81
Вчера в края на работния ден група депутати от ГЕРБ са внесли предложения към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, с входящ номер 054-04-67 от 18.03.2020 г. (тук).
В него се предвижда промяна на режима за определяне и внасяне на авансовите вноски за данъка върху печалбата за 2020 година, което практически представлява натоварване за фирмите в момент, в който другите европейски държави предвиждат мерки за облекчаване на бизнеса предвид COVID-19.
Промяната се състои в това, че до момента предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. В година на очакван срив за редица бизнеси, се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година на всички фирми да бъдат изчислени служебно от НАП на база на 1/2 от печалбата за 2018 година, която бе една добра година с отчетен икономически ръст, без право тези вноски да бъдат променяни при очаквана загуба за годината. Често това ще означава надвнасяне на данък при ситуация на загуби, фалити и борба за оцеляване, при ситуация в която работодатели ще се чудят от къде да намират средства за плащане на заплати и осигуровки. Отделно много фирми са били на печалба през 2018 година, но са прекъснали дейност или очакват загуба за 2020. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.
От една страна държавата призовава не съкращавайте служители, ние ще ви предоставим финансова помощ, от друга страна тя се готви да наложи авансово внасяне на данъци върху загуба или почти никаква печалба. Категорично това не е подкрепа на бизнеса по време на пандемия, а обраното – това е бреме. Затова предложеният режим на авансовите вноски е изключително несъобразен за малкия бизнес.
По отношение на предложеното удължаване на срокове за годишното приключване, трябва да се подчертае, че срокът 31 март в България е прекалено кратък и без аналог в другите европейски държави. Почти никой в другите държави-членки не приключва до 31 март. В същото постоянно се увеличават изискванията към бизнеса с нови и нови справки в периода на годишното приключване (януари-март), когато текат обученията, както за приключването, така и за новостите в законодателството, приети през декември на предходната година.
Затова удължаването на срокът за годишното счетоводно приключване е очаквано и логично решение, не само защото България, а и светът преживяват глобална пандемия. Ако този срок беше в нормални граници, например до 30.06 на следващата година, то при сегашното извънредно положение натискът нямаше да е така голям до степен на невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации. В момента много от счетоводителите работят от вкъщи, работата им е забавена, те са заети и с отглеждането на своите деца поради затварянето на детските градини и училищата. В същото време сайтът на НСИ се срива почти ежедневно и прави невъзможно подаването на отчетите. Когато сайтът на НСИ се срине по време на попълване на отчета, което става в режим онлайн, това налага прекъсване на работния процес, риск от грешки и като цяло изключително голямо допълнително забавяне на работата при този кратък срок до 31 март, а това създава риск от невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации на малките фирми, които масово се обслужват от счетоводните кантори в страната.
Повече за предложения нов режим за авансово отчитане за корпоративен данък и удължаването на сроковете поради извънредното положение можете да прочетете тук.
В него се предвижда промяна на режима за определяне и внасяне на авансовите вноски за данъка върху печалбата за 2020 година, което практически представлява натоварване за фирмите в момент, в който другите европейски държави предвиждат мерки за облекчаване на бизнеса предвид COVID-19.
Промяната се състои в това, че до момента предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. В година на очакван срив за редица бизнеси, се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година на всички фирми да бъдат изчислени служебно от НАП на база на 1/2 от печалбата за 2018 година, която бе една добра година с отчетен икономически ръст, без право тези вноски да бъдат променяни при очаквана загуба за годината. Често това ще означава надвнасяне на данък при ситуация на загуби, фалити и борба за оцеляване, при ситуация в която работодатели ще се чудят от къде да намират средства за плащане на заплати и осигуровки. Отделно много фирми са били на печалба през 2018 година, но са прекъснали дейност или очакват загуба за 2020. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.
От една страна държавата призовава не съкращавайте служители, ние ще ви предоставим финансова помощ, от друга страна тя се готви да наложи авансово внасяне на данъци върху загуба или почти никаква печалба. Категорично това не е подкрепа на бизнеса по време на пандемия, а обраното – това е бреме. Затова предложеният режим на авансовите вноски е изключително несъобразен за малкия бизнес.
По отношение на предложеното удължаване на срокове за годишното приключване, трябва да се подчертае, че срокът 31 март в България е прекалено кратък и без аналог в другите европейски държави. Почти никой в другите държави-членки не приключва до 31 март. В същото постоянно се увеличават изискванията към бизнеса с нови и нови справки в периода на годишното приключване (януари-март), когато текат обученията, както за приключването, така и за новостите в законодателството, приети през декември на предходната година.
Затова удължаването на срокът за годишното счетоводно приключване е очаквано и логично решение, не само защото България, а и светът преживяват глобална пандемия. Ако този срок беше в нормални граници, например до 30.06 на следващата година, то при сегашното извънредно положение натискът нямаше да е така голям до степен на невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации. В момента много от счетоводителите работят от вкъщи, работата им е забавена, те са заети и с отглеждането на своите деца поради затварянето на детските градини и училищата. В същото време сайтът на НСИ се срива почти ежедневно и прави невъзможно подаването на отчетите. Когато сайтът на НСИ се срине по време на попълване на отчета, което става в режим онлайн, това налага прекъсване на работния процес, риск от грешки и като цяло изключително голямо допълнително забавяне на работата при този кратък срок до 31 март, а това създава риск от невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации на малките фирми, които масово се обслужват от счетоводните кантори в страната.
Повече за предложения нов режим за авансово отчитане за корпоративен данък и удължаването на сроковете поради извънредното положение можете да прочетете тук.
82
Новини » Удължени счетоводни и данъчни срокове поради извънредното положение
18.03.2020, 20:32В деловодството на Народното събрание са внесени предложения към Законопроекта за мерките по време на извънредно положение, касаещи удължаването на счетоводни и данъчни срокове по годишното счетоводно приключване.
Допълнено: Удължените срокове са приети с гласуване на второ четене в НС.
Срокове за 2020 г:
Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и внасянето на данъците по нея се удължава до 30.06.2020 г.
Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) се удължава до 30.06.2020 г.
Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внасяне на данъците по нея само за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а се удължава до 30.06.2020 г.
Отстъпката по чл. 53, ал. 6 ще се ползва от тези лица, ако декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.
Срокът от ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) се удължава до 30.09.2020 г.
Срокът от ЗСч за публикуването на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 3 при неосъществяване на дейност през 2019 г. се удължава до 30.06.2020 г.
През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.
Оттеглено е предложението за авансово облагане на печалбата за януари-юни 2020 на база ½ от печалбата от 2018 г.
Очаквайте по-подробна информация след публикуването на закона в Държавен вестник.
Допълнено: Удължените срокове са приети с гласуване на второ четене в НС.
Срокове за 2020 г:
Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и внасянето на данъците по нея се удължава до 30.06.2020 г.
Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) се удължава до 30.06.2020 г.
Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внасяне на данъците по нея само за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а се удължава до 30.06.2020 г.
Отстъпката по чл. 53, ал. 6 ще се ползва от тези лица, ако декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.
Срокът от ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) се удължава до 30.09.2020 г.
Срокът от ЗСч за публикуването на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 3 при неосъществяване на дейност през 2019 г. се удължава до 30.06.2020 г.
През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.
Оттеглено е предложението за авансово облагане на печалбата за януари-юни 2020 на база ½ от печалбата от 2018 г.
Очаквайте по-подробна информация след публикуването на закона в Държавен вестник.
83
След месец април сме планирали допълнение с протоколи и стокови разписки.
84
В Държавен вестник бр. 8 от дата 28.01.2020 г. са публикувани дългоочакваните за електронните магазини промени в Наредба Н-18, които постановяват, че за отчитане на неприсъствените плащания с кредитни и дебитни карти електронният магазин може да не се издава касов бон от фискално устройство, а вместо това да издава друг документ при определени с наредбата условия. Важно е да се отбележи, че с настоящите изменения в Наредбата Н-18 се въвеждат и нови изисквания към търговците, използващи като метод за разплащане пощенски паричен превод (ППП).
Целта на настоящия материал е да разгледаме два въпроса:
Търговците с електронни магазини, при които плащанията са само чрез ППП и банков път, са освободени от използването на фискално устройство, по тази причина продължават да са освободени от използването на одобрен и регистриран в НАП СУПТО.
Новото при тях е, че когато плащането се извършва чрез ППП трябва да предоставят на клиентите си в хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко следната информацията:
1. наименование и адрес за кореспонденция;
2. ЕИК или БУЛСТАТ - за фирмите; ЕГН за физическите лица, ЛНЧ - за чуждестранните физически лица, служебен номер от НАП - в другите случаи;
3. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
4. обща сума за плащане и начин/и на плащане;
Видове групи по т. 3:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Практиката показва, че и преди промените голяма част от търговците с електронни магазини издават подобни документи на техните клиенти. Необходимо е да допълнят техните реквизити, съгласно точките по-горе, за да са в съответствие с наредбата.
Обръщаме внимание, че новото изискване за предоставяне на гореспоменатия документ на клиента, не касае само търговците с електронни магазини, а всички търговци, които използват плащането с ППП, като метод за разплащане с клиенти.
Срокът за привеждане в съответствие след последните промени бе отложен до 01.08.2020 г. (допълнено)
При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащания с дебитни и кредитни карти?
Съгласно определението в § 1, т. 96 от допълнителните разпоредби на ЗДДС "неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
Условия
Когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта в електронен магазин, то търговецът може не използва касов апарат за отчитане на тази продажба, а да отчита тези продажби чрез друг документ, с реквизити посочени по-долу, само при следните условия:
1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с, посочени са по-долу; и
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта, и не приема други плащания, изискващи издаването на фискален/системен бон; и
3. чрез софтуера/софтуерите по т. 1 не се управляват други продажби, извън продажбите по т. 2.
Документи
В този случай за продажбата търговецът издава документ, съдържа най-малко следните реквизити:
1. наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца;
2. данни за търговеца; за юридическите лица и едноличните търговци – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица – имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон;
3. уникален номер на клиентската поръчка;
4. референтен номер на финансовата трансакция;
5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;
6. двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата – номера, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.
Кодирането на информацията в QR кода за софтуер се извършва в следната последователност и формат на данните: <номерът, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33>*< >*<уникален номер на клиентската поръчка>*<референтен номер на финансовата трансакция>*<дата на издаване на документ за продажба във формат ГГГГ-ММ-ДД>*<час на издаване на документ за продажба във формат ЧЧ:ММ:СС>*<обща сума на продажбата>.
Търговецът е длъжен да предостави по електронен път на клиента така издадения документ при извършване на плащането с дебитна или кредитна карта/авторизацията на нареждането за плащане от виртуалния ПОС.
Когато за продажбата е издадена фактура, съдържаща информацията по т. 5, се допуска в документа да се посочи номер и дата на фактурата вместо информацията по т. 5.
