Допълвам се: И още нещо Евродирективата предвижда облагане на личното ползване в чл. 16 и чл. 26, но предвижда такова пропорционално разделяне в чл. 168а за имотите, като посочва, че държавите-членки могат (което значи, че не са задължени) да прилагат този параграф също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи (Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно относно общата система на данъка върху добавената стойност).
Няма никаква лична преценка на счетоводителя, защото счетоводителят не присъства по време на личното и служебното ползване. Ние отразяваме стопанските операции по документи. Самите ползващи ще си признават, а методиката за “пропорционалното разделяне” трябва да бъде утвърдена от управителя. Счетоводителят може да предлага варианти – на база на време, на база на километри, на база на фактура и разговорите например, и тн.

За мен по-важният въпрос ПРЕДИ хората да си признаят за личното ползване за целите на ДДС, да са наясно с последиците за данък върху непаричния доход на физическото лице и осигуровките, за да знаят все пак каква данъчно-осигурителна тежест ще понесат.

И не трябва да разчитаме на някакви апокрифни писма от типа Въпроси-Отговори, за такива често срещани стопански операции, а трябва да бъде уредено ясно и точно в законодателството. Предпочитам въпросът да се постави като проблем сега, за да се реши на време. А не някой да има неблагоразумието да си признае за личното ползване и след това да се окаже, че трябва да плаща още суми, които не си е предвидил.
Повод за настоящата статия е публикуваният за обществено обсъждане през седмицата проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. Справедливо ли е или не облагането с ДДС върху личното ползване, който медиите нарекоха "данък уикенд", не е обект на коментар в изложението по-долу. Целта е да изследваме облагането, в контекста и на другите данъчни закони.

Какво се промени във връзка с личното ползване?

Нека първо да изясним, че текстове за облагане с ДДС на личното ползване съществуват и в сега действащия закон. Именно последните промени в ЗДДС обаче дадоха възможност за всеобхватното облагане на личното ползване с ДДС, защото чрез тях се въведе пропорционално разделяне, в зависимо от дела за личното ползване. До момента текстовете касаеха по-скоро установимите стоки и услуги, които изцяло се ползват за лични нужди, но са отчетени за целите на ДДС в счетоводствата на фирмите. Новите текстове вече говорят за облагане, което да е “пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.”

Какви са проблемите с прилагането?

Проблемът, че липсва методика и процедура, по която ясно и точно да се установява личното ползване е само част от пейзажа. По-големият проблем е това, че компаниите които си “признаят” за целите на ЗДДС, че дадени техни служители ползват безплатно фирмени стоки и услуги и за лични нужди, то следва да посочат това обстоятелство в дневника си продажби със съответната данъчна основа. С това работодателят на практика ще обяви, че е предоставил непарични доходи на свои служители, което води след себе си включването на тези непарични доходи във ведомостта за заплати и облагането им по Закона за данъците върху доходите на физическите (ЗДДФЛ), както и с осигуровки, чиито проценти са дори по-високи от тези на данъка.

Потърсихме и данъчна практика по въпроса. В свое писмо Изх. № 24-39-58 от дата 03.09.2015 год. Национална агенция за приходите – Централно управление разглежда случай, при който компания е предоставила безвъзмездно акции от дружеството-майка на свои служители, като част от стратегията си за поощрение.

На въпросите на дружеството: “Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?”, от НАП отговарят така:

І. По прилагане на данъчното законодателство:         
“Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.”

ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
“Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.”

Прилагаме още един данъчен отговор, който касае питане за платен от работодател наем на даден служител. Писмото е изх. № 23-29-161 от дата 13.09.2010г от НАП, дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София. В своя отговор НАП прави следните изводи относно облагането с данък върху доходите, осигуровки и непризнаване на разхода за фирмени цели:

“Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.”, което означава, че върху този безплатен за служителя наем, се дължат осигуровки.

“Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.”, което означава, че сумата за наема се облага с 10%-ов данък върху доходите на физическите лица, който се удържа от заплатата на служителя.

“Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.” се посочва още в писмото, което означава, че за самата компанията това не е данъчно признат разход и с него не може да намали данъчната основа за облагане с корпоративен данък.

