Не, задължението за внасяне на авансов данък е за наемодателя. :smile1:
Да продължим с въпросите :smile1:

Как ще получавате приходи? По банка, касово, по друг начин?

Каква дейност ще извършвате - например ресторантьорството има много специфични изисквания преди започване на дейност?

Да, и моето мнение е, че от форум няма да научите всичко необходимо.
Обърнете се към колега.
Успех! :flowers:
Не ми изглежда разумно. :hmmm:

Ето как би изглеждало счетоводно това при варианта, към който сте се насочили на 100 лв. наем:
-за увеличеното възнаграждение 604/421 - 100,00
-за начислените осигуровки 421/ 454 - 10,00
-за разхода за наем 602 / 401-91,00; 454 - 9,00
-за превеждане на наема 401/503 - 91,00
-за внасяне на ДДФЛ - 454/ 503 - 19
-за прихващане на разхода и наема - 421/602 - 90,00;
-за приключване на разхода за наем - 123/ 602 - 1,00
-за приключване на разхода за възнаграждение - 123/ 604 - 100,00
-намаление на корпоративен данък - 10,10
При нормално отразяване на взаимоотношенията с наемодателя:
-за разхода за наем 602 / 401-91,00; 454 - 9,00
-за превеждане на наема 401/503 - 91,00
-за внасяне на ДДФЛ - 454/ 503 - 9
-нулев ефект върху корпоративния данък, защото отчетения разход после се дава в увеличение на финансовия резултат.

Но, Вие си преценявате :smile1:
Нека подаде декларация 7 с вярни данни - няма да го глобят. Неприемливо е да се подават невярни данни.
Ако изобщо не подаде декларация, няма за 2 месеца да изгуби осигурителни права. Нито ще е първият, нито - последният....
По който и член да го съкратят, освен по чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, ще получава обезщетение според стажа и осигурителния доход.
За отпуска - платеният годишен отпуск, придобит след 01.01.2011 г.,се погасява с двугодишна давност, която започва да тече от началото на годината, следваща тази, за която се полага.
Аз го разбирам , че трябва да се издаде фактура за аванса , но няма да има изискуем данък защото мястото на изпълнение е извън БГ ?
Логично!
Но къде е това в ЗДДС? В текста на закона няма изключение за изискуемост на данъка по аванс за каквото и да било, освен за ВОД на стока ?!? Има място на изпълнение на доставка, място на изпълнение на услуга, но никъде не се говори за място на изпълнение на аванс. Още по-малко то е обвързано с мястото на изпълнение на съответната доставка...
Защото изключението по чл. 25, ал. 7 се отнася до авансовото плащане па ВОД на стоки, за които изискуемост на данъка е прецизиран в ал. 2, 3 и 4. В тези алинеи не се говори за ВОД на услуга.
И аз се озадачавам от този текст и бих Ви препоръчала да отправите официално запитване до НАП, ако не се включи някой колега с практически опит по такава ситуация.
Преди години сме имали такъв случай. Нищо сложно - малко писане.
Наистина, ще Ви кажат детайлите в БТ, но в общи линии се подписва договор, подават се ежемесечно присъствена форма, декларация за изплатените възнаграждение и осигуровки и извлечение от разплащателната ведомост с подпис на наетото лице, удостоверяващ, че си е получило парите. След подаване на документите си получавате превода.

Самото осчетоводяване може да бъде следното:
При отчитане на разходите (както обикновено за начисляване и изплащане на РЗ и осигуровки)
начисляване на заплатата
- 459/421
- 421/454; 455
начисляване на осигуровките от работодател
- 459/455
изрлащане на възнаграждението
- 421/501
превеждане на осигуровките
- 454; 455/503
при получаване на превода от БТ
- 503/705
- 705/459

Има и други мнения по осчетоводяването.
Какви изисквания за фризьорски салон Ви интересуват?
Мога само да Ви подскажа, че дейността би могла да се упражнява и на патент.
Изключението в чл.25, ал.7 е валидно само за вътреобщностни доставки на СТОКИ, т.е трябва да се има предвид, че при авансово плащане за извършена услуга между регистрирани за целите на ДДС лица в рамките на общността се прилага общото правило, а именно, че плащането на аванс поражда изискуемост на данъка. Следователно за платения аванс по доставка на услуга в рамките на общността следва да се издаде фактура, която да се отрази в дневник продажби в периода на издаване по реда на чл.124 ал.2. Тъй като обърнатото данъчно задължение е валидно и за извършването на услуги между данъчнозадължени лица в рамките на общността, изискуемостта на данъка засяга и платеца, който в този случай трябва да си самоначисли ДДС с протокол върху стойността на аванса.

          чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
........................ ........................ ..................
(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
(5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

Т.е., ако получите всички суми авансово, ще трябвада начислите ДДС.
Ако, обаче, получите плащане след извършването на услугата и обектът се намира в Германия, имате основание за неначисляване на ДДС съгласно чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 1, защото не се начислава данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната, каквото е мястото на изпълнение при доставката на услуга, свързана с недвижим имот между две регистрирани за целите на ДДС лица в общността.

Изглежда не особено логично, но нека и други колеги си кажат мнението. :smile1:




Ако има определено възнаграждение по сключен ДУ, ще трябва да се осигурява по него. Същото важи и ако има сключен ТД.
При сумата от 2500 лв., която обявявате, ще се осигурява само до 2 200 лв. в следната поредност:
- ТД и ДУ - доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО (доходи от трудови и/или служебни правоотношения по договори за управление и контрол и други);
- СОЛ - осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и членове на неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и земеделски производители;
- ГД - доходи за работа без трудово правоотношение.

Вие ли ще заплащате наема, т.е. фирмата ли е наемател? Или ще изплащате допълнителна сума към уговореното възнаграждение на изпълнителния директор?

Ако вие сте наемател, то изплащате наема на наемодателя, удържате и внасяте данъка за сметка на наемодателя (ако той не е ЮЛ или СОЛ) и накрая увеличавате финансовия резултат със сумата, отчетена като разход. Този разход е счетоводно признат, на не и данъчно признат.

Ако изплащате сума за наем на изпълнителния директор, то просто увеличете възнаграждението му с анекс на основание взетото решение. Щом се осигурява на максималния доход,  увеличението ще има само данъчен ефект, без изменение в осигуровките.
В тази връзка бих искала да попитам, не се ли прилага хипотезата на чл. 50 ал. 1 т.2 т.е. не следва ли доставката да е освободена, след като не е ползван ДК при придобиването на автомобила?

Благодаря!
Airini, права сте :thumbup:
Убягнал ми е фактът, че не е ползван ДК при покупката на автомобила. :blush:
Мисля, че услугата е по същество консултантска и, следователно, облагаема.
Би била освободена доставка, ако Вие отпускахте кредита:
     чл. 46. (1) Освободена доставка е:
               1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;
Ремонтът е съвкупност от материали, рез. части и труд, т.е. когато във ф-рата всяко нещо е изписано самостоятелно, то цялата ф-ра се отнася в ремонт
А как бихте нарекли ремонта на компютърна конфигурация, в който няма вложени рез. части и т.н.? И ако по същество е ремонт, не е ли ремонтът вид услуга?
Здравейте onorin,
Доколкото разбирам Вие се намирате в предизвестие за съкращение, но трудовото правоотношение още не е прекратено. В тази ситуация са приложими текстовете на КТ.
Според мен, трябва да се обърне внимание на чл. 173 от КТ, в който е указан редът за ползване на отпуск.
Отпускът се разрешава от работодателя съгласно ал. 6:
          (6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
Това означава, че работодателят може да Ви откаже изобщо ползването на платен отпуск, дори и на 5 дни. Той е този, който разрешава. Иначе всеки щеше да има право да си излиза вотпуск когато си пожелае  :smile1:
Освен, ако не попадате в хипотезата на ал. 8:
 (8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
Преди прекратяването на трудовото правоотношение няма законови ограничения за ползването на пълния размер на полагащия се платен годишен отпуск по график. Зависи от работодателя, ако е извън графика и не зависи от него, ако го искате по график.
В подкрепа на горното е чл. 33, ал. 2 на цитираната от niniv норма (НРВПО):
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползува платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.
Може би това е текстът който дава косвено отговор на Вашия въпрос "на календарна или на отслужена година ли се полага отпуск?". Полага се на календарна година докато сте в ТПО. След прекратяването му Ви се изплаща неползвания отпуск пропорционално на отработеното време и имате право на отпуска за календарната година на новото работно място, ако постъпите на работа, също пропорционално на отработеното (до края на календарната година) време на новото работно място.
Аз бих го отчела като разход за външна услуга (ремонт) аналогично на отчитането на ремонти на превозни средства, машини и т.н.
При услуга, свързана с недвижим имот, водещо е местонахождението на имота. Във Вашия случай - извън България. От това следва, че не начислявате ДДС, независимо дали контрагента е регистриран или не за целите на ДДС.
И на какво основание ще загубите майчинството до 410 дни?
Мисля, че напразно сте се взряли в чл. 29.
Той касае, например, командироването на нашия посланик в Париж в Кан (ал. 1) или в Барцелона (ал. 2).
Срокът от 30 дни оказва влияние върху размера на осигуровките.
Т.нар. А1 удостоверява приложимото законодателство на коя държава е валидно за командирования. За командировки до 30 дни не е необходимо.
И последно, едно разяснение на НАП: