По-скоро браво, че са го хванали. Ти този измамник "колега" ли наричаш? :)

Браво на колегата, това е да можеш, жалко че на края са го "сгащили" ;D

Ще търсим - дай малко повече информация:
Кой - кого наема, точно за каква работа или външна услуга, по какъв договор, ще има ли работно време, място и другите детайли характеризиращия трудовите правоотношения.
Чудесно, ето с това трябваше да започнете :)
Според мен, правилно сте начислили ДДС.
Но мен повече ме притесняваше друго. Дали мотокара и подвижната платформа може да се отнесат към превозните средства. Ако е да, то тогава всичко е решено. Мнения много, но никой не се аргументира.

По този въпрос видях, че колежката с ексцентричния ник МамаБожка Ви е насочила и се е аргументирала. За мен дали тази чужда фирма има място на стопанската дейност или постоянен обект беше по-интересния момент, но Вие преценявате, че няма.

Иначе сигурно сте видяла определението в допълнителните разпоредби на ЗДДС за "Превозните средства по чл. 23". За мотокара съмнение няма, че е. Подвижната платформа минава също там в графа "както и другото оборудване и устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора"

Потърсих в Интернет как изглежда подвижна платформа. Това излезе: https://sites.google.com/site/banjotowingequipment/Home/produkti-1
Харесвам такива теми :)

Съгласна съм, че не всяка услуга извършена тук от чужда компания, задължително прави място на стопанска дейност в България.

От опита ми с чуждестранни компании, които идват тук в България и извършват подобни дейности имат място на стопанска дейност тук в България и регистрират това място в регистър БУЛСТАТ – имаме такива клиенти извършващи монтажи по строителни обекти, построяване на соларни паркове, изграждане на съоръжения и други.

Затова, за да изпипате нещата погледнете и спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с конкретната държава. За да се счита един строителен или монтажен обект за място на стопанска дейност, се предвижда изискване за определена продължителност от време на неговата експлоатация, най-често от шест или дванадесет месеца.
Не, по-скоро обратното разбрахме. Макар, че информацията е недостатъчна, за да се каже със сигурност. Има много "може би" в цялото обяснение.

Аз поне от дадената до дотук информация разбирам, че чуждата фирма най-вероятно има или ще има място на стопанска дейност в България. Даже и заварчик смятат да наемат да извърши определена  услуга на същото това място. Това, че фирмата не се регистрира, както се изисква в чл. 3, ал. 1, т.5 от Закона на регистър БУЛСТАТ е друг въпрос.

Относно мястото на стопанска дейност виж тази лекция по международно данъчно право “Разпределяне на правомощията на държавите за данъчно облагане на доходите и имуществото. Облагане на доходите от стопанска дейност.” http://www.bg-pravo.com/2010/12/7_5019.html

Много добре е обяснено какво се има предвид под място на стопанска дейност в друга държава. Има даже пример даден. Казва се, че мястото на стопанска дейност може да се намира в друго предприятие, напр. когато чуждестранното предприятие разполага постоянно с помещения, оборудване или техните части, принадлежащи на друго предприятие.

Както българският ДДС закон, така и Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година казват, че когато услугата се предоставя на постоянен обект, то тази доставка се облага в мястото на постоянния обект.

Най-вероятно чуждата фирмата ще спори, че този обект не е постоянен и не се “характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси”, както е записано в Регламента, но определението за постоянен обект в ЗДДС е красноречиво от наша гледна точка.

Извън от темата вчера по съвет на MariyaPavlova точно заради подобен казус прецизирахме текстовете в Проверка за място на изпълнение на услуга и допълних текста така: “с място на икономическа дейност и постоянен обeкт, на който се предоставя услугата (ако няма, то мястото на пребиваване на получателя)”.
Здравейте, мисля че във Вашия случай чуждестранния Ви партньор трябва да се регистрира чрез място на стопанска дейност тук в България.

Вижте определението в ДОПК "Място на стопанска дейност" е:

а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
Привет!

Според мен във Франция ще подлежите на задължителна регистрация. Мисля, че прагът за Франция беше 10000 евро. Затова посъветвайте клиента да се свърже с френски счетоводители или данъчен консултант.  И след това в българския ДДС закон сте по чл. 6, ал.3, т.3.
Честит Рожден Ден и от мен!

