За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане е необходимо да са изпълнени следните условия:
- към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
- да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
- да им е разрешен съответния вид отпуск.
(чл. 10 и чл. 48а от КСО)

2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 1 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.

5_53-02-422/26.06.2008
КСО, чл.4, ал.1, т.7, чл.4, ал.1, т.1, чл.4,а л.2, чл.6, ал.2 и ал.5
ЗЗО, чл.40, ал.1, т.5, чл.40, ал.1, т.1, б. „б”

Фактическа обстановка: лице е вписано в съдебното решение като управител и раби по договор за УК. Предстои му ползване на отпуск по бременност и раждане и отглеждане на малко дете;
Въпроси: 1. Следва ли да бъде открита процедура по назначаване на прокурист и по какъв договор;
2.От кой момент следва да се назначи прокурист;
3. Какви декларации следва да се подават пред НАП;

Съгласно чл. 4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, управителите на търговски дружества се осигуряват за всички осигурени социални рискове.
Когато тези лица ползват отпуск поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете, те не дължат осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване. За периодите на временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете, обаче, се дължат вноски за здравно осигуряване, на основание чл.40, ал.1, т.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Размерът на вноската е равен на дължимата от работодателя част и се дължи върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на работодателя.

За периода на неплатен отпуск за отглеждане на дете, когато лицето не е осигурено на друго основание, здравноосигурителната вноска се дължи съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б. „б” от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба, вноската е в размер на 6 на сто от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и е изцяло за сметка на работодателя.
В случай, че след периода на бременност и раждане, продължите да извършвате трудова дейност, за периода на отглеждане на малко дете дължите осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове по съответния ред.
За да отпадне задължението Ви за осигуряване следва да назначите прокурист не по-късно от деня на изтичане на периода на временна неработоспособност.
Прокуристът може да бъде назначен по трудов договор и да се осигурява на основание чл.4, ал.1, т.1 или чл.4, ал.2 от КСО или по договор за управление и контрол кото осигуряването се извършва по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
В двата случая осигурителни вноски се дължат върху полученото или начислено, но неизплатено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на ДОО, съгласно чл.6, ал2 и ал.5 от КСО.

Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 325 - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

Чл. 54д. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.,  бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г. ) придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
4. (отм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.)
5. смърт на безработния.
(2) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 2.
(3) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 дни.