Няма проблем да постъпите както сте описали. Не е необходимо да имате писмени договорни отношения с ПП. Префактурирате на основание реална икономическа ситуация.

Съгласно тълкувателното решение се удържа от частта над несеквестируемата според правилата на чл. 446.

Разбирам питането на 7777.
Ако предположим, че начислим осигуровките и после СОЛ ги внесе от джоба си, а не минат през касата на дружеството, какво правим с натрупаните по разчетите салда по 493 и по 46 група?

ДДС при ремонт на транспортни средства извън страната

Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант


    При осъществяване на международни шосейни превози на стоки на фирмите - превозвачи понякога се налага да извършват ремонт на транспортните средства извън територията на България. Не са рядкост и случаите, при които ремонтът им е придружен и с използване на резервни части. При това, макар и свързани с международен транспорт, доставките на ремонтни услуги и резервни части, предназначени за моторни превозни средства (МПС), не са посочени като доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка по реда на чл. 31 от ЗДДС. Като такива в неговите разпоредби са посочени само тези, свързани с различните видове мореплавателни и въздухоплавателни средства и железопътни състави, извършващи международни рейсове, включително на територията на Общността. В резултат на това, в зависимост от това, дали държавата, в която е извършен даден ремонт на МПС, е членка на ЕС, или не, действащият ЗДДС очертава два съвършено различни режими за облагане, документиране и отчитане на предоставените им услуги. Това затруднява законосъобразните действия на фирмите при изпълнението на задълженията им по ДДС, още повече че не са рядкост случаите, при които те получават от изпълнителите на ремонта документи, които не отговарят на изискванията на ЗДДС. В някои от тях липсват част от реквизитите, определени в чл. 114, ал. 1 от Закона, или е начислен данък, въпреки че за конкретните обстоятелства, при които е извършен ремонтът, такъв не е трябвало да се начислява. По този начин фирмите са ощетявани, тъй като не могат да ползват правото си на данъчен кредит за извършената им доставка, още повече, че нормативният порядък за документиране и регистриране на този вид доставки при дадени конкретни обстоятелства не е регламентиран изрично в Закона.

   1. Режим за облагане на ремонтни услуги, извършени на територията на държави - членки на ЕС.

   Действащите нормативни разпоредби и обстоятелствата, свързани с тяхното законосъобразно приложение, ще илюстрираме с пример от конкретно отправено ни запитване със съзнателно запазени в него неясноти, които затрудняват отговора му.

   Пример: На българска фирма, която извършва международен транспорт, се налага по време на превоза да извърши ремонт на използваното превозно средство в държава-членка на ЕС. На фирмата са издадени фактури без начислено ДДС, като в тях е посочен идентификационният номер по ДДС на европейския є контрагент. Фирмата се интересува дали тя е задължена да начисли данък по тези фактури с протокол и дали, ако такъв следва да се състави, в него се включва само стойността на резервните части, или и тази на труда.

   Предвид наличието на някои неясноти в запитването, които затрудняват коректния отговор, в коментара си по поставените въпроси приемаме, че доставчиците на ремонтните услуги, предоставени на фирмата, са установени и регистрирани за целите на облагането с ДДС в съответните държави - членки на ЕС, а българската фирма - получател на доставките им, е регистрирана за тези цели само в България. Приемаме също, че:

   - изразът “посочен ДДС номерът на европейския контрагент”, използван в запитването във връзка с ремонта, има предвид номера на самата фирма, издаден є в България, тъй като услугата є е предоставена под този номер, а не под номера на друго данъчнозадължено лице; както и че

   - под издадени фактури ( а не фактура) фирмата има предвид фактури, издадени не отделно за резервните части и отделно за труда, вложен в ремонта, а такива, издавани при различни ремонти. Както ще стане ясно по-нататък, това е от значение за квалификацията на доставките на резервните части, използвани при ремонта, за целите на облагането им с ДДС.

   В отговорите си освен това посочваме разпоредбите, по силата на които се определя режимът за облагане на съответните доставки, определен в нашия ЗДДС. Предвид хармонизацията на данъчното законодателство на държавите - членки на ЕС, в законодателствата на съответните държави, където се извършват услугите, съответстват същите или подобни разпоредби по отделните въпроси.

   При обстоятелствата, посочени в примера, ремонтът на превозните средства формално е свързан с предоставянето на две различни доставки:

   - доставка на монтажна и ремонтна услуга; и

   - доставка на резервни части - стока.