 :smile1: :smile1: :smile1: :smile1: :smile1: :smile1: :smile1: :smile1:  :-*
Изчерпателна и точна МБ :)

Ето и линк с резултата: http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=085e7caac7077bf10145a5f080b68a7f3965538

от Проверката за място на изпълнение

Това е общото правило на определяне на място на изпълнение при услуга, ако не се касае за краткосрочно отдаване под наем за ползване на превозни средства по чл.23 ЗДДС.
Боби, сега видях въпроса.

За продажната цена нищо не казваш? Каква е тя? Може да бъде и тази от оценителя, ако това са се договорили страните. Не забравяйте към нея да прибавите и нотариалните такси и данъка при прехвърлянето, за да се получи данъчната основа.

Загубата си е загуба.
Здравейте, да възможно е.

Копирайте линк със статична връзка с Вашите конкретни изчисления, ако искате да ги проверим. Този линк се намира долу под калкулатора, след като попълните и натиснете бутона изчисли.
В 2011 година. От написано предполагам, че услугата е извършена през 2011.
Честит рожден ден! Да си здрав, щастлив, много обичан и все така духовит ;)
Здравейте,

По точки 1 и 2 - да, но по точка 3 - не.

Щом решението е за над 15000 лева, то плащането трябва да е по-банков път.
Виж тази тема http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,1881.0.html Доста добре е обяснено. Споменати са и мотивите за тези така интересно написани текстове.


Здравейте,

Взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период. Сега ще го добавя и в указанието към калкулатора.
Декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК във връзка с прилагане на СИДДО за доходи в общ размер до 500 000 лева се подава до 31.03.2012 за деклариране от страна на платците на доходи на чуждестранни юридически и физически лица на размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения в случаите по чл. 142, ал. 1 от ДОПК.

Декларацията се подава на основание чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от платците на доходи на чуждестранни юридически или физически лица, които са задължени да удържат и внасят окончателни данъци съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и  Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато се ползва данъчно облекчение съгласно СИДДО (Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане) и общият размер на доходите, начислени на дадено чуждестранно лице, не надвишава 500 000 лева.

Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

Съгласно чл. 275 от ДОПК, лице, което не подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК в установения срок, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба (за физическите лица) или с имуществена санкция (за юридическите лица и едноличните търговци) в размер от 500  до 1000 лева. При повторно нарушение наказанието е глоба или санкция в размер от 1000 до 10000 лева.  (повече информация вижте в указанията към декларацията).

Пример: Българско предприятие или място на стопанска дейност начисляват на чуждестранно лице доходи подлежащи на облагане с данък в България и за облагането на които е предвидено облекчение съгласно приложимата в случая СИДДО. Размерът на начислените доходи е под 500 000 лева, независимо от това дали същите са реализирани на едно и също или на различни основания. В този случай искане за прилагане на СИДДО по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава а основанията за прилагане на конкретната спогодба се доказват пред платеца на дохода, когато същият е задължен да удържа и внася данъка. За този и други подобни случаи платецът ще следва да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК с която да декларира размера на доходите реализирани от съответните чуждестранни лица и предоставените за тях данъчни облекчения до 31 март на следващата година.
Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица, трябва да удържат и внасят данък при източника.

1)   Кои доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната са облагаеми с данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?

С данък при източника се облагат следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:
•   Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица.
Това са доходи, които произтичат от участието на едно чуждестранно юридическо лице в капитала на местно юридическо лице, в качеството му на акционер или съдружник като:
- доход от дивидент е частта от паричното разпределение на балансовата печалба (т.е. след облагане с данъци) в полза на чуждестранно юридическо лице, съобразно неговият дял в капитала на конкретно местно юридическо лице;
- ликвидационен дял е разпределението на дял от имуществото на едно местно юридическо лице, в полза на чуждестранно юридическо лице в качеството му на съдружник/акционер, в случаите на прекратяване на местното лице, или при напускане на чуждестранното юридическо лице.
За дивидент се считат и доходите от дялови участия от неперсонифицирани дружества.

Изключение! – Не се облагат с данък при източника разпределените дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

•   Доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
   Това могат да бъдат  доходи на чуждестранни юридически лица от лихви (премии) по облигации, ДЦК, съкровищни бонове и др.

•   Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, например:
- лихвите по кредити от финансови и нефинансови институции, когато кредитор е чуждестранно юридическо лице;
- лихвите по депозити на чуждестранни юридически лица в местни банки;
- доходите (премиите) от бонове и облигации, издадени от местни юридически лица;

•   Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество.
Това са доходи от наем на всякакъв вид движими вещи.

•    Авторски и лицензионни възнаграждения.
В обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения се включват плащанията, получени за:
- правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно произведение, кинофилми, записи на радио-, телевизионно предаване, софтуер; или
- правото на използване на  патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;  или
- правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване; или
-  информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

•   Възнаграждения за технически услуги.
В обхвата на възнагражденията за технически услуги се включват плащанията за монтаж или инсталиране на материални активи, както и плащанията за всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице.

•   Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
Възнаграждения по договор за франчайз са плащания за предоставено право на ползване на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти.

Договора за факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.

•   Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
   Това са доходи, произтичащи от участието на едно чуждестранно юридическо лице в управлението и контрола на местно дружество.

ВАЖНО: - Авансовите плащания във връзка с изброените доходи не се облагат с данък при източника.

2)   Как се определя данъчната основа, върху която се дължи данък при източника, за отделните видове доходи?

•   Данъчна основа за доходите от: дивиденти, финансови активи, лихви, наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за  технически услуги, доходи по договори за франчайз и факторинг, и доходите от управление и контрол на местно лице, е брутният размер на тези доходи.

ВАЖНО: В случаите, когато при договори за финансов лизинг лихвата не е самостоятелно определена, се приема, че е пазарната лихва.

Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

•   Данъчна основа за доходите от  ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

3)   С каква данъчна ставка за облагат различните видове доходи на чуждестранни юридически лица според българското законодателство (ЗКПО)?

•   Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.
•   Данъчната ставка при определяне на данъка, за всички останали облагаеми доходи е 10 на сто.

Изключение (чл. 200а от ЗКПО)! – Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
-   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
-   Местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

За целите на прилагането на редуцираната данъчна ставка за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице

4)   В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на ЗКПО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Местните юридически лица удържат данъка при източника, когато начисляват съответните доходи.
При определяне на дължимия данък при източника за конкретен вид доход на чуждестранно юридическо лице, местното лице – платец на дохода, следва да се съобрази със специфичните разпоредби на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, ако е налице сключена такава със съответната държава, на която чуждестранното лице, получател на дохода е местно.

Облекченията по СИДДО се ползват след удостоверяване на основанията за това. Удостоверяването на основанията за прилагане на данъчните облекчения, предвидени в съответната СИДДО, може да се извърши:
-   в процедурата по чл. 135 от ДОПК;
-   в процедурата по прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК;
-   в хода на ревизионно производство на чуждестранното лице-притежател на дохода или на местното лице – платец на дохода.

Местните лица са задължени да удържат и внасят данък при източника по реда на ЗКПО, когато е налице една от следните хипотези:
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че за съответния вид доход не е налице данъчно облекчение.
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че реализраният доход е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка, но чуждестранното лице не е доказало основанията за прилагане на облекченията по СИДДО по предвидения за това ред.

5)   В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на съответната СИДДО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Данъчната ставка, определена в конкретната СИДДО, се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и:
-   в спогодбата е регламентирано, че доходът е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка; и
-   чуждестранното лице е удостоверило основанията за прилагане на облекченията по СИДДО.

6)   В какъв срок местните лица трябва да внесат удържания данък при източника?

Местните юридически лица, които удържат данъка при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.

   Местните лица са задължени да удържат и внесат данъка при източника върху всички други доходи на чуждестранни лица,  както следва:
   - в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
   - в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.

7)   Трябва ли местните лица да декларират пред НАП данни за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица и в какъв срок?

Местните лица, удържали и внесли данъка при източника за начислените от тях облагаеми доходи на чуждестранни юридически лица, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция по месторегистрация чрез декларация по образец.

Декларацията може да бъде изтеглена от web – сайта на НАП на адрес http://portal.nap.bg.
Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.     

В случаите, когато местно лице начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, същото е задължено да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.
Да, значи точно, както предположих. В предходния си пост съм Ви отговорила какво трябва да направите. Прочетете, за да не копирам.