Относно: Издаване на документ от физическо лице във връзка с прехвърляне на информация за стойността на консумирана ел. енергия и вода от наематели, които са предприятия.



Във връзка с постъпило запитване с вх. ….09.12.2009г. при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ………, Ви уведомяваме следното:

В писмото е представена следната фактическа обстановка: физическо лице е съсобственик на промишлена сграда обособена на складова база и има наематели – фирми. Партидата за ел.енергия и вода се води на физическото лице и същото плаща консумираната ел.енергия и вода. Физическото лице няма право да префактурира тези консумативи на фирмите наематели. Предвид гореизложеното физическото лице поставя следния въпрос:

„Какъв счетоводен документ трябва да издам, за да си възстановя платената от мен сума за ел. енергия и вода, употребена от наемателите и същия да се признава за законен разход на фирмите наематели?”

Обичайно при сключен договор за наем на недвижим имот – сграда или част от нея, се предвижда, консумативните разходи, каквито са тези за ток и вода съгласно показанията на монтираните контролно-измервателни уреди, да се заплащат на дружествата – доставчици на тези услуги от наемодателя или от негово име. Наемодателят обичайно е собственик на сградата или част от нея и е абонат на тези дружества – доставчици, като на негово име се водят съответните партиди.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Обикновено в договорите за наем се предвиждат клаузи за заплащане от наемодателя на наемателя на сумите за потребените консумативни разходи за електроенергия и вода.
Следва да се има предвид, че такова заплащане на консумативни разходи е допустимо, както в случай, че измервателните уреди позволяват безспорно отнасяне на извършените разходи към определения наемател, така и когато общи измервателни уреди отчитат потребление за няколко наемателя. В тези случаи за целите на данъчния контрол следва да може да се установи относимостта на прехвърления разход към съответния нает обект по обективно избрани критерии.
По отношение на документирането на възникналите отношения между физическото лице – наемодател и предприятието – наемател и, за да бъде данъчно признат разход, стойността на употребените консумативни разходи от наемателите, трябва да се документира с първичен счетоводен документ /без значение наименованието му/, издаден от физическото лице, по реда на чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от Закона за счетоводство. Съгласно ал. 1 на чл. 7 от цитирания закон - първичният счетоводен документ, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя.
Предвид разпоредбите на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане, спазването на изискванията на чл. 7 от ЗСч относно попълването на реквизитите и верността на отразената в документа информация е необходимо условие за признаването на счетоводни разходи за данъчни цели в предприятията наематели.

Чл. 66. (1) Корекциите по чл. 79, ал. 1 и 3 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. описание на стоката или услугата;
5. размер на ползвания данъчен кредит;
6. брой години по чл. 79, ал. 6 от закона;
7. размер на дължимия данък по чл. 79, ал. 6 от закона.
(2) Протоколът по ал. 1 се издава най-късно на последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията.

чл. 28. (1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.
........................
чл. 29. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28.