Аз съм противник на оформяне на заем от себе си на себе си при ЕТ-тата, какъвто е случая.
Ако имате салдо по "Неразпределена печалба", сторнирайте записите по "499" като погрешно съставени и ги заменете с такива за захранване на касата от печалбата.
Вижте подобна тема във форума:
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,6203.msg33687.html#msg33687
Та и мислих, изравняване да правя само на доходите от другата дейност  :wink1:
Ама, явно няма да ми мине номера :)
Не че съм напълно убеден за това от писмото..
Аз пък се чудя защо да не мине. :(
Значи да се въползва от режим на освободен от изравяване покрай регистрацията като ЗП е "привилигеровано положение", а да изравнява и дохода като ЗП, покрай другата дейност не е дикриминация, така ли? :hmmm:
Трябва ли да се подава декларация сега за отпадане на задължения поради давност или те автомарично ще отпаднат . Сега внасяните суми няма ли да се отнесат и разнесат по старите задължения .Благодаря за отговора .
Задълженията не отпадат автоматично, а само по искане на длъжника да се възползва от института на давността.
Ако сега внасяте суми, те ще се отнесат към най-старите задължения.
А управителят има ли дял в ООД-то?
Ако съдим по текста на ал. 3 от чл. 73, то ДА:

3) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Доходите по чл. 38, ал. 1, т. 2 се включват в справката по ал. 1 за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, за данъчната година на начисляване на сумите - в случаите на скрито разпределение на печалбата, или за данъчната година на начисляване на ликвидационния дял.
Според мен, дори по най-груби сметки отговаряте на изискването на ал.7. :ok:
Ако предположим, че половината е в незавършено производство и половината в продукция, имате 350 хил лв. рента в продукцията. По същата логика, в непродадената продукция, която е половината от цялата, имате поне 175 хил. лв. рента.
Допълнение:

Съгласно ал. 7 на чл. 42 "          (7) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат за доходи и задължителни осигурителни вноски, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане."

Това означава, че ако неизплатената рента е отнесена към незавършеното производство и непродадената продукция, тя се признава за данъчен разход. Не се признава само тази неизплатена рента, която се дължи за продадена готова продукция. Как обаче да се докаже това и с какви изчисления, не е много ясно. :smile1:
Ето едно разяснение на Султана Българенска по въпроса:

 Как се третира рентата, която в края на отчетния период остава неплатена или следва ли за неизплатената рента да се приложи чл. 42 от Закона за корпоративното подоходно облагане?

    Отговорът е “да”, начислената, но неплатена към датата на баланса (31 декември всяка година) рента, но само на физически лица наемодатели (арендодатели), не се признава за данъчен разход по смисъла на цитирания чл. 42. oт ЗКПО. Защо това е така. Защото това са доходи на местно физическо лице, с които, без да са изплатени (само са начислени като разход), се намалява данъчната печалба, която е източник на корпоративен данък. По тази причина данъчният закон (ЗКПО) не признава този разход за данъчен разход. Следователно при изготвяне на Годишната данъчна декларация по ЗКПО с този разход се увеличава облагаемата печалба на земеделския производител данъчнозадължено по ЗКПО лице.

    Може ли да се избегне това. Почти винаги плащането на рентата се проточва във времето и обикновено към датата на баланса винаги остава начислена, но неизплатена рента. В този смисъл почти е невъзможно да се случи цялата начислена рента да бъде изплатена. Затова по-добре е да се изработи счетоводна политика за начиляване на актив по отсрочен данък върху всяка начислена, но неизплатена рента на физически лица арендодатели, и когато през някой от следващите данъчни периоди тази рента бъде изплатена, върху тази временна разлика да се начисли пасив по отсрочен данък, т.е. да се покаже нейното обратно действие.

    Какво да се прави с рентата, която никога не се изплаща, тъй като собствениците на земеделска земя не са се явили пред арендатора, за да я получат, или са се явили след изтичане на законовия срок. Давностният срок на рентата като възнаграждение за наем, съгласно чл. 111, б. “в” от Закона за задълженията и договорите, е тригодишен. Следователно, след изтичането му (от датата на начисляване на рентата като разход за наем на земеделска земя), съществуващото задължение към арендодателя следва да се признае за друг приход от дейността. Едновременно с това следва да се отпише и активът по отсрочен данък върху тази начислена, но неизплатена рента, но само за физически лица. За тази цел, на базата на справка, от която се вижда задължението към съответния арендодател физическо лице и начислената временна разлика, се съставят две счетоводни записвания:

    За признаване на прихода при отписване на задължението към физическото лице:

    Дт с/ка с/ка Други дебитори

    Аналитична сметка Разчети за наем (рента)

    Аналитична партида на съответния собственик на земеделска земя

     Кт с/ка от група 70 Приходи от продажби

     Аналитична сметка Други приходи от дейността

    Аналогично е и счетоводното записване за начислената, но неизплатена рента на юридическо лице арендодател, но за него арендаторът не начислява нито актив по отсрочен данък, нито впоследствие - пасив за обратното проявление на временната разлика), тъй като чл. 42 от ЗКПО за юридически лица арендодатели няма приложение.

