Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване
     чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
               1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
               2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;

Оценка на стоково-материалните запаси

               3. Стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.

Последващи разходи

               6.1. С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.

               6.2. Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:

                    а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;

                    б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;

                    в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;

                    г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;

                    д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.

               6.3. При подмяна на разграничима част от дълготраен материален актив, отчетена по реда на т. 3.2, подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта се отчита като придобиване на отделен актив.