Ако не можете да намалите номинала, можете да обедините няколко акции в една. Четох някъде подобно нещо преди време и ако го намеря, ще го публикувам.
А в записите, които предлагате при безвъзмездно придобиване,  не намирам проблем.
Прочетете следната статия за намаляване на капитала с цел покриване на загуба:
http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/72.html

Мисля, че във Вашия случай това е коректният подход:
"От счетоводна гледна точка финансовото оздравяване с свързано с привеждане величината на основния капитал на едно все още недекапитализирано дружество към стойността на действителното собствено имущество, с което дружеството разполага, т.е. покриване на перманентно възникналите загуби за сметка на основния капитал, след изчерпване на всички останали капиталови източници за това. Разбира се, тази счетоводна процедура може да бъде извършена, само ако след намаляване на капитала неговата величина е над законовия минимум, необходим за съществуване на дружеството под акционерната правна форма. Особените изисквания на чл. 247/а/, ал. 1-3 от Търговския закон изискват да се свика общо събрание на акционерите в срок не по-късно от 3 месеца след установяване на загубата, ако последната превишава половината от основния капитал.
Първата стъпка, която дружеството следва да предприеме е да покрие част от загубата за сметка на законовия резерв до изчерпването му, за което се съставя следната статия:
Д-т с/ка 111 Общи резерви
 К-т с/ка 121 Непокрита загуба от минали години
 С остатъка от непокритата загуба дружеството намалява основния си капитал, като всеки акционер следва да вземе пропорционално на своя капиталов дял участие в намалението и капитала. Намалението на капитала става чрез двата известни технически способа: намаляване на номиналната стойност на акциите или намаляване броя на акциите (обезсилване), като се спазва правилото да бъде съхранен първоначалния пропорционален дял на всеки акционер в капитала. "

Ако намалите номиналната стойност на акциите записването ще е:
Дт 101 / Кт 121
Ще трябва да поканите акционепите да предоставят акциите, за да отбележиете намалението на всяка акция.
Сполед мен - не.
Съгласно  чл.70, ал.2, т.1-5 ЗДДС, право на данъчен кредит при покупка на леки автомобили имат фирмите извършващи специфични доставки, сред които и отдаване под наем на МПС. Правото може да се упражни от началото на месеца, следващ този, за който е изпълнено изискването за основна дейност, а това от своя страна означава отдаването под наем да съставлява над 50% от общата сума на всички доставки през последните 12 месеца.
И аз не съм срещала горното писмо на НАП, но съм отговорила на база собствен опит в резултат на аналогични разсъждения като тези на delphine. :smile1:
Точно така.
През март не сте се възползвали от процедурната възможност и сега просто не сте в процедура по приспадане.
Няма страшно.
Може да не внесете данъка сега и да подадете искане за възстановяване. Данъчните няма да Ви възстановят ефективно данъка, а ще го прихванат с дължимото за април.
Зависи от сумите, все пак :smile1:
Хм, интересна логика на инспектора. :hmmm:
Значи щом ще има ревизия, да не прилагаме закона, така ли? И като открием невключен документ да не предприемаме предписаното от законовия текст под претекст, че някога ще има ревизия? Та да отнесем и някое административно наказание? ...
Вие действайте по буквата на закона, пък инспекторът нека си върши неговата работа. :smile1:
Няма ограничения проверяваното лице да извършва нормалната си дейност по прилагане на законодателството. :smile1:
Изискуемост на данъка - на датата на издаване на фактурата (чл.51, ал.4) - ако фактурата е издадена преди 15-то число на месеца, следващ месеца на възникване на данъчното събитие

или

на 15-тия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие (чл.51, ал.3 от ЗДДС) – ако не е издадена фактура в този срок.

Данък не е изискуем при получено авансово плащане по ВОД.

Фактурата се отразява в отчетните регистри в данъчния период, през който данъкът стане изискуем.
Сигурно за какво?!
Имате си счетоводна политика - прилагате си я.

