....По отношение на исковете за мораторна лихва за забава в изплащането на обезщетенията по чл.224 КТ и по чл.222 ал.1 КТ съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата като форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина за неизпълнението. В процесния случай изискуемостта на вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ настъпва с прекратяване на трудовото правоотношение. В действащото законодателство обаче не е определен срок за изпълнение на това задължение /за разлика от задълженията за заплащане на трудово възнаграждение по чл.245 от КТ/, поради което простата изискуемост на вземането не е основание за изпадане на длъжника в забава. Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на дължимата престация в определен подходящ срок /в този смисъл са съображенията, изложени в Тълкувателно решение № 3/96 г. на ОСГК на ВС, определение № 901/10.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№376/2010г. и др./. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че кредиторът е отправил такава покана към длъжника, което налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава до предявяване на иска.

За учениците във всички тези училища, които са навършили 18 години, независимо дали са частни или държавни и каква е формата на обучение, здравноосигурителните вноски са за сметка на републиканския бюджет. Не се внасят вноски за здравно осигуряване по този ред само за учениците, които получават пенсии, и за тези, които имат доходи от трудови правоотношения, без трудови правоотношения, като самоосигуряващи се или получават обезщетения за безработица.

По отношение изплащането на обезщетение при пенсиониране от страна на МТСП е прието, че на лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се дължи обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ само по основния, а не и по допълнителния трудов договор по смисъла на §1, т.12 от ДР на КТ14.

Въпрос:
Наш служител работи по основно трудово правоотношение на пълен работен ден 8 часа. Същият служител работи 4 часа по допълнителен трудов договор извън установеното работно време по основния трудов договор. При това положение какъв ще бъде общият за работата по двата договора трудов стаж на този служител?
Отговор:
Изчисляването на трудовия стаж и при посочената във въпроса продължителност на работното време е установена с чл. 355 КТ. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. Изчисляването на трудовия стаж, положен по основния трудов договор и по трудовите договори за допълнителен труд, се извършва по реда на чл. 355, ал. 2 КТ. Съгласно тази алинея за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него време по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно, когато лицето работи по основен трудов договор на пълен работен ден (8 часа) и по допълнителен трудов договор на 4-часов работен ден, това време му се признава за 1 ден трудов стаж по смисъла на КТ. Щом като лицето работи по основен трудов договор при условията на пълно работно време и едновременно с това работи и по допълнително трудово правоотношение, то времето, изработено по допълнителното трудово правоотношение, което надхвърля минимално установената от закона продължителност на времете, необходимо за зачитане на един ден трудов стаж по чл. 355, ал. 2 КТ, не се признава за допълнителен трудов стаж за деня и не следва да се отрази в трудовата книжка на това лице. Такъв е и смисълът на чл. 355, ал. 5 КТ, съгласно която за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщането на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Или с други думи, законът изрично забранява да се дублира един и същ трудов стаж, изработен от работника или служителя по две трудови правоотношения.

Съобразно установената съдебна практика и както първоинстанционният съд приел, че не е необходимо трудовия стаж да е бил непрекъснат, но е необходимо да е бил при един и същ работодател, независимо дали по основно или по допълнително трудово правоотношение.
Елемент от фактическия състав по чл.222, ал.3, пр. второ КТ е придобиването на 10-годишен трудов стаж при работодателя, при когото са настъпили правата за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали трудовия стаж е прекъснат и дали е имало промяна в трудовите функции (в този см. е Р№159/25.03.2010г. по гр.д.№5054/2008г. на Іг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, Опр.№1280/21.10.2009г. по гр.д.№1191/2009г. на ІІІ г.о.).

Различните видове болнични за получаване на обезщетения от НОИ при бременност и раждане се издават съгласно разпоредбите на раздел III от Наредбата за медицинската експертиза - "Издаване на болничен лист за временна неработоспособност при бременност, раждане и осиновяване". Според нея, когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни. Този болничен лист се издава след раждането от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната.