За всички публични задължения има погасяване по давност, в т.ч. за местните данъци и такси.
И при тях отписването поради настъпила погасителна давност не се извършва  служебно, а само след подадено от длъжника искане.
Посетете съответната местна администрация и подайте заявление за отписване на погасените по давност задължения.
Весело посрещане на празниците!

Да, това е облагаем доход по чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ и се декларира в Приложение 6 - Доходи от други източници.

Да, всъщност плащането на аванс не е данъчно събитие.
Следва да се приложи ал. 1 на § 24.
Само не е необходимо да се издава кредитно известие към фактурата за аванса, а да се анулира.

Записите биха изглеждали така:

През 2013-та:
Плащане на аванс:
Д-т 503       72 000
                К-т  411    72 000

Фактура за аванс:
Д-т 411       72 000
               К-т 412       60 000
               К-т 4532     12 000
Няма салдо по с-ка 411

През 2014-та:
Протокол за анулиране на аванса:
Д-т 411       -72 000
               К-т 412       -60 000
               К-т 4532     -12 000
Нова фактура за доставката:
Д-т 411        48 000
               К-т 702        48 000
Остава кредитно салдо 24 000 лв. по с-ка 411, което означава, че доставчикът дължи сумата на получателя.

Ще опитам, без да имам претенцията, че мнението ми е правилно - материята е съвсем нова 

По Вариант 1: Налице е изменение на ДО в посока намаление. Според мен трябвада се приложи чл. 3 на § 24 - "Когато след 1 януари 2014 г. включително възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка на стока по приложение № 2, част ІІ (втора) от закона, данъчното събитие за която е възникнало преди тази дата, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на известие по чл. 115 от закона, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката." Т.е. не се прилага режимът на обратното начисляване.

Ако предположим, че авансът за 100 мт е осчетоводен по следния начин:

Д-т 503 / К-т 411      72 000

Д-т 411               72 000
          К-т 412                   60 000
          К-т 4532                 12 000

Издавате КИ за 20 мт по 600 лв./тон без ДДС

Д-т 411              - 14 400
          К-т 702                    48 000
          К-т 412                  - 60 000
          К-т 4532                -   2 400

По 411 ще остане кредитно салдо от 14 400, които трябва да преведете на клиента.

По втория вариант, мисля че е така както сте написали

Как ще се документира такава ситуация е посочено в ПЗР към ПИДППЗДДС:


В случай на направено авансово плащане по приложение 2 към глава 19а, ІІ-ра част:
1. Издава се протокол по чл. 116, ал. 4 за анулиране на фактурата за аванса от 2013-та, в който като основание за анулирането се посочва чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС.
2. Доставчикът издава нова фактура за цялата сделка без да начислява ДДС и посочва като основание за това обратното начисляване по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС.
3. Получателят съставя протоколпо чл. 117 от ЗДДС, в който си самоначислява ДДС върху цялата сума на данъчната основа на доставката (вкл. за авансовото плащане).

с уговорката, че това е за случай, когато и доставчикът, и получателят са регистрирани по ЗДДС

Предлагам на вниманието Ви становище на НАП относно определението за "трудова дейност" на управителите:

Разяснение изх. № 2-558 от 16.03.2010 г. на НАП

Относно: Подаване на Декларация за Упражняване на Трудова Дейност от Самоосигуряващо се Лице


В Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", отдел "Данъчно – осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване.
Въпросът, който поставяте е кога следва да бъде подадена декларация за упражняване на трудова дейност:
- при издаване на първия приходен документ;
- при издаване на първия разходен документ;
Предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл. 4 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО.
Задължението за осигуряване самоосигуряващите се лица - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
На основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
В практиката на осигурителните органи се е наложило следната дефиниция на термина "упражняване на трудова дейност":
"Упражняване на трудова дейност е всяко действие на съдружника, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н.".
Следователно в 7 дневен срок от началото на упражнената трудова дейност следва да се подаде декларация по утвърден образец до компетентната ТД на НАП, като не е от значение дали това е първият проходен или разходен документ или всяка друго действие на съдружник по повод функционирането на дружеството.

Здравейте mira_varna,
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО собственикът на ЕООД, който извършва управленска дейност в дружеството си е задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Може да избере да не се осигурява за общо заболяване и майчинство.
Единственият вариант да не се осигурява изобщо през дружеството е ако назначи управител по ДУ, който да подписва цитираните от Вас документи, но тогава ще се дължат осигуровки на МОД за ДУ за всички осигурителни рискове (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО), което е свързано с повече разходи.

