Питам се какъв е смисълът от това пускане на осигуровки и ДДФЛ по отделно преди срока за подаване, след като към срока ще са изплатени и заплатите и ще се дължи ДДФЛ? :(
Имам само две малки фирми.
Интересува ме какво печелят, ако се регистрират по касова отчетност.

Едната е магазин, аутлет, който не е зареждан от края на 2010 г. и само реализира продажби. Има само ДДС за внасяне. Свързан е с НАП - няма мърдане.

Другата е семейна рекламна фирма. Не е доставчик към големи фирми и издава фактури след като й се плати от физическо лице или друга малка фирма, а получава фактури при закупуване на материали от магазини или при получаване на услуга от подизпълнител голяма фирма, на който без да плати не получава нито фактура, нито услугата.

За какво ще допринесе регистрацията по касова отчетност в дейността на такива фирми?
Не, не включвате фактурите в дневника за покупки.
До 30-ти септември на следващата година можете да поискате възстановяване на ДДС по тези фактури от Испания по системата VAT_Refund.

Из едно разяснение на НАП:
Възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени на територията на страната, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност  

1. Условия за възстановяване, права и ограничения

Данъчно задължено лице,  установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Общността за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата следва да отговаря на условията, предвидени в  държавата членка по възстановяване.
Правата и ограниченията на лицата и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.

2. Ред за упражняване на правото за възстановяване

Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата чрез подаване по електронен  път на искане за възстановяване, подписано със универсален електронен подпис до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяването, посредством създадено за целта WEB –базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите, чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение № 1 на Наредбата.

Искането за възстановяване се смята за подадено само ако съдържа цялата, посочена като задължителна за попълване от лицето информация.

Следва да се има предвид, че искането за възстановяване не се препраща до държавата-членка по възстановяването, ако за календарната година, за която се иска възстановяване лицето:
- за периода, за който се иска възстановяване не е регистрирано по ЗДДС или
- извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит.

Лицето - заявител се уведомява по електронен път за препращането или непрепращането на искането за възстановяване в държавата – членка по възстановяване.
В случай, че държавата членка по възстановяването уведоми Националната агенция за приходите за датата на получаването на искането, Националната агенция за приходите уведомява лицето за това с електронно съобщение.

3. Може ли да бъде подадено заявление от друго лице, освен данъчно задълженото лице, неустановено на територията на страната, напр. упълномощено лице?

Правото за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност начислен за получени от лицето стоки и услуги се упражнява лично или чрез упълномощено лице.
Подаването на искането за възстановяване се извършва по реда подробно описан в раздел електронни услуги на web-страницата на Национална агенция за приходите

            Когато искането за възстановяване се подава чрез упълномощеното лице в същото следва да бъдат предоставени следните данни за упълномощеното лице
      - името на упълномощеното лице, ДДС-идентификационен номер или данъчен референтен номер,  пълния адрес, вкл. кодът на държавата в която лицето е установено; е-mail адрес

4. Съдържание на искането за възстановяване

Искането за възстановяване следва да съдържа следната информация:   
1. име и пълен адрес на данъчно-задълженото лице - заявител, установено и регистрирано по ЗДДС в страната - заявител
2. адрес за връзка по електронен път;
3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове определени   в чл. 34а, пар.3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета въз основа на класификацията NACE, утвърдена съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006, с който е изменен Регламент (ЕО) 3037/90.
4. период на възстановяване, обхванат от искането;
5. декларация от заявителя, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата – членка по възстановяване  по време на периода на възстановяване, с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги  за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит  или облагаеми с нулева ставка  и/или доставки за които получателят е лице – платец на данъка съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването.
6. идентификационен номер за целите на ДДС на лицето, пред който е поставен знакът “BG”;
7. данни за банковата сметка, включително кодовете IBAN и BIC.

5. Фактури и документи за внос

Освен горепосочената информация, искането за възстановяване следва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:
1. име и пълен адрес на доставчика;
2. идентификациония номер за целите на данъка върху добавената стойност или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата-членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл.239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО - освен в случаите на внос,
3. префикса, определен от държавата-членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл.215 от Директива 2006/112/ЕО - освен в случаите на внос
4.  датата и номера на фактурата или документа за внос;
5.  данъчната основа и размера на ДДС, изразени в съответната валута;
6. размера  на подлежащия на възстановяване ДДС, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС  на лицето, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;
7. коефициентът за частичен данъчен кредит, изразен като процент - когато лицето има право на частичен данъчен кредит;
8. естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете, съгласно Приложение № 2 към Наредбата. Когато се използва код 10 се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.

Ако държавата – членка по възстановяване изисква това, лицето следва с искането за възстановяване да представи по електронен път копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данък за съответния период.

6. На какъв език се попълва искането за възстановяване и се представя исканата допълнителна информация от лицето 

Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация, ако същата е поискана от държавата членка по възстановяване чрез Националната агенция за приходите,  следва да бъде предоставена от лицето на български език и един от езиците, посочени от държавата-членка по възстановяване.
   
7. Връчване на решения, изхождащи от държавата – членка по възстановяване.

             При получаване в Национална агенция по приходите на изпратени от държавата членка по възстановяването решения относно искания за възстановяване на лицата, същите се връчват на лицата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Държавата-членка по възстановяването се уведомява по електронен път за датата на връчването.
Здравейте! Самоосигуряващо лице съм, упражнявам дейност като таксиметров шофьор, досега не съм подавала декл. по чл.55 за 1-во и 2-ро тримесечие. Наясно съм, че съм "сгазила", но ми дайте съвет - да подавам ли сега за 3-то тримесечие или да си трая. Така или иначе си подавам ГД по чл.50, ще си платя накуп... Благодаря!
Как да Ви дадем съвет? Единствено може да Ви посочим, че:
     чл. 80. (1) Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Здравейте!Да попитем и аз,за да не сгреша.
Отдавам помещение под наем на ЕООД за 200лв. от 01.10.2013т. Аз съм физическо лице,какво трябва да декларирам и кога в НАП и колко ще трябва да внеса данък.
По изгодно ли е или няма значение ако отдам помещението под наем чрез ЕТ
Здравейте, тъй като отдавате помещението от четвърто тримесечие, за него не се дължи авансова вноска.
Ако получите доход от наем през ІV-то тримесечие, ще го декларирате с ГДД по чл. 50 и трябва да внесете дължимия данък в срока за подаване на декларацията - до 30-ти април.

А не разбрах, как мислите да отдадете помещението под наем чрез ЕТ. Кой в същност е собственик на помещението?

         
Katya, не съм против касовата отчетност изобщо, а съм против множеството специални режими в един закон. Избледнява философията му, а оттам и ефекта от прилагането му за целите, за които е създаден.

Какво се цели с въвеждането на касовата отчетност? Предполагам, най-вече избягването на обръщението на "кухи" доставки. Благородна цел, но един от страничните ефекти ще е по-неритмичния паричен поток от ДДС в хазната и Вие сте го упоменали:
Големите ползват тактиката на отложеното плащане с 60 дни към доставчиците си, като междувременно доставчикът внася в бюджета 20% ДДС от НЕплатената фактура. Те от една страна отлагат плащанията, а от друга страна се финансират безлихвено за сметка на доставчиците с 20% кредит (данъчен) по неплатените фактури. Обикновено това извиване на ръце на доставчиците (с дълъг срок на отложено плащане) могат да го прилагат големите фирми, като вериги, монополи, картели и други такива компании. В този случай доставчикът понася цялата финансова тежест - веднъж не си получава парите навреме и втори път вади 20% от себе си и ги внася в бюджета.



Малкият доставчик ще избегне внасянето на ДДС преди да си получи плащането, но и хазната ще го почака, защото на големия производител ДК по тази доставка не му е необходим и той ще диктува кога да постъпи данъка във фиска.

От БСК са изтъкнали само административните затруднения, а те са върхът на айсберга.

Например, всяка фирма, която няма ритмичния търговски цикъл "купил-продал", а такива са производствените дейности, може да се изкуши да бави плащането към доставчика до момента, в който извърши продажба и се нуждае от ДК. Най-вероятно и оборотите на въпросната фирма няма да изискват регистрация по режима за касова отчетност. И го отнасят малките доставчици на въпросната фирма, които не могат да я избегнат, защото от един голям клиент им зависи дейността.

Друго - онези европейски инвеститори, в чиито държави не се прилага такъв режим може да не го харесат, а тези, в чиито държави се прилага - да са избягали от него.

Прави впечатление, че само в Румъния касовата отчетност е задължителна. :smile1:

Каквото и недоносче да роди законодателят, и ние, и многострадалната ни данъчна администрация ще го прилагаме.

Вече цяла година не са отчетени ефектите от единната сметка. Аз лично виждам като единствен резултат намаляване на плащанията към бюджета. Имам фирми със стари задължения, които разсъждават така "Няма да плащам, докато не ми отпишат старите задължения"...

Според мен, колкото повече детайли се опитва да регулира един закон, толкова по-малък е ефектът от него в цялост.

НО!
Както сам написала в подписа си: Никога не позволявай на фактите да попречат на добре обмисленото лошо решение.   :smile1:
Всичко, което сте написали е правилно  :ok:
Декларират се изплатените доходи през съответното тримесечие, като за четвърто тримесечие не се правят авансови вноски и съответно не се подава декл. по чл.55, не се удържа и не се внася дължимия данък.
Скрит текст :
Благодаря! По този член е така, а някакви изключения има ли? Имаше нещо с т.н.  обратно начисляване.
За Вашия случай е така, както е написала вече alfa.
При услуга, водещо значение има мястото, а то се определя от статута на получателя, освен в случаите, когато услугата е свързана с недвижим имот, при което мястото на изпълнението е местонахождението на имота.
Има и други изключения от общото правило, но в момента не Ви касаят.
Приходите,които лицето ще отчете,нямат връзка с икон. дейност на фирмата, а за съвсем различна дейност.

Ако приемем, че управителят на ЕООД, който се осигурява по договор за управление, ще релизира приходи от граждански договор, то той ще заплати осигуровки след приспадане на НПР от получената по този договор сума до максималния размер на осигурителния доход определен в ЗБДОО.
Например, осигурява се на 600 лв. В даден месец получава по ГД 1000 лв. След приспадане на НПР дължи осигуровки върху 750 лв. Общата сума на дохода, върху, който ще внесе осигуровки е 1350 лв., което е под максималния осигурителен доходпо ЗБДОО. Ако, обаче, получи 10 000 лв., ще внесе осигуровки върху доход до 2 200 лв.

За целта не е длъжен да се регистрира като СОЛ с ОКд5, нито да внася осигуровки като такъв.
Услугата е облагаема. Ще трябва да начислите ДДС.
Определящо за мястото на изпълнение на услуга е статута на получателя. Ако е регистриран за целите на ДДС, мястото е извън Б-я и не се начислява ДДС. Но това не важи, ако получателят има постоянен обект, например офис, в Б-я. Тогава се начислява ДДС.
Друго от значение е дали услугата е свързана с недвижим имот или културни мероприятия и др.
При недвижим имот, мястото на предоставяне на услугата е мястото на недвижимия имот.

Изобщо, или напишете каква е услугата и на кого я предоставяте (за да Ви отговорим еднозначно), или четете от чл. 21 на ЗДДС нататък... :smile1:
"Начислен месечен облагаем доход" би трябвало да е доходът, върху който се дължи данък по ЗДДФЛ, а "осигурителен доход" е този, върху който се дължат осигурителни вноски по КСО.

Какво друго да отговорим при така поставения въпрос?!? Пишете само, че "за всеки месец попълвам и подавам едно и също". Какво подавате, как го подавате и в качеството си на какво лице - не става ясно...
Иренабрили, отговорих на вашия въпрос, но не видях , че е от 25 април,помислих че е актуален  :smile1:
А, сега ми стана ясно! :smile1:
Да, тогава се чудех и точно така го реших проблема, както казвате create. :thumbup:
Прикачам файл за осигурителните вноски от 1997 г. до сега.
Нещо не разбрах какво ми казвате и моля за уточнение. :flowers: ???

illusion пита да декларира ли доходи от лихви по предоставен заем, а не самият заем, който е под 10 хил.лв. и не подлежи на деклариране. Аз мисля, че това е облагаем доход и подлежи на деклариране.
Според мен - НЕ.
Забележката е дисциплинарно наказание и като такова не променя ангажиментите на страните по сключения трудов договор, в който е уговорено изплащането на възнаграждение за професионален опит.
Аз бих си ги отчела като съвсем документално обосновани разходи за гориво. Имате ЧМР, от което се вижда, че в съответната страна е зареждано гориво във връзка с превоз на товари, което е част от Вашата икономическа дейност. Приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Тук не съм срещала колеги със сходни интереси :smile1:
Опитайте да се ориентирате от този линк
http://www.mtitc.government.bg/page.php?category=183&id=193&page=6
Да, доходите от лихви, които не са по банкови депозити, се декларират в приложение № 6 на ГДД по чл. 50 за доходите от други източници.       
Скрит текст :