Когато за продажбата е издадена фактура, се допуска да не се издава този документ, ако във фактурата се съдържат данните по т. 3 – 6.
Търговецът трябва да осигури еднозначна идентификация на всяка продажба от всеки електронен магазин, като спази и изискванията на чл. 27, като раздели стоките си услугите в следните видове групи:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Изисквания към банковите сметки
Допуска се прилагането на тези по-облекчени условия за електронните търговци, само при условие че те приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от търговците виртуални ПОС, предоставени им от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката. Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат пак по такава сметка.
Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката, при условие че:
1. доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация; и
2. постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката.
Обявяване на електронния магазин в НАП
Търговецът, избрал облекчения режим, е длъжен да подаде в НАП за всеки електронен магазин и следната допълнителна информация чрез приложение № 33:
1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
3. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
4. изпълнението на условията на чл. 52с;
5. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.
В тази връзка е допълнено и самото приложение със следното:
7. 1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
7.2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
7.3. Уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID);
7.4. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
7.5. изпълнението на условията на чл. 52с;
7.6. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.
* При подаване на информация по чл. 52р електронният магазин получава номер от НАП.
Досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.
Търговец, избрал този по-облекчен режим на отчитане, е длъжен преди започване на дейност по продажби да регистрира електронния си магазин в информационната система на НАП съгласно приложение № 33, като му се присвоява уникален номер от НАП.
Изисквания към софтуера по чл. 52с
Софтуерът на електронния магазин, чрез който се извършват продажби на стоки или услуги, заплащани чрез неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, за които се издава гореспоменатия документ, трябва да генерира уникален номер на всяка поръчка за закупуване на стока или услуга и да отговаря най-малко на изискванията в т. 2, 3 и 7 от приложение № 29, които са:
1. Софтуерът осигурява пълнота и интегритет на данните, създавани при използването му.
2. В случаите, в които СУПТО представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в това приложение.
3. Софтуерът осигурява еднозначна автентикация на потребителите (операторите) при работа с него.
В случай че интерфейсът на софтуера не е на български език, търговецът е длъжен да разполага с превод на български език на информацията и данните, които предоставя на НАП при подаване на информация за електронния магазин в НАП с Приложение № 33.
В хода на контролни производства по ДОПК и при поискване от страна на орган по търговецът осигурява на органите пълен достъп до административния панел, включително настройки и пълната справочна част, осигурявана от софтуера.
Ежемесечно подаване в НАП чрез одиторски файл на данните за продажбите
Търговец, избрал този по-облекчен режим на отчитане, е длъжен за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Подаването на данни към НАП се осъществява по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Приложение № 38 към чл. 52т, ал. 2 за стандартизиран одиторски файл, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през календарния месец можете да изтеглите от тук. Приложението описва в табличен вид данните, които ще се подават в XML формат.
Срокът за привеждане в съответствие след последните промени бе отложен до 01.08.2020 г.(допълнено)
В случай, че търговецът спре да изпълнява някое от изискванията по-горе, той няма право да прилага реда за отчитане на продажбите чрез издаване на документ за регистриране на продажбата вместо фискален бон. В тези случаи органът по приходите може да разпореди заличаването на електронния магазин от списъка на НАП с електронните магазини, докато не бъдат изпълнени изискванията на наредбата.
Свързани статии:
Електронните магазини, СУПТО, срокове и схеми за съответствие с Наредба Н-18
Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18
Целта на настоящия материал е да разгледаме два въпроса:
- Какво се променя за електронен магазин, който използва ППП за разплащане с клиенти?
- При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащания с дебитни и кредитни карти?
Търговците с електронни магазини, при които плащанията са само чрез ППП и банков път, са освободени от използването на фискално устройство, по тази причина продължават да са освободени от използването на одобрен и регистриран в НАП СУПТО.
Новото при тях е, че когато плащането се извършва чрез ППП трябва да предоставят на клиентите си в хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко следната информацията:
1. наименование и адрес за кореспонденция;
2. ЕИК или БУЛСТАТ - за фирмите; ЕГН за физическите лица, ЛНЧ - за чуждестранните физически лица, служебен номер от НАП - в другите случаи;
3. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
4. обща сума за плащане и начин/и на плащане;
Видове групи по т. 3:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Практиката показва, че и преди промените голяма част от търговците с електронни магазини издават подобни документи на техните клиенти. Необходимо е да допълнят техните реквизити, съгласно точките по-горе, за да са в съответствие с наредбата.
Обръщаме внимание, че новото изискване за предоставяне на гореспоменатия документ на клиента, не касае само търговците с електронни магазини, а всички търговци, които използват плащането с ППП, като метод за разплащане с клиенти.
Срокът за привеждане в съответствие след последните промени бе отложен до 01.08.2020 г. (допълнено)
При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащания с дебитни и кредитни карти?
Съгласно определението в § 1, т. 96 от допълнителните разпоредби на ЗДДС "неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
Условия
Когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта в електронен магазин, то търговецът може не използва касов апарат за отчитане на тази продажба, а да отчита тези продажби чрез друг документ, с реквизити посочени по-долу, само при следните условия:
1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с, посочени са по-долу; и
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта, и не приема други плащания, изискващи издаването на фискален/системен бон; и
3. чрез софтуера/софтуерите по т. 1 не се управляват други продажби, извън продажбите по т. 2.
Документи
В този случай за продажбата търговецът издава документ, съдържа най-малко следните реквизити:
1. наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца;
2. данни за търговеца; за юридическите лица и едноличните търговци – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица – имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон;
3. уникален номер на клиентската поръчка;
4. референтен номер на финансовата трансакция;
5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;
6. двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата – номера, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.
Кодирането на информацията в QR кода за софтуер се извършва в следната последователност и формат на данните: <номерът, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33>*< >*<уникален номер на клиентската поръчка>*<референтен номер на финансовата трансакция>*<дата на издаване на документ за продажба във формат ГГГГ-ММ-ДД>*<час на издаване на документ за продажба във формат ЧЧ:ММ:СС>*<обща сума на продажбата>.
Търговецът е длъжен да предостави по електронен път на клиента така издадения документ при извършване на плащането с дебитна или кредитна карта/авторизацията на нареждането за плащане от виртуалния ПОС.
Когато за продажбата е издадена фактура, съдържаща информацията по т. 5, се допуска в документа да се посочи номер и дата на фактурата вместо информацията по т. 5.
Когато за продажбата е издадена фактура, се допуска да не се издава този документ, ако във фактурата се съдържат данните по т. 3 – 6.
Търговецът трябва да осигури еднозначна идентификация на всяка продажба от всеки електронен магазин, като спази и изискванията на чл. 27, като раздели стоките си услугите в следните видове групи:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Изисквания към банковите сметки
Допуска се прилагането на тези по-облекчени условия за електронните търговци, само при условие че те приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от търговците виртуални ПОС, предоставени им от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката. Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат пак по такава сметка.
Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката, при условие че:
1. доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация; и
2. постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката.
Обявяване на електронния магазин в НАП
Търговецът, избрал облекчения режим, е длъжен да подаде в НАП за всеки електронен магазин и следната допълнителна информация чрез приложение № 33:
1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
3. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
4. изпълнението на условията на чл. 52с;
5. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.
В тази връзка е допълнено и самото приложение със следното:
7. 1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
7.2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
7.3. Уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID);
7.4. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
7.5. изпълнението на условията на чл. 52с;
7.6. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.
* При подаване на информация по чл. 52р електронният магазин получава номер от НАП.
Досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.
Търговец, избрал този по-облекчен режим на отчитане, е длъжен преди започване на дейност по продажби да регистрира електронния си магазин в информационната система на НАП съгласно приложение № 33, като му се присвоява уникален номер от НАП.
Изисквания към софтуера по чл. 52с
Софтуерът на електронния магазин, чрез който се извършват продажби на стоки или услуги, заплащани чрез неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, за които се издава гореспоменатия документ, трябва да генерира уникален номер на всяка поръчка за закупуване на стока или услуга и да отговаря най-малко на изискванията в т. 2, 3 и 7 от приложение № 29, които са:
1. Софтуерът осигурява пълнота и интегритет на данните, създавани при използването му.
2. В случаите, в които СУПТО представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в това приложение.
3. Софтуерът осигурява еднозначна автентикация на потребителите (операторите) при работа с него.
В случай че интерфейсът на софтуера не е на български език, търговецът е длъжен да разполага с превод на български език на информацията и данните, които предоставя на НАП при подаване на информация за електронния магазин в НАП с Приложение № 33.
В хода на контролни производства по ДОПК и при поискване от страна на орган по търговецът осигурява на органите пълен достъп до административния панел, включително настройки и пълната справочна част, осигурявана от софтуера.
Ежемесечно подаване в НАП чрез одиторски файл на данните за продажбите
Търговец, избрал този по-облекчен режим на отчитане, е длъжен за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Подаването на данни към НАП се осъществява по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Приложение № 38 към чл. 52т, ал. 2 за стандартизиран одиторски файл, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през календарния месец можете да изтеглите от тук. Приложението описва в табличен вид данните, които ще се подават в XML формат.
Срокът за привеждане в съответствие след последните промени бе отложен до 01.08.2020 г.(допълнено)
В случай, че търговецът спре да изпълнява някое от изискванията по-горе, той няма право да прилага реда за отчитане на продажбите чрез издаване на документ за регистриране на продажбата вместо фискален бон. В тези случаи органът по приходите може да разпореди заличаването на електронния магазин от списъка на НАП с електронните магазини, докато не бъдат изпълнени изискванията на наредбата.
Свързани статии:
Електронните магазини, СУПТО, срокове и схеми за съответствие с Наредба Н-18
Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18
85
Данъци и счетоводство » Re: Как да изберем добър счетоводител?
23.01.2020, 02:51кои са най-добрите счетоводни кантори?
В този форум всички са много добри.
Обаче рекламата е забранена. Затова ще заключа темата, а колегите, които колеги имат интерес, ще Ви напишат лично съобщение. 86
Здравейте, относно въпросите, които задавате ще има промени в Н-18, които ще бъдат публикувани в държавен вестник до броени дни. И тъй като междинният период е нищожен, а след него разяснения, дадени сега, ще са неактуални след броени дни, то ще коментираме след като публикуват промените.
В тази връзка сме планували статия, в която ще разгледаме:
1. При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащанията с дебитни и кредитни карти?
2. Какво се променя за електронните магазини, които използват ППП за разплащане с клиенти?
В тази връзка сме планували статия, в която ще разгледаме:
1. При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащанията с дебитни и кредитни карти?
2. Какво се променя за електронните магазини, които използват ППП за разплащане с клиенти?
87
irenados, интересна вратичка, особено, ако успеем да докажем, че електронният магазин се управлява от това населено място с под 300 души, високопланинско, трудно достъпно и некурортно...