Обръщаме внимание, че тези данъчни писма нямат задължителен характер за прилагане. Изводите, които се правят от НАП в тях са следствие от тълкуване на данъчно-осигурителното законодателство, съобразно конкретните случаи. Но те все пак дават насока за данъчната практика на НАП за сходни и подобни случаи, където безплатното ползване за лични нужди на стоки и услуги, платени от работодателя всъщност са непарични доходи за самите служители, като това ползване следва да се оцени по пазарна цена и да се обложи с данък върху дохода за служителя и осигуровки за служителя и работодателя.

Примери за непарични доход на служителя:
1. Стойността на безплатните за служителя лични разговори по служебния мобилен телефон е облагаема, освен с "данък уикенд" при работодателя, то и с данък общ доход при служителя и осигуровки при служителя и работодателя.

2. Безплатното представяне (като безплатен наем) за ползване от служител на служебен автомобил за лични цели, където сумата на това ползване ще се оценява по пазарна цена, за целите на облагането с данък общ доход, който е удръжка от трудовото възнаграждение на служителя, респ. и с осигуровки.

Липсата на ясни текстове по отношение на облагането на личното ползване допълнително ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, които биха платили "данък уикенд".

Какво е последното предложение в правилника за прилагане на ЗДДС?

В проектоправилника, публикуван през тази седмица виждаме ясно изразено желанието на държавата да събере данните и контролира кой плаща “данък уикенд”, както и да отчете приходите в хазната от него, получени чрез последните изменения в ЗДДС. За целта се предлага създаването на нови специални колони и клетки в месечните ДДС регистри, където да бъде посочван само начисления ДДС върху личното ползване за служебните стоки, услуги и активи. И въпреки, че в мотивите към проекта, финансовото министерство посочва, че промените “няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата”, то на практика разходът за бизнеса ще е голям, защото:

Първо: Всички компании трябва да поемат допълнителен разход по актуализацията на счетоводния си софтуер, във връзка с новия формат на Справка-декларация по ЗДДС и дневник продажби, независимо от това дали ще плащат “данък уикенд” или не.

Второ: Безспорно ресурсът по следенето и отчитането на така нареченото “пропорционално ползване” ще е доста сериозен, а процесът - трудоемък.

Трето: Самите преценките по изчисленията ще са много субективни, което ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, тъй като сумите посочени от тях за “данък уикенд” ще могат лесно да бъдат оборени от данъчната администрация при проверки и ревизии.

Изчисленията показват, че често “данък уикенд” плюс последващи данъци и осигуровки върху сумите, пресметнати за пропорционалното лично ползване, като общо ще нахвърлят ползвания данъчен кредит за фирмените нужди, и тогава е възможно част от компаниите да се откажат да поискват фактури от контрагентите си, което ще увеличи сивата икономика. От друга страна не е целесъобразно, за да избегнем "данък уикенд" плюс последващи данъци и осигуровки, да се налага да ползваме по два телефона, два лаптопа, два автомобила и тн.

Какво е решението?

Преди да се подходи към такова стриктно и всеобхватно облагане на личното ползване, каквото желание виждаме по отношение на ДДС напоследък, то е необходимо въпросът да се разгледа, премисли и реши и в контекста на другите данъчни закони - ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.

И не на последно място в ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и осигурителното законодателство, трябва да се направи разлика между осчетоводените стоки и услуги, които са изцяло за лично ползване и такива, които са закупени за служебни цели, но частично се ползват и за лични нужди от служителите или собствениците на фирмите. Второто е нормална и често срещана практика, както при малките компании, така и при големите.
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
Изх. № 24-39-58
Дата: 03.09.2015 год.


2. Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? В кой момент се дължи данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - при получаването на акциите, при придобиване правото за разпореждане с тях или при тяхната продажба от страна на лицето на фондовата борса? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?


І. По прилагане на данъчното законодателство:           

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.


ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство

Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.

              ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН  ДИРЕКТОР НА
              НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
              ПРИХОДИТЕ:
             /Г. ДИМИТРОВА/

Цялото писмо тук.
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”  СОФИЯ

Изх. № 23-29-161/13.09.2010г. 
Чл. 24, ал.1;Чл.31, ал.1;чл. 44; чл.50; чл. 54, ал.1 ; чл. 67, ал.1   ЗДДФЛ
Чл. 204, ал.2;чл. 210, ал.1 ЗКПО
                     
Относно данъчното третиране на изплатените от работодателя разходи за наем на нает специалист (възнаграждение в натура)

...

В конкретният случай, разходът за наема на жилище на наетия по трудово правоотношение от ,,Х” ЕАД специалист не е с характер на „социални разходи в натура”, тъй като не е изпълнен критерия за достъпност за всички служители и управителя, а е предназначена само за един от служителите на фирмата.

Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.  Съответно не е налице основание за прилагане на чл.210, ал.1 от ЗКПО.

На основнание чл. 1, ал.1 от Наредбата на елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за  лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, осигурителните вноски за  лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за  бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Случаите, в които не се изчислават и  внасят осигурителни вноски са изчерпателно изброени в  чл.1, ал.7 от Наредбата.

Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния  осигурителен доход на лицето.

Предвид аргументите, изложени по-горе, в случая не се касае за такъв вид социалени разходи, поради което същите не попадат в приложното поле на чл. 24, ал.2, т. 9 от ЗДДФЛ. Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.

Цялото писмо тук.
И още нещо неприятно: дали за всяко лице се декларира личното ползване по отделно в дневника, като се документира чрез отделен протокол лице по лице:
Иван - 45.23 лв
Драган - 87.35 лв
Петкан - 157.48 лв
...
...
Така е по-изрядно, но изчисляването ще отнеме време.
В дневник продажби са наместили специална колона, а в справката-декларация специална клетка само за личното ползване. Там ще трябва да слагаме по някоя сума така сметната абсолютно субективно, защото на практика точното изчисляване е немислимо, и всеки път ще се чудим дали е правилно изчислена или не.

Досега явно почти никой не e отчитал това лично ползване. Защото проблемът с него не е само в ДДС-то. Ако си "признаем" за личното ползване, то това е непаричен доход за самото лице и идва наред ЗДДФЛ, според който непаричните доходи се облагат. Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена, според чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ.

Мисля, че и с осигуровки се облага този непаричен доход, което прави нещата още по-неблагоприятни.
В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО, с който се правят изменения и допълнения, включително и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
 
Измененията са свързани с въвеждане на авансово облагане на доходите от други източници, прецизиране и разширяване на разпоредбите за приспадане на задължителни здравноосигурителни вноски и други промени. Публикуваме за КиК Инфо нашето резюме. Промените влизат в сила от 01.01.2016 година.




Авансово облагане на доходите от други източници
Изменения: чл. 45, ал . 7 , чл. 65, ал. 12 и нов чл. 44а

Въвежда се авансово облагане на доходите със случаен и нерегулярен характер (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.) по чл. 35 от ЗДДФЛ.

Досега тези доходи се облагат само годишно, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Авансовият данък ще се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Предвидено е когато получател на дохода е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, данъкът да се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.

Авансовият данък се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66, тоест в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. Предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи и удържания данък служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.

Приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски
Изменения: чл. 30, чл. 32, чл. 34, чл. 36

С промените се дава възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход, включително и за доходите от доходи от прехвърляне на права или имущество. Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Други промени

Предоставя се възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях по трудови правоотношения. В действащите досега текстове тези лица трябва сами да определят и да внасят дължимия от тях данък, независимо от факта, че през годината са получили доходи единствено от трудови правоотношения, затова се предвижда се възможност (не задължение) данъкът да се удържа и внася от дипломатическото представителство.

Не се облагат с окончателен данък доходите по чл. 38, ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение, освен  по реда на чл. 19, то и по реда на чл. 24, ал. 2, т. 12. Това са направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот", отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност.

От 01.01.2016 г. сделките с държавни ценни книжа се третират като "разпореждане с финансови инструменти". Промяната е в т. 11, буква “а“ от § 1 на ДР на закона. По този начин сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти няма да се облагат с данък, тъй като ще са необлагаем доход по чл. 13, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ.

Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg



Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО.

Измененията за 2016 година в Закона за корпоративно подоходно облагате не са много, освен промените в механизма на прилагане на държавна помощ за регионално развитие. Това са промени, основно налагани от правото на ЕС в областта на държавните помощи, които са необходими, за да бъде одобрено данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.





Изменения, свързани с общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки
Изменения:
В чл. 27, ал. 2 се създава т. 3
В чл. 47а, ал. 4 се създава т. 4


С новата т. 3 на чл. 27, ал. 2 изрично се регламентира, че подлежат на облагане: начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

Създава се и нова т. 4 на чл. 47а, ал. 4, с която се регламентира, че счетоводният финансов резултат не се намалява: с дивиденти в резултат на разпределени суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

Промените са въведени с цел избягване на случаи на двойно данъчно необлагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки. Държавата членка на дружеството майка не следва да позволява освобождаването от данък, прилагано към получени разпределени печалби, доколкото тези печалби подлежат на приспадане от дъщерното дружество на дружеството майка, установено в друга държава членка.

Промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим”

„Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са държавите/териториите, които не са държави – членки на Европейския съюз, и не обменят информация с Република България на основание Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ, L 64/1 от 11 март 2011 г.) и нейните последващи изменения и допълнения и отговарят на две от следните условия:

а) няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация при поискване между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия;

б) налице е влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия, но съответната държава/територия отказва или не е в състояние да обменя информация при поискване;

в) дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.

Списъкът на държавите/териториите се утвърждава със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обнародва в „Държавен вестник“.

Деклариране и внасяне на данъка при прекратяване

Допълнен е чл. 160 с изискването за деклариране на корпоративния данък при прекратяване на дружество. Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.

Сделки с държавни ценни книжа

От 01.01.2016 г. сделките с държавни ценни книжа се третират като "разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 44 и 196. Промяната е в. т. 21, буква от а) от допълнителните разпоредби на закона. По този начин сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти няма да се облагат с данък при източника, съгласно чл. 196 от ЗКПО.

Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg



Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg


В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО, с който се правят изменения и допълнения, включително и в ЗДДС.

Употребата за служебни и лични цели на стоки и услуги се облага с ДДС, въпреки че текстът за облагане на автомобили и имоти, които се ползват едновременно за лични и служебни нужди, така наречения данък “уикенд”, бе отхвърлен от Комисията по бюджет и финанси, а въпросните предложения не влязоха в закона. Предлагаме в КиК Инфо нашето експертно резюме на промените. Измененията влизат в сила от 01.01.2016 г.

Употребата на стоки и услуги и за лични нужди се облага с ДДС
Изменени:
Чл. 6, ал. 4 се създава т. 3
Чл. 9, ал. 4 се създава т. 5
Чл. 25, ал. 3, т. 7
Чл. 27, ал. 2 и ал. 6


С ДДС се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. За възмездна доставка за целите на закона се смята и:
  • отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
  • предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

Изключения са единствено случаите, в които това предоставяне е предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила. Точно тези изключения са прецизирани в новата т. 3 на чл.6, ал. 4. и новата т. 5 на чл. 9, ал. 4.

Чрез измененията и допълненията на текстове на чл. 25, ал. 3, т. 7 и чл. 27, ал. 2 и ал. 6, законодателят определя изрично данъчната основа за дълготрайни активи, стоки и услуги, използвани изцяло или отчасти за лични нужди, и датата на възникването на данъчното събитие.

В общия случай данъчната основа при доставките на такива услуги е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. В случаите за използвани услуги изцяло за лични цели или при едновременно използване на стоки или услуги и за икономическата дейност на лицето, то за целите на определянето на преките разходи, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност. Данъчното събитие възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата, а за стока данъчното събитие възниква на датата на предоставянето й за лично ползване.

При определяне на сумата на направените преки разходи на използваните дълготрайни активи (по смисъла на ЗКПО), се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години за движими вещи, а за недвижимите вещи – 20 години.

Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по горните условия.

