Правилно разсъждавате. :good:

     
Скрит текст :
Беше писано по-горе ...спира като ЗП...
Не го разчетох така категорично - ...спира като ЗП...
Не ми се вярва, макар и заради субсидиите :smile1:

А принципно:
1. СОЛ може да извършва различни дейности, които генерират задължение за осигуряване.
2. Авансовите вноски се правят върху избран осигурителен доход, който не може да е под минималния определен в ЗБДОО, като ЗП, който дължи вноски и на друго основание, се осигурява на 420 лв. (за 2014)
3. Промяната на ЕИК, през който става подаването на Д1, се прави с подаването на ОКд5. Това, обаче, не значи прекъсване на останалите дейности.
И каква декларация за спиране на осигуряването през ЗП предлагат да се попълни от НАП, ако същевременно дейността като ЗП не е спряна?
Първо да си вземе от НАП с едно искане за задължения по ЕГН какво дължи с лихвите и се плаща...после 1-ците за всеки месец, 6-цата е една за цялата година ...да с год.декларация.
Не съм силна в ТРЗ и осигуряване, поради което се питам как ще излезе справка за задължения по ЕГН, ако не са подадени "1-ците" ?! :blink:
Служебни бележки на СОЛ не се издават.
Скрит текст :
Като собственик на търговско дружество, лицето ще трябва да внася авансово осигуровки върху 420 лв.
То ще избере дали вноските да се правят през ЕООД или да продължи да се осигурява като ЗП.
Ако вноските ще са през ЕООД, това ще стане чрез ОкД5 и последващо подаване на Д1 през ЕООД.
Не се подава декларация за спиране осигуряването през ЗП.

Ако посочената цена е с включен ДДС, то дължимия ДДС по доставката се определя въз основа на формулата в чл.53 от правилника и допълнителни увеличения на ДО не се правят.
Не намирате ли, че това поставя прилагането на чл. 26 (3) от закона под условие?
Правилникът е категорично в полза на Вашето твърдение, но практиката и тълкуването на закона, като по-висш нормативен акт, както от данъчни, така и от одитори е против прилагането на тази формула извън контекста на закона.
Ще съм Ви благодарна, ако получа гаранции, че твърдението Ви няма да бъде оспорено от данъчните. Мнението на одиторката ще пренебрегна или, дори по-добре, с Ваша помощ ще я убедя, че при цена с включен 20 % ДДС,  данъкът е Цена : 6. :smile1:
 
При продажба на недвижим имот данъчната основа за определяне на ДДС се формира по следния начин:

1. Четем какво пише в НА.
- ако там цената изрично е определена "без ДДС", просто добавяме нотариалната такса, данъка по ЗМДТ и таксата вписване и върху така получената ДО начисляваме 20% данък.
- ако цената е посочена без уточнението, че е "без ДДС", приемаме, че данъкът е включен в цената. В този случай правим следната сметка:

     Цена по НА : 1,2 = ДО
     ДО + нот.такса + местен данък + такса вписване = ДО съгл. чл. 26 (3) - само за целите на изчисляване на дължимия ДДС
     ДДС = ДО съгл. чл. 26 (3) * 0,2

При Вас разноските са за сметка на купувача и Сумата за плащане ще е:
     ДО + ДДС - разноски
При чист доход 400 лв., за фирмата разходите са:
- при ТД - 601 лв. http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=35b561d5955666b2ea4544192cae448610398361
- при фактуриране и ако тази фирма е единствен клиент на ЕООД-то, за да има чисто 400 лв. трябва да фактурира и осигуровките, и данък печалба. Т.е към 585 лв.

За собственика на ЕООД кое е по-изгодно, ако получава едно и също чисто възнаграждение, зависи от това какво иска. Ако се стреми към по-висок осигурителен доход, то ТД не е лош вариант. Или може временно да спре дейността на ЕООД, ако няма други клиенти... Ако цени свободното си време и свободното действие изобщо, по-добре да пуска фактури.
Зависи от параметрите на договарянето и от крайната цел. :smile1:

Под параметри имам предвид:
1. Брутно трудово възнаграждение и възнаграждение по договор с ЕООД
2. За чия сметка са осигуровките по ТД?

Каква е целта на собственика на ЕООД - повече приход сега или по-голям осигурителен доход

Ако имотът е семейна собственост, задължително служебните бележки са на двамата съпрузи по отделно.
Помолете да Ви издадат нови сл.бележки, за да не Ви връщат от НАП при подаването на декларацията.
През 2013-та по 705
Скрит текст :
dyndla,
Може да се приеме, че това са приходи извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново, оттам - извънредни. Но, изобщо не е задължително да се третират така.

Мисля, че дори 709 е по-подходящата сметка :good:
Принципно записванията при връщане на лизингов актив са:

Първо отписваме оставащите финансовите разходи за бъдещи периоди:

Дт 159 / Кт 625

Отписваме набраната амортизация на актива:

Дт 241 / Кт 205 с набраните амортизации

Отписваме актива:

Дт 159 / Кт 205 с остатъчната (балансова) стойност на актива

В този момент само сметка 159 трябва да има салдо.

В зависимост от вида на салдото на сметка 159 признаваме извънреден приход или извънреден разход.

Ако салдото на сметка 159 е дебитно, признаваме извънреден разход в размера на дебитното салдо:

Дт 699  / Кт 159 със стойността на салдото

Ако салдото на сметка 159 е кредитно, признаваме извънреден приход:

Дт 159 / Кт 799
Ето там е въпросът. Ако не са начислени се посочват в ред 7 на приложението, а не ако не са изплатени. Поне така е според указанието :blink:
ЕООД- захранена банкова сметка от майката на собственика -ФЛ
Според мен не трябва да се декларира.,бъркам ли.
И според мен не трябва да се декларира.
Разходът, направен във връзка с дейността на фирмата и документиран с фактура на името на фирмата няма причини да не се признае.
По-скоро може да възникне спор по датата на възобновяване на осигуряването. Имам предвид, при евентуална проверка....
Здравейте, моят въпрос е процедурен.Подадох нов отчет в статистиката, защото имаше една грешка в ОПР, отивам в ел.услуги на НАП, за да подам съответно и коригираща ГДД, но ми липсва бутона за подаване на коригираща ГДД. Какво да правя? Нова декларация ли се подава?
Подавате нова декларация. Тя е начинът за извършване на промени във вече подадена декларация:

От ДОПК:
Промени на подадени декларации и други данни или документи

Чл. 104. (1) След подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения.
(2) Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация.
(3) Подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
(4) Коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване.


Трудно е да се каже :smile1:

Можеха да редактират чл. 120, ал. 1 и да добавят и глава деветнадесет "а", но....

Питайте официално ОДОП.
Графиня Тити е обърнала внимание върху един много разпространен източник за голяма касова наличност - свързаните фирми. Може от тях да са издавани фактури за целите на оптимизиране на ДДС, плащани са от фирмата получател, теглени са в брой и парите се връщат на клиента. Това може да се избегне, ако има някакви задължения (заеми или други), които да се покриват по банков път и така да се намалява паричната маса в едната фирма и да се появява в другата, защото в другата пък със сигурност има червена каса.