Могат да са Ви полезни коментарите и образците на документи от следното писмо на НАП:

Осигуровките се дължат върху БТВ, но не по-ниско от МОД. Значи ще дължите осигуровки върху 400 лв.

Здравейте ditzve,
Ние отговаряме за документалната обосноваване на отчетите, а не за фактическите обстоятелства довели да едни или други салда.
Щом собствениците не благоволяват да си движат нещата сами, обяснявайте на банката това, което сте написали и тук. Както Ви е посочила create, има си ред за отписване на откраднат автомобил и Вие не сте отговорни за липсата на един или друг документ, а за спазване на Закона за счетоводството - "Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство."

при какви условия двамата съдружници в ООД могат да са СОЛ(и двамата ще полагат личен труд в дружеството и като цяло ще са единствените служители)?
 На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и двамата съдружнициса СОЛ.

Може ли да се регистрира ООД без договор за управлние?
Може. И двамата съдружници могат да бъдат вписани като управители по силата на учредителния акт.

Ако се приложи при регистрацията ДУ, но без договорено възнаграждение, длъжен ли е вписаният като управител да се осигурява на това основание (т.е. на МОД за управител)
Не. Осигуровки по този ред се търсят върху дължими възнаграждения (изплатени, начислени и неизплатени или неначислени - чл. 6, ал. 2 от КСО). Така че ако няма доказателства, че има дължимо възнаграждение за управленската дейност, то няма основание да се провежда осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

Да благодарим дружно на родната журналистика
Сега вече, ако някой не се е сетил да врътка далаверки, от пресата ни светнАха  как да стане

Благодаря ви от сърце, момичета!

Все пак водещото е чл. 111 във връзка с каквото си преценим - по 68 за определено време, по 68 за определена работа ...., а защо не и по 70 да ги поизпитаме?!

Ами също са в строителна фирма и там не винаги има работа. Не са уволнени. Ще вземат от там неплатен и ги пускаме при нас на 8 часа по чл. 111, така може, нали?

Благодаря Елена, че се включи, че ми предстои телефонен мач с напърката и искам да си защитя позицията.

Приятели,

Много моля за бърза консултация по следния въпрос.
Имаме назначени работници по чл. 111, които имат действащи ТД по чл. 67, ал. 1 някъде, но стоят без работа. Ние ще ги ползваме временно за задача в чужбина. За целта сме задействали процедура за получаване на А1.
Служителката от НАП казала да ги назначим по чл. 68.

Въпросът ми е възможно ли е това и от кой зор да го правим?!

На лицето издавате СИС с включен данък.
При подаване на декларацията по чл. 50 се отразява в табличката авансово платения данък и остава за доплащане данъкът за четвърто тримесечие. Ако той бъде платен до определена дата (мисля, че беше до 01.02, но може и да бъркам) се ползва и 5% отстъпка. Е, точно заради тази отстъпка, данъкът за четвърто тримесечие не се удържа авансово.

Малко допълнение

         По какъв начин се декларира, че това лице дължи данък за този получен хонорар?
       
 

До 30-ти април на следващата година включвате лицето в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ и на тази база данъчните виждат какви данъци дължи лицето, какви са удържани и какви не са.

Но в тази декл окд 5, никъде не пише на какъв мин.праг. да се осигурява, доколкото разбрах този мин.праг. се посочва в Декларацията.Ако може да ми посочите как да изчисля осигуровките проценти.
Благодаря Ви.

Сумите, върху които правят авансови вноски за осигуряване СОЛ са определени в ЗБДОО:
Чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2013 г.:
1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1;
2. минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. - 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. - 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. - 500 лв.;
г) над 7500 лв. - 550 лв.;

Окончателните осигуровки се изчисляват при годишното изравняване.

Ако не е попълнил нищо в ОКд5 - дължи 8% върху сумата по горната таблица, ако е попълнил първото квадратче - 25,8%, при попълнено второ квадратче - 29,3%.

За всички данъци и осигуровки - едно платежно с код 111111.
Само за ДЗПО - отделно плотежно с код 581111.
От 2013 е въведена "единна сметка" с цел намаляване броя на платежните.

Не са данъчно признати само глобите, неустойките и наказателните лихви за просрочие към публични и общински институции.
Наказателните лихви по банков кредит не са в кръга на това ограничение и са данъчно признат разход.

Да, така е. 

При всички случаи лицето, което постоянно пребивава в Италия, ще отговаря на изискванията за приложимо законодателство там, а не в България.

Нормативно уредено е в ЗДДФЛ:

Място за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода
     чл. 66. (1) (Предишен текст на чл. 66 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Здравейте,
1. Чл. 143 няма отношение към Вашия случай.
2. При продажба на активи, за които при закупуването е ползван ДК, дължите данък, определен по реда на чл. 79, ал. 6, което означава, че Вие не попадате под изискването за корекция на ползван ДК, защото от 2008 г. са минали 5 години (включва се и годината на упражняване правото на данъчен кредит).
3. Не е необходимо продажната цена да се определя от лицензиран оценител. Единствено трябва да се съобразите с чл. 16 от ЗКПО и да определите пазарната цена, на която би се продал този автомобил. В нея включвате и ДДС-то.

Да.

Предлагам Ви едно чудесно разяснение на Пламен Донев по въпроса:

„За да е налице дистанционна доставка:
• стоките трябва да се изпращат от или за сметка на доставчика от една държава-членка в друга;
• доставчикът на стоките (А) трябва да е регистриран по ЗДДС в държавата-членка, от която започва изпращането или транспортирането;
• получателят (Б) не трябва да е задължен да начисли ДДС при ВОП на стоката в държавата-членка, където транспортът приключва (т.е. не е регистриран по ДДС там)
• стоките не са нови превозни средства, стоки които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика и стоки, за които е предвиден специален ред за облагане на маржа на цената.
Най-честият случай на дистанционна продажба на стоки е ако регистрирано лице извършва търговия чрез интернет и продава стоки на нерегистрирани физически лица в други държави-членки. Като цяло, изискване на ЗДДС е стоките
да се облагат според мястото на тяхното крайно потребление, т.е. там където ще се ползват или консумират. При дистанционните продажби, обаче, при които се предполага наличието на много нерегистрирани купувачи в различни страни, това изискване би довело до задължение на доставчика да се регистрира във всяка една от тези страни, в които се потребяват стоките. За да се избегне това неудобство е въведен инструмент, който се нарича "праг на дистанционните продажби".
Когато размерът на извършените от доставчика продажби през годината надвиши този праг, доставчикът е задължен да се регистрира по ДДС във всяка една държава-членка, за която е надвишил приложимия праг и да начислява ДДС съгласно ставката на тази държава от ДДС номера получен при регистрацията в съответната държава. Например ако българско дружество извършва дистанционни продажби на стоки във Великобритания, Австрия и Германия, то ще е задължено да се регистрира за ДДС цели във всяка една от тези държави след надвишаване на прага на същественост определен от всяка отделна държава.
Системата на ДДС предвижда и облекчен режим, когато доставчикът не е достигнал съответния праг. В такъв случай доставчикът има право:
• да не се регистрира за ДДС в тази друга държава членка, като в този случай доставчикът следва да начислява ДДС по ставката в държавата в която е установен и регистриран за ДДС цели. Както в горния пример ако приемем, че българско дружество извършва дистанционни продажби във Великобритания, Австрия и Германия и не е надвишило прага на същественост в нито една от тези държави, то следва да начислява български ДДС. След като достигне прага на същественост например в Австрия, то следва да се регистрира за ДДС цели там, но може да продължи да начислява български ДДС до достигане на праговете предвидени във Великобритания и Германия.
или
• ако желае има право да се регистрира за ДДС цели в съответната държава и да начислява ДДС по ставка и от ДДС номера в тази държава, дори и да не е достигнало приложимия праг (например ако българско дружество извършва дистанционни продажби в Люксембург, то вероятно би предпочело да се регистрира за ДДС цели там и да начислява 15% ДДС на крайните клиенти съгласно законодателството на Люксембург, а не 20% български ДДС дори и ако не е достигнало прага за задължителна регистрация при дистанционни продажби приложим в Люксембург).”

Да отиде с декларацията и копие от платежното в съответния офис на НАП и на място да попита, защото с единната сметка стават всякакви чудеса при обвързването на плащания и задължения.