   На практика обаче, в зависимост от това, как е определено и документирано заплащането на ремонта, доставката на резервните части може да бъде приета като съпътстваща доставка, режимът за облагане на която се определя по реда на чл. 128 от ЗДДС. Основание за това дава фактът, че в случая доставката на ремонтната услуга не би могло да се извърши без тези части. При такива доставки законът приема, че е налице основна и съпътстваща доставка, т.е. основна доставка на услуга за ремонт, а съпътстваща - свързаната с нея доставка на резервните части, необходими за осъществяване на услугата. За облагането с ДДС на такива доставки се приема, че е налице една доставка, като режимът за облагане на съпътстващата доставка е еднакъв с този на основната. За да се приеме, че е налице такава доставка обаче, чл. 128 от Закона регламентира еднозначно, че плащането за двете доставки следва да бъде определено общо. Тогава стойността на резервните части се включва в данъчната основа на доставката за услугата.

   1.1. Режим за облагане доставката на ремонт на МПС при общо определено заплащане на вложен труд и използвани резервни части

   За целите на облагането с ДДС доставката на услуга за ремонт на МПС се квалифицира като “доставка за оценка или работа върху движима вещ”. В зависимост от конкретните обстоятелства, при които се извършват доставките на такива услуги, мястото за изпълнението им се определя по реда на чл. 21, ал. 2, т. 3, буква “в” или чл. 24, ал. 3 от Закона.

   По принцип мястото за изпълнение на услуга за оценка или работа върху движима вещ е територията на държавата (мястото), където фактически се извършва услугата, и облагането є е по реда на чл. 21, ал. 2, т. 3, буква “в” от ЗДДС. Когато получател на такава доставка обаче е лице, регистрирано по ДДС в държава членка, различна от държавата членка, където е извършена услугата, и след приключване на работата обектът на тази услуга напуска територията на държавата, където фактически е извършена работата върху него (какъвто е разглежданият случай), мястото на доставката є се определя по реда на чл. 24, ал. 3 на ЗДДС и на съответстващата му разпоредба в данъчното законодателство на държавата членка, където е извършена услугата. По силата на тази разпоредба място на изпълнение на такава доставка е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя є, под който му е предоставена тя, т.е. в случая територията на България. При такава доставка е приложима схемата на т.нар. “обърнато данъчно задължение”, при която е в сила редът за облагане, регламентиран в чл. 86 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. В съответствие с него данъкът за такива доставки е изискуем от получателя на доставката.

   Следователно в разглеждания случай доставката на ремонтната услуга, предоставена на българска фирма на територията на държава - членка на ЕС, е с място на изпълнение на територията на България и в такива случаи във фактурата, която издава на получателя є, доставчикът не начислява ДДС. В издавания документ той посочва задължително онзи член от данъчния закона по ДДС на държавата членка, където е осъществена услугата, който му дава основание за това. Освен това той отбелязва в документа, че данъкът за доставката му е изискуем от получателя на услугата, като посочва данъчния му идентификационен номер, под който му е предоставена тя. При това, с цел осъществяване на последващ контрол върху изпълнението на това задължение от страна на получателя на услугата му, той декларира доставката си във VIES - декларацията си за същия данъчен период.

   По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при тези обстоятелства за българската фирма възниква задължение да си самоначисли данък за получената доставка. Той се начислява с протокол по чл. 117, ал. 2 от Закона. Протоколът следва да бъде издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем (чл. 117, ал. 3 от Закона).

   В тази връзка, предвид това че доставчик на услугата е лице, регистрирано по ДДС в друга държава - членка на ЕС, много често се допуска грешка изискуемостта на данъка (включително и за евентуалните авансови плащания за услугите) да се отъждествява с тази при ВОП. Доставките на услуги обаче, макар и предоставени от лица, регистрирани за целите на облагането в държава от Общността, не са ВОП. Поради това датата на изискуемост на данъка за доставките на услуги, облагаеми по реда на чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС, се определят по общото законово правило, според което ДДС става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие за съответната облагаема доставка или на датата на авансово плащане, извършено за нея преди събитието (чл. 25, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Закона). От своя страна, данъчното събитие за доставките на услуги в общ порядък възниква на датата, на която е извършена съответната услуга. Предвид неприложимата според нас разпоредба на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС към доставките с обърнато данъчно задължение (тя обвързва датата за извършване на услугата с датата за признаването на прихода за нея), при определяне датата за възникване на данъчното събитие за тези услуги е логично и допустимо фирмите да се ръководят от датата на издаване на фактурата за предоставената им доставка.

   Следователно протоколът, с който се начислява ДДС за получена ремонтна услуга в държава - членка на ЕС, следва да бъде съставен не по-късно от 15 дни след датата на издадената фактура на фирмата. Тя отразява данните от протокола в дневника си за продажби (колона 14) и в справката си декларация по ДДС (клетка 22) за данъчния период, в който данъкът за получената от нея доставка е станал изискуем. Фирмата има право на данъчен кредит за начисления данък, което може да бъде упражнено в същия данъчен период или в един от трите следващи данъчни периода (чл. 72, ал. 1 на Закона). То се упражнява, като данните от протокола се отразят в дневника є за покупки (в зависимост от конкретните обстоятелства в колона 10 или 12) и в справката є декларация по ДДС за съответния данъчен период.

   Забележка: От 1 януари т.г е в сила нова разпоредба (чл.73а от ЗДДС), която дава възможност за отклонение от посочения ред за начисляване на данъка и за ползване на данъчен кредит за доставките, при които е приложима схемата за обърнатото данъчно задължение. Практическото използване на тези отклонения обаче е свързано с допълнителни усложнения и евентуални санкции, поради което не го коментираме.

   (Следва)



Отново за ДДС при ремонт на транспортни средства извън страната

Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант


    В редакцията се получи читателско писмо, в което се оценява като “невярна” информацията в публикацията на г-жа Лиляна Панева - данъчен консултант, относно режима за облагане на принудителните ремонти на автомобилни превозни средства извън територията на страната при извършване на международни превози. Като основание за тази оценка авторът на писмото привежда становището на НАП по въпроса, изразено в писмо изх. № 24-33-56/16.05.2008 г. Верни на желанието си да предоставяме на читателите си точна и достоверна информация по дискутираните теми, продължаваме коментара на темата за облагането на принудителните ремонти на превозните средства с отговора на г-жа Панева във връзка с дадената оценка за публикацията й.

   

   Чрез редакцията на в-к “Седмичен законник” получих читателско писмо, в което се изразява несъгласие със становището ми относно режима за данъчно облагане на ремонтите, осъществявани от транспортните фирми по време на международните им превози, посочено в публикацията ми по темата в бр. 25 и 26 на изданието. Приех с интерес наличието на официален отговор от страна на НАП по въпроса, тъй като един от мотивите ми да го разглеждам бе липсата на коментари по него в специализираните издания.

   Според автора на писмото становището на НАП, дадено с изх. № 24-33-56 от 16.05.2008 г. във връзка с негово запитване по въпроса, дава основание информацията, изложена в публикацията ми, да бъде квалифицирана като “невярна”. В тази връзка се запознах с отговора на Aгенцията, в който е дадено становище ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки на услуги при работа по движима вещ, извършени на територията на друга държава членка по смисъла на ЗДДС.

   Като се позовава на запитванията, в отговор на които дава становището си, НАП уточнява, че в тях е изложена следната фактологична обстановка:

   “Дружество извършва основна дейност - международен превоз на товари с товарни автомобили. При извършване на транспорт на територията на друга държава членка регистрирано лице за целите на ДДС в държавата членка предоставя на българското дружество услуга - ремонт на аварирало превозно средство”. В тази връзка въпросът, на който се дава отговор по същество, е определен от Агенцията като: “Определяне режима на облагане при доставка на услуга за осъществен ремонт в държава - членка на Общността на автомобил, собственост на българска фирма, регистрирана по ЗДДС за целите на ДДС и определяне на мястото на изпълнение при доставката на услуги при работа по движима вещ”. С оглед характера на запитването, като относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС, е посочен чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “в” от Закона.

   Тъй като правилното определене на законосъобразния режим за облагане на доставките (особено тези на различните видове услуги) има особено значение мястото на тяхното изпълнение, в писмото на Aгенцията са очертани общите принципи за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга (чл. 21 от ЗДДС) и изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 от Закона, регламентирани в ал. 2 и ал. 3 на същия член. Посочено е също, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “в” от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се извършва услугата при работа по движима вещ. В хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДС обаче, място за изпълнение на доставката на услуга по оценка, експертиза или работа върху движими вещи е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато са налице едновременно следните условия:

   1. получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, където фактически е извършена оценката, експертизата или работата;

   2. след приключване на оценката, експертизата или работата, стоките са изпратени или транспортирани извън територията на държавата членка, където фактически е извършена оценката, експертизата или работата.

   Дотук нищо различно от онова, изложено в оспорваната публикация.

   Различното е това, че според НАП, щом като “транспортното средство не е изпратено до друга държава членка с цел извършване на работа по движима вещ и това обстоятелство не е отразено в регистъра на стоките по чл. 123, ал. 3 от ЗДДС, при определяне мястото на изпълнение на тези доставки следва да се приложи нормата на чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “в” от ЗДДС. Това означава, че мястото на изпълнение на тези доставки на услуги е извън територията на страната”.

   С това заключение обаче се променя по същество не мястото на изпълнение на доставката на услугата за ремонт, предоставена на българската фирма, а нейната квалификация като вид услуга, т.е. тя е определена не като услуга за работа върху движима вещ, а като такава, свързана с транспортна обработка на стоки.

   Въпреки че е спорно доколко действащите нормативни разпоредби дават основание да бъде направена връзка между регистъра на стоките по чл. 123, ал. 3 от ЗДДС и това, че, щом ремонтираното превозно средство не е изпратено специално в държавата членка с цел обработка, ремонтът му не представлява работа върху движима вещ, а услуга, предоставяна пряко във връзка с транспорта, това не променя режима за облагане на услугата. Според т. 26 на § 1 от ДР на ЗДДС “Транспортна обработка на стоки” са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставянето на контейнери, както и други услуги, предоставяни във връзка с транспорта. Но дори и да приемем, че аварийните ремонтни услуги представляват такъв вид други услуги, предоставяни във връзка с транспорта, това не променя режима за тяхното облагане, посочен в оспорваната публикация. Защо.

