Ако през ноември излизате на възстановяване, то ще можете да приспадате през декември и в януари. Ако през януари отново имате остатък за възстановяване, ще го декларирате в кл. 80 и ще подадете приложение 6 за извършеното приспадане.

Моето мнение е, че сметка 611 е подходяща за предприятия, формиращи незавършено производство, каквото няма в търговията на дребно.
Не намирам нищо методически непозволено да се приключват сметките за разходи по икономически елементи (например - препарати за хигиена на магазина, ток, телефон, наем, заплати и осигуровки) директно през 123-та.
Но може да се минават през приходите от продажба на стоки, а дори през тяхната подробна аналитичност... Зависи дали това ползва ръководството на предприятието за вземане на управленски решения. Друг аргумент "за" или"против" не съзирам.

Не се сещам да има законови ограничения да продавате на относително ниска цена, освен при сделка със свързани лица (чл. 16 от ЗКПО).
По отношение на ползвания данъчен кредит мисля, че трябва да приложите чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.
         

Ето моите разсъждения по въпроса:

Механизмът за обратно начисляване е регламентиран в глава деветнадесета „а” - ДОСТАВКА НА СТОКИ И УСЛУГИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ПО КОИТО ДАНЪКЪТ Е ИЗИСКУЕМ ОТ ПОЛУЧАТЕЛЯ.
С изменението в ЗДДС, съгласно т. 6 на §7 приложение 2 се допълва със списък на зърнените култури. По този начин, чрез промяна в обхвата на приложение 2, облагането на зърнената продукция се прехвърля към режима по глава деветнадесета „а”, която е в част осма от закона - СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ.
Конкретния механизъм на обратно начисляване е подробно описан в следните текстове:
Какви са по-важните моменти от практическа гледна точка?
1. Данъчното събитие възниква и данъкът е изискуем  по правилата за доставки в страната и е задължение на получателя да го начисли.
- получателят, който е регистриран по ЗДДС, самоначислява данъка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
- от противното, когато получателят не е регистриран по ЗДДС, доставчикът начислява данъка.

2. Начисляването на данъка от получателя, регистрирано по ЗДДС лице,  става с протокол по чл.117, ал. 2, в който съгласно т.2 на §7 от ПЗР на ЗИДДОПК, се отразяват, освен изискваните до сега реквизити, още - идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора, и номер и дата на фактурата. За получените от нерегистрирани лица доставки се издава общ протокол в края на месеца.

3. Доставчикът, когато е регистриран по ЗДДС, издава фактура на регистриран по ЗДДС получател, в която като основание за неначисляване на данък се посочва "чл. 163а, ал. 2". Ако доставката е към нерегистрирано по ДДС лице, де издава фактура с начислен ДДС по общия ред.

Какви са последствията за доставчиците – зърно производители?
На практика, те всеки месец ще са на възстановяване. С изменението от т.1 на §7 от ПЗР на ЗИДДОПК това ще става в 30 дневен срок (като за износителите), без да се прилага тримесечната процедура. По мое мнение, за тях това е положителна промяна. Работила съм като главен счетоводител на земеделска кооперация и до 01.01.2010 имахме правото да „задържаме” фактури с право на ДК само за три месеца. Налагаше се в едни периоди (на производството) да искаме възстановяване (което по общия ред беше вързано с „процедурата”), а в други периоди (на реализация) да внасяме данък. След 01.01.2010 вече можеше да се задържат фактури за покупки до 12 месеца и да се правят сметки за приспадане. Сега това отпада. Честито на колегите в бранша!

Какви са последствията за регистрираните по ЗДДС получатели?
Ще трябва да издават протокол за всяка покупка. Но няма да плащат данъка на доставчика, а ще имат право на ДК по него.

Аз така разбирам измененията без да претендирам, че това е изчерпателен или верен анализ. Приемете го като покана за активно включване в дискусията.

Няма да може да отпише лихвите, защото са със срок края на 2008-ма, а за нея няма решение да може да се отписват задължения по давност. От друга страна, давността не е отменена и би трябвало да може след  01.01.2014 да се поиска отписването на тези задължения.
Колкото до плащането на здравните осигуровки, преди всяко плащане трябва да подава заявление, че вноските са за ЗОВ.

Платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за цялата 2013 г. ,може ли директно да се осчетоводят като разход без да бъдат начислявани в разчетни сметки.

Може.
Но сигурно има и начислени лихви. Ако има такива, аз ги отделям в аналитичност към Разходи за глоби и неустойки към държавата, защото с тях трябва да се преобразува данъчния резултат в посока увеличение

Допълвам:

По въпроса какво следва, ако заемът не се обслужва, то това зависи от много неща - условията на договора, волята на страните да постигнат извън съдебно споразумение или да се потърси вземането по съдебен ред. Може да се стигне до най-различни ситуации... Например, ако кредитодателят е предоставил значителна сума, а кредитополучателят е финансово-икономически нестабилен, кредитодателят може да реши да го обяви в несъстоятелност (по-евтино е от завеждане на глажданско-правен иск, за който таксата е функция на претендирания интерес). Това може да се отрази на некоректния длъжник чрез запориране на сметки, обябяване в несъстоятелност, публична продан на активи... По-добре да не сте им счетоводител в такава ситуация.

Теоретично е възможна и друга ситуация. Например А да дължи пари на Б в качеството на клиент. Тогава с протокол могат да се направят взаимни прихващания.

Изобщо, ситуации много... Поставете по-конкретен въпрос, ако имате.

1. ЮЛ "А" отпуска заем на ЮЛ "Б".
- за целта трябва да има договор за заем
В този договор се описват подробно предоставанета сума, сроковете на погасяването на заема, лихвата, евентуални неустойки.

- при отпускането на заема записванията са:
  при А - Дт Предоставени заеми / Кт Парични средства             
  при Б - Дт Парични средства / Кт Получени краткосрочни/дългосрочни/ заеми
Това не се отразява на финансовия резултат и, следователно, няма отражение върху данъка.

- при погасяването на главницата се вземат обратните операции, което също не се отразява на финансовия резултат и на размера на данъка.

- при отразяването на договорената лихва записванията са:
  при А - Дт Разчети по лихви / Кт Приходи от лихви по предоставени заеми
  при Б - Дт Разходи за лихви / Кт Разчети по лихви
Независимо дали има плащане или не по тези разчети, виждате, че се формират при А - приходи, а при Б - разходи. Това вече намира съответното отражение във финансовия резултат на двете ЮЛ.

2. ЮЛ "А" отпуска заем на ФЛ "Б"
 - за целта трябва да има договор за заем
В този договор се описват подробно предоставанета сума, сроковете на погасяването на заема, лихвата, евентуални неустойки.

- при отпускането на заема записванията са:
  при А - Дт Предоставени заеми / Кт Парични средства
  при Б -  няма счетоводни записвания, има задължение за деклариране на получения заем, ако отговаря на текста на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ
     
Записванията при А по повод разчетите за приходи от лихви са същите като вече описаните и има увеличение на финансовия резултат и на размера на данъка.     

Попаднах на това указание и го публикувам, защото мисля, че случай като този е често срещан в практиката и е полезно да знаем официалното становище на приходната агенция:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 23-29-41 от 26.06.2013 г. ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2006 г. (Наредба № Н-8 от 2005 г.)
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
Данъци
 
 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-29-41 от 26.04.2013 г., препратено от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители” относно прилагане разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2006 г. (Наредба № Н-8 от 2005 г.).

   В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

   Служител от дружеството не е представил болничния си лист преди начисляване на работните заплати за месеца, поради което е осигурен върху трудово възнаграждение за пълен месец, без да е отразен периодът на временната нетрудоспособност поради болест. В следващия месец лицето представя болничния си лист, който е реално ползван, поради което за предходния месец се формират недължимо внесени вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО).

   Във връзка с възникналия казус е поставен следният въпрос:

   Има ли законово основание при плащане на задължителните осигурителните вноски от дължимите осигурителни вноски за текущия месец да се приспадат надвнесени осигурителни вноски от предходен месец?

   Предвид изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

   В случай на представени болнични листове от работниците и служителите пред работодателя … ЕООД след внасянето на дължимите осигурителни вноски за съответния месец би могло да се формират вземания за недължимо платени социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски.