 Благодаря. Но не е грешка ,че я издавам.Защото колеги изказват мнение,че  е грешка  издаването на СИС.
 ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА !

Е, чак пък "грешка"...
Не се налага да я издавате, за да удостоверите плащането и не с нея го удостоверявате, но къде има санкции за съставянето на такъв документ?
Весели празници!

СИС показва как е формиран облагаемият доход и изплатената сума. Може да я прикрепяте към преводното нареждане. В случая тя не е документ, удостоверяващ плащането и може да не е подписана от получателя на сумата. 

с отбелязка, че се отнася за данъчна година 2013, четвърто тримесечие.

А това така ли е?

Да, така е!

Значи всико е точно

Можете.

А кога е взето решението на ОС за изплащане на дивидента?
 чл. 65. (2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.

Правилни са операциите Ви

Здравейте! За да не отварям друга тема ще напиша тук. От 2014 ЗП, рег. по ДДС могат да избират дали да се облагат като ЕТ или с нормативно - признати разходи. Декларацията се подава до 31.01.2014г. Извинете ме, ако вече е говорено по този въпрос.

Да, от 01.01.2014 действа новото право на избор на реда за облагане на регистрираните по ЗДДС земеделски производители и за 2014 г. то се упражнява чрез подаване на декларация до 31.01.2014 (§ 11 от ПЗР на ЗИД ЗДДДФЛ). За следващите години срокът за подаване на декларацията е 31.12 на предходната година.

Или счетоводителката, която цитирате е изказала сбъркано тълкуване на промените, или Вие не сте я разбрали.

Еднозначно, регистрираните по ЗДДС земеделски производители и всички останали, които търгуват с продукция по приложение 2 към глава , деветнадесета „а“, освен изброените по чл. 163г случаи, прилагат обратното начисляване.

Друг е въпросът, че с измененията в ЗДДФЛ отпада задължението на регистрираните по ЗДДС земеделски производители да се облагат като ЕТ и може да прилагат  облагане по общия ред като доходи от друга стопанска дейност.

Всъщност във въпроса Ви е цитиран и отговора.

Да потвърдим стъпка по стъпка:

1. Продавате недвижим жилищен имот, който не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, защото не са изминали 3 години от придобиването му и по тази причина доходът от продажбата не е необлагаем.

2. Облагаемият доход от сделката се определя по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ.
 В чл. 33, ал. 6 са подробно указани начините на определяне и доказване цената на придобиване в различни случаи, която е един от елементите, участващи в определянето на облагаемата основа. За конкретния случай е приложима т. 6 от ал. 6 на чл. 33, тъй като жилищният недвижим имот сте придобили чрез замяна срещу учреденото право на строеж.
         
Пазарната цена по чл. 10, ал. 4, към който ни препраща текста на чл. 33, ал. 6, т. 6  гласи, че  "непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена".
От своя страна в ДР към ЗДДФЛ е посочено, че " "Пазарна цена" е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс", а именно " "Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани".

Според мен, от всичко изложено следва, че трябва да се определи пазарната цена по определението в ДОПК към момента на придобиване на жилищния недвижим имот (издаването на разрешението за ползване) и с тази сума да се намалипродажвата цена, като от разликата се приспаднат и 10% НПР съгласно ал. 1 на чл. 33. Полученото ще представлява облагаемата основа. 

Изчислението се прави съгласно чл. 49 във вр.чл. 41 от КСО:
чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за об-що заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.

Възнаграждение, от което се определя обезщетението
     чл. 41. (2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
               1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
               2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
               3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
               4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
               5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
          (3) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
          (4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
          (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

Падежът на задълженията за м.12 е в срока за подаване на декларациите - 25.01.2014 г. Тогава ще се появят в справката, мисля.

Здравейте lacky,
преди всичко избягвайте словосъчетанието "назначено на ГД", защото семантиката издава прикриване на трудов договор 
По въпроса: Трябва да подадете Д1 до 25 януари като разпределите изплатеното възнаграждение във времето, през което лицето е полагало труда по договора. Това значи, че колкото месеци лицето е полагало труд, толкова редовни Д1 трябва да подадете.
"Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2001 г.; изм., бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.; доп., бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 21 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2007 г. в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 20 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 21.08.2009 г.; изм., бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. и доп., бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.; доп., бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 21 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2007 г. в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 - 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. "