Как става начисляването на ДДС в случаите на лично ползване?

В случаите предоставянето на стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от икономическата дейност на лицето, то начисляването на ДДС се извършва чрез издаването на протокол по чл. 117, ал.1, т. 3.

По-долу са разгледани другите промени в ЗДДС, влизащи в сила от 01.01.2016 г.

Медицинска помощ от медицинско лице е освободена доставка

С новата т. 8, на чл. 39 от 01.01.2016 г. предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето е дефинирано, като освободена доставка от ДДС, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.

Промяна, свързана с коефициента на частичен данъчен кредит

В сега действащите разпоредби на ЗДДС, сумата с право на данъчен кредит се умножава с коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, а в правилника към закона е уточнено, че коефициент от 0,120 до 0,124 да се закръглява на 0,12, а при коефициент от 0,125 до 0,129 - на 0,13.

Съгласно писмо на Европейската комисия текстът на Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува по начин, който предполага закръгляването да става винаги към по-голямата цифра (дори и ако следващата цифра е по-малка от 5), но без да се надхвърля следващото цяло число. В тази връзка в чл. 73, ал. 2 думите „с точност“ се заличават. При отпадането на думите „с точност“ от ЗДДС това тълкуване ще може да се приложи като закръгляването на коефициента ще става винаги към по-голямата цифра. В допълнение, ще се направи изменение на правилото, залегнало в правилника към закона за закръгляване на коефициента.

Дистанционни продажби

В чл. 20, ал. 1 и ал. 2 се прецизират условията за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на стоки във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките.

Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато заедно с другите условия е налице и условието - стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.

Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато заедно с другите условия е налице и условието - транспортът приключва на територията на страната.

С отменянето на чл. 114, ал. 2 се премахват задължителните реквизити в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната, а именно отпада задължителното посочване на ДДС номера, издаден от другата държава членка, ставката и размера на данъка, приложима за доставката в другата държава членка.

Отменя се режимът по чл. 118, ал. 7

Отменя се режимът по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител. Във връзка с това е отменено и определението за „петролна база“ съгласно § 1, т. 68 от Допълнителните разпоредби на закона.

Въведен е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС, т.е. да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект чрез фискални устройства (електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход) и да предават данни по дистанционната връзка на НАП, включително и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Относно режимите за обслужване от типа „мини едно гише“
Изменени:
Чл. 156, ал. 3, т. 2
В чл. 159е се създава ал. 5


За доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път под режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ е предвидена възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. Изрично е регламентирано, че при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране са за сметка на лицето, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната. 

Промени в наказателните разпоредби в чл. 180

В случаите на начислен данък след законоустановения срок е удължен времевият диапазон, в който се прилага намалена имуществена санкция или глоба, както и е намален размерът на санкцията. При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25 на сто от данъка на 5 на сто от данъка, а минималният й размер се намалява от 250 на 200 лв, а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

Предвидена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка от санкцията в случай на неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно при начисляване след шестмесечния срок, но не по-късно от осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.


Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
Под "съхраняват създадените данни в електронен вид" се има предвид базите, но така или иначе при нужда ще трябва да ги отворим тези бази, затова най-добре да пазим и самия самия софтуер. По-удобно е. Но сте прави, че има бази, които след време не могат да се отворят. Примерно ние правим и експорти в Ексел или друг четим фомат на всички счетоводни записи.
Означава, че трябва да пазим и софтуера и базите в същите срокове за съхранение, които са за хартиения архив. Това бе коментара в бюджетна комисия, доколкото си спомням, когато стигнаха до този член. И понеже за мен това е логично, затова не съм го отразила по-специално. Има нещо, което Ви притеснява ли?
В брой 94 на “Държавен вестник” от 04.12.2015 г. е изменен и допълнен Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Представяме за КиК Инфо резюме на по-важните промени. Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвижда създаване на нов раздел ІІІа в дял втори, глава шестнадесета, който регулира осъществяването на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането й, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на финансовата информация.