Ето Ви един отговор на експерт, който потвърждава казаното от мен, щом не се доверявате на моя отговор
http://qwerty1/6604-danychen-kredit-za-hrana-na-kuche-pazach/
Определяща в случая е не само сумата, която трябва да е под МРЗ след приспадане на НПР, но и това, лицето да не е осигурено на друго основание през съответния месец.
Значи автобусът не е ново превозно средство.
Скрит текст :
Остава да разберем дали доставчикът е дилър, който прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба.
И аз не знам какво да Ви кажа.
От една страна, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС "Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер", което значи че те не се включват в ДО по доставката и не подлежат на облагане с ДДС.
От друга страна, има едно писмо на НАП № 24-00-27/21.04.2007, където е казано: "Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа на доставката. Във всеки конкретен случай следва да се извършва анализ на характера на съответната лихва или неустойка."

Все пак клоня към идеята, че:
1. При Вашия случай глобата е обезщетение.
2. Писмата не са над текста на закона.

Аз не бих облагала с ДДС тази "глоба". Просто бих я платила без да я включвам в дневници и декларации.
При наличие на протокол за ВОП:
- в дневник продажби с код на документ (09) в колона 13
- в дневник покупки, ако е налице право на ПДК в колона 10
Според мен може, защото започва нов период на осигуряване.
Как така полската фирма Ви пуска фактура за глоба?
Моля обяснете по-подробно. Глобата е понятие от административно-правната сфера. Не мога да схвана мястото й в гражданско-правните отношения, каквито са договорните бизнес отношения. :hmmm:
Здравейте,
Трябва да попълните уведомление към НАП по чл. 77 от ДОПК.
Можете да изтеглите бланката от тук: http://www.nap.bg/page?id=323
Регистрирана ли е фирмата от Австрия по ЗДДС ?
Ако автобусът е "ново превозно средство" по смисъла на т. 17 от §1 на ДР, няма значение дали доставчикът е регистриран по ЗДДС. Пак има ВОП съгласно чл. 13 , ал. 2.
Във фактурата не е ли написано основанието за неначисляване - "обратно начисляване"?
Ако имате ВОП трябва да издадете протокол по чл. 117
Много важно е как ще бъде оформена доставката.
Вижте този анализ на данъчен консултант Лиляна Панева:

Лиляна Панева
Данъчен консултант


На българска фирма, регистрирана по ЗДДС, предстои изпълнението на договор за доставка на стока в Алжир. Съгласно постигнатото споразумение с купувача на стоката, фирмата е поела задължение да поеме транспортните разходи за превоза на доставката й до територията на Франция, откъдето той поема по-нататъшните разходи за превоза й до Алжир. Как се квалифицира доставката, която извършва българската фирма при тези обстоятелства - ВОД, доставка с местоизпълнение извън територията на страната, или доставка по чл. 28, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС? Каква данъчна ставка следва да се приложи към нея и с какви документи следва да разполага фирмата като доказателство, че стоката е напуснала територията на страната?

При посочените обстоятелства доставката, която извършва българската фирма, не е нито ВОД, нито доставка с местоизпълнение извън територията на страната. В зависимост от това как е оформено митнически извеждането на стоката извън територията на страната и на Общността, за българската фирма тя ще бъде доставка по чл. 28, ал.1 от закона, т.е. износ, облаган с нулева данъчна ставка, или доставка с местоизпълнение на територията на страната по чл.6, ал.3, т.3 от закона, за която тя следва да си самоначисли данък с протокол по чл.117, ал.2 от закона. Какво определя приложимостта на всяка една от тези възможности?

Съгласно правилата на международните условия за доставка на Инкотермс при посочените фактологични обстоятелства доставката би се квалифицирала като доставка по условията на търговския термин DAF - „Delivered at Frontier…. named place at frontier“, т.е. „Доставено до граница… посочено място на границата“. При него в случая като място за доставката би следвало да се посочи митническия граничен пункт от френската граница, през който стоката ще напусне територията на ЕС. Независимо от това (т.е. дори в договора да липсва такова изрично позоваване на посочения термин), при спазване на нормативноопределените митнически процедури и съответни заверки на документите, с които се извършва изпращането на стоката извън България и ЕС, нейната доставка може да се квалифицира като „износ“, т.е. като доставка, облагаема с нулева данъчна ставка.