    За отписване на начисления актив по отсрочен данък върху неизплатената сума на начислена рента, в случаите когато тя се отписва, без да е изплатена:

    Дт с/ка Печалби и загуби от текущата година

     Кт с/ка от група Разни дебитори и кредитори

     Аналитична сметка Разчети по отсрочени данъци.

    Такова счетоводно записване се съставя и когато през следващия отчетен период се изплаща начислената през предходния отчетен период рента.

Не, сумите платени по фактури на ЕТ не се включват в справката по чл. 73.
Въпросът ми е за авансов данък по чл. 43 ал. 3 от ЗДДФЛ - дали декларация по чл. 55 се подава за данък, който е дължим за 2012 г.?
Данъкът по чл. 43 е авансовият за доходи от стопанска дейност по чл. 29. За 2012 не се попълва декларация по чл. 55. Декларирате дохода по чл. 29 с ГДД по чл. 50 в срок до 30-ти април.
Малко ми е хикс дали е правилно сумата без ДДС да се посочва за изплатения доход на лица, упражняващи своб. професия - нали сме изплатили реално и размера на ДДСто, нищо, че то не се явява част от облагаемия доход. Това всяка година го премислям ...
 :(
Другото, което недоумявам, е че в изключенията за доходи, които не се включват в справка чл.73 е упоменато  и декларираните в Декларация чл.55 - това ще рече ли, че като платец на доход от наем съм декларирала удържания данък в Декларация чл.55 и изплатените суми не влизат в обхвата на Справката по чл.73?
ДДС-то не е изплатен доход, а преведен чрез лицето косвен данък.

Колкото до сумите от наем, те влизат в обхвата на справката по чл. 73:
Скрит текст :


Когато декларираме удържания данък за наем по чл. 55, го правим вместо посочване на кода, защото има единна сметка и данъчните трябва да обвържат плащане със задължение.

А вече справката по чл. 73 служи за "контрола" спрямо ГДД по чл. 50. За това са и в един и същи срок. Аз така си го обяснявам. :smile1:
Здравейте ,
Имам следния въпрос: Съпругата ми има задължения към НАП за 2007 година / изравнителни пенсионни вноски / .Това е посочено в данъчната декларация за 2007 год. Има ли право за отпадане на задължения по давност или не , т.е. тези суми към 2007 ли се смятат или към 2008 год.
Тъй като са дължими в срока за подаване на декларацията, т.е. до 30.04.2008 г., то ще отпаднат по давност от 01.01.2014 г.
За изплатените суми на нотариуси ЕГН-то или Булстата се пише?
ЕГН-то
Здравейте,

1. Адвокатите са т.нар."свободни професии", задължително като такива са СОЛ и този, който им плаща, т.е. "платецът на дохода" по тази причина не им удържа и съответно не декларира авансово удържан данък с декларация по чл. 55.
И няма значение дали за получения доход са издали фактура или договор за правна защита.

2. Сумата, изплатена на лица, упражняващи свободна професия се отразява в справката по чл. 73 до 30-ти април на следващата година. Т.е. изплатената през 2013 сума ще се отрази в справката от 2014 г. по код 02.
02   Възнаграждения на лица упражняващи свободна професия или занаят                                          
По въпроса за изравняване на осигурителния доход, мисля, че трябва да попълните в таблици 1 и 2 само дохода от услуги със селскостопанска техника.
Скрит текст :

По втория въпрос за базата за осигуряване през 2013, ако е физическо лице, регистриран земеделски производител, но не изпълнява дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, няма защо да се осигурява на 420 лв.
Доходът от наем на земеделска земя е необлагаем. Има го в справката за 2012 г. под код 10.
За 2013 г ще се отразяват изплатените необлагаеми доходи по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.
Много полезно разяснение на НАП, особено в частта със самопризнанието, че:
Ето защо е необходимо всяко възникнало задължение за внасяне на данък, включително от физическо лице, да бъде обвързано с конкретна декларация и за авансовите данъци за доходите от наем и от друга стопанска дейност, както и за окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ това е именно декларацията за дължими данъци (образец 4001)

Кодовете за вид плащане бяха заменени с декларации след въвеждането на единната сметка. Много удобно! :smile1:

Благодаря, create :give_rose:
Според мен също по ЕГН, защото по ЕГН се подава и декларацията по чл. 50, а в декл. по чл. 55 се отразяват авансовите вноски, които накрая ще се отразят в ГДД.
За получен доход, както вече писах, в колона "Получател на дохода" отразявате съответния удържан данък, който внасяте до 30-ти април.
Ето какво казва НОИ за отпускането на социална пенсия за старост при лепса на трудов стаж:

Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.

При определяне на годишния доход на член от семейството не се включват:

1.добавката за чужда помощ, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите;
2.помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане;
3.семейните помощи за деца по чл. 2, т. 1 и 2 от Закона за семейните помощи за деца и месечните добавки по чл. 42 и 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт. Съгласно ПМС № 128/25.05.2009 г., считано от 01.07.2009 г. социалната пенсия за старост се изплаща в размер 100,86 лв., а от 01.04.2013 г. - 110 лв.


Най-добре е да се обърнете към териториалното поделение на НОИ и там да обясните конкретния случай.