Фактическата страна не е изяснена.
Вие коя фирма сте? Пишете, че сте цесионерът, а той е фирма А и по описанието тази фирма два пъти прехвърля вземането си от Б - веднъж на В и втори път на Г.
ЗП се регистрира по постоянен адрес.
Ако иска, да си направи ЕООД и да регистрира ЕООД-то като ЗП. :hmmm:
Здравейте,
Процедурата е от юридическо естество. Най-добре е адвокат да
Ви изготви необходимите документи.
Трябва да има решение на общото събрание на съдружниците. Трябва да прецените дали ще се сключва и договор за управление или няма да се сключва.
Счетоводните въпроси се явяват следствие на правната рамка.
1. Може ли да се продава стока под доставната цена?
2. Може ли да се дава стока безплатно?
В действащия закон няма общо правило, което да регулира за данъчни цели продажбите на стоки и услуги, извършени под тяхната цена на придобиване или под себестойността им. Съществува чл. 27 от ЗДДС, в който са описани няколко хипотези. Едната по-важна е тази за свързаните лица, която при Вас не е валидна. Трябва, обаче да обърнете внимание на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, който е в обхвата на чл. 27, ал. 1, гласящ, че данъчната основа при безвъзмездна доставка на стоки "е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса". Примерите, които сте дали не покриват критериите за "безвъзмездна" доставка, която  според § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС е не само такава без договорено възнаграждение, но и такава, по която стойността на даденото многократно надхвърля полученото (от доставчика). Ако обаче сте купили нещо за 100 единици и го продавате за 2, то може да се говори за безвъзмездна доставка. Тогава данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3.

3. Начислява ли се ДДС при брак и на каква основа?
чл. 79 (3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
(4) Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
Чл. 80. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Корекции по чл. 79, ал. 1 - 7 не се извършват:
........................ ......
3. за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти - 20 години.

4. Разпродажба с намаление от 80% :smile1: По-добре е от брак.

И какво значение има за обобщените счетоводни данни дали един актив е по 204 или по 207 в баланса? Важното е, че не е стока, нито текущ стопански разход.

Всеки има право на мнение и на счетоводна политика :smile1:

Освен това човек пералня в къщи като си купи не я ползва веднага, а чака майсторът да я включи.  Активът е купен да се ползва, а не да се продава, нали? Значи е актив. И никъде не е регламентирано в какъв срок да се въведе в действие.
Лицето продава имущестото си за няколко месеца тъй като има кредити.  Това пак ли ще се отчете като дейност по занятие?
Не, не е дейност по занятие. За да се класифицира една дейност на физическо лице като независима икономическа дейност, тя трябва да се осъществява редовно и срещу възнаграждение.
Петър Цанков, началник отдел „Методология и международни дейности” в ЦУ на НАП

    В сп. „Счетоводство плюс”, бр. 2/2014 г., Петър Цанков, началник отдел „Методология и международни дейности” в ЦУ на НАП обяснява как се извършва ревизия и се издава ревизионен акт и неговото административно обжалване по реда на ДОПК.

   Данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски подлежат на предварително установяване чрез подаване на декларация от задължените лица и са предмет на последващ данъчно-осигурителен контрол.

   Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (чл. 110, ал. 2 от ДОПК). Ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизия и приключва е ревизионен акт или заповед за прекратяване на ревизията.

   Срокът за образуване на ревизионно производство е до изтичане на 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена (чл. 109, ал. 1 от ДОПК). Изключение правят случаите, в които е образувано наказателно производство от чийто изход зависи установяването на данъчни задължения. Ако в рамките на този срок не е образувано ревизионно производство, задълженията, предварително определени с декларация, се считат за окончателно установени.

   Така определеният срок е преклузивен. Пропускането му от страна на администрацията е абсолютна процесуална пречка за образуването на производство и издаден ревизионен акт в такова производство е нищожен.

   С връчването на заповедта за възлагане на ревизия на задълженото лице започва да тече срокът за фактическото извършване на ревизията и установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски.