88
Новини » Електронните магазини, СУПТО, срокове и схеми за съответствие с Наредба Н-18
14.01.2020, 23:09Най-честият въпрос за онлайн магазините, който получаваме в последните седмици е: "Какво да правим при електронен магазин, използващ пощенски паричен превод за разплащане и физически магазин с касов апарат?"
Няма съмнение, че класическият сайт за електронен магазин представлява софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО), тъй като чрез него могат да се управляват продажби и той съдържа база данни за направените заявки и продажби. А ако се приемат плащания, за които е необходимо издаването на касов бон, то този СУПТО следва да бъде одобрен от НАП чрез производителя и съответно регистриран в НАП с Приложение № 32 от използващия.
Оказа се, че въвеждането на СУПТО за електронен магазин е цяло предизвикателство по схемите на НАП (публикувани са по-долу). По тази причина много от електронните търговци, предпочетоха да избегнат СУПТО на всяка цена, като се отказаха да приемат плащания, за които е необходимо използването на касов апарат и преминаха на плащания само чрез пощенски паричен превод (ППП), за които не е необходимо да използват касов апарат.
Общото правило за избягване на СУПТО е:
➤ В търговски обект, в който има нерегистрирано СУПТО, следва да няма нужда от касов апарат.
➤ И обратно – в търговски обект, в който има касов апарат, следва да няма достъп до софтуер с белези на СУПТО.
Какви са вариантите?
Очевидно, когато продажбите се осъществяват, както през електронен магазин, така и през физически магазин, то във фирмата има наличие на касов апарат. Тогава въпросът се свежда до това да разделим касовия апарат от сайта на електронния магазин, за да избегнем сложното внедряване на СУПТО за електронен магазин.
Решение 1
Ако няма да има никакъв регистриран СУПТО, то за избягване на всякакъв данъчен риск се препоръчва разделянето в две отделни фирми на електронния магазин, опериращ само с ППП, от физическия магазин, опериращ с касовия апарат. Тук трябва да се има предвид и регистрацията по ДДС в светлината на новите промени и становището на НАП относно чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС. Във физическия магазин може да се използва неСУПТО софтуер за фактури и проформи или фактурите да се издават на хартия.
Решение 2
Ако физическият магазин с касовия апарат и онлайн магазинът останат в една фирма и няма да се ползва друг СУПТО, то се препоръчва адресът на фирмата и дейността по управлението на електронния магазин да са на различен адрес от този на физическия магазин с касовия апарат. НАП няколко пъти споменава в свои семинари и коментари, че търговският обект на електронния магазин е там, от където той се управлява. Тоест правим така, че физическият магазин и касовият апарат да не се намират на едно място със софтуера на сайта на електронния магазин, като реално това са два различни търговски обекта. Този вариант го определяме като по-рисков от Решение 1, предвид новостта на материята и възможните различни тълкувания от различните проверяващи от НАП.
Решение 3
Ако електронният магазин и физическият магазин са в една фирма и физическият магазин използва регистриран СУПТО и е на адреса, от който се управлява сайта, то попадаме в т. 2.4 от схемите на НАП, която изисква всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез електронния магазин, да се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО. Всички изисквания за тази схема са публикувани по-долу в т. 2.4. В този случай, тъй като касовият апарат и сайтът на електронния магазин се управляват от едно и също място, то сайтът ще притежава характеристиките на СУПТО. Затова може да се търсят варианти с разделянето в два обекта на физическия магазин и адреса, от който се управлява сайта на електронния магазин, по примера на Решение 2.
Вариантът за работа през една фирма, в който поръчките се приемат от електронния магазин, който се управлява от мястото, където е физическия магазин и се въвеждат ръчно в регистриран СУПТО, не е в съответствие, защото противоречи на схемата по т. 2.4 (виж по-долу). НАП позволява на е-търговците само в една единствена схема да въвеждат електронните продажби ръчно в СУПТО и това е, когато продажбите се извършват чрез платформи (като eMag, Amazon, eBay, Aliexpress и др. такива), а не чрез собствен електронен магазин. Само при платформите е допустимо търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл, което е записано в схема 1.1 – Вариант 2 (по-долу).
Публикуваме схемите на НАП за електронните магазини и СУПТО, като сме маркирали в синьо споменатия вариант за електронен магазин и отделен СУПТО по т. 2.4.
Схеми на НАП за електронни магазини и СУПТО
1. Търговец извършва продажби чрез онлайн платформа
(бел. ред. – под онлайн платформа се има предвид платформи като eMag, Amazon, eBay, Aliexpress и др.)
1.1. Онлайн платформата не притежава характеристиките на СУПТО
Вариант 1: Е-търговецът не използва СУПТО.
Търговецът извършва дейността си от обект, в който няма СУПТО. Продажбите чрез тази платформа се отчитат с издаване на ФБ от ЕКАФП в обекта, ако видът плащане изисква издаване на ФБ.
Вариант 2: Е-търговецът използва СУПТО.
Допуска се търговецът да импортира в СУПТО получаваните заявки за продажби, направени в онлайн-платформата. Прилагат се правилата за импорт в СУПТО от други източници, които не са СУПТО.
Допустимо е търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл.
1.2. Онлайн платформата притежава характеристиките на СУПТО.
Вариант 1: Е-търговецът използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите си.
Онлайн платформата трябва да отговори на всички изисквания за СУПТО съгласно Приложение №29 от Наредба Н-18/2006г.
Вариант 2: Е-търговецът не използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите.
Управлението на продажбите се извършва чрез друг софтуер – СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.
Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез онлайн-платформата, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
*В случай че онлайн-платформата не предоставя възможност за автоматизиран интерфейс със СУПТО, се допуска импорт от файлове.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от ОП, пълен достъп до профила си в онлайн-платформата.
3. При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки/поръчки от онлайн-платформата в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка заявка/поръчка.
5. За всички импортирани заявки/поръчки се съхранява следната структурирана информация:
2. Търговец извършва продажби в интернет чрез софтуер за електронен магазин
(бел. ред. – под софтуер за електронен магазин се има предвид собствен/нает сайт за електронен магазин)
2.1. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, производителят/разпространителят на който е декларирал съответствие с изискванията на Наредба Н-18.
Софтуерът на електронния магазин отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба Н-18/2006 г.
2.2. Софтуерът на електронния магазин е модул от СУПТО.
Производителят/разпространителят на СУПТО, включващ и модул „Е-магазин“, е декларирал съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г.
2.3. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, за който не е декларирано съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. (напр., open-source платформа за електронен магазин). Софтуерът се използва от търговеца за управление на неговите продажби.
За да отговори на изискванията на Наредба Н-18/2006 г., софтуерът трябва да бъде надграден с допълнителна функционалност – чрез промяна (преработка) на sourceкода на софтуера и/или чрез разработено за целта разширение (plug-in).
Декларация за съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. по реда на чл. 52б се подава:
➤ Или от лицето, извършило промяна (преработка) на source-кода на софтуера на електронния магазин;
➤ Или от електронния търговец, който използва софтуера, надграден с plug-in. За целта електронният търговец трябва да се увери, че функционалността на софтуера на електронния магазин, разширена със съответния plug-in, отговаря на изискванията съгласно Приложение №29 на Наредба Н-18/2006 г.
2.4. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, но управлява продажбите чрез друг СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.
Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез електронния магазин, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от ОП, пълен достъп до административната част на електронния магазин.
3. При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки от електронния магазин в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка поръчка.
5. За всички импортирани поръчки се съхранява следната структурирана информация:
Можете да изтеглите схемите от тук.
Какви са сроковете?
Електроните магазини, които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, трябва да бъдат приведени в съответствие с Наредба Н-18 до 31 март. Информацията за използвания от тях софтуер се подава в НАП до 31 май с Приложение № 32. Тези срокове важат само за тези електронни магазини, които попаднат в хипотезата на СУПТО.
Ако обаче търговецът използва друг СУПТО, то сроковете са по-кратки, а именно до 31 януари за внедряване на СУПТО и до 31 март за деклариране на СУПТО в НАП с Приложение № 32.
До 31 януари всички търговци, използващи СУПТО, трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства в съответствие с изисквания на Наредба Н-18.
Свързана тема:
Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18
Няма съмнение, че класическият сайт за електронен магазин представлява софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО), тъй като чрез него могат да се управляват продажби и той съдържа база данни за направените заявки и продажби. А ако се приемат плащания, за които е необходимо издаването на касов бон, то този СУПТО следва да бъде одобрен от НАП чрез производителя и съответно регистриран в НАП с Приложение № 32 от използващия.
Оказа се, че въвеждането на СУПТО за електронен магазин е цяло предизвикателство по схемите на НАП (публикувани са по-долу). По тази причина много от електронните търговци, предпочетоха да избегнат СУПТО на всяка цена, като се отказаха да приемат плащания, за които е необходимо използването на касов апарат и преминаха на плащания само чрез пощенски паричен превод (ППП), за които не е необходимо да използват касов апарат.
Общото правило за избягване на СУПТО е:
➤ В търговски обект, в който има нерегистрирано СУПТО, следва да няма нужда от касов апарат.
➤ И обратно – в търговски обект, в който има касов апарат, следва да няма достъп до софтуер с белези на СУПТО.
Какви са вариантите?
Очевидно, когато продажбите се осъществяват, както през електронен магазин, така и през физически магазин, то във фирмата има наличие на касов апарат. Тогава въпросът се свежда до това да разделим касовия апарат от сайта на електронния магазин, за да избегнем сложното внедряване на СУПТО за електронен магазин.
Решение 1
Ако няма да има никакъв регистриран СУПТО, то за избягване на всякакъв данъчен риск се препоръчва разделянето в две отделни фирми на електронния магазин, опериращ само с ППП, от физическия магазин, опериращ с касовия апарат. Тук трябва да се има предвид и регистрацията по ДДС в светлината на новите промени и становището на НАП относно чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС. Във физическия магазин може да се използва неСУПТО софтуер за фактури и проформи или фактурите да се издават на хартия.
Решение 2
Ако физическият магазин с касовия апарат и онлайн магазинът останат в една фирма и няма да се ползва друг СУПТО, то се препоръчва адресът на фирмата и дейността по управлението на електронния магазин да са на различен адрес от този на физическия магазин с касовия апарат. НАП няколко пъти споменава в свои семинари и коментари, че търговският обект на електронния магазин е там, от където той се управлява. Тоест правим така, че физическият магазин и касовият апарат да не се намират на едно място със софтуера на сайта на електронния магазин, като реално това са два различни търговски обекта. Този вариант го определяме като по-рисков от Решение 1, предвид новостта на материята и възможните различни тълкувания от различните проверяващи от НАП.
Решение 3
Ако електронният магазин и физическият магазин са в една фирма и физическият магазин използва регистриран СУПТО и е на адреса, от който се управлява сайта, то попадаме в т. 2.4 от схемите на НАП, която изисква всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез електронния магазин, да се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО. Всички изисквания за тази схема са публикувани по-долу в т. 2.4. В този случай, тъй като касовият апарат и сайтът на електронния магазин се управляват от едно и също място, то сайтът ще притежава характеристиките на СУПТО. Затова може да се търсят варианти с разделянето в два обекта на физическия магазин и адреса, от който се управлява сайта на електронния магазин, по примера на Решение 2.
Вариантът за работа през една фирма, в който поръчките се приемат от електронния магазин, който се управлява от мястото, където е физическия магазин и се въвеждат ръчно в регистриран СУПТО, не е в съответствие, защото противоречи на схемата по т. 2.4 (виж по-долу). НАП позволява на е-търговците само в една единствена схема да въвеждат електронните продажби ръчно в СУПТО и това е, когато продажбите се извършват чрез платформи (като eMag, Amazon, eBay, Aliexpress и др. такива), а не чрез собствен електронен магазин. Само при платформите е допустимо търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл, което е записано в схема 1.1 – Вариант 2 (по-долу).
Публикуваме схемите на НАП за електронните магазини и СУПТО, като сме маркирали в синьо споменатия вариант за електронен магазин и отделен СУПТО по т. 2.4.
Схеми на НАП за електронни магазини и СУПТО
1. Търговец извършва продажби чрез онлайн платформа
(бел. ред. – под онлайн платформа се има предвид платформи като eMag, Amazon, eBay, Aliexpress и др.)
1.1. Онлайн платформата не притежава характеристиките на СУПТО
Вариант 1: Е-търговецът не използва СУПТО.
Търговецът извършва дейността си от обект, в който няма СУПТО. Продажбите чрез тази платформа се отчитат с издаване на ФБ от ЕКАФП в обекта, ако видът плащане изисква издаване на ФБ.
Вариант 2: Е-търговецът използва СУПТО.
Допуска се търговецът да импортира в СУПТО получаваните заявки за продажби, направени в онлайн-платформата. Прилагат се правилата за импорт в СУПТО от други източници, които не са СУПТО.
Допустимо е търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл.
1.2. Онлайн платформата притежава характеристиките на СУПТО.
Вариант 1: Е-търговецът използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите си.
Онлайн платформата трябва да отговори на всички изисквания за СУПТО съгласно Приложение №29 от Наредба Н-18/2006г.
Вариант 2: Е-търговецът не използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите.
Управлението на продажбите се извършва чрез друг софтуер – СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.
Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез онлайн-платформата, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
*В случай че онлайн-платформата не предоставя възможност за автоматизиран интерфейс със СУПТО, се допуска импорт от файлове.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от ОП, пълен достъп до профила си в онлайн-платформата.
3. При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки/поръчки от онлайн-платформата в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка заявка/поръчка.
5. За всички импортирани заявки/поръчки се съхранява следната структурирана информация:
- Дата и време на импорт в СУПТО;
- Източник на импорта – наименование на онлайн-платформата, име/псевдоним/идентификатор на търговеца в платформата;
- Уникален номер на заявката/поръчката, присвоен в онлайн-платформата;
- Пълни данни за всяка импортирана заявка/поръчка (съгласно т. 2);
2. Търговец извършва продажби в интернет чрез софтуер за електронен магазин
(бел. ред. – под софтуер за електронен магазин се има предвид собствен/нает сайт за електронен магазин)
2.1. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, производителят/разпространителят на който е декларирал съответствие с изискванията на Наредба Н-18.
Софтуерът на електронния магазин отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба Н-18/2006 г.
2.2. Софтуерът на електронния магазин е модул от СУПТО.
Производителят/разпространителят на СУПТО, включващ и модул „Е-магазин“, е декларирал съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г.
2.3. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, за който не е декларирано съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. (напр., open-source платформа за електронен магазин). Софтуерът се използва от търговеца за управление на неговите продажби.
За да отговори на изискванията на Наредба Н-18/2006 г., софтуерът трябва да бъде надграден с допълнителна функционалност – чрез промяна (преработка) на sourceкода на софтуера и/или чрез разработено за целта разширение (plug-in).
Декларация за съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. по реда на чл. 52б се подава:
➤ Или от лицето, извършило промяна (преработка) на source-кода на софтуера на електронния магазин;
➤ Или от електронния търговец, който използва софтуера, надграден с plug-in. За целта електронният търговец трябва да се увери, че функционалността на софтуера на електронния магазин, разширена със съответния plug-in, отговаря на изискванията съгласно Приложение №29 на Наредба Н-18/2006 г.
2.4. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, но управлява продажбите чрез друг СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.
Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез електронния магазин, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от ОП, пълен достъп до административната част на електронния магазин.
3. При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки от електронния магазин в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка поръчка.
5. За всички импортирани поръчки се съхранява следната структурирана информация:
- Дата и време на импорт в СУПТО;
- Източник на импорта – (напр. наименование на е-магазина, домейн, др.);
- Уникален номер на поръчката, присвоен в електронния магазин;
- Пълни данни за всяка импортирана поръчка (съгласно т. 3).
Можете да изтеглите схемите от тук.
Какви са сроковете?
Електроните магазини, които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, трябва да бъдат приведени в съответствие с Наредба Н-18 до 31 март. Информацията за използвания от тях софтуер се подава в НАП до 31 май с Приложение № 32. Тези срокове важат само за тези електронни магазини, които попаднат в хипотезата на СУПТО.
Ако обаче търговецът използва друг СУПТО, то сроковете са по-кратки, а именно до 31 януари за внедряване на СУПТО и до 31 март за деклариране на СУПТО в НАП с Приложение № 32.
До 31 януари всички търговци, използващи СУПТО, трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства в съответствие с изисквания на Наредба Н-18.
Свързана тема:
Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18
89
Натиснете "Покажи банкови данни" и в появилите се полета напишете отгоре данните за новата сметка. Всяка следваща фактура ще е с новите данни.
90
Новини » Re: Сайтът КиК Инфо е с нова версия
10.01.2020, 11:45Здравейте, в меню Данъчни е, има секция Облагане на лично ползване по ЗДДС и ЗКПО
https://kik-info.com/danatsi/lichno-polzvane.php
Личното ползване сме го отделили в отделна секция, а не по закони, но ако е необходимо ще ги преместим, за да е по-ясно, щом не ги намирате от пръв поглед.
https://kik-info.com/danatsi/lichno-polzvane.php
Личното ползване сме го отделили в отделна секция, а не по закони, но ако е необходимо ще ги преместим, за да е по-ясно, щом не ги намирате от пръв поглед.
91
Здравейте, МОЛ не е сред задължителните реквизити за фактура съгласно законодателството и тъй като не носи голяма информационна полза, затова не сме го включили в приложението.
Предвидили сме допълнително поле, в което можете да въвеждате тази информация.
Предвидили сме допълнително поле, в което можете да въвеждате тази информация.
92
Новини » Re: Сайтът КиК Инфо е с нова версия
06.01.2020, 14:43Здравейте, поддържаме версия 11 на Интернет Експлорер, която си работи без проблем на Win7.
Не поддържаме по-стари версии във връзка с по-високите изисквания за информационна сигурност, които сме заложили в новата версия на сайта.
Ако имате проблеми с IE, първо проверете дали ви е включен ТLS v.1.2 от настройките на вашия браузър.
Не поддържаме по-стари версии във връзка с по-високите изисквания за информационна сигурност, които сме заложили в новата версия на сайта.
Ако имате проблеми с IE, първо проверете дали ви е включен ТLS v.1.2 от настройките на вашия браузър.
93
Безплатни онлайн приложения » Re: Справочник: Осигуровки и данъци (таблица)
03.01.2020, 12:54Здравейте, оправихме линка със свалянето на таблицата в PDF. МОД за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители e 420 лв, просто се е сваляла старата таблица.
94
👉За счетоводния софтуер като СУПТО в СЧЕТОВОДНИТЕ КАНТОРИ, които получават плащания от клиентите си В БРОЙ:
👉 Вече трябва да е ясно, че по Н-18:
Магазин + касов апарат + складово-счетоводен софтуер в обекта, в който се отчитат приходи от продажби + се отразяват плащания от клиенти + база данни = СУПТО, без значение дали се фактурира от този софтуер или от кочан.
👉Същото е със:
Счетоводна кантора + касов апарат + счетоводен софтуер в офиса (без склад, разбира се, това са услуги), в който кантората отчита своите приходи + се отразяват плащанията от клиенти на кантората + база данни = СУПТО. И няма значение дали може да се фактурира от този софтуер или от кочан. Защото това са белезите на СУПТО, а този софтуер, щом се ползва заедно с касов апарат в един офис, следва да се ползва регистрирана версия на СУПТО в тази кантора, с връзка към касовия апарат.
👉 Също така в един офис, в който се ползва касов апарат, не може да има софтуер, който има белезите на СУПТО и не е регистриран СУПТО (чл. 52з, ал. 3 от Н-18), дори да е на различен компютър.
👉 И точно последвалият проблем с този счетоводен софтуер, който се явява СУПТО, защото в кантора има касов апарат, е обяснен на семинара на НАП от Росен Иванов със съвет към счетоводните кантори: “За момента единственото решение е не приемайте плащания в брой.”
👉Допълнение: Във файловете Въпроси и отговори на НАП може да се намери въпрос и отговор за складов/счетоводен софтуер в обект с КА, че е СУПТО.
👉 А как да убедим клиентите да ни плащат в банковата сметка? - По същия начин, както на НАП плащат в банковата сметка.
Ако има нещо друго, ще информираме в групата и на сайта.
Винаги можем да търсим вратички, но винаги ще си остане данъчният риск да не ги признаят при проверки и ревизии. Ще са радвам да обсъждаме темата само по същество. Така може да изникне нещо полезно.
👉 Вече трябва да е ясно, че по Н-18:
Магазин + касов апарат + складово-счетоводен софтуер в обекта, в който се отчитат приходи от продажби + се отразяват плащания от клиенти + база данни = СУПТО, без значение дали се фактурира от този софтуер или от кочан.
👉Същото е със:
Счетоводна кантора + касов апарат + счетоводен софтуер в офиса (без склад, разбира се, това са услуги), в който кантората отчита своите приходи + се отразяват плащанията от клиенти на кантората + база данни = СУПТО. И няма значение дали може да се фактурира от този софтуер или от кочан. Защото това са белезите на СУПТО, а този софтуер, щом се ползва заедно с касов апарат в един офис, следва да се ползва регистрирана версия на СУПТО в тази кантора, с връзка към касовия апарат.
👉 Също така в един офис, в който се ползва касов апарат, не може да има софтуер, който има белезите на СУПТО и не е регистриран СУПТО (чл. 52з, ал. 3 от Н-18), дори да е на различен компютър.
