Чл. 108. (1) Основание за дерегистрация по избор възниква:
1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, 97б, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;

Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Чл. 17. (1) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
(2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът  към получателя.

5. "Нови сгради" са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.

Данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове

Чл. 194. (1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
(2) Данъкът по ал. 1 е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд;
3. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

На всички ни се налага да подписваме договори. Когато го правим, рядко се замисляме какви рискове крие това начинание и как да защитим най-ефективно правата си. ....
Независимо дали си купуваме баничка или сключваме договор за доставка за милиони левове, всеки договор се сключва в определена форма. Някои видове договори задължително следва да се сключат в определена форма, за да породят действие – например договорът за поръчителство задължително следва да се сключи в писмена форма. За сключването на други договори законът не предвижда определена форма – тоест последната може свободно да се избере от страните.
Тук ще представя основните форми на сключване на договори, както и степента, в която са гарантирани правата ви при всяка една от тях.
Устна форма
Договорът е сключен в устна форма, когато няма писмен документ, в който да е материализирано съгласието на двете страни за сключването на договора – например, ако давате заем на приятел “на ръка”, без да сключите писмен договор за заем или да искате какъвто и да е документ в потвърждение на сключването на договора. Устни са повечето договори, който сключваме в ежедневието си – например договорът, с който си купувам един хляб и едно кисело мляко, е устен договор.
Устната форма е изключително удобно за по-малки като стойност договори. Тя обаче крие големи рискове за вас при по-големи като стойност договори (например, ако заемате голяма сума пари на приятел). Разбира се, ако задълженията по договора бъдат надлежно изпълнени, няма за какво да се притеснявате. Но, ако другата страна откаже да изпълни задълженията си или се стигне до съд по друга причина, то вие няма да имате писмен документ, с който да докажете сключването на договора (даването на заема). В такъв случай вие ще можете да докажете това само със свидетелски показания. Освен че това е едно от най-ненадеждните доказателствени средства в гражданския процес, със свидетелски показания може да се доказва сключването само на договори в размер до 5000 лв., тоест всичко дадено, което е над този размер, ще бъде недоказуемо за вас. Съответно вие няма да можете да получите сумата, която сте заели, в пълен размер.
Пример – дали сте 100 000 лв. на приятел, като друг приятел е бил свидетел на момента на даването на сумата. При евентуален процес можете да докажете с неговите свидетелски показания даването на сума само до 5000 лв. Остатъкът можете да докажете само с писмен документ, тоест вие няма да можете да го направите и на практика ще загубите тази сума. Това правило не се отнася до договори, сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Проста писмена форма
Наричаме тази форма проста писмена, за да я различим от друг вид писмена форма, на която ще се спра по-долу – писмената форма с нотариална заверка на подписите.
С договор, сключен в писмената форма (в това число се включват фактура, разписка и др.), можете да докажете всякакви по размер суми. Писмената форма се счита за спазена, когато договорът носи подписите на страните. За да си върнете сумата обаче, в случай че длъжникът отказва да плати, трябва да предявите иск в съда и да разчитате на бавната и тромава съдебна система, в която делото ще се “точи” около 2 години. Ако спечелите делото, можете да си набавите изпълнителен лист, с който да отидете при съдебен изпълнител и да започнете процедура по принудително събиране на вземането си.
Писмена форма с нотариална заверка на подписите
Когато сключвате договор в тази форма, сте максимално гарантирани, че ще получите парите си в кратък срок. Когато договор е сключен в тази форма, а другата страна не изпълнява задълженията си по него да ви плати сума пари, можете да поискате от съда издаването на така наречената “заповед за незабавно изпълнение”. Характерното за нея е, че заедно с нея се издава и изпълнителен лист, с който можете да отидете при съдебен изпълнител и да започнете процедура по принудително събиране на вземането си направо – без да се налага да чакате да “изтече” цял процес, преди да пристъпите към изпълнение.
Тук обаче има един нюанс. Kогато имате задължение към насрещната страна по договора, което обуславя изискуемостта на вашето задължение, следва да представите пред съда, който издава заповедта за незабавно изпълнение, доказателство, че аз сте изпълнили задължението си към другата страна. Това доказателство задължително трябва да бъде официален или издаден от другата страна документ (например разписка за получено изпълнение).
Например, сте продали определени стоки на другата страна и тя ви дължи плащане едва след като е получила стоките. В този случай, ако вие пристъпите към издаване на заповед за незабавно изпълнение, трябва да докажете на съда, че сте изпълнили задължението си да доставите стоките с официален документ или издаден от другата страна документ – например разписка, че стоките са й доставени.
Негативна страна на договорите с нотариална заверка на подписите е, че при сключването им нотариусът събира такса върху материалния интерес на договора, която е в размер от няколко процента от цената по договора, като тя не може да бъде по-малка от 30 лв. и по-висока от 6000 лв. за един договор.

Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
...................
(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:
....................
2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;