По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-664/ 25.07.2007 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
От изложеното в запитването не става ясно на какво основание ръководството на дружеството предоставя безплатно закупената минерална вода на всички работници и служители.
1 . Ако е по реда на чл.285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), трябва да са изпълнени условията и реда, определени с Наредба №11 от 21 декември 2005 г., издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Важно е да се отбележи, че по смисъла на наредбата понятието „храна" е това по смисъла на чл.2. ал.1 и 2 от Закона за храните, което включва и водата (раздел IV, т. 1. на писмо изх.№ ПК 25-3 от 31.08.2006 г. на МТСП относно прилагането на Наредба №11, във връзка с § 2 от Заключителните разпоредби на същата).
Съгласно чл. 1 1 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Същите са признати разходи за данъчни цели, когато са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
Предвид изложеното до тук, ако дружеството предоставя минералната вода на основание чл.285 от КТ, по реда и при условията на Наредба № 11/21.1 2.2005 г., отчетените разходи ще бъдат признати разходи за целите на ЗКПО, когато са документално обосновани. В този случай разходите не са обект на облагане с данък върху разходите.
2. Водата може да се предостави и на основание чл.294 от КТ по реда и начина на чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Тогава данъчното третиране е съгласно чл.204, т. 2 от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура по смисъла на т.34 от ДР на закона. Данъкът се определя съгласно чл.2 12 при данъчна ставка 10 на сто и се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разхода. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Данъкът върху разходите е окончателен.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МАРИЯ МУРГИНА/

Спорът се концентрира върху това дали безплатната храна е предоставена по реда на чл.285 от КТ при спазване на всички нормативно предвидени изисква­ния за това на Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне условията и реда за оси­гу­ряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването /наричана по-долу само Наредба № 11/21.12.2005г./, или тези изисквания не са спазени.

(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.