👉 И точно последвалият проблем с този счетоводен софтуер, който се явява СУПТО, защото в кантора има касов апарат, е обяснен на семинара на НАП от Росен Иванов със съвет към счетоводните кантори: “За момента единственото решение е не приемайте плащания в брой.”
👉Допълнение: Във файловете Въпроси и отговори на НАП може да се намери въпрос и отговор за складов/счетоводен софтуер в обект с КА, че е СУПТО.
👉 А как да убедим клиентите да ни плащат в банковата сметка? - По същия начин, както на НАП плащат в банковата сметка.
Ако има нещо друго, ще информираме в групата и на сайта.
Винаги можем да търсим вратички, но винаги ще си остане данъчният риск да не ги признаят при проверки и ревизии. Ще са радвам да обсъждаме темата само по същество. Така може да изникне нещо полезно.
95
Какви са промените накратко?
Съгласно новата ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС от 01.01.2020 г. е налице условие за задължителна регистрация по закона в 7 дневен срок при надхвърляне на оборота за регистрация и в следния случай: При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.
Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
Новата ал. 11 на същия член пояснява, че не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.
В т. 93 от допълнителните разпоредби е дадено определение за „лица, действащи съгласувано“. Това са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на ДОПК лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
За заварените случаи е предвиден преходен режим в § 34, според който лице, което към датата на влизането в сила на закона отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, тоест до 15 януари 2020 г.
Защо се наложиха промените?
От мотивите към измененията и последвалите дискусии стана ясно, че тези мерки са насочени към търговски обекти, които работят чрез една фирма до достигане на оборот близък до оборота за задължителна регистрация по ЗДДС (50 хил. лева), след което прехвърлят дейността си в нова фирма, докато и тя наближи този оборот. В последствие данъчната схема се повтаря със следващата фирма, така че крайният резутат е да избегнат плащането на ДДС.
В НАП са на мнение, че тук става дума за заобикаляне на закона - тоест извършват се поредица от привидно законосъобразни действия, които обаче водят до незаконосъобразен резултат. Въпреки че НАП е съставяла през годините актове за нарушение за тази данъчна схема и е изисквала регистрация по ДДС, разпорежданията са отменяни от съда. Съдебната практика в масовия случай не потвърждава логиката на данъчните и е в посока, че действията са законосъобразни. Именно затова се наложиха споменатите промени, които доведоха до настоящите текстове в ЗДДС.
Къде възникват проблемите?
Новите разпоредби в ЗДДС породиха и продължават да пораждат множество въпроси относно това за кои точно бизнес сценарии и лица следва да се прилага чл. 96, ал. 10. Дали новата ал. 10 на чл. 96 важи само за последователно извършване на еднородна дейност или се прилага и при едновременно или паралелно извършване на една и съща дейност от един и същи офис от свързани фирми?
Докато за последователното извършване на еднородна дейност от един и същи офис е пределно ясно, че попада под ударите на чл. 96, ал. 10, то паралелното или едновременно извършване на еднородна дейност не е така ясно, защото има доста нюанси и детайли.
За илюстриране ще дадем пример с две относително прости и ноторно известни данъчни схеми, които се използват от години от различни бизнеси.
Данъчна схема 1
Компания осъществява дейността си паралелно от един и същи офис чрез няколко фирми:
Данъчна схема 2
Компания осъществява дейността си паралелно от един и същи офис чрез няколко нерегистрирани по ЗДДС фирми, като всяка една от тях контролирано се поддържа с оборот под 50 хил. лв. При необходимост се регистрира нова фирма, така че нито една от фирмите от групата да не достигне оборот от 50 хил. лв. за предходните 12 месеца и да не се регистрира по ЗДДС.
Често тези фирми са със сходни имена, тъй като са известни под общ бранд след партньорите си.
Какво е мнението на НАП?
На годишния семинар на НАП “Данъци и осигуряване 2020” новите разпоредби бяха представени и коментирани от Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология” и Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол”.
Още в самото представяна на промените от НАП дадоха да се разбере, че намират последователното извършване на еднородна дейност за “доста брутален начин за избягване на регистрация по ЗДДС”.
На поставен въпрос за паралелно извършване на еднородна дейност от един офис чрез две или повече фирми Росен Иванов отговаря следното: “Ако паралелно в същия обект продължат да работят двете лица, според мен, ще се приложи нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС” пояснявайки “Тоест едното лице не напуска, а другото просто се настанява при него и прави абсолютно същото.” Този момент от дискусията можете да проследите от тук (2:48:37).
Нормата е изцяло в посока предотвратяване на една доста агресивна практика за отклонение от облагане, коментира Росен Бъчваров. И тя ще бъде прилагана точно тогава, когато има достатъчно данни и достатъчно риск, че има едно симулирано в същината си правоприемство на практика. Защото лица, зад които има общи икономически интерес, макар те юридически да не са свързани, продължават да осъществяват на същото място същия вид дейност, при наличие на определели икономически или други връзки. Тоест нормата е предвидена, защото съдебната практика, придържайки се към закона намираше, че подобно нещо е допустимо, но според НАП подобна практика има очевидната цел да отклонява задължителната регистрация по ЗДДС и като резултат се ощетява фискът. Така че тук въпросът не е на схоластика или на тълкуване на паралелно, последователно или наличието на какъв точно тип връзка, тук става дума за превенция на неплащането на ДДС чрез нерегистрирането по смисъла на закона. В този смисъл ще бъде прилагана и тази разпоредба според Росен Бъчваров.
Ако две лица просто работят в един и същи обект, това по принцип не е проблем, уточнява Росен Иванов. Но ако едно лице работи в един търговски обект, наближава съответния оборот и едно друго лице се настанява заедно с него в този търговски обект и двете продължават да работят паралелно (заедно и двете в търговския обект) и извършват една и съща дейност, тогава тази разпоредба би се приложила. Така че това е някакъв микс между последователно и паралелно. Чистото едновременно извършване на една и съща дейност на две лица от един търговски обект към момента не е обхванато от тази разпоредба, но ако едното лице си продължава и някакви други се настаняват и правят същото каквото прави първото лице, е напълно възможно да се приложи разпоредбата според Росен Иванов.
Росен Бъчваров (тук в 2:52:56) коментира следното: “Има хипотези, при които две лица обективно работят в един и същи търговски обект. Те може да са собственост на едни и същи физически лица, едното регистрирано, другото нерегистрирано по ЗДДС, такива въпроси ни бяха задавани и преди. И от там възникна въпросът каква е разликата когато един счетоводител има ЕТ нерегистриран по ЗДДС и ЕООД с регистрация по ЗДДС, и той в зависимост от житейската хипотеза решава от кое от двете да осъществи услуга. Тогава коментирайки този въпрос доведохме ситуацията до един абсурд, за да илюстрираме темата – какво би било, ако в едно заведение една трета от масите оперират от ЕООД “Хикс”, останалите две трети от още четири юридически лица, което ясно илюстрира как данъчната креативност, в края на краищата налага изменения в закона, за да бъде превантирано неплащането на ДДС. Така, че отново казваме за трети пореден път тук не е въпрос на схоластика и на тълкуване последователна, паралелна или друга дейност, тук става дума за очевидни белези на отклонение от облагане, които нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС цели да прекрати.“
Нещо повече, Росен Иванов обърна внимание и на следното: “Този казус със счетоводното предприятие, което за целите на неговите клиенти, които са регистрирани за целите на ДДС имаме ЕООД, а за целите на клиентите , които не са регистрирани по ЗДДС си поддържаме един едноличен търговец, за този казус има решение в Директива 112 и тя се нарича “ДДС групи”. Само че това не е никак лесно нито за въвеждане, нито за администриране. До момента България се е въздържала от въвеждането на “ДДС групи” по тази причина. Но ако продължават така масово да се правят тези неща, може би НАП ще предложи в България да се въведат “ДДС групите” и да приключим с този казус. Защото тогава примерът, който дадох с лицето, което си дели издаването на фактури, според това както му е изгодно, той става едно лице и въпроса го приключваме. И няма да може да избира. Това, с което се сблъскваме ние е абсолютно брутално.”
Въпрос от залата, чиито отговор заслужава внимание: (тук 5:42:22 ).
“Собственик съм на ЕООД счетоводни услуги, в същото време имаме и ООД. Двете фирми действат съвсем самостоятелно, ползваме само единствено общ офис. Иначе имат отделен персонал, отделни ДМА, но управителят в двете фирми е едно и също лице. Трябва ли да се събере оборота на двете счетоводни фирми да се регистрират към 14 януари по ЗДДС? ”
Отговор от Росен Иванов: “От това, което чух до тук – не”, като в дискусията обърна внимание на следното: “Има проблеми, които биха възникнали при счетоводните кантори, когато например две фирми работят в един офис, ползват общи активи, софтуери и тн., но реално не си поделят честно и почтено разходите между двете дейности, а се трупат там, където е по-изгодно. Тоест клиентите ги разделяме, където ни е по-изгодно, но разходите по някакъв друг начин, пак така, че да ни е най-изгодно.” Изводът който следва е, че ще се обръща по-сериозно внимание на това дали разходите са разделени правилно между фирмите или дали съответно са префактурирани коректно.
Какви са санкциите?
Негативните финансови последици при нерегистриране по ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 10 са:
Изводи
От всичко коментирано до тук става ясно, че от НАП допускат, че има случаи, при които при паралелно или едновременно извършване на еднородна дейност в един офис от две или повече свързани фирми, е възможно да не се прилага новата разпоредба на чл. 96, ал. 10.
В същото време при доста сходни случаи, пак според НАП, паралелното извършване на еднородна дейност в един офис от две или повече свързани фирми попада по ударите на чл. 96, ал. 10 и води до задължителна регистрация, ако общият оборот на фирмите надхвърли 50 000 лв. за предходните 12 месеца. Тоест много ще зависи от случая и неговото документиране, макар често да става въпрос за едни и същи дейности и схеми.
Във всички случаи заявките на НАП са, че при съмнение за отклонение от облагане чрез разделяне на дейността през две или повече фирми, данъчните ще прилагат ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС. Или всеки път, когато органите решат, че има неплащане на данък чрез избягване на регистрация по ДДС и има очевидни белези на отклонение от облагане, то ще бъде прилагана новата разпоредба на чл. 96, ал. 10.
Тъй като разпоредбите са нови и неясни, предстои да чакаме съдът да потвърди или отхвърли дали гореописаните ноторно известни данъчни схеми 1 и 2 водят до задължителна регистрация по ЗДДС, ако общият оборот на групата свързани фирми, работещи от един офис, надхвърли 50 хил. лв. за последните 12 месеца. А тези неясноти в законодателството в никакъв случай не помагат на коректните данъкоплатци, които от една страна смятат да спазват данъчните норми, но от друга желаят да познават и ползват законните данъчни възможности при организирането на своя бизнес, изхождайки от това, че: "Всеки е в пълното си право да урежда своите финансови дела така, че да плаща колкото се може по-малко данъци; никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-удачния за Министерството на финансите начин; плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг..." из Резолюция на Върховния съд на САЩ върху решението на Федералния съд в Хенд по делото Хенъеринг - Грегъри от 1934 г.
Съгласно новата ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС от 01.01.2020 г. е налице условие за задължителна регистрация по закона в 7 дневен срок при надхвърляне на оборота за регистрация и в следния случай: При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.
Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
Новата ал. 11 на същия член пояснява, че не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.
В т. 93 от допълнителните разпоредби е дадено определение за „лица, действащи съгласувано“. Това са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на ДОПК лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
За заварените случаи е предвиден преходен режим в § 34, според който лице, което към датата на влизането в сила на закона отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, тоест до 15 януари 2020 г.
Защо се наложиха промените?
От мотивите към измененията и последвалите дискусии стана ясно, че тези мерки са насочени към търговски обекти, които работят чрез една фирма до достигане на оборот близък до оборота за задължителна регистрация по ЗДДС (50 хил. лева), след което прехвърлят дейността си в нова фирма, докато и тя наближи този оборот. В последствие данъчната схема се повтаря със следващата фирма, така че крайният резутат е да избегнат плащането на ДДС.
В НАП са на мнение, че тук става дума за заобикаляне на закона - тоест извършват се поредица от привидно законосъобразни действия, които обаче водят до незаконосъобразен резултат. Въпреки че НАП е съставяла през годините актове за нарушение за тази данъчна схема и е изисквала регистрация по ДДС, разпорежданията са отменяни от съда. Съдебната практика в масовия случай не потвърждава логиката на данъчните и е в посока, че действията са законосъобразни. Именно затова се наложиха споменатите промени, които доведоха до настоящите текстове в ЗДДС.
Къде възникват проблемите?
Новите разпоредби в ЗДДС породиха и продължават да пораждат множество въпроси относно това за кои точно бизнес сценарии и лица следва да се прилага чл. 96, ал. 10. Дали новата ал. 10 на чл. 96 важи само за последователно извършване на еднородна дейност или се прилага и при едновременно или паралелно извършване на една и съща дейност от един и същи офис от свързани фирми?
Докато за последователното извършване на еднородна дейност от един и същи офис е пределно ясно, че попада под ударите на чл. 96, ал. 10, то паралелното или едновременно извършване на еднородна дейност не е така ясно, защото има доста нюанси и детайли.
За илюстриране ще дадем пример с две относително прости и ноторно известни данъчни схеми, които се използват от години от различни бизнеси.
Данъчна схема 1
Компания осъществява дейността си паралелно от един и същи офис чрез няколко фирми:
- една регистрирана по ЗДДС, от която се фактурира на клиенти, регистрирани по ЗДДС и
- друга или няколко други нерегистрирани по ЗДДС, от които се фактурира на клиенти, нерегистрирани по ЗДДС.
Данъчна схема 2
Компания осъществява дейността си паралелно от един и същи офис чрез няколко нерегистрирани по ЗДДС фирми, като всяка една от тях контролирано се поддържа с оборот под 50 хил. лв. При необходимост се регистрира нова фирма, така че нито една от фирмите от групата да не достигне оборот от 50 хил. лв. за предходните 12 месеца и да не се регистрира по ЗДДС.
Често тези фирми са със сходни имена, тъй като са известни под общ бранд след партньорите си.
Какво е мнението на НАП?
На годишния семинар на НАП “Данъци и осигуряване 2020” новите разпоредби бяха представени и коментирани от Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология” и Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол”.
Още в самото представяна на промените от НАП дадоха да се разбере, че намират последователното извършване на еднородна дейност за “доста брутален начин за избягване на регистрация по ЗДДС”.
На поставен въпрос за паралелно извършване на еднородна дейност от един офис чрез две или повече фирми Росен Иванов отговаря следното: “Ако паралелно в същия обект продължат да работят двете лица, според мен, ще се приложи нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС” пояснявайки “Тоест едното лице не напуска, а другото просто се настанява при него и прави абсолютно същото.” Този момент от дискусията можете да проследите от тук (2:48:37).
Нормата е изцяло в посока предотвратяване на една доста агресивна практика за отклонение от облагане, коментира Росен Бъчваров. И тя ще бъде прилагана точно тогава, когато има достатъчно данни и достатъчно риск, че има едно симулирано в същината си правоприемство на практика. Защото лица, зад които има общи икономически интерес, макар те юридически да не са свързани, продължават да осъществяват на същото място същия вид дейност, при наличие на определели икономически или други връзки. Тоест нормата е предвидена, защото съдебната практика, придържайки се към закона намираше, че подобно нещо е допустимо, но според НАП подобна практика има очевидната цел да отклонява задължителната регистрация по ЗДДС и като резултат се ощетява фискът. Така че тук въпросът не е на схоластика или на тълкуване на паралелно, последователно или наличието на какъв точно тип връзка, тук става дума за превенция на неплащането на ДДС чрез нерегистрирането по смисъла на закона. В този смисъл ще бъде прилагана и тази разпоредба според Росен Бъчваров.
Ако две лица просто работят в един и същи обект, това по принцип не е проблем, уточнява Росен Иванов. Но ако едно лице работи в един търговски обект, наближава съответния оборот и едно друго лице се настанява заедно с него в този търговски обект и двете продължават да работят паралелно (заедно и двете в търговския обект) и извършват една и съща дейност, тогава тази разпоредба би се приложила. Така че това е някакъв микс между последователно и паралелно. Чистото едновременно извършване на една и съща дейност на две лица от един търговски обект към момента не е обхванато от тази разпоредба, но ако едното лице си продължава и някакви други се настаняват и правят същото каквото прави първото лице, е напълно възможно да се приложи разпоредбата според Росен Иванов.
Росен Бъчваров (тук в 2:52:56) коментира следното: “Има хипотези, при които две лица обективно работят в един и същи търговски обект. Те може да са собственост на едни и същи физически лица, едното регистрирано, другото нерегистрирано по ЗДДС, такива въпроси ни бяха задавани и преди. И от там възникна въпросът каква е разликата когато един счетоводител има ЕТ нерегистриран по ЗДДС и ЕООД с регистрация по ЗДДС, и той в зависимост от житейската хипотеза решава от кое от двете да осъществи услуга. Тогава коментирайки този въпрос доведохме ситуацията до един абсурд, за да илюстрираме темата – какво би било, ако в едно заведение една трета от масите оперират от ЕООД “Хикс”, останалите две трети от още четири юридически лица, което ясно илюстрира как данъчната креативност, в края на краищата налага изменения в закона, за да бъде превантирано неплащането на ДДС. Така, че отново казваме за трети пореден път тук не е въпрос на схоластика и на тълкуване последователна, паралелна или друга дейност, тук става дума за очевидни белези на отклонение от облагане, които нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС цели да прекрати.“
Нещо повече, Росен Иванов обърна внимание и на следното: “Този казус със счетоводното предприятие, което за целите на неговите клиенти, които са регистрирани за целите на ДДС имаме ЕООД, а за целите на клиентите , които не са регистрирани по ЗДДС си поддържаме един едноличен търговец, за този казус има решение в Директива 112 и тя се нарича “ДДС групи”. Само че това не е никак лесно нито за въвеждане, нито за администриране. До момента България се е въздържала от въвеждането на “ДДС групи” по тази причина. Но ако продължават така масово да се правят тези неща, може би НАП ще предложи в България да се въведат “ДДС групите” и да приключим с този казус. Защото тогава примерът, който дадох с лицето, което си дели издаването на фактури, според това както му е изгодно, той става едно лице и въпроса го приключваме. И няма да може да избира. Това, с което се сблъскваме ние е абсолютно брутално.”
Въпрос от залата, чиито отговор заслужава внимание: (тук 5:42:22 ).
“Собственик съм на ЕООД счетоводни услуги, в същото време имаме и ООД. Двете фирми действат съвсем самостоятелно, ползваме само единствено общ офис. Иначе имат отделен персонал, отделни ДМА, но управителят в двете фирми е едно и също лице. Трябва ли да се събере оборота на двете счетоводни фирми да се регистрират към 14 януари по ЗДДС? ”
Отговор от Росен Иванов: “От това, което чух до тук – не”, като в дискусията обърна внимание на следното: “Има проблеми, които биха възникнали при счетоводните кантори, когато например две фирми работят в един офис, ползват общи активи, софтуери и тн., но реално не си поделят честно и почтено разходите между двете дейности, а се трупат там, където е по-изгодно. Тоест клиентите ги разделяме, където ни е по-изгодно, но разходите по някакъв друг начин, пак така, че да ни е най-изгодно.” Изводът който следва е, че ще се обръща по-сериозно внимание на това дали разходите са разделени правилно между фирмите или дали съответно са префактурирани коректно.
Какви са санкциите?
Негативните финансови последици при нерегистриране по ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 10 са:
- Санкция в размер от 500 до 5000 лв. за неподаване на заявление за регистрация в срок
- Втора санкция в размер равен на размера на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. при неначисляване на данък, поради неподаване на заявление за регистрация и нерегистриране в срок;
- Отделно се дължи самият невнесен ДДС върху целия оборот след момента на достигането на 50 хил. за групата;
- Лихви за забава на невнесения данък по предходната точка.
Изводи
От всичко коментирано до тук става ясно, че от НАП допускат, че има случаи, при които при паралелно или едновременно извършване на еднородна дейност в един офис от две или повече свързани фирми, е възможно да не се прилага новата разпоредба на чл. 96, ал. 10.
В същото време при доста сходни случаи, пак според НАП, паралелното извършване на еднородна дейност в един офис от две или повече свързани фирми попада по ударите на чл. 96, ал. 10 и води до задължителна регистрация, ако общият оборот на фирмите надхвърли 50 000 лв. за предходните 12 месеца. Тоест много ще зависи от случая и неговото документиране, макар често да става въпрос за едни и същи дейности и схеми.
Във всички случаи заявките на НАП са, че при съмнение за отклонение от облагане чрез разделяне на дейността през две или повече фирми, данъчните ще прилагат ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС. Или всеки път, когато органите решат, че има неплащане на данък чрез избягване на регистрация по ДДС и има очевидни белези на отклонение от облагане, то ще бъде прилагана новата разпоредба на чл. 96, ал. 10.
Тъй като разпоредбите са нови и неясни, предстои да чакаме съдът да потвърди или отхвърли дали гореописаните ноторно известни данъчни схеми 1 и 2 водят до задължителна регистрация по ЗДДС, ако общият оборот на групата свързани фирми, работещи от един офис, надхвърли 50 хил. лв. за последните 12 месеца. А тези неясноти в законодателството в никакъв случай не помагат на коректните данъкоплатци, които от една страна смятат да спазват данъчните норми, но от друга желаят да познават и ползват законните данъчни възможности при организирането на своя бизнес, изхождайки от това, че: "Всеки е в пълното си право да урежда своите финансови дела така, че да плаща колкото се може по-малко данъци; никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-удачния за Министерството на финансите начин; плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг..." из Резолюция на Върховния съд на САЩ върху решението на Федералния съд в Хенд по делото Хенъеринг - Грегъри от 1934 г.
96
Министерският съвет внесе пакета с промени в данъчното законодателство. В ЗДДС се предвижда да отпадне изискването за издаване на фискален бон при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.
В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта продажби на стоки или услуги се допуска вместо фискален бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път друг документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство.
„Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купува по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
Условията за прилагане на това изключение, формата и съдържанието на тези документи, редът и начинът за издаването им и задълженията за предоставяне на данни от тях към НАП ще се определят допълнително в Наредба Н-18, която се очаква да бъде изменена в 3-месечен срок от влизането в сила на новите разпоредби. От мотивите става ясно, че това изключение се предвижда да се прилага, само при условие, че се подават информация и данни за продажбата на НАП.
В същото време в Закона за НАП се предвижда банките и другите доставчици на платежни услуги да предоставят ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, информация на НАП за броя и стойността на транзакциите по платежна сметка, извършени чрез виртуален ПОС терминал, във формат, определен от изпълнителния директор на агенцията след консултация със заинтересованите страни.
Промяна се предвижда и в определението за електронен магазин. Новото разширено определение включва освен продажба от разстояние чрез потребителска кошница, но “или по друг начин”, както и като цяло малко по-общи постановки.
Предложените изменения се налагат, тъй като в ЗДДС не се прави разлика между присъствено и неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като и при двата случая на плащане за продажба/доставка следва да бъде издадена касова бележка. От своя страна доставчиците на платежни услуги, участващи при извършването на картовите плащания по силата на законодателството, за целите на дейността си събират и разполагат със стандартизирана информация относно всяка осъществена транзакция при картово плащане, независимо дали плащането е присъствено или неприсъствено.
При продажби/доставки, по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта, към настоящия момент нормативната уредба изисква регистрирането и отчитането ѝ чрез издаване на фискален или системен бон. Електронната търговия не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект, дори по обем някои сектори от търговията в електронна среда изпреварват конвенционалните продажби. Характерният начин на плащане по продажби/доставки при електронната търговия е неприсъствено плащане чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача, когато предоставянето на стоките или на услугите се извършва на място, различно от търговските помещения на търговеца, на адрес, посочен от клиента, най-често домашен адрес.
Развитието на новите технологии и все по-големият дял на електронната търговия и като се вземе предвид, че плащанията не са в брой, а са неприсъствени, е наложително да се усъвършенстват и разпоредбите, регламентиращи изискванията за регистриране и отчитане на продажбите. На този етап освобождаване от задължението за документиране на продажбите и предоставяне на информация за тези продажби в НАП не може да бъде реализирано, тъй като този вид търговска дейност не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект. В тази връзка се предлага алтернатива на задължението за използване на фискално устройство и издаване на фискална касова бележка, като се предоставя възможност на задължените лица да издават друг документ за продажбата на клиента, при условие че се подават информация и данни за продажбата на НАП.
Минималните изисквания към участниците в покупко-продажбата и информацията, която ще бъде предоставяна на НАП с цел защита на фиска, се предвижда да бъдат уредени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Наредбата следва да се приведе в съответствие със закона в 3-месечен срок от влизането в сила на промените.
Предстои гласуване на промените на първо и второ четене в ресорните комисиите и пленарна зала.
В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта продажби на стоки или услуги се допуска вместо фискален бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път друг документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство.
„Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купува по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
Условията за прилагане на това изключение, формата и съдържанието на тези документи, редът и начинът за издаването им и задълженията за предоставяне на данни от тях към НАП ще се определят допълнително в Наредба Н-18, която се очаква да бъде изменена в 3-месечен срок от влизането в сила на новите разпоредби. От мотивите става ясно, че това изключение се предвижда да се прилага, само при условие, че се подават информация и данни за продажбата на НАП.
В същото време в Закона за НАП се предвижда банките и другите доставчици на платежни услуги да предоставят ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, информация на НАП за броя и стойността на транзакциите по платежна сметка, извършени чрез виртуален ПОС терминал, във формат, определен от изпълнителния директор на агенцията след консултация със заинтересованите страни.
Промяна се предвижда и в определението за електронен магазин. Новото разширено определение включва освен продажба от разстояние чрез потребителска кошница, но “или по друг начин”, както и като цяло малко по-общи постановки.
Цитат
В мотивите за тези промени се изтъква, че въз основа на търговските практики, практиката на НАП и извършен анализ съвместно с представители на Българската народна банка, Комисията за защита на потребителите, доставчици на платежни услуги, платежни системи, браншови и работодателски организации, организации, представляващи разработчиците на софтуер, дистрибуторите, производителите и вносителите на фискални устройства, Асоциацията за електронна търговия и др. е установена необходимост от преразглеждане на нормативната уредба, касаеща неприсъствените плащания, тъй като според икономическите оператори досегашната уредба създава предпоставки за ограничаване на неприсъствените плащания.Ново определение: „Електронен магазин“ е интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който предоставя възможност за избор на клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Настоящ текст: "Електронен магазин" е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
Предложените изменения се налагат, тъй като в ЗДДС не се прави разлика между присъствено и неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като и при двата случая на плащане за продажба/доставка следва да бъде издадена касова бележка. От своя страна доставчиците на платежни услуги, участващи при извършването на картовите плащания по силата на законодателството, за целите на дейността си събират и разполагат със стандартизирана информация относно всяка осъществена транзакция при картово плащане, независимо дали плащането е присъствено или неприсъствено.
При продажби/доставки, по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта, към настоящия момент нормативната уредба изисква регистрирането и отчитането ѝ чрез издаване на фискален или системен бон. Електронната търговия не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект, дори по обем някои сектори от търговията в електронна среда изпреварват конвенционалните продажби. Характерният начин на плащане по продажби/доставки при електронната търговия е неприсъствено плащане чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача, когато предоставянето на стоките или на услугите се извършва на място, различно от търговските помещения на търговеца, на адрес, посочен от клиента, най-често домашен адрес.
Развитието на новите технологии и все по-големият дял на електронната търговия и като се вземе предвид, че плащанията не са в брой, а са неприсъствени, е наложително да се усъвършенстват и разпоредбите, регламентиращи изискванията за регистриране и отчитане на продажбите. На този етап освобождаване от задължението за документиране на продажбите и предоставяне на информация за тези продажби в НАП не може да бъде реализирано, тъй като този вид търговска дейност не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект. В тази връзка се предлага алтернатива на задължението за използване на фискално устройство и издаване на фискална касова бележка, като се предоставя възможност на задължените лица да издават друг документ за продажбата на клиента, при условие че се подават информация и данни за продажбата на НАП.
Минималните изисквания към участниците в покупко-продажбата и информацията, която ще бъде предоставяна на НАП с цел защита на фиска, се предвижда да бъдат уредени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Наредбата следва да се приведе в съответствие със закона в 3-месечен срок от влизането в сила на промените.
Предстои гласуване на промените на първо и второ четене в ресорните комисиите и пленарна зала.
97
Консултантите да докладват на НАП за рисковите данъчни трансгранични схеми на своите клиенти, предвижда проект на ДОПК, публикуван за обществено обсъждане тези дни.
Независимо че законопроектът използва понятието „данъчна схема“, същото следва да се разбира в най-широк смисъл и може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива.
Промените са продиктувани от необходимостта от транспонирането в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Основна цел е засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, противодействие на пренасочването на печалби към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и на практиките за цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задължените лица.
Няколко случая на изтичане на информация през последните години (като „Панама пейпърс“) разкриха многобройните случаи, в които консултанти са помагали активно на своите клиенти да използват агресивни схеми на данъчно планиране, при които чрез прехвърляне на средства към офшорни юрисдикции се намаляват данъчните им задължения, се посочва в мотивите на Министерството на финансите. Поради това високо се оценява ползата от предварително получаване на информация от данъчните органи за трансгранични данъчни схеми, свързани с потенциално агресивно данъчно планиране, и то преди те да са приложени или използвани. Тази информация ще позволи на органите да противодействат на вредните данъчни практики, като извършват подходяща оценка на риска, предложат отстраняването на пропуски и недостатъци в нормативната уредба, и засилят данъчния контрол.
В изготвената оценка на въздействието се посочва, че използваните данъчни схеми обикновено се разработват в различни юрисдикции и се използват за пренасочване на облагаемата печалба към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задълженото лице.
Предвидено е законът да влезе в сила от 1 юли 2020 г., а консултантите, съответно данъчно задължените лица, в срок до 31 август 2020 г. да подават информация за всяка трансгранична данъчна схема, първата стъпка по която е извършена между 25 юни 2018 г. и влизането в сила на закона. Данъчно задължените лица ще посочват в годишните си данъчни декларации дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата.
Предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми се отнася за случаите, в които участват повече от една държава членка или държава членка и трета държава и при които съществува риск от избягване на данъчно облагане.
Кои са трансграничните рискови схеми, които подлежат на рапортуване в НАП?
Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, са следните категории:
1. схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство;
2. схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от:
а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или
б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато;
3. схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането;
4. схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби;
5. схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане;
6. схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат;
7. схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) получателят не е местно лице за данъчни цели на никоя данъчна юрисдикция;
б) въпреки че получателят е местно лице за данъчни цели на някоя юрисдикция, тази юрисдикция:
аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или
бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;
в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
8. схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция;
9. схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция;
10. схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции;
11. схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез:
а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;
б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели;
в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;
г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;
д) използването на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;
е) схеми, които заобикалят или се възползват от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености;
12. схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури:
а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и
б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и
в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени;
13. схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими;
14. схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага;
15. схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.
Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от категориите по т. 1 – 6 и т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“, информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство. Наличието на някое от условията по т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“ не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.
Кои лица имат задължение да подават информация в НАП??
Правилата за задължително разкриване на информация за данъчни схеми са насочени срещу консултантите и данъчно задължените лица, които разработват, предлагат, управляват или подпомагат схеми за избягване на данъци.
Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите. Такива „консултанти“ по смисъла на новите правила могат да бъдат счетоводители, адвокати, данъчни консултанти, финансови съветници, а също така банки, инвестиционни или застрахователни посредници и други.
Информация подава консултант, който е местно лице за данъчни цели на Република България, или има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.
Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема.
Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема.
Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит.
Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, на който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, на който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка за прилагането на данъчната схема.
Освен това консултантът предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни от датата, на която е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема.
След първоначалното предоставяне на информация консултантът по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация.
Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.
Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:
1. разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;
2. разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка съгласно ал. 4;
3. по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.
Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на НАП или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава по ал. 10, т. 1 от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.
В случаите по т. 3 консултантът е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни, считано от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива, данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация по ал. 6, 7 и/или 8, съответно по чл. 143я². Срокът по ал. 6 тече от датата на уведомяването.
Консултантът е длъжен да уведоми изпълнителния директор на НАП за другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице, които следва да предоставят информация, независимо че за тях задължението за предоставяне може да възникне в друга държава членка.
Информацията се предоставя в стандартизиран формат, като се предвижда създаването на електронна услуга на интернет страницата на НАП, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефинирани полета.
Важно е да се отбележи, че в определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема – когато консултантът не може да разкрие информацията поради това, че е защитена от закон като професионална тайна, както и когато няма консултант (включително когато данъчно задълженото лице или негов служител изготвя схемата) или консултантът няма връзка с нито една държава членка.
Каква информация се подава в НАП?
Информацията, която се предоставя на НАП, трябва да съдържа следните данни, когато е приложимо:
1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:
а) име;
б) дата и място на раждане (за физическите лица);
в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
г) идентификационен номер за данъчни цели;
д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;
2. описание на характеристиките на схемата, поради които тя подлежи на предоставяне;
3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;
4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;
6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;
7. действителния или прогнозния размер на очакваното данъчно предимство;
8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;
9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано.
За данъчни схеми с типизирано съдържание в случаите на последващо подаване се предоставят данните по т. 1, 3, 5, 8 и 9. Информацията се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.
При първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема се издава уникален номер, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки. Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за данъчна схема, уведомяват всеки друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издадения уникален номер.
За всяко предоставяне на информация от консултант или данъчно задължено лице се издава уникален номер на оповестяването, което е част от схема. Номерът служи за идентификация на конкретното предоставяне на информация във всички държави членки.
Уникалните номера, както и съответните уникални номера, издадени в друга държава членка, се посочват като доказателство, че информация за схемата е предоставена от консултант или данъчно задължено лице.
Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.
Какви са глобите и санкциите?
Със законопроекта се предлагат и административнонаказател ни разпоредби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2018/822 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема, което предостави непълна или невярна информация, се наказва с глоба в размер 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
При повторни нарушения се налагат глоби или имуществени санкции в двоен размер.
Пълният текст на законопроекта можете да изтеглите от тук.
Дата на приключване на обществените консултации: 03.11.2019 г.
Независимо че законопроектът използва понятието „данъчна схема“, същото следва да се разбира в най-широк смисъл и може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива.
Промените са продиктувани от необходимостта от транспонирането в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Основна цел е засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, противодействие на пренасочването на печалби към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и на практиките за цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задължените лица.
Няколко случая на изтичане на информация през последните години (като „Панама пейпърс“) разкриха многобройните случаи, в които консултанти са помагали активно на своите клиенти да използват агресивни схеми на данъчно планиране, при които чрез прехвърляне на средства към офшорни юрисдикции се намаляват данъчните им задължения, се посочва в мотивите на Министерството на финансите. Поради това високо се оценява ползата от предварително получаване на информация от данъчните органи за трансгранични данъчни схеми, свързани с потенциално агресивно данъчно планиране, и то преди те да са приложени или използвани. Тази информация ще позволи на органите да противодействат на вредните данъчни практики, като извършват подходяща оценка на риска, предложат отстраняването на пропуски и недостатъци в нормативната уредба, и засилят данъчния контрол.
В изготвената оценка на въздействието се посочва, че използваните данъчни схеми обикновено се разработват в различни юрисдикции и се използват за пренасочване на облагаемата печалба към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задълженото лице.
Предвидено е законът да влезе в сила от 1 юли 2020 г., а консултантите, съответно данъчно задължените лица, в срок до 31 август 2020 г. да подават информация за всяка трансгранична данъчна схема, първата стъпка по която е извършена между 25 юни 2018 г. и влизането в сила на закона. Данъчно задължените лица ще посочват в годишните си данъчни декларации дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата.
Предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми се отнася за случаите, в които участват повече от една държава членка или държава членка и трета държава и при които съществува риск от избягване на данъчно облагане.
Кои са трансграничните рискови схеми, които подлежат на рапортуване в НАП?
Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, са следните категории:
1. схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство;
2. схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от:
а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или
б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато;
3. схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането;
4. схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби;
5. схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане;
6. схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат;
7. схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) получателят не е местно лице за данъчни цели на никоя данъчна юрисдикция;
б) въпреки че получателят е местно лице за данъчни цели на някоя юрисдикция, тази юрисдикция:
аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или
бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;
в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
8. схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция;
9. схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция;
10. схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции;
11. схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез:
а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;
б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели;
в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;
г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;
д) използването на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;
е) схеми, които заобикалят или се възползват от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености;
12. схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури:
а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и
б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и
в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени;
13. схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими;
14. схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага;
15. схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.
Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от категориите по т. 1 – 6 и т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“, информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство. Наличието на някое от условията по т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“ не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.
Кои лица имат задължение да подават информация в НАП??
Правилата за задължително разкриване на информация за данъчни схеми са насочени срещу консултантите и данъчно задължените лица, които разработват, предлагат, управляват или подпомагат схеми за избягване на данъци.
Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите. Такива „консултанти“ по смисъла на новите правила могат да бъдат счетоводители, адвокати, данъчни консултанти, финансови съветници, а също така банки, инвестиционни или застрахователни посредници и други.
Информация подава консултант, който е местно лице за данъчни цели на Република България, или има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.
Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема.
Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема.
Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит.
Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, на който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, на който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка за прилагането на данъчната схема.
Освен това консултантът предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни от датата, на която е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема.
След първоначалното предоставяне на информация консултантът по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация.
Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.
Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:
1. разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;
2. разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка съгласно ал. 4;
3. по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.
Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на НАП или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава по ал. 10, т. 1 от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.
В случаите по т. 3 консултантът е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни, считано от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива, данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация по ал. 6, 7 и/или 8, съответно по чл. 143я². Срокът по ал. 6 тече от датата на уведомяването.
Консултантът е длъжен да уведоми изпълнителния директор на НАП за другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице, които следва да предоставят информация, независимо че за тях задължението за предоставяне може да възникне в друга държава членка.
Информацията се предоставя в стандартизиран формат, като се предвижда създаването на електронна услуга на интернет страницата на НАП, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефинирани полета.
Важно е да се отбележи, че в определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема – когато консултантът не може да разкрие информацията поради това, че е защитена от закон като професионална тайна, както и когато няма консултант (включително когато данъчно задълженото лице или негов служител изготвя схемата) или консултантът няма връзка с нито една държава членка.
Каква информация се подава в НАП?
Информацията, която се предоставя на НАП, трябва да съдържа следните данни, когато е приложимо:
1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:
а) име;
б) дата и място на раждане (за физическите лица);
в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
г) идентификационен номер за данъчни цели;
д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;
2. описание на характеристиките на схемата, поради които тя подлежи на предоставяне;
3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;
4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;
6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;
7. действителния или прогнозния размер на очакваното данъчно предимство;
8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;
9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано.
За данъчни схеми с типизирано съдържание в случаите на последващо подаване се предоставят данните по т. 1, 3, 5, 8 и 9. Информацията се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.
При първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема се издава уникален номер, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки. Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за данъчна схема, уведомяват всеки друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издадения уникален номер.
За всяко предоставяне на информация от консултант или данъчно задължено лице се издава уникален номер на оповестяването, което е част от схема. Номерът служи за идентификация на конкретното предоставяне на информация във всички държави членки.
Уникалните номера, както и съответните уникални номера, издадени в друга държава членка, се посочват като доказателство, че информация за схемата е предоставена от консултант или данъчно задължено лице.
Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.
Какви са глобите и санкциите?
Със законопроекта се предлагат и административнонаказател ни разпоредби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2018/822 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема, което предостави непълна или невярна информация, се наказва с глоба в размер 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
При повторни нарушения се налагат глоби или имуществени санкции в двоен размер.
Пълният текст на законопроекта можете да изтеглите от тук.
Дата на приключване на обществените консултации: 03.11.2019 г.
98
Новини » Re: Важни крайни срокове по Наредба Н-18 след последните промени
27.09.2019, 16:39Ако постфактум, след продажбите в счетоводството, а не в обекта, си правите таблици за продажбите в Ексел, това не е СУПТО. В счетоводните кантори е пълно с такива таблици, които не са СУПТО, разбира се, но те пък са и извън обекта...
Вижте и това видео с обяснение от експертите на НАП: https://www.youtube.com/watch?time_continue=21823&v=NX5C-1bm7Gk
( от 6 час и 3 мин започва, нагласено е)
Вижте и това видео с обяснение от експертите на НАП: https://www.youtube.com/watch?time_continue=21823&v=NX5C-1bm7Gk
( от 6 час и 3 мин започва, нагласено е)
99
Новини » Re: Важни крайни срокове по Наредба Н-18 след последните промени
27.09.2019, 13:48А как смятате - таблица на ексел с вид, брой и обща сума на продажби, преписани от дневния отчет (няма друг източник на информация) - дали може да се тълкува като СУПТО? Изглежда ми абсурдно, ама след всички щуротии...
Много зависи как е настроена. Ако е в обекта и служи за отчитане и следене на продажбите и наличностите - като складови програми. Идеята на законодателят е складовите програми в обектите да са вързани с касовите апарати и да са регистрирани СУПТО.
100
Новини » Re: Важни крайни срокове по Наредба Н-18 след последните промени
27.09.2019, 09:34Има и по-елегантни решения от кочаните и фактурирането "на ръка". Предложили сме такова безплатно фактуриране неСУПТО: https://www.kik-info.com/dokumenti/invoice.php
Само софтуерите, които поддържат бази данни за количества и цени на продаденото са СУПТО. Тези, които не поддържат, не са СУПТО.
Вижте още:
https://www.kik-info.com/novini/novini-i-akcenti/NAP-s-nova-portsiya-vaprosi-i-otgovori-za.151410.php
и
https://www.kik-info.com/novini/novini-i-akcenti/Bezplatno-fakturirane-bez-nuzhda-ot-SUPTO-i-vrazka.145312.php
Само софтуерите, които поддържат бази данни за количества и цени на продаденото са СУПТО. Тези, които не поддържат, не са СУПТО.
Вижте още:
https://www.kik-info.com/novini/novini-i-akcenti/NAP-s-nova-portsiya-vaprosi-i-otgovori-za.151410.php
и
https://www.kik-info.com/novini/novini-i-akcenti/Bezplatno-fakturirane-bez-nuzhda-ot-SUPTO-i-vrazka.145312.php