Не, тази сделка няма характеристиките на тристранна операция, която би я имало, ако Вие директно прехвърляте стока от Чехия в Германия и при това не сте регистрирани по ДДС в нито едно от двете държави. :smile1:
Тогава не разбирам идеята Ви да отчичате разходите за построяване на производствената база като нефинансови разходи за бъдещи периоди. Като нефинансов разход за бъдещ период може да се сметне направен абонамент или наем за следващ отчетен период, но не и разходът за придобиване на ДМА по стопански начин.
При строителството на ДМА по стопански начин всички възникващи в строителството разходи се отчитат по икономически елементи и на тази основа формират себестойността на обекта. До завършване на обекта те се натрупват по сметка 207 - Разходи за придобиване на ДМА, като след получаване на разрешението за ползване се прехвърлят по сметката за ДМА.
Отчитането на тези разходи се регламентира в СС-16.
Скрит текст :
За направените разходи имате право на данъчен кредит.

Договорът за наем е отделна сделка и не виждам какво я обвързва с разходите по построяване на обекта.
Обяснете, моля, по-подробно идеята си.
Кога ще се осъществи прехвърлянето на собствеността върху обекта от фирмата изпълнител на наемодателя възложител - веднага след построяването или след 30 години?
Кой ще е инвеститор - фирмата или собственика?
На страницата на НАП има образци на удостоверенията, а исканията мисля, че са искане за издаване на документ, което ползваме за най-различни удостоверения.
http://www.nra.bg/page?id=151

Ако разполагате с пълномощно, не би трябвало да има проблем да подадете искането от негово име.
Мисля, че delphine е права.
Първо, междуфирмените заеми обикновено са до една година.
Второ, договорите за заем са с определена годишна лихва.
Промените, като удължаване срока на заема и промяна в лихвата, се уговарят с анекси.
Начисляване на цялата лихва от самото начало и отнасянето й като финансов разход за бъдещи периоди е характерно за лизинговите договори.
Ако имате предвид договорите за аренда, то те са разход за външна услуга и разходът се признава според уговореното в договора. Ако ползвателят (арендаторът) е търговец и прилага ЗСч. и ЗКПО, начислява разход срещу разчет за задължение към арендодателя. Ако е ЗП-ФЛ, няма значение кога и какво изплаща, защото разходите са НПР.
С други думи, разходът за ползвателя, не е в зависимост от плащането.
Въпрос на счетоводна политика. :smile1:
Както си прецените, и двата начина не са грешни.
След като ще се използва за лекият автомобил на фирмата, имате всички основания да го включите в ДМА като "Сгради" и да му начислявате амортизации от 4% годишно. :smile1:
Съгласно чл.65(12) ако сумата е изплатена през четвърто тримесечие не се дължи авансовия данък - в моя случай това че м.08 и 09 са включени в плащането не трябва да удържаме авансовия данък и изплащаме цялата сумата на лицето - нали правилно съм разбрала.
Да, правилно сте разбрали. Удържането и внасянето на данък е обвързано с момента на изплащане на дохода, а не с момента, за който е бил дължим.
Ако не са в склада - директно на разход.
Ако имате зимни гуми на склад е логично да ги отчетете за момента като СМЗ.
Можете да пуснете днес, считано от 01.12 :smile1:
Благодаря any! Категория I, като съоръжение.според Вас, паркомястото няма нищо общо с жилището. Защото са на един и същ адрес.При една ревизия няма ли да имам проблем с данъчните.
Ако имате отделен нотариален акт за паркомястото на името на фирмата, го завеждате в ДМА - Сгради и както е посочил/а колегата му начислявате 4% амортизации. Това, ако го използвате. Ако е купено с цел препродажба си го заведете в "Стоки" и не му начислявайте амортизации.
В дневник продажби - колона 19. В СД - кл. 14.
Ако м.декември/2013 сме на възстановяване по коя процедура ще сме?А дали би било проблем в 2014г. в дневниците за покупки да фигурират фактури с дати до 31.12.2013г?
С измененията във връзка с обратното начисляване единствено се съкращава срок за възстановяване на ДК при определени условия. Не е променен срока за ползване на ДК при покупки от 12 месеца.
Здравейте,
Нямам опит в осчетоводяването на електронната търговия, но със сигурност знам, че сама по себе си тя не е дистанционна продажба.
За да е налице дистанционна доставка:
- стоките трябва да се изпращат от или за сметка на доставчика от една държава-членка в друга;
- доставчикът на стоките (А) трябва да е регистриран по ЗДДС в държавата-членка, от която започва изпращането или транспортирането;
- получателят (Б) не трябва да е задължен да начисли ДДС при ВОП на стоката в държавата-членка, където транспортът приключва (т.е. не е регистриран по ДДС там)
- стоките не са нови превозни средства, стоки които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика и стоки, за които е предвиден специален ред за облагане на маржа на цената.
Най-честият случай на дистанционна продажба на стоки е ако регистрирано лице извършва търговия чрез интернет и продава стоки на нерегистрирани физически лица в други държави-членки.