   Защото подобно на специалната разпоредба на чл. 24, ал. 3 от ЗДДС спрямо общата на чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “в”, с която мястото на изпълнение на доставката на услуга за работа върху движима вещ, извършена на територията на Общността, се свързва с държавата членка, издала данъчния идентификационен номер по ДДС на получателя на услугата, така и специалната норма на чл. 23, ал. 1 от Закона променя общия ред за определяне мястото за изпълнение на доставките по чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “б”. В съответствие с нея : “Мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с транспортна обработка на стоки, съпътстваща доставката по чл. 22, е на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС”. Следователно режимът за облагане на доставките на ремонтни услуги остава същият, като този, посочен в публикацията.

   В този смисъл считам, че читателят, оспорил верността на изложената в нея информация, просто неправилно е разбрал до какво води това, че “мястото на изпълнение на тези услуги е извън територията на страната”. Тя наистина е извън територията на страната и, ако неин доставчик беше българска фирма, нерегистрирана по ДДС в държавата членка, където е извършен ремонтът, то за нея не би възникнало задължение по ЗДДС, тъй като доставката му е извън обхвата на нашия закон. При такава доставка той би формирал облагаем оборот в тази държава за целите на регистрацията си там. Не така стои обаче въпросът в хипотезата, при която българска фирма е получател на такава доставка. Тогава, независимо от това, дали ремонтът ще се приеме като услуга за работа върху движима вещ, или като услуга, свързана с транспортна обработка на стока, място за изпълнение на доставката му ще е държавата членка, от която е издаден неговият данъчен идентификационен номер, т.е. при коментираните обстоятелства у нас.

   Поради това не мога да приема, че оценката на публикацията ми е вярна. Оставам с уважение и с готовност за приемане на аргументирани становища за несъгласие с изразеното от мен по коментираните теми.#

Пасат,
В новата програма на Делта Про става много бързо отразяването на тези протоколи в дневниците, но пак трябва да се пишат. Добре, че ги пиша, защото имах един наем на контейнер от немска фирма и ми поискаха всички протоколи на хартия при ревизия от НАП.

Колона 14

Колежката вероятно под "месец еди кой си" разбира месецът на подаване, а не отчетен период.
Ако приемем, че работим с реални данни, а не с прогнозни, то процедурата е правилно отразена

За изплащане на дивидент трябва да има решение на общото събрание на съдружниците. Удържате данъка и го внасяте до края на месеца, следващ тримесечието, в което е взето решението. В същия срок подавате декларация по чл. 55:
       За командировка в чужбина квартирните се изплащат не по представена фактура, а според таблица 2:

Здравейте,
С 10% данък се облага доходът от наем, а не разходът.
Наемът представлява разход по чл. 205 от ЗКПО, защото не отговаря на понятието за социални разходи в натура:
            Съгласно чл. 205 такъв разход представлява доход на работника и се облага по ЗДДФЛ:

Ами командировайте си човек от фирмата, лицето да подпечатва командировъчното и си отчитайте разхода и на фирмения автомобил, и дневните.

Да, следва да самоначислите данък с протокол по чл. 117.

Няма проблем.
Данъчната основа за нежилищни имоти на предприятия е по-високата от отчетната им стойност и данъчната оценка. При Вас това явно е данъчната оценка.
Амортизациите се начисляват върху отчетната стойтост, която е историческата цена на придобиване.

Независимо, че ЗП-ФЛ е избрал облагане по ЗКПО, юридически се явява единствено ФЛ и само като такова отдава земя под наем.

Според мен - не.
Имаме си ЕГН

По силата на това, че работите строителство на обект в Германия, мястото на изпълнение на строителната услуга е в Германия.

Здравейте,
Като изхождаме от факта, че лицето е регистрирано по ЗДДС, за всяка своя сделка то следва да издава фактура по чл. 113, освен в случаите по ал. 3.

Дали може ГД да се класифицира като единична и инцидентно извършена дейност не съм убедена, защото като пример за такава обикновено се дава продажбата на собствена недвижимост, което се прави най-често веднъж в живота. ГД може да се сключват повече пъти и самата възможност за това изключва ГД от обхвата на инцидентните дейности.

Как да се сключи договор с отказ от възнаграждение не разбирам. Според мен в самия договор се вписва дали има възнаграждение или услугата се извършва безвъзмездно. За отказ от определено възнаграждение не съм чувала, но може и да има такава практика.... Ако услугата е безвъзмездна, то няма основание за издаване на фактура и начисляване на ДДС.