   При недължимо платени осигурителни вноски задълженото лице ….. ЕООД може да направи самостоятелно искане за прихващане/възстановяване на същите в частта за осигурителя …. ЕООД по реда на чл. 129 от ДОПК. Тази част от недължимо платените осигурителни вноски се възстановява от компетентната териториална дирекция на НАП. За …. ЕООД това е ТД на НАП ГДО. Искането за прихващане/възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.

   Преди да бъде поискано прихващане/възстановяване на недължимо внесените осигурителни вноски, в информационната система на НАП следва да фигурират коректно подадени данни с декларации обр. № 1 и декларации обр. № 6, приложения към чл. 2 на Наредба № Н-8/2005 г., включително за месеците, за които се иска прихващане/възстановяване на осигурителни вноски. В случаите, когато регламентираните срокове, в които осигурителите сами могат да извършат корекции на подадените от тях декларации образец № 1, както и корекции на декларации образец № 6 в посока намаление на данните са изтекли, следва да се обърнат към компетентната териториална дирекция на НАП за издаване разрешение за извършване на необходимите корекции.

   С въвеждането на една сметка за внасяне на данъци и осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравно осигуряване и вноски за фонд ГВРС (т.нар. „единна сметка”), от 01.01.2013 г. се променят редът и начинът за разпределяне на постъпилите средства в данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на задълженото лице. Във връзка с измененията на чл. 169, ал. 4 от ДОПК са изменени ал. 8 и ал. 10 на чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и ал. 1 на чл. 41 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В новите редакции на тези разпоредби са заличени текстовете, определящи наличието на отделни сметки, по които се внасят осигурителните вноски за ДОО и здравно осигуряване.

   Горният ред не се прилага за осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Този вид публични задължения е определено да се внасят с отделно платежно нареждане по съответната сметка на ДЗПО на компетентната териториална дирекция на НАП.

   От 01.01.2013 г. в случай на извършени корекции в декларации обр. 6 в посока намаление на задължението за съответния месец частта от сумата, постъпила в НАП и послужила за погасяване на съответните задължения по Декларация обр. № 6, се възстановява в приходната страна на данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице. Тя ще послужи за погасяване на бъдещи публични задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК.

   Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на дирекция „ОУИ” – София: (п)

   (не се чете)

http://www.zakonnik.bg/document/view/pismo/142641/242236

Ето и един материал по практическото отразяване анулирането на погрешно издадени фактури:

http://www.tita.bg/page/120

Следвате текста на чл. 116 от ЗДДС:

Ако има само тези осем години в осигуряване, то няма право на пенсия за старост. Проверете, има ли подписана спогодба за социално осигуряване със съответната страна и в зависимост от това и от факта дали има осигурителен стаж и в родината си, може и да има право на пенсия. Най-добре е да потърсите консултация в НОИ.

Приспадате 1000 лв. - това е клетка 70

С промените в ДОПК, обнародвани в ДВ вчера нали промениха срокът за подаването на възраженията за отписване по давност до края на 2014 г.?

Още не съм го чела - ддс период
А може ли да се включва и 2008 след 01.01.2014 във възраженито?

Ако, освен че не са плащани осигуровки, не е подадена и декларация за задължения, е логично да няма задължения и да няма какво да се отписва.

Сега се чудя  , дали да подаваме такова и за съпруга ми? Аз го разбирам, че не е нужно, но на НАП вяра да имаш....? Току виж през 2014 започнали да погасяват старите задължения преди 2008. Дайте ми съвет!

Отговорът си е йезуитски.
Написали са, че липсват основания за предприемане на действия по принудително събиране, но никъде не споменават, че СУПата няма да глътне плащания за погасяване на стари задължения, чието отписване не е изрично поискано до края на 2013-та.

В случая стигаме до въпроса относно това, че въпросите трябва да бъдат коректно задавани от питащите и няма въпрос по принцип и отговор по принцип.

На пълно съм съгласна, но от друга страна, подробното разчепкване на темата от всички страни ми беше много полезна. Багодаря

Единственият вариант, при който няма да попълва Т 2 е, ако е физическо лице, което не е СОЛ и е пенсионер. 

Какъвто е най-често срещаният случай в практиката относно пенсионерите, всъщност

Само, че наемът не е осигурителен доход и не се включва в таблиците за изравняване на вноските.

Всичко е правилно!
Пенсионерът не е СОЛ и не прави годишно изравняване-