Солидарна отговорност

Освен от задълженото лице, се предвижда да се търси отговорност от член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник, който:
  • укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски или
  • недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски

Отпада изпащането на покани за доброволно изпълнение

Отпада изпращането на покани за доброволно изпълнение на публично задължение от страна на НАП, като данъчните направо ще могат да предприемат действия за принудителното събиране чрез публичен изпълнител. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите, може:
  • да уведоми длъжника по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
  • ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

Автоматичен обмен на данни

Въвежда си изискване за обмен на информация между българската данъчна администрация и данъчните администрации на държавите от ЕС. Промените се въвеждат във връзка с изискванията на европейска директива за автоматичен обмен на данни между данъчните администрации на държавите-членки, както и с подписаното между България и САЩ Споразумение за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA.

Предвижда се включително НАП да получава данни за наличните суми по банковите сметки на българските граждани от държавите от ЕС. Приходната агенция ще получава информация като адрес, телефон, дата и място на раждане, както и наличност по сметката към края на съответната календарна година за всеки титуляр, който е български гражданин. Ако сметката е била закрита през годината, НАП ще получи данни за размера на сумата, която е била изтеглена. НАП ще получава данни и за изплатените дивиденти и лихви на българи в страните от ЕС.

Съгласно промените Българската народна банка ще създаде и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки. Достъп до информация от системата ще имат органите на съдебната власт, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната агенция за приходите и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Други промени

Въвежда се краен срок за извършване на дадена данъчна проверка, който ще бъде не по-дълъг от шест месеца. Ако шестмесечният  срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен с още 6 месеца. За резултатите от проверката ще се съставя протокол, който се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването й.

Предвижда се за разноските по съдебно обжалване на ревизионни актове за всяка съдебна инстанция да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на администрацията, което ще е в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

С целия текста на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс може да се запознаете от тук.


Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
Излизаше само в таблицата тук: http://www.kik-info.com/files/MOD-2016.html, вече излиза и в приложението за търсене. Благодаря за отбелязването.
Централен кооперативен съюз   
640 лв.   560 лв.   500 лв.   420 лв.   420 лв.   420 лв.   420 лв.   420 лв.   420 лв.
Министерство на финансите представи за обсъждане изменения и допълнения на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), които са изготвени във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, ОВ L 182, 29/06/2013.
 
Анализът на финансовото министерство показва, че не е необходимо да се изменят всички счетоводни стандарти, тъй като измененията засягат само:
• Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети и
• Счетоводен стандарт 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

Изготвен е и нов, несъществуващ до сега Счетоводен стандарт – 42 за преминаване за първи път към национални счетоводни стандарти. Необходимостта от изготвянето му произтича от разпоредбите на новия Закон за счетоводството, предвиждащи възможността редица предприятия да преминат от прилагането на Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти.

Такава възможност не съществуваше в отменения Закон за счетоводството, като съответно нямаше разписани счетоводни процедури за промяна на счетоводната база за финансово отчитане от международни към национални счетоводни стандарти.

С предложеният проект се отразява предвидената в новия Закон за счетоводството възможност големите предприятия да прилагат Националните счетоводни стандарти. Такава възможност за големите предприятия до сега не съществуваше, като те задължително прилагаха Международните счетоводни стандарти.

В тази връзка се налага въвеждането на промени в наименованието на стандартите на Националните счетоводни стандарти, доколкото същите ще се прилагат вече не само от малките и средните предприятия.

Общите разпоредби, даващи основни насоки за съставяне на финансовите отчети на предприятията, са значително разширени, като в тях са включени основните изисквания към отчетите, дадена е по-подробна информация и определения на елементите на финансовите отчети, признаването и оценяването им.

Цитат
Измененията и допълненията в Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети засягат формата и структурата на Баланса, Отчета за приходите и разходите и оповестяванията, които предприятията трябва да представят в писмени бележки към годишния финансов отчет.
С промените, които се предлагат в Счетоводен стандарт 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, значително се разширява обхвата на стандарта, като в него се въвеждат изискванията на Директива 2013/34/ЕС за определянето на предприятията, които съставят или не съставят консолидирани финансови отчети.