   Ревизията следва да се осъществи в параметрите, дадени от заповедта за възлагане. Неспазването на заповедта опорочава частично ревизионния акт по отношение нарушението на заповедта за възлагане. Така определянето на задължения за периоди, които не са визирани в заповедта е недопустимо. Ако е нарушен времевият обхват на извършване на ревизията, това ще доведе до изключване от доказателствения материал на фактите и обстоятелствата, събрани извън срока на ревизията и съответно ще отпаднат фактическите и правните констатации и извършеното облагане на тази основа.
След връчване на заповедта за възлагане на ревизията ревизиращият екип и ревизираното лице уточняват основните моменти, които са отправна точка за предприемане на следващи процесуални действия по законосъобразното установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски:
1. Във връзка със започналото производство ревизираното лице има следните задължения:
- да определи лица за контакт с органа по приходите;
- да осигури подходящо място и условия за провеждане на ревизията;
- да предоставя на ревизиращия екип документите и всички доказателства, необходими за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за ревизията в указания срок.
Следва да се има предвид, че това не е само задължение, но и право на ревизираното лице. Задълженото лице и трети лица могат самостоятелно да представят доказателства със значение за облагането във всеки момент и органът по приходите е длъжен да ги приеме и обсъди.
2. В зависимост от извършения анализ практическите процесуални действия на ревизиращия екип в ревизионното производство се свеждат до следното:
- предприемане на действия за събиране и оценка на доказателствен материал.

   Ако ревизираното лице не представи изискани документи, то органът по приходите може да приложи предвидената от закона презумпция, че те не съществуват. Следва обаче да се има предвид, че документите могат да се предоставят в срока за подаване на възражение срещу ревизионния доклад и органът по приходите е длъжен да ги вземе предвид.

   Когато при установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства, които са се осъществили извън територията на страната или доказателствата за тях се намират извън територията на страната, то задължение на ревизираното лице е да представи доказателства за изясняването им (чл. 116 от ДОПК).
За органа по приходите няма ограничение относно документите, които може да изисква, както и фактите и обстоятелствата, които трябва да установи. Те може и да са извън ревизираните периоди. При решаването на този въпрос органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност. Съответно лицето не може да противопостави възражение, че исканите документи нямат отношение към установяването на задължения за ревизираните периоди.

   Срокът за извършване на ревизия е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане (чл. 114, ал. 1 от ДОПК). Ако срокът от 3 месеца се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен по преценка на органа, възложил ревизията, до 2 месеца със заповед за удължаване на срока.

   Поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от 3 години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.

   Срокът за извършване на ревизионното производство може да бъде спрян, при наличие на следните обстоятелства:
- качество на лицето - това може да е т.н. счетоводител на търговеца. Срокът на спиране е съобразен с представения медицински документ.
- при образувано административно, наказателно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията/проверката, например при изпратена молба за обмен на информация до други приходни администрации.

   Когато производството е спряно във връзка с висящо производство по обмен на информация с друга държава, срокът на спирането не може да е по-дълъг от 8 месеца.
- при смърт на законен представител на ревизираното/проверяваното лице;
- еднократно по молба на ревизираното/ проверяваното лице, срокът не може да бъде по-дълъг от - три месеца.
- при установени данни в хода на производството за извършено престъпление и изпратено уведомление по реда на чл. 205 от НПК до органите на досъдебното производство;

   Във всички случаи органът по приходите прави преценка дали да се спре ревизията в условията на пълна оперативна самостоятелност. Независимо от характера на направената преценка, тя не може да се оцени като процесуално нарушение.

   Ревизиращият орган описва извършените в хода на ревизионното производство процесуални действия, констатираните факти и обстоятелства, събраните доказателства в ревизионен доклад не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.

   Ревизионният доклад не представлява индивидуален административен акт.

   След връчването на ревизионния доклад, ревизираното лице има право да обжалва ревизията в рамките на 14 дни след връчване на ревизионния доклад.Възражението по доклада задължително следва да се обсъди при издаването на ревизионния акт, като се мотивира допълнително, с оглед на новите обстоятелства в производството.

   Не е допустимо събирането на нови доказателства от органите по приходите освен с оглед обсъждане на възражение. Събрани такива доказателства не се разглеждат и не могат да се ценят при облагането на лицето.

   Ревизионният акт е индивидуален административен акт, който не може да се оттегля и подлежи на изменение само в изрично предвидените в чл. 133 от ДОПК основания.
Обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение. Установеното с него задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичане на този срок задължението подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно. Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя за частта на ревизионния акт, която е обжалвана, като към искането се прилагат доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.

   Ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаването му. Когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се прекратява със заповед. Ревизионният акт може да бъде издаден и преди изтичане на срока за подаване на възражение, когато ревизираното лице заяви писмено, че няма да възразява срещу доклада.

   Ревизионният акт подлежи на административно обжалване в 14 дневен срок от връчването му на ревизираното лице.

   За разлика от общия случай в административния процес неподаването на жалба по административен ред срещу извършените установявания в акта, лишава лицето от възможността да ги обжалва по съдебен ред. Обжалването по административен ред е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, като същевременно обжалваните периоди опреде лят предмета и на последващо обжалване пред съд.

   Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” разглежда жалбата и се произнася с решение като срокът за произнасяне е 60 дни, считано от датата на постъпване на жалбата при него, от отстраняване на нередностите или след сключване на споразумение с ревизираното лице относно доказателствата, по които няма да се спори. Непроизнасянето в този срок представлява потвърждение на акта. Решаващият орган не може да постанови решение след изтичане на срока за изпращане на преписката в съда. Следва обаче да се има предвид, че срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването.

   Съответно поради натовареността на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” на практика това удължаване от изключение се е превърнало в практика, приложима в огромна част от случаите.

   Решаващият орган се произнася по същество с мотивирано решение, с което може да потвърди, отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Когато изцяло или частично отменя ревизионен акт, решаващият орган може да върне преписката за нова ревизия със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт.

   Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.

   Това означава, че е налице абсолютна процесуална предпоставка за образуване на ново ревизионно производство по общия ред.
Инвестирането е процес, който изисква време.
По долу в цитирания от Делфин стандарт се казва:
Признаване на дълготрайни материални активи
3.1. Един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато:
а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;
б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;
в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
В този смисъл Вие имате придобиване на ДМА и ще го осчетоводите като такъв.
Друг е въпросът за амортизациите. Тях ще започнете да начислявате, когато го въведете в експлоатация, т.е. когато започнете да черпите икономически изгоди :smile1:

Вашето ДМА според мене не отговаря на определението за ДМА, след като не е въведено в употреба и не се използва в дейността на фирмата.
А като какво да се осчетоводи?
Личното имущество не формира облагаем оборот, защото се продава еднократно и не е дейност по занятие.
Дори по ЗДДФЛ лицето е освободено от облагане, ако става дума за движими вещи.
Законът е ясен и недвусмислен в тази си част:
Отклонение от данъчно облагане
     чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Практиката също е недвусмисрена, а именно - няма кой да проверява ЕТ-та и ЕООД-та точно пък по ЗКПО, защото ДДС-то е по-значимо за бюджета (20% върху оборота са по-важни от 10% върху печалбата :smile1:)
Всъщност, пречи ми не разпределената печалба
Защо? Тя създава един хубав имидж на богат собствен капитал :smile1:
А ако трябва да бъдем сериозни, то неразпределената печалба може да се разпредели за покриване на загуби, за изплащане на дивиденти, за същите тези резерви, от които тръгна темета...
Физическо лице може ли да назначава на трудов договор? Не съм специалист по Човешки Ресурси, но ми се върти из главата, че ФЛ не е осигурител.
Няма да върнат отчета заради липса на приложението. Не всички фирми го публикуват.
Корекции на подадени данни минават през Ж1.
Ако сметката е депозитна - ДА (чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ)
Да, но чл. 97а се прилага само ако става дума за фактуриране на услуга , ако не желаете да се регистрирате по желание за всички случаи и ако нямате оборот за задължителна регистрация.
Никъде не сте длъжни да декларирате банковите си сметки, открити в страната или в чужбина.
Мястото на изпълнение в случая не е ли в България, щом "след обработката детайлите се връщат на чуждестранната фирма"?
Подробностите на сделката не са дадени и не правя предположения по тях (какви са тези детайли и т.н).
Общото правило при извършване на услуга гласи, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. :smile1:
Фирмата ми не е регистрирана по ДДС. Въпросът ми е аз мога ли да издавам фактури на чуждата фирма или трябва да се издават от такава регистрирана по ЗДДС?
Така, както издавате фактури към контрагенти в страната, така имате право да издавате фактури и към чуждестранни партньори, но преди това подлежите на задължителна регистрация по чл. 97а:
Скрит текст :