Да си кажа честно, и аз не го практикувам това с включването на лихвата в ОП.

Брутната сума за месец е 400, нали?
Значи данъкът да тримесечие ще зависи от това колко месеца е работил по ГД.


Облагаем доходЧл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 29 - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Авансов данък за доходи от стопанска дейност
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

Явно от 400 лв. трябва да извадите първо 25% НПР ( 100 лв) и от тях да извдите задължителните вноски за ТРИМЕСЕЧИЕТО. Така, ако Вашият СОЛ се осигурява на високия процент и полага труд по ГД само един месец в тримесечието, може и да не дължи авансов данък

Не знам в кой район сте и дали изобщо сте в София, но ще споделя опит по въпроса от р-н Лозенец.
Фирма отдава магазин под наем в района. Фирмата по сметоизвозване, която има договор със СО е Волф 2009 ЕООД. Условията на наемния договор са аналогични. За целта бе сключен тристранен договор между наемодателя и наемателя като възложители и фирмата изпълнител на услугата. Фирмата изпълнител регистрира този договор в общината, издава фактура на името на наемодателя и той префактурира разхода на наемателя.

Като първа стъпка трябва да проверите коя е фирмата с договор към общината за извършване на услугата. След това да предприемете необходимото за сключване на договор за сметоизвозване. В зависимост от договора ще уредите фактурирането и заплащането. С такса смет ще действате по същия начин - наемателят извършва плащането, а наемодателят му го префактурира. Аз си прибирам фактурата за сметоизвозване /квитанцията от общината за платената такса смет на името на наемодателя и документа за извършеното плащане и издавам на наемателя фактура с фискален бон.

Това е в общи линии. Дано съм Ви дала насока откъде да започнете да действате

Номерът на инвойса не е от значение.
Важен е номерът на фактурата.

Възможностите са указани в КСО:

Зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита:
1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;
2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор".
(2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.
(5) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 за разликата до 5 години.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За осигурителен стаж по ал. 1 и 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им.

Има едно старо разяснение на НАП по сходен въпрос:

Разяснение Изх. № 3-29-60 от 04.11.2010 г. на НАП

Относно: Определяне на Дължим Данък по ЗДДФЛ на Физическо Лице, Регистрирано Като ЕТ и Земеделски Производител и Определяне на Идентификационен Номер по ЗДДС на Същото Лице

Според изложеното в запитването физическо лице осъществява дейност като земеделски производител и е регистрирано в Областна Дирекция по Земеделие и гори - гр. В с Булстат 123456789. Същевременно лицето е регистрирано по реда на Търговския закон като ЕТ с Булстат 111111111. Не е упражнявало дейност като едноличен търговец. Регистрирано е за целите на ЗДДС на 04.09.2001 г. с идентификационния номер на ЕТ.

Предвид изложеното се поставят следните въпроси:

               1. Предвид обстоятелството, че в Областна дирекция Земеделие и гори е регистрирано като физическо лице, а за целите на ЗДДС притежава идентификационен номер, получен при регистрацията като ЕТ, следва ли лицето да извърши пререгистрация в Агенцията по вписвания? В случай, че не следва да извърши пререгистрация на ЕТ какви задължения има лицето пред НАП?

               2. За 2010 г. как следва да определи дължимия данък по реда на ЗДДФЛ: като физическо лице – земеделски производител, прилагайки реда на чл. 29, ал. 1 от същия закон или като ЕТ, прилагайки реда на ЗКПО?


При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ(обн. ДВ бр. 95 от 24 Ноември 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 16 от 26 февруари 2010 г.), ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22.01.2010 г.) изразяваме следното становище:


               1. Относно приложението на ЗДДФЛ С измененията и допълненията на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г. е отменен чл. 13, ал. 3 на закона, с който се освобождават от облагане на доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, включително едноличните търговци, за производството на непреработена растителна и животинска продукция. Предвид това доходите от производство на непреработени продукти от селско стопанство на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, се облагат след приспадане на разходи за дейността в размер на 60 на сто, които са нормативно определени съгласно чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ.

Следователно, в случая, ако лицето извършва дейността по производство на непреработени продукти от селското стопанство като регистриран земеделски производител – физическо лице, независимо от регистрацията като едноличен търговец, облагаемият доход от тази дейност ще се формира като придобитият доход ще се намали с нормативно признатите разходи за дейността. За тези разходи не се изискват документи, т.е. те се приспадат независимо от размера на действително извършените разходи за конкретната дейност.

Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от с.з, придобит през данъчната година се намалява с вноските които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на лицето.