С въвеждания нов Счетоводен стандарт 42 – Прилагане за първи път на националните счетоводни стандарти, се дават насоките и процедурите за преминаване от международни към национални счетоводни стандарти.

Прилагаме текста на проекта:
Проект на ПМС за изменение и допълнение на НСФОМСП.

Становища могат да бъдат изпращани в срок до 16.12.2015 на имейла на дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите: taxpolicy@minfin.bg.
Процентите на осигуровки също са "замразени", не се вдигат, но пък се увеличава минималната работна заплата: http://www.kik-info.com/novini/novini-i-akcenti/Minimalnata-rabotna-se-uvelichava-na-420-leva-ot.97902.php

Тези показатели никога не са ми влияели върху мотивацията.
Парламентът прие бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2016 година на второ четене късно снощи. Предлагаме резюме на приетите по-основни промени.

Предвижда се през 2016 г. запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто.




За 2016 г. техните размери са, както следва:
• фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
• фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
• фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 за сметка на работодателя.

Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” се запазва на нивото от 2015 г. – 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при запазено съотношение – 9,9 за сметка на работодателя и 7,9 за сметка на работника и 12,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1/5,7, както и размера на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по чл.69 от КСО.

Минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 8,6% за 2016 г. в сравнение с 2015 г. с ефект върху приходите от около 80,0 млн. лв. увеличение. За 2016 г. са договорени минималните осигурителни доходи за 48 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2015 г. от 7,5%. За останалите 37 икономически дейности, където не са постигнати споразумения е приложено административно увеличение на минималните осигурителни доходи със 7,5%. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 420 лв., който е размера на минималната работна заплата от началото на 2016 г.

Цитат
Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2014 г, се запазва на нивата от 2015 г., както следва:
• до 5400 лв. – 420 лв.;
• от 5400.01 до 6500 лв. – 450 лв.;
• от 6500.01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
• над 7500 лв. – 550 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2014 г., както и за започналите дейност през 2015 г. и 2016 г. е 420 лв.

Запазва се и размерът на максималния осигурителен доход  - 2600 лв.

Депутатите решиха да се запази минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители на 300 лв, въпреки предложеното увеличение (на 330 лева) от бюджетната комисия.

За 2016 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.

Други ключови показатели:

• Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане - 24 календарни месеца;

• Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал.5 на КСО - първите три работни дни се изплаща от осигурителя среднодневно брутно възнаграждение в размер 70 на сто, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;

• Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;

• Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;

• Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.;

• Запазва се минималният  дневен  размер  на  обезщетението  за безработица - 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;

• Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд и се въвежда минимална възраст за пенсиониране на лицата по чл.69 от КСО (§§ 20, 22, 23 и 24 от ЗИД на КСО, ДВ бр. 61 от 11 август 2015 г.).

Осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли 2016 г. с процент равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2015 г. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2016г. с процента, определен по чл. 100 на КСО. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход  - 910 лв.

Със Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ бр.61/11.08.2015 г.) се въвеждат промени във фондовата организация на социалното осигуряване, както следва:
- Създава се фонд „Пенсии за лицата по чл.69“;
- Въвежда се право на свободен избор за промяна на осигуряване между фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и фондовете  „Пенсии“ и „Пенсии за лицата по чл.69“ на ДОО;
- Изменя се чл.21 по отношение на трансферите от държавния бюджет за фонд „Пенсии“ на ДОО, като отпада участието на държавата във финансирането му с трансфер в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица.

Предвижда се възможност за нееднократен избор (но не по-късно от пет години преди възрастта по чл. 68, ал.1 от КСО) на лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за промяна на осигуряването от  универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии” и във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69“ и обратно (§ 4 и §32 от ЗИД на КСО, ДВ бр. 61 от 11 август 2015 г., с който се създават нов чл. 4б и нов член 124а в КСО).


Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
В работната група обърнах внимание, че нищо не облекчаваме с непубликуването на ОПР-то, така или иначе Баланс ще трябва да се публикува, и единственият ефект ще е непрозразчост на микро и малките предприятия, които не се одитират. Беше ми отговорено от МФ, че това било облекчение по директива и затова го въвеждаме.