Електронната търговия се отразява счетоводно в съответствие с общите правила.
Ето линк към кратка разработка по въпроса:
http://kantora.eu/news_38.html
Много хубава разработка, alfa! :give_rose:
Аз ползвам програма и не съм задълбавала в тази сложна материя, но благодарение на написаното от теб си изясних логиката на взаимосвързаните текстове. Благодаря!
Здравейте,
Ще се опитам да Ви отговоря по ред:

1. От къде да започне за да може всичко да му е изрядно?  труден въпрос май!Вашият човек е в „сивата икономика” и очевидно вече е направил първата крачка, а именно да излезе ”на светло”.

2. Желае да си подаде год.данъчна дек.- това дек. по чл.50 и приложение 3 ли трябва да бъде? На каква база се попълват данните в нея, той доход от субсидия за предходната година, но получен пролетта на тази. Предполагам че и него декларира. Лицето има разходи от дейността, за които има издадени фактури, има и фактури за приходи от продадена продукция.
Освен, че желае да си подаде ГДД по чл. 50 е и длъжен да го направи. Какви приложения следва да попълни зависи от видовете приходи през годината, както и от избрания начин на облагане.
При конкретните обстоятелства – физическо лице, регистриран ЗП, нерегистриран по ЗДДС – доходите са от друга стопанска дейност и подлежат на облагане по чл. 29 от ЗДДФЛ, което намира отражение в Приложение 3. Трябва да обърнете внимание дали доходът е само от непреработена продукция или от непреработена и преработена продукция. В първия случай ще има 60% НПР, а във втория – 40%.
Субсидията се облага в годината на получаването, освен ако не е за 2009 г. Ако е свързана с доходите като ЗП се декларира също в Приложение 3 и се признава съответния процент НПР.
Ако няма доходи от дейност като ЗП, се декларира в Приложение 6 и се облага като доход от други източници по реда на чл. 35.
След като не образува облагаем доход за изтеклата година по чл. 26 във вр. с чл. 29а, то фактурите за разход до този момент са без значение за целите на облагането. От тях, обаче, може да се направи анализ дали си струва да избере облагане по чл. 29а за следващите 5 години. От 01.01.2014 този избор не е обвързан с регистрацията по ЗДДС. Направеният избор за 2014 г. се удостоверява с декларация в НАП в срок до 31.01.2014 (§ 11 на ПЗР на ЗИДЗДДФЛ). С това отговарям на въпросите от точки 6 и 7.

3. Може ли да си внесе осигуровки със задна дата? И как да изчисля колко са и по какви сметки да ги преведа?
Може, ако подаде ОКд5 за започване на дейност като СОЛ със задна дата, което е бил длъжен да направи още при започване на дейност като ЗП. ЗП са задължително осигурени по КСО (чл. 4,ал. 3, т. 4). Има глоби за неподаване на данни за осигурените лица, но има и процедури по ЗАНН и е възможно да не бъде глобен, защото няма акт за нарушение.
Скрит текст :
Но няма да можете да внесете осигуровки за минало време без да подадете Д1 и Д6, а за тях ще са необходими предписания.

4. Какъв данък дължи? на каква база се изчислява този данък и докога и къде се внася?
По този въпрос отговорът се съдържа в казаното по т. 2 и в текстовете на ЗДДФЛ.

5. Какви уведомления се подават в НАП, НОИ и.......
Най-различни. Зависи каква е дейността, има ли наети лица, и……….. искам да кажа, че трябва да зададете по-конкретен въпрос.

6. До кога трябва да обяви начина си на облагане
1.подават в ТД на НАП че искат печалбата да се облага с 15% като ЕТ-приходи минус разходи,събират си документи

2.подават в ТД на НАП че ще приспадат 60% разходи/без документи/ и 40% ще се облагат
7. Кой вариянт е по-добър?

Виж отговорите в т.2
 
8. Дължат ли се глоби за недаклариране и невнесен данък? Що за въпрос?
Този въпрос е обширен. Общият принцип е, че за да има глоба, тя трябва да се предшества от акт за нарушение. Неподаването на декларации се явява нарушение. Невнасянето на данъците не се наказва с глоба, а за дължими данъци от минало време се начислява лихва.

Ето и един линк с интересна информация:
http://www.naas.government.bg/bg/Библиотека/Икономика/СдруженияОсигуряванеЗем.Производители#page=1

Започнете със съставянето на план за действие, направете си списък и отмятайте задачите една по една :thumbup:
Вземането на решение за изплащане на дивидент е основание за внасяне на данъка и за декларирането му. Срокът е до 31.01.2014 във Вашия случай (чл. 65, ал. 2)
Ето и подобна тема отскоро :smile1:
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8234.0.html
Издавате едновременно инвойс за клиента и фактура на български за счетоводни цели.
     
Скрит текст :
След като прогнозната Ви печалба е 16000 и данъкът - 1600, то авансово дължите 1200 за първите три тримесечия, а вече сте превели 1500. Надвнесли сте 300 лв. авансов данък, защото за ІV-то тримесечие не се прави авансова вноска (чл. 90, ал. 2). Следователно, в колона 2.1 попълвате първите 2 клетки, а в 2.2 не попълвате нищо.

Ето как изглежда изчислението във Вашия случай, направено с калкулатора от сайта.
http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=0ca9eaae023fc40e355f40adbffc5a369279556