Ако договорът е извън обхвата на дейността на ЕТ, а той очевидно е такъв според изложените факти, няма основание да се отчита през ЕТ.

Изчакайте да се включат и други колеги.

След като остават да нощуват, полагат им се дневни в пълен размер от 20 лв. минимум.
Независимо, че няма документ за нощувката, това може да се отбележи в доклада за командировката, в отчет, в протокол или някакъв друг първичен документ на предприятието.
Не знам защо се фетишизират първичните документи, издадени от външни за предприятието субекти. Те също не са неоспоримо доказателство за една или друга стопанска операция и също могат да бъдат манипулирани.
Разбира се, в този случай разходите за нощувки няма да бъдат данъчно признати, но дневните се полагат.

Разбира се, че А е цедент, ама който пише сутрин в шест, прави грешки
Защо е фактурирано с ДДС по договор за цесия? Цесията е освободена доставка и според мен можете да издадете КИ по тази ф-ра с основание "смяна на обстоятелствата по сделката".

Предлагам на вниманието на всички една полезна и подробна разработка по темата на Христо Досев - д.е.с., регистриран одитор:


Задължения след годишното счетоводно приключване

Публикувано на 23.06.2015

Христо ДОСЕВ – д.е.с., регистриран одитор


    Годишното счетоводно приключване на финансовата 2014 година остана в миналото. От крайния срок, в който предприятията бяха длъжни да приключат и да изготвят своя финансов отчет и едновременно с това да подадат годишната си данъчна декларация, изминаха месеци, но това по никакъв начин не означава, че задълженията на предприятията по повод финансовата 2014 година свършиха. На дневен ред излизат други задължения, на които ще се спрем в настоящия материал.
Част от тях няма да са приложими за всички предприятия, а други следва да се прилагат модифицирано според вида на търговеца и неговите икономически показатели. Ето защо читателите, запознавайки се със следващите редове, следва да разпознаят мястото на своето предприятие в списъка от задължения и да се опитат да спазят стриктно законово разписаните действия.
Годишен финансов отчет, а не годишен отчет за дейността
 Преди да изложим нашето виждане по въпросите, следва още в началото да направим едно ясно уточнение. Всички задачи и задължения на предприятията, разгледани в статията, следва да се разглеждат тясно свързани единствено с годишния финансов отчет на предприятията, а не с техния годишен отчет за дейността.
Предприятията - данъчно задължени лица, който имат задължение за подаване на годишна данъчна декларация независимо дали по силата на ЗКПО или по силата на ЗДДФЛ, ведно с подаването на декларацията за облагане на своите печалби следва да подават1 и годишен отчет за дейността, който представлява отчетът по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
Следва да се има предвид, че годишният финансов отчет е този отчет, който е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти – НСФОМСП или МСФО.
Според чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството съставните части на годишния финансов отчет са:
 Счетоводен баланс;
 Отчет за приходите и разходите;
 Отчет за паричните потоци;
 Отчет за собствения капитал;
 Приложение.
Следва обаче да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗСч, която регламентира, че формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет се определят от възприетата обща рамка за изготвяне на финансови отчети – т.е. от приложимите счетоводни стандарти.
За предприятията, изготвящи своите финансови отчети на база НСФОМСП, можем да кажем, че примерни схеми и форми на елементите на годишния финансов отчет са поместени като приложения към СС 1 Представяне на финансови отчети и респективно СС 7 Отчитане на паричните потоци, като за предприятията, прилагащи МСФО, няма публикувани подобни такива в съответния МСС 1 Представяне на финансови отчети и МСС 7 Отчети за паричните потоци.
Според МСФО съставните части на финансовия отчет имат малко по-различни наименования, а именно:
 Отчет за финансовото състояние2;
 Отчет за всеобхватния доход3;
 Отчет за промените в собствения капитал;
 Отчет за паричните потоци;
 Пояснителни приложения, представляващи обобщение на по-важните счетоводни политики и друга пояснителна информация.
Изключения:
 По силата на чл. 26, ал. 5 от Закона за счетоводството предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност4 (т.е. предприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит от регистриран одитор), които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на НСФОМСП, могат да не изготвят:
- Отчет за паричните потоци и
- Отчет за собствения капитал.
 Също така по силата на чл. 32, ал. 3 от Закона за счетоводството годишните финансови отчети на едноличните търговци (ЕТ), които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 100 000 лева, могат да се състоят само от:
- Отчет за приходите и разходите.

