В случай че данни за издаден на лицето болничен лист или друго обезщетение са представени последно от осигурителя по стария ред, в ТП на НОИ следва да се представи попълнена от лицето декларация, приложение № 7 към отменената НИИПОПДОО с новата банкова сметка като допълнително представен документ към последния болничен лист или заявление-декларация, с придружително писмо (приложение № 8) и опис на документите (приложение № 9) към НИИПОПДОО.

Пример:
 
С цел ползване на данъчни облекчения, физическо лице подава пред работодателя по основното си трудово правоотношение декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 4 декември 2017 г.
 
Лицето е задължено да подава годишна данъчна декларация.
 
В края на 2017 г. лицето вече има просрочени задължения, които погасява през март 2018 г., и след това подава годишна данъчна декларация.
 
В този случай, физическото лице ще може да ползва данъчните облекчения, тъй като на датата на подаване на годишната данъчна декларация няма непогасени задължения.
 
В този пример лицето може да представи пред работодателя втория вид декларация – че ще подава годишна данъчна декларация и в тази хипотеза към момента на подаването на тази декларация (4 декември 2017 г.) дори да има непогасени задължения, лицето ще може да ползва данъчни облекчения.

Видно от посочените разпоредби дневните пари са предназначени главно за храна през деня, но не са диференцирани за закуска, обяд и вечеря. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 24, ал.2 от НКС, съгласно която на заболелия по време на командировка, който е постъпил за лечение в болнично заведение, дневни пари не се заплащат.
С оглед на горните разпоредби считаме, че няма пречка, когато се осигурява частично безплатна храна на командирования, дневните пари определени с чл. 19 НКС да се намаляват с разхода за осигурената безплатна храна.

МнениеПуснато на: Пет Апр 03, 2015 08:11    Заглавие:    Отговорете с цитат
Здравейте,
Сумата на обезщетението от работодател се изчислява на база на брутното възнаграждение за месеца, в който възниква временната нетрудоспособност. За Вас базата за изчисляване е м.02.2015 г.

Въпрос 2: При извършване на транспортни разходи – покупка на горива и гуми, счита ли се за ВОП при получаване на фактури от доставчици, регистрирани по ДДС и нерегистрирани. В случай, че фактурата е издадена от регистриран по ДДС доставчик, ако е с нулева ставка, следва ли да се самоначислява ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС, който ще се отрази в дневника за продажби и дневника за покупки? Ако във фактурата е начислен ДДС как следва да се отрази тя в отчетните регистри и в справката-декларация? Как следва да се осчетоводи документа? В случай, че се получи фактура от чуждия доставчик с начислен ДДС, има ли дружеството право на данъчен кредит и в какъв размер, ако той е различен от 20% спрямо данъчната ставка в България? Как следва да се отрази получената фактура с начисления ДДС в отчетните регистри и справката-декларация?

Отговор по втори въпрос:
За покупката на горива:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, налице е вътреобщностно придобиване на стока, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава-членка до територията на България при следните хипотези:
- придобива се правото на собственост върху нея и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
- фактически се получава стоката и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно цитираните разпоредби и изложеното в запитването считаме, че при закупуване на гориво на територията на държави членки на ЕС и в тази връзка издадени фактури от чуждестранно лице с начислен ДДС в съответната държава, не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на закона.
Следва да се има предвид, че за да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
На основание чл. 17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Следователно, при зареждането на гориво на територията на държави членки по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава и фактура ще се издава от фирмата доставчик.
Вие, като регистрирано по ЗДДС лице имате право на приспадане на данъчен кредит за данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, Ви е доставил или предстои да Ви достави. Това са доставки на стоки или услуги от български регистрирани по ЗДДС лица.
Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС /например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н/ в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.
В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността /издадена от Министерството на финансите, в сила от 01.01.2010 г./, която транспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.
По смисъла на чл.13 от тази Наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.

2015-08-21 00:45:43 - Ваня Жекова
Здравейте! Аз съм професионален приемен родител и същевременно работя на постоянен трудов договор.Настаниха ми дете, за което искам да ползвам чл.164а от КТ съобразно с чл. 46а от Наредбата за работното време, отпуските и почивките, при основния си работодател, и чл. 53, ал.3 от КСО. В заповедта ми за настаняване на детето обаче, соц. работник е пропуснал да напише чл. 26 и е изписал само чл.27, ал.1 от ЗЗД, и когато попитах ме посъветва да отида в НОИ да проверя дали е фатално. Направих две посещения в НОИ за консултация дали имам право на този отпуск, като чл.26 от ЗЗД не фигурира, но нямаха достатъчна яснота относно тълкуванието на чл.26 и лч.27 от ЗЗД и настояваха, че трябва да е написан чл.26, за да имам право на въпросния отпуск. След като чл. 27, ал.1 от ЗЗД е временно настаняване по административен ред със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, значи фактически е изпълнен чл.26, ал. 1 от ЗЗД, защото този текст е и последното изречение от него. Отдел Закрила на детето, който ми издаде тази заповед не иска да я поправи като допише чл.26 (по искане на НОИ), защото "вече съм случай" на отдела ми по местоживеене, а той от своя страна не може да поправя чужда заповед. В крайна сметка, с така издадената ми настанителна заповед с чл. 27 от ЗЗД в нея, имам ли право на отпуск по чл.164а от КТ, за да си подам документите или наистина трябва да се поправи заповедта, като се допише чл.26 от ЗЗД?

2015-09-15 10:49:47 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 164а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Според чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Р-+азпоредбата урежда настаняване на детето извън семейството, което се извършва от съда. В чл. 27, ал. 1 от същия закон, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Разпоредбата урежда временно настаняване на детето по административен ред. Съгласно ал. 2 на чл. 27 от ЗЗД, в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на: 1. детето - при спешни мерки; 2. родