Непризнати разходи от липси и брак
Чл. 28. (1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.
(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:
1. непреодолима сила;
2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
4. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.
(4) Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3.
(5) Не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 4.

СРОК ПРИ ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Чл. 303а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) (1) Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.   
(2) Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. 
 (3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. 

№ 53-02-386 от 08. 07. 2008 г.  относно данъчно третиране по ЗДДС на цесия на парично вземане

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ “ОУИ” – СОФИЯ


В запитването е посочено, че представляваното от Вас дружество има вземане от друго търговско дружество ( длъжник), произтичащо от неизпълнено задължение за плащане на продажната цена по договор за покупко-продажба на стока. За това вземане е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството, което представлявате. С договор за цесия, вземането е прехвърлено на друго дружество – цесионер.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1. Облагаема или освободена доставка е цесията по смисъла на ЗДДС, т.е. следва ли да се начислява ДДС върху цената уговорена в договора за цесия и ако доставката е освободена, коя е приложимата законова разпоредба?
2. Ако доставката се третира като освободена по смисъла на ЗДДС - какъв документ следва да издаде представляваното от Вас дружеството в качеството му на цедент на цесионера за дължимата и платена цена по този договор?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка  и относимата към въпросите нормативна уредба изразяваме следното становище:
Цесията на парично вземане, съобразно терминологията на чл. 46, т. 3 ЗДДС, е доставка на парично вземане, която е освободена. Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер. Нормативната уредба се намира в чл. 99 и 100 от Закона за задълженията и договорите. В цесията “участват” три лица - цедент, цесионер и цедиран длъжник.
Цедентът е лицето, което е първият кредитор на вземането. Той е продавачът на това вземане. За целите на ЗДДС  цедентът е доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането, т.е. неговият купувач. За целите на ЗДДС цесионерът е получател по смисъла  на ЗДДС. Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърляното вземане. За него това е дълг. В резултат на цесията, цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. В самата сделка цедираният длъжник не участва като страна, а само бива уведомяван за нейното сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Следователно, цедираният длъжник не е нито доставчик, нито получател по смисъла на ЗДДС. Предвид обстоятелството, че паричното вземане има финансов характер, то и “доставката” по неговото прехвърляне има характера на финансова услуга.
Предвид горното  относно прилагането на чл. 46, ал. 1 ЗДДС, а именно – третирането на договора за прехвърляне на вземане като доставка на финансова услуга, представляваното от Вас дружество, в качеството му на цедент  е  доставчик на финансови услуги по смисъла на чл. 46 ЗДДС, а като получател на услугата е цесионерът по договора за прехвърляне на вземане.
По отношение на документирането на извършената доставка с предмет – парично вземане, предвид разпоредбата на  чл.113, ал.3, т.2 от ЗДДС фактура може да не се издава. В този случай, съгласно чл 119 от ЗДДС следва да се състави отчет за извършените продажби, чието съдържание е регламентирано в чл.112 от правилника за прилагане на ЗДДС.

Чл. 38. (13) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки.

Чл. 65. (9) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 13 се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.

Сделки между свързани лица
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Особени случаи при определяне на данъчната основа
Чл. 27. (3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;