Не знам защо така са Ви казали. Вие трябва да заверите осигурителна книжка на СОЛ? А предписанията са за осигурени от работодател, осигурител...
Скрит текст :
  А след като ти ги върнат как ще ги осчетоводиш?
Ако Ви ги върнат не са разход.
Но tara13 е поставил/а въпроса как се осчетоводяват разходите въобще по делото. :smile1:

Друг би бил въпросът, ако ставаше дума за разноските. Тогава претенцията и всички разноски се натрупват в сметка "Вземания по съдебни спорове", която се закрива с "Присъдени вземания".

Ако спечелите делото, закривате "Присъдени вземания" с полученото плащане. Ако загубите делото отнасяте направените разноски като разход.
503/709
защото:
Скрит текст :
Можете.
Внасянето на данъка е обвързано с датата на вземането на решението, а не с датата на изплащането на дивидента.
Нещо повече. Дори да не изплатите дивидента, данъкат е дължим на база взетото решение.
Все пак погледнете и следващите текстове - 6.2  - преди да приложите 6.1 :smile1:
Ако в тях намерите основание за прилагането на 6.1, няма проблем.

Последващи разходи
6.1. С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.
 
6.2. Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
 
 
а какво се случва ако сме прогнозирали печалба за 2013 а се оказва че ще сме на загуба и вече сме внесли 2 тримесечни авансови вноски? Задължително ли е да си ги искаме обратно/ и да предизвикаме ревизия евентуално/ или може да си ги прихванем срещу дължими осигуровки например

Няма възможност за приспадане.
Надвнесен данък
     чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)


А до 01.01.2013 можеше:
Надвнесен данък
Чл. 94. (1) Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен.
(2) Когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви.

Заемът не може да е безлихвен, защото през собственика двете ЕООД-та са свързани лица.
Обикновено, за предоставен заем се ползва сметка 229 - Други предоставени заеми.
Точно така! :thumbup:
В случая, за който ме консуртираха колегите отразихме в 4 месеца под МРЗ, дължими осигуровки за изплатен общо за четирите месеца доход.

delphine,
Кое е месечно възнаграждение по граждански договор? :smile1:
n_alex76,
Има начин да се покаже и файла със сметката - като го копирате. :smile1:
Проблемът, обаче, не е в калкулатора, а че родното законодателство се прави малко през средното ухо и е сложно да се проследи логиката му (или липсата на такава? :wink1:)
Предлагам да не подлагаме на гласуване „за” или „против” текстовете на законите, а да си ги припомним, което ще демонстрира, че калкулаторът е коректен и съобразен с тях.

В КСО е определено, че лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Определено е ЗА КОГО възниква задължение за начисляване и внасяне на осигурителни вноски.
- който получава възнаграждение в даден месец  над МРЗ, ако то е единствен осигурителен доход
- който получава каквото и да е възнаграждение, когато са осигурени и на друго основание, в т.ч. -  самоосигурен

В същия кодекс е посочено КАК се изчислява осигурителен доход, а именно след намаляването на възнаграждението с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. По ЗДДФЛ, апропо, доходът се счита за придобит, когато е получен (чл. 11)

Пак в КСО е записано КОГА се внасят осигурителните вноски – след изплащане на възнаграждението.

Според Наредба Н-8, Д1 се подава също след изплащане на възнаграждението.
До тук няма съмнение, че при изплатен доход, определен по цитираните текстове, се дължат осигуровки.

И от тук нататък следва една техническа подробност на разпределяне на възнагражденията за минало време, която не отменя всичко цитирано до момента, а именно текстът от НЕВДВПОВ, че „Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен”. Никъде в този текст не се говори, че разпределените възнаграждения, отменят задълженията по КСО.
Ако беше така, както твърдят колегите, поддръжници на идеята, че разпределението на дохода по месеци назад е основание за отпадане на задължението за осигуряване, нямаше да има изобщо осигурени по граждански договори,а и много от осигурените по трудов договор на МОД щяха да минат на граждански договори.
 
Скрит текст :
Ще си позволя да предложа на вниманието Ви текст по интересуващия ни проблем, който намерих:

Временни данъчни разлики са онези приходи и разходи, които не се признават за данъчни цели  в годината на осчетоводяването им, а в различна година (най-често по-късна). С други думи те имат само временен ефект върху данъчните задължения на дружеството. По-късното признаване с обратна сила на временната данъчна разлика се нарича обратно проявление (обръщане) на разликата.

Техниката на преобразуване е като следва: непризнатите разходи се увеличават по данъчна декларация а тяхното обратно проявление се посочва в намаление. И обратното - приходите, представляващи временна разлика, се посочват в намаление по данъчна декларация, а тяхното обратно проявление – в увеличение.

• Последващи оценки (преоценки и обезценки) –това са счетоводни приходи и разходи, свързани с последващото оценяване на активите и пасивите. Например: обезценка на стоки (разход), ако нетната им реализируема стойност е по-ниска от счетоводната им балансова стойност; обезценка на вземания от клиент поради съмнения за тяхната събираемост; обезценка на производствено оборудване; преоценка на инвестиционен имот поради повишаване на пазарните цени. Тези приходи и разходи не се признават текущо, а ще се признаят за данъчни цели при изпълнението на определени условия предвидени в ЗКПО (най-често когато активът се реализира или отпише).
Ако уговорената брутна сума по договора е 180 лв., трябва да получите чисто 165,01 лв.
Ето резултата от калкулатора
http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=477b35eb6e493ec0303b05b792d03dfa9236475

От това, което споменавате, че гражданският договор е "допълнителна работа", съм предположила, че сте осигурени и на друго основание. В този случай се дължат осигуровки, независимо от размера на уговореното възнаграждение.
Само че, осигуровките дължими от възложителя са за негова сметка, а тези, които се дължат от лицето, се удържат от брутната сума на договореното възнаграждение. Вноските се изчисляват на база възнаграждението след намаляването му с нормативно признатите разходи.

За изплатената сума и удържаните осигуровки трябва да получите Сметка за изплатени суми и служебна бележка. Всички други удръжки "на око" не са законни.
Разбирам Ви, но гражданският договор няма времеви измерения. Той е договор за краен резултат (услуга, вещ).
Не е така, няма значение дали се плаща наведнъж или месец по месец. Важното е кой месец е положен трудът, а не кога е платено. Дори и наведнъж да плати за 1 година, пак няма да се дължат ЗОВ.
Аз мисля, че не сте прави и n_alex76 съвсем уместно е обърнал/а внимание върху задължението за начисляване и внасяне на осигуровки при получена сума над МРЗ след приспадане на НПР.

         
Скрит текст :
Дали ще връщате или не ДДС зависи от общите условия на закона (дали извършвате облагаеми или освободени доставки).
От тази година не сте длъжни и да фактурирате ремонта на наемодателя, ако няма такава клауза в договора, защото си запазвате правото на ДК и при безвъзмездното му извършване.
След 1 яну­а­ри 2013 г. не­за­ви­си­мо от сро­ка на пол­з­ва­не­то без­въз­мез­д­ни­ят ре­монт на на­ет ак­тив не се счи­та за дос­тав­ка и съ­от­вет­но не под­ле­жи на об­ла­га­не с ДДС. Не­за­ви­си­мо от то­ва за за­ку­пе­ни­те сто­ки или ус­лу­ги във връз­ка с из­вър­ш­ва­не­то на ре­мон­та за на­е­ма­те­ля/пол­з­ва­те­ля по си­ла­та на чл.70, ал.3, т.3 от ЗДДС е на­ли­це пра­во на прис­па­да­не на да­нъ­чен кре­дит.

Скрит текст :
Точно така! Няма осигуровки - няма Д1 и Д6.
Четвърто тримесечие - няма и ДОД.
Брутната сума в 602 и ... "шапка на тояга" :smile1:
Издължили сте всичко по първата фактура и дължите само лихва?
Защо тогава Ви фактурират задължение по главница?
Предполагам, че може да си поиска недължимо внесените осигуровки след заверката.
А печалбата определя минималния праг за осигуряване на СОЛ според ЗБДОО (ал. 7 от чл. 6, която цитирах по-горе), който не изисква доказване на облагаем доход като физическо лице.
Почти сте си отговорили на въпроса. :smile1:
Трябвало е да декларира доход от личен труд, приравнен на доход от трудова дейност, за да има основание за внасяне на по-високи осигурителни вноски.