В случай, че лицето осъществява дейността в качеството си на едноличен търговец, то на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход ще бъде формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, като в този случай има възможност за приспадане на действително извършените разходи за дейността.



               2. Относно приложението на ЗДДС От 01.01.2007 г. е в сила новия Закон за данък върху добавената стойност. На основание § 4, ал. 1 от ПЗР на същия всички лица, регистрирани по отменения ЗДДС към датата на влизане в сила на закона, се смятат регистрирани и по този закон. В тези случаи приходната администрация издава служебно идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и удостоверението за регистрация по чл. 104 от същия закон.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС "идентификационен номер" е:

                    а) единен идентификационен код по търговския регистър - на вписаните в търговския регистър лица;

                    б) единният идентификационен код по БУЛСТАТ - на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;

                    в) единният граждански номер или личният номер на чужденец - на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ;

                    г) служебният номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс за лицата, различни от тези по букви "а" - "в" и които са задължени лица по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Видно от разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "ВG". А на основание § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ППЗДДС идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по т. 1, пред който е поставен знакът "ВG". В този аспект трябва да се подчертае, че физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС следва да имат само един идентификационен номер за целите на ЗДДС, независимо от броя на наличните вписвания по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ или вписването им в търговския регистър по реда на Закона за търговския регистър (ЗТР). От друга страна, регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите на приходната администрация, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговият статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност.

Ето защо, в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност - търговец, селскостопански производител, свободна професия, частен съдебен изпълнител и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС. В този смисъл е и разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.

Във връзка с въпроса относно регистрацията в Агенцията по вписванията Ви информираме, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) в компетентността на НАП е разясняване на данъчното и осигурителното законодателство. Предвид това този въпрос не е свързан с прилагането на данъчното и осигурително законодателство и като такъв изразяването на становище по него е извън компетентността на НАП, разписана в чл. 3 от ЗНАП.

В случай, че лицето предприеме действия за пререгистрация или заличаване на ЕТ в Агенцията по вписванията, е необходимо да се има предвид разпоредбата на § 1, ал. 4 от ДР на ППЗДДС, съгласно която в случаите, когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е поставен знакът "ВG".

И още:
http://zakonnik.bg/document/view/qanda/130014/196421

От това следва, че за непреработената селскостопанска продукция, ФЛ-ЗП следва да издава документ по чл. 113 от ЗДДС.

По силата на § 1, ал. 5 от ДР на ЗДДС пререгистрацията по ал. 4 се извършва в 14 - дневен срок от вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър чрез подаване на писмено уведомление до съответната териториална дирекция на НАП, като за дата на пререгистрация се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър.

Данните, които давате не са достатъчни за да се направи приблизително изчисление.
Принципно, дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

А какво им изплащате? Заседателни или възнаграждение за участие в управителните  и контролни органи на кооперацията?

1. Самоосигурява се като СОЛ.
2. Не може да сключва ТД със себе си, но може да извършва личен труд и да получава възнаграждение.

Е то точно това казва и vesi7, че връщането става чрез продажба и като ще продава, защо да минава през физическото лице "себе си", а да не продава директно.

Здравейте,
Не търсите на правилното място.

Декларирането на авансови вноски нърху печалбата по ЗКПО става с Образец 1020 - 
"Декларация по чл. 88 от ЗКПО за промени на авансовите вноски и по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО за първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски" ( за новоучредени дружества)

А иначе авансовите вноски по чл. 83, ал. 3 (по желание) се декларират с ГДД по чл. 92 за предходната година.

поправете ме ако греша, но не намирам как чл.70 е приложим спрямо конкретния казус, така че се съмнявам че може да се позове на чл.50(1)т.2. Нима ако се ргистрираме по ДДС и за наличните активи не сме ползвали ДК и в последствие ги продаваме не начисляваме ДДС

А какъв е конкретният казус?!?

Пишете, че не е ясно какво прехвърляте. Значи няма как да се осчетоводи.

На въпроса кой да издава фактурите за наем, отговорът е един - доставчикът на услугата, т.е. наемодателят.

Не стана ясно, обаче, какво се продава за 300 000.

Какво значи "практически"?
В практиката предприятието, което подлежи на одитиране, избира одитор, сключва с него договор и одиторът определя кога и какво ще проверява, изисква един куп допълнителни справки, пише протокол и одиторски доклад. Това е в общи линии. Вас кое по-конкретно Ви интересува?

sunwalker,

Аз показах основанието за неначисляване на данък, но издаването на фактура си е необходимо при продажба. По този въпрос споделям мнението на vesi7.

Лицето е регистрирано по ЗДДС, т.е. е данъчно задължено и съгласно чл. 113 е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга.
В съответствие с чл. 114, ал. 1, т. 12 във фактурата посочва основанието за неначисляване на данъка, а именно чл. 50 от ЗДДС.

Ето го текста от ЗДДС:

Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит
Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50 - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освободена е доставката на стоки или услуги:
1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79, ал. 8 е упражнено право на данъчен кредит или е извършена корекция.

Няма да издавате фактура с ДДС

Включват се в първоначалната оценка на актива.
СС-16:
Първоначална оценка на дълготрайни материални активи
4. Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
 
4.2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка (сегашната стойност на всички плащания) и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на разсрочено плащане.
 
4.3. Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.
 
4.4. Разходите за пуск и други подобни предпроизводствени разходи не се включват в цената на придобиване на актива.
 
4.5. Началните оперативни загуби, понесени преди активът да достигне планираната производителност, не се включват в цената на придобиване и се признават за текущ разход за дейността.
 
4.6. Разходите за обучение на персонала за работа с дълготрайния материален актив не се включват в първоначалната му оценка. Те се отразяват като разходи за квалификация на персонала.
 
4.7. Дълготрайните материални активи първоначално се оценяват, както следва:
а) по себестойност - когато са създадени в предприятието; начинът за определяне на себестойността следва да е идентичен с начина за определяне себестойността на произведената в предприятието продукция; не следва да се включват: вътрешни печалби; необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други); административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на дълготрайния материален актив) и т.н.;
б) по справедлива стойност - когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка;
в) по оценка, приета от съда, и всички преки разходи по т. 4.1 - когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.
 

Прехвърляте вече съществуващо вземане или бъдещо такова?
Защото цесията обикновено касае трудно събираеми вземания, а не бъдещи вземания. Какво е написано в договора?

Вижте подробно тълкувание на договарянето и данъчното третиране на лихвите по междуфирмени заеми в следната тема
http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=4465.0

Обърнете внимание на публикуваното от n_alex76

Вижте този отговор на НАП:
http://qwerty1/2131-naemane-na-chujdestranni-grajdani-na-rabota-ot-bylgarska-firma/

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
Изх. № 96-00-45
27.01.2010 г.
Относно: Наемане на чуждестранни граждани на работа в българска фирма
 
 Фактическа обстановка:
Чуждестранно физическо лице е регистрирало в България еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Дружеството е с предмет на дейност: авто-ремонтни дейности, в т.ч специфична поправка на автомобили, поразени от градушка. Услугата ще се извършва на територията на цяла Европа като за целта дружеството ще наема на работа чуждестранни лица, с постоянно местожителство в страна от ЕС (Италия) и такива извън ЕС (Бразилия).

Въпроси:
1.   Каква е процедурата и необходимите документи за подаване в НАП за да бъде сключен трудов договор с фирма, регистрирана на територията на гр. Пазарджик?
2.   Има ли специфични условия, с които дружеството трябва да се съобразява при наемане на чуждестранно физическо лице за работа по граждански договор?
3.   Какво задължително социално и здравно осигуряване следва да се осъществява при сключен трудов, съответно граждански договор?

Предвид изложената фактическа обстановка и така формулираните въпроси, изразяваме следното становище по запитването:

Първи въпрос:
 Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите (НАП) са определени в чл. 3 от Закона за НАП като в точки 1, 2, 3 и 7 на ал. 1 от същата норма е регламентирано, че агенцията:
 обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;
 установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;
 обезпечава и принудително събира публичните вземания;
 води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините.
Във връзка с горното, въпросът относно приложимия закон при сключване на трудов договор между български работодател и гражданин на държава-членка на Европейския съюз или на държава извън Общността за извършване на работа в чужбина е извън компетентността на НАП. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
 При условие, че трудовите правоотношения с чуждите граждани се уредят съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, работодателят е задължен да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключените трудови договори – чрез изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ в тридневен срок от сключването на договора (чл. 1 и 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ). Ако правоотношенията между страните бъдат уредени по законодателството на друга държава, трудовите договори не подлежат на регистрация в НАП.

Втори въпрос:
Вторият зададен въпрос от Вашето запитване има характер на правна консултация, тъй като се отнася до тълкуване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, който урежда правната регламентация на гражданския договор (без оглед гражданството на изпълнителя по договора). В този смисъл въпросът Ви не е от компетентността на НАП. Обръщаме Ви внимание единствено за основните различия между двата вида договори – трудов и граждански според трайно възприетото становище в практиката на българските съдилища и тази на Върховния административен съд, които се състоят в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор.

Трети въпрос:
 Във връзка с третия поставен въпрос относно задължителното социално и здравно осигуряване при сключен трудов договор и при работа без трудово правоотношение (граждански договор) следва да се отчита действието на европейските актове в областта на социалната сигурност, когато страна по договора е гражданин на държава-членка от ЕС. Това са Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72 за определяне на реда за неговото прилагане, които от 1 януари 2007 г., датата на пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз, са задължителни за всички институции в България.
В съответствие с един от основните принципи на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, наетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по схемата за социална сигурност само на една държава-членка. Приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на Дял ІІ от този регламент като хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави-членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
 За определяне на приложимата социално-осигурителна схема според координационните правила на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 е необходимо да се изследва конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай на предвижване на работници от една държава-членка в друга. В тази връзка, от съществено значение е да се анализират всички относими обстоятелства: лицето, за което се определя приложимо законодателство, на територията на коя държава-членка полага труда си, къде пребивава това лице, само в една държава-членка ли упражнява трудова дейност или работи едновременно и в други държави-членки, какъв е статутът му на наето или самостоятелно заето лице в изпращащата и в приемащата държава-членка, какъв е видът на дейността, в която е заето и пр.
 Компетентната институция в Република България за определяне по приложимото законодателство съгласно разпоредбите на Дял ІІ от Регламент на Съвета (ЕИО) № 140871 е Националната агенция за приходите (НАП).
 Повече информация за прилагането на горепосочените регламенти може да намерите на сайта на НАП в Осигуряване > Евроинтеграция (на електронен адрес: www.nap.bg), където са публикувани Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72, Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета по повод присъединяването на България и Румъния, Наръчник за определяне на приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Наръчник за изпращане на работници в страните-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария, както и указания на Изпълнителния директор на НАП по прилагане на регламентите.
По отношение гражданите на трети страни (извън ЕС), които не попадат в приложното поле на Регламент на Съвета (ЕИО) № 140871, следва да имате предвид, че докато в Кодекса за социално осигуряване (КСО), който урежда отношенията, свързани с държавното общественно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), не е направено разграничение на лицата в зависимост от тяхното гражданство – достатъчно условие за възникване на задължение за внасяне на осигурителни вноски е упражняването на трудова дейност от лицата, то те се считат задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след получаване на разрешение за постоянно пребиваване в България.
Предвид цитираната правна уредба, когато за чуждия гражданин, независимо от неговото гражданство, е определено за приложимо българското осигурително законодателство, социалното и здравното осигуряване следва да се провежда по следния ред:
1. Социално осигуряване:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са задължително осигурени за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Безработица” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”. За същите фондове се осигуряват и работещите по втори или допълнителен трудов договор (чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО). Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец, се осигуряват задължително за фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”.
 Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения (в сила от 01.01.2010 г.), но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и в зависимост от категорията на труда са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а разпределението им между работодателя и осигуреното лица в чл. 6, ал. 3 от КСО. Вноската за фонд „ТЗПБ” е за сметка на осигурителите.
 Лицата, родени след 31 декември 1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внася върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО (чл. 157, ал. 6 от КСО). Вноската е в размер на 5 на сто (от 01.01.2007 г.), от които 2,8 на сто за сметка на осигурителите и 2,2 на сто за сметка на осигурените лица (от 01.01.2009 г.).
 Социалното осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО. Тези лица подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии” и за ДЗПО (родените след 31.12.1959 г.), ако не са осигурени на друго основание през съответния месец и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността (т. 5). Ако са осигурени на друго основание – те са задължително осигурени, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6).
2. Здравно осигуряване:
Здравното осигуряване на лицата, които получават доходи по трудови правоотношения се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за лицата, наети по трудови правоотношения, се внасят върху осигурителния доход, определен в съответствие с разпоредбите на КСО. Вноските се поделят между осигурителите и осигурените лица в съотношение, определено с чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е аналогично на социалното. Здравноосигурителната вноска е в размер на 8 на сто (от 01.01.2009 г.), поделена в съотношение 60:40 (от 01.01.2008 г.) между работодателя или ведомството и осигуреното лице.
3. Вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС):
Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони чл. 2 от ЗГВРСНР). Вноските за фонд „ГВРС” се дължат върху изплатените или начислените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 20, ал. 3 от ЗГВРСНР). Вноската за фонд „ГВРС” е изцяло за сметка на работодателите и размерът й се определя със ЗБДОО за съответната година (0,1 на сто от 01.01.2009 г.). Съгласно чл. 7 от ЗГВРСНР не се осигуряват във фонд „ГВРС” работниците и служителите, които са:
1. съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.