служи пътният лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км пробег и пропътуваните километри.

Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО.

В тази връзка пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута.

Реалният разход на гориво следва да бъде съобразен и с различните експлоатационни условия, с вида на маршрута и атмосферните условия, при които се използват транспортните средства на предприятието.

Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист не са основание за признаване на разхода на гориво.
Аргумент в подкрепа на горното е и характеристиката на счетоводна сметка 601 Разходи за материали, която изисква стойностно отчитане на изразходваните материали (горива). Изписването на материалите като стойност съобразно избрания от предприятието метод изисква да е налице конкретна цена на придобиване на всяко количество, собственост на предприятието, за да бъде документално обосновано последващото формиране на счетоводен разход.

Издадената заповед на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27 юни 2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка не води до отпадане на необходимостта от издаването на пътен лист от водачите на МПС. Същата не доказва реалността на извършената стопанска операция, тъй като е намерение за извършване на определени действия. Действителното извършените превози могат да бъдат доказани единствено с пътния лист или пътната книжка.
При последващ данъчен контрол от страна на органите на НАП счетоводният разход за изписано гориво се изследва при съблюдаване на неговата обвързаност и наличието и на други първични документи като заповеди за командировки, такси за паркинги, разменена кореспонденция между страните по доставката на стоки и др.
В заключение следва да се посочи, че липсата на документална обоснованост за придобиване на горивата, както и за тяхното изразходване е нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, което дава основание при последващ данъчен контрол от страна на органите на приходите на Националната агенция за приходите да бъде извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Велико Търново: (п)
(не се чете)
Аз също съм отнесла въпроса към НОИ. После ще сравняваме мнения.
Странно... И така ти го приеха в НОИ?!
Привет semiramida,
Точно теб чакахме. Как ги сметна тези часове в твоя пример, все пак?
Хайде по-спокойно. Моля, всеки да изразява мнения без определения, защото е неприятно. Няма смисъл от словестни войни. Спорете, но без нападки.