Основание за това са принципите, на които е подчинено движението на стоките и на територията на Общността и техния митнически статут. Според тях в случая българската фирма извършва износ на стока по смисъла на чл. 28, ал.1 и 2 от ЗДДС, независимо от това, че стоката напуска територията на ЕС през митнически пункт, находящ се на територията на държава членка, различна от България. В тази връзка е приложима дефиницията на понятието „Държава членка на действителния износ“, дадена в т. 3 на § 1 от ДР на Наредба – Н 17 от 13.12 2006 г. на МФ относно приложението на чл. 37 и чл. 38 от Регламент 2454/ 93 на ЕИО, във връзка с писменото деклариране на износа. В съответствие с нея: „Държавата членка на действителния износ“ е държавата членка, от която стоките са били първоначално изпратени с цел износ, ако износителят не е установен в държавата членка на износа. Ако не участва друга държава членка, държавата членка на износ ще бъде същата, както и държавата членка на действителния износ.“

В случая държавата членка, от която стоките са изпратени, е България и следователно, тъй като износителят не е установен във Франция, т.е. държавата членка, през митническата граница на която стоката напуска територията на Общността, „държава членка на износа“ е България. За да се докаже законосъобразното прилагане на тази квалификация обаче, е необходимо стоката, доставяна от българската фирма на алжирския купувач, да напусне територията на страната при условията, реда за документирането и за заверката на митническите документи, предвидени за осъществяването на режим „Вътрешен общностен режим транзит (процедура Т2 и Т2F)“. В тази връзка от датата на присъединяването ни към ЕС по отношение на режим износ се прилагат разпоредбите на чл. 161-162 от МК от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 788 – 796 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. При това се прилага разпоредбата на чл. 161 параграф 2 от МК, „Общностни стоки предназначени да бъдат изнесени се поставят под режим износ с изключение на стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване или транзит по чл. 163 и чл. 164“.

За да има право да приложи нулева данъчна ставка за доставката си, в митническия документ, с който стоката напуска територията на страната, българската фирма следва да е посочена като износител, а като получател - алжирският й контрагент. При изпращането на стоки за трета страна през граничен пункт на държава членка, различна от държавата членка, откъдето започва превозът на доставката й, митническото учреждение на първата играе ролята на отправно митническо учреждение, а това на държавата членка, от територията на държавата членка, през което тя напуска Общността - на изходно такова. При това митническите декларации за стоките се изпращат от едното учреждение до другото под режим общностен транзит като отправното митническо учреждение заверява формуляр 3 на декларацията и го връща на декларатора, след като постави печат с червено мастило с текст „Export“ на всички екземпляри на транзитния документ или на друг заместващ документ. В случая отправно митническо учреждение ще е митническото учреждение на българската граница, през което стоката напуска територията на страната, а митническо учреждение, в което приключва режимът „вътреобщостен транзит“ и се потвърждава изпълнението на направлението „износ“, посочено в експортните документи, е френското митническо учреждение, през което стоката напуска територията на Общността.

Обръщаме изрично внимание на факта, че ако в случая българската фирма не спази посочения порядък за документиране и заверка на митническите документи за осъществяване на доставката си, то изпращането на стоката до територията на Франция ще бъде квалифицирано като доставка по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Какви са тези доставки?

Такива са доставките, при които данъчно задължено лице изпраща или транспортира от територията на страната до територията на държава членка стоки за целите на икономическата си дейност в тази държава, без да е регистриран в нея за целите на облагането с ДДС (ако е регистриран в нея, доставката му е ВОД съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗДДС и лицето ще дължи там данък за ВОП). Когато лицето не е регистрирано в държавата членка, където се изпращат стоките, за него възниква възмездна облагаема доставка с местоизпълнение на територията на страната (чл.17, ал.2 от закона) и то следва да си самоначисли за нея 20 на сто ДДС. Данъкът се начислява с протокол по чл.117, ал. 2 от закона. В такъв случай при извършването на износа от Франция доставката на фирмата към алжирския й контрагент ще е доставка с местоизпълнение на френска територия, облагаема с нулева данъчна ставка. С нея фирмата ще формира облагаем оборот за целите на регистрацията си там, съобразно френското данъчно законодателство.
Авторът на тази статия разглежда различни хипотези за данъчната основа при отстъпеното право на строеж в замяна на готова продукция.
Тя застъпва мнението, че полученото авансово плащане от строителя ще формира данъчна основа в размер на пазарната цена на отстъпеното право на строеж.
Статията, обаче е писана преди изменението, което е в сила от 01.01.2014 и според което "данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването ..... на предоставената стока...." Т.е. данъчната основа е стойността на отстъпеното право на строеж по НА, увеличена със задължителните такси по чл. 26, ал. 3.
http://zakonnik.bg/document/view/qanda/131134/197032