   Допълнителни отчети
 Първото различие в документите, които следва да изготвят определени типове предприятия, се явява годишният доклад за дейността по смисъла на чл. 33 от Закона за счетоводството. Този отчет следва да се изготвя само от онези предприятия, за които годишният финансов отчет за съответната финансова година подлежи на задължителен независим финансов одит от регистриран одитор. Т.е. онези предприятия, чийто годишен финансов отчет не подлежи на задължителен финансов одит, както и онези, доброволно избрали да им бъде одитиран финансовият отчет, не изготвят годишен доклад за дейността.
Годишният доклад за дейността съдържа най-малко следната информация:
 Балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние в съответствие с големината и сложността на дейността, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятието. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в годишния финансов отчет.
 Всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет.
 Вероятното бъдещо развитие на предприятието.
 Действията в областта на научноизследователската и развойната дейност.
 Информацията, изисквана по реда на чл. 187д5 и 247 6 от Търговския закон.
 Наличието на клонове на предприятието.
 Използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:
- Целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и
- Експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

   Приемане на годишния финансов отчет от собствениците
 За онези предприятия, които са търговски дружества по смисъла на Търговския закон или кооперации по смисъла на Закона за кооперациите, техният върховен орган на управление (общо събрание на съдружниците, акционерите или член-кооператорите) има задължение да приеме годишния финансов отчет за изминалата година с предвиденото мнозинство. Провереният и приет годишен финансов отчет е правното основание същият да бъде представен за обявяване в търговския регистър. В този смисъл индиректно можем да направим извода, че срокът за приемане на годишния финансов отчет от общото събрание на съдружниците (акционерите/член-кооператорите) е след заверка от регистриран одитор и преди срока за неговото обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията.
Да не пропуснем само да отбележим, че задължение на общото събрание до изтичане на календарната година е да изберат регистрирания одитор, в случай че годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит.

   Публичност на годишния финансов отчет
 Освен изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията; съдържанието и съставянето на финансовите отчети част от разпоредбите на Закона за счетоводството са свързани именно с публичността на тези финансови отчети. Съгласно чл. 40 от Закона за счетоводството предприятията имат задължение по отношение на годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците (акционерите или от съответния орган) да:
I. Публикуват в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в следните срокове:
 Едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети подлежат на независим финансов одит от регистриран одитор - в срок до 31 май на следващата година.
 Дружествата с ограничена отговорност (в т.ч. и едноличните дружества с ограничена отговорност) - в срок до 30 юни на следващата година.
 Всички други търговци по смисъла на Търговския закон (събирателни дружества, командитни дружества, акционерни дружества и командитни дружества с акции) - в срок до 31 юли на следващата година.
Изключения:
От задължението да подават годишните си финансови отчети в Търговския регистър са освободени:
 Едноличните търговци (ЕТ), чийто годишен финансов отчет не подлежи на задължителен независим финансов одит.
 Бюджетните предприятия и
 Онези стопански единици, чието възникване не подлежи на регистрация в Агенцията по вписванията като дружествата, регистрирани по Закона за задълженията и договорите и юридическите лица с нестопанска цел (дори и в случаите, когато са извършвали стопанска дейност през съответната финансова година).
II. Публикуват чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел:
• Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), определени за осъществяване на общественополезна дейност - в срок до 30 юни на следващата година.
III. Публикуват чрез икономическо издание или чрез интернет:
 Останалите предприятия (с изключение на ЕТ, неподлежащ на независим финансов одит и бюджетните предприятия) - в срок до 30 юни на следващата година.
Документи, които подлежат на публикуване в Търговския регистър
 Годишен финансов отчет.
На първо място това е самият годишен финансов отчет, изготвен по правилата на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти МСФО или НСФОМСП.
Ако предприятието се явява предприятие майка и попада в хипотезите на чл. 37, ал. 2, респективно на чл. 37д от Закона за счетоводството (без, разбира се, да отговаря на изключенията, посочени в чл. 37а – 37г от Закона за счетоводството), следва да изготвят и консолидиран финансов отчет, чието обявяване в Агенцията по вписванията следва да се направи едновременно с обявяването на индивидуалния годишен финансов отчет на предприятието майка. 7
 Годишен доклад за дейността.
За онези предприятия, за които чл. 38 от Закона за счетоводството предвижда годишните им финансови отчети да подлежат на задължителен финансов одит от регистриран одитор съгласно изискванията на чл. 33 от Закона за счетоводството са длъжни да изготвят годишен доклад за дейността. Предприятията, които изготвят консолидиран годишен финансов отчет, следва да изготвят и консолидиран годишен доклад за дейността.
 Доклад на независимия одитор.
Чл. 40, ал. 2 от Закона за счетоводството пояснява, че предприятията, подлежащи на независим финансов одит от регистриран одитор, следва да публикуват годишния си финансов отчет в този си вид, в който е заверен от одитора, като същевременно представят за публикуване в Търговския регистър и самия одиторски доклад.
 Решение за разпределяне на печалбата.
Онези търговски дружества, които имат правната форма - акционерно дружество, командитно дружество с акции и дружество с ограничена отговорност, са задължени да обявят за публикуване предложението на органа на управление за разпределение на печалбата (или за покриване на загубата) за предходната финансова година заедно с решението на самото общо събрание на акционерите (съдружниците) за начина на разпределяне на тази печалба или за покриване на реализираната загуба за предходната финансова година.
 Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър.
 Заедно със заявление образец № Г2 се представя и декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. 3 от Закона за Търговския регистър (търговеца; лице, предвидено по закон, адвоката с изричното пълномощно или упълномощения съставител).
 Декларация по чл. 13, ал. 5 от Закона за Търговския регистър.
Когато заявлението се подава от пълномощник с изрично писмено пълномощно (лице по чл. 15, ал. 2, т. 2 от Закона за Търговския регистър), трябва да се представи и декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени на пълномощника от самия заявител.
 Документ за внесена държавна такса.
 Заявление съгласно образец № Г2.
Към заявлението образец № Г2 следва да се приложи и документ за внесената държавна такса. Таксите, които агенцията събира за своята дейност, са регламентирани с Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с ПМС № 243 от 14.11.2005 година (последно изменение с ДВ, брой 13 от 2014 година, в сила считано от 14.02.2014 година 8). Съгласно чл. 16б, ал. 1 от тарифата по заявление за вписване на актове за обявяване в Търговския регистър се събира такса в размер 40 лева. В случай че заявлението за обявяване на годишния финансов отчет е подадено по електронен път с електронен подпис, таксата, предвидена в чл. 16б, ал. 2 от тарифата, е в размер на 20 лева.
Публикуване на ГФО в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
 Публикуването на ГФО в Търговския регистър е подчинено на нормативните разпоредби на Закона за Търговския регистър и Наредба № 1 на Министерство на правосъдието от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър. Съгласно наредбата подлежащите на обявяване актове се представят за обявяване със заявление по образец съгласно приложение № Г2. В този примерен образец се вписват данни за фирмата; данни за заявителя; в какво качество се явява заявителят спрямо фирмата и самите актове, подлежащи на обявяване.
Чл. 15 от Закона за Търговския регистър дава право заявлението за обявяване на актове - образец № Г2 да се подаде физически от следните четири категории лица:
 Търговеца (има се предвид законният представител на дружеството напр. управителя, изпълнителния директор, прокуриста и т.н.).
 Друго лице в предвидените по закон случаи.
 Адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията и
 Съставителя на финансовия отчет по смисъла на Закона за счетоводството, с нотариално заверено пълномощно. 9
Допускат се два начина на самото подаване на документите.
Първият начин - това е на хартиен носител, на място пред служител на Агенцията по вписванията, без значение в кое населено място става подаването.
Вторият начин предвижда подаването на документите да става по електронен път чрез самата интернет страница на агенцията, като документите следва да се изпратят и подпишат чрез използването на електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис. В случай че подателят на заявлението не е управителят на търговеца, а негов адвокат или съставителят на финансовия отчет, пълномощното, с което управителят на предприятието е упълномощил третото лице да извърши самото подаване на необходимите документи, следва да се представи към заявлението № Г2. Ако обаче подаването на документите става по електронен път, това пълномощно следва да се сканира (да получи електронен образ) и чак тогава да се подаде чрез интернет страницата на Агенцията по вписванията.
При подаване на документите по електронен път всички приложения трябва да бъдат в един от следните файлови формати: (pdf; doc; sxw; txt; rtf; jpg; jpeg; j2k; jpx; jp2; png), както и в други стандартизирани формати, определени от изпълнителния директор на агенцията. За да се счете заявление № Г2 и придружаващите го документи за редовно подадени по електронен път, трябва името на заявителя (подателя), посочено в заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придружава електронния подпис на заявлението да съвпадат. Това означава, че ако адвокатът – физическо лице, съставителят на годишния финансов отчет (ГФО) – физическо лице или управителят на счетоводното предприятие, притежават личен или на името на счетоводното предприятие – съставител на ГФО електронен подпис, ще могат да бъдат заявители и респективно да подават заявления за обявяване в Търговския регистър на повече от едно предприятие.
При подаване на заявление № Г2 на хартиен носител в някое от териториалното звено на Агенцията по вписванията заявлението следва да се подпише пред самия служител на агенцията, който има задължение да свери самоличността на лицето с тези данни, посочени като заявител в заявлението. Когато заявителят вече е положил подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред служителя на агенцията. Проверка на самоличността на заявителя може да се извърши и от лице, оправомощено да извършва нотариални удостоверявания, т.е. заявление № Г2 може в този случай да се подпише само пред нотариус. Ако подписът на заявителя под заявлението е удостоверен от нотариус, служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от нотариалното удостоверяване на подписа му и приема заявлението и приложените към него документи. Попълнената бланка с приложените към нея документи могат да се представят в Агенцията по вписванията лично от заявителя или от упълномощено с изрично писмено пълномощно лице. Когато заявлението не се подава лично от заявителя, подписът на последния в заявлението за обявяване на актове следва да е нотариално заверен.

   Санкции
 Предприятията, нарушили изискването на публичност на своите финансови отчети, могат да бъдат санкционирани както по реда на Закона за счетоводството (санкция за самото предприятие), така и по реда на Закона за Търговския регистър (санкция за лицето, имащо задължение да заяви и предостави акта за обявяване – т.е. на управителя, прокуриста, изпълнителен член на съвета на директорите, ликвидатора, синдика и др. под. на съответното предприятие – търговец).
Чл. 47, ал. 3 от Закона за счетоводството предвижда съответното юридическо лице или едноличен търговец да бъде санкционирано с от 500 лева до 3000 лева, ако за подобно нарушение, извършено в едногодишен срок, нарушителят не е наказан със същото по вид нарушение. В случай на повторно нарушение на търговеца следва да му бъде наложено имуществена санкция в размер от 1000 лева до 6000 лева.
Чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Търговския регистър предвиждат лице, което не представи акт за обявяване по реда на чл. 5 от Закона за Търговския регистър 10 в определения от закона срок (т.е. в сроковете по чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството), да се наказва с глоба от 500 до 1000 лева.
Внимание: Глобата в размер от 500 лева до 1000 лева обаче не се налага еднократно, а ежемесечно, докато лицето извърши изискваните от него действия – т.е. докато предприятието заяви за обявяване пред Търговския регистър годишния си финансов отчет на предприятието.
 ______________
1 В материала не разглеждаме изключенията, при които годишния отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:
1.1. Не са извършвали дейност през годината.
1.2. Не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
2 В т.ч. и отчет за финансовото състояние към началото на най-ранния сравнителен период, когато предприятието прилага счетоводна политика със задна дата или прави преизчисление със задна дата на статии в своите финансови отчети или когато рекласифицира статии в своите финансови отчети.
3 Предприятието може да представя компонентите на печалбата или загубата или като част от единния отчет за всеобхватния доход, или в отделен отчет за дохода. Когато се представя отчет за дохода, той представлява част от пълния комплект финансови отчети и се представя непосредствено преди отчета за всеобхватния доход.
4 § 1, т. 15 от ДР на ЗСч: „Предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност“ са предприятията, които в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните критерии:
1. Балансова стойност на активите към 31 декември - 1,5 млн. лв.
2. Нетни приходи от продажби за годината - 2,5 млн. лв.
3. Средна численост на персонала за годината - 50 души.
5 Броят и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените през годината собствени акции, частта от капитала, която те представляват, както и цената, по която е станало придобиването или прехвърлянето; основанието за придобиванията, извършени през годината; броят и номиналната стойност на притежаваните собствени акции и частта от капитала, която те представляват.
6 В годишния доклад за дейността се описват протичането на дейността и състоянието на дружеството и се разяснява годишният финансов отчет. В него задължително се посочват и:
 Възнагражденията, получени общо през годината от членовете на съветите;
 Придобитите, притежаваните и прехвърлените от членовете на съветите през годината акции и облигации на дружеството;
 Правата на членовете на съветите да придобиват акции и облигации на дружеството;
 Участието на членовете на съветите в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, притежаването на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и участието им в управлението на други дружества или кооперации като прокуристи, управители или членове на съвети;
 Договорите с членовете на съветите и свързаните с тях лица, сключени през годината.
 Планираната стопанска политика през следващата година, в т.ч. очакваните инвестиции и развитие на персонала, очакваният доход от инвестиции и развитие на дружеството, както и предстоящите сделки от съществено значение за дейността на дружеството.
7 Чл. 40, ал. 4 от Закона за счетоводството.
8 С последните промени в тарифата са намалени дължимите такси с 10 лева (а тези за заявления, подадени по електронен път - с 5 лева), които Агенцията по вписванията събира по заявления за обявяване на актове в Търговския регистър.
9 Съставителят на финансовия отчет може да е заявител само за обявяване на ГФО, но той няма право да заявява други документи за обявяване в Търговския регистър.
10 Чл. 5. В Търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.

Източник: http://ekspertis.bg/document/view/qanda/148355/276016/

И аз изцяло подкрепям аргументите на MariyaPavlova.
Има вишисти с купена диплома.
Има колеги със стаж само във фирми "Купил Пешо - продал Пешо"
Т.е. дипломата и стажът не са гаранция за качество.
Да се въведат изпити? То изпитите в училище се оказаха опорочени, та когато се отнася до изпити за придобиване на права, които носят дивидент, ли няма да има пороци?
А, както писах и по-горе, изискванията към съставителите са функция на изискванията към отчетите. Който не може да съставя отчети просто ще отпадне от съставянето им. Който може - няма значение каква диплома и стаж има. Ясно е, че без специални познания и опит не може да се справи дори ядрен физик от ранга на Айнщайн

И ми е странно, че пак дискутираме само изискванията към съставителите, а никой не повдига въпроси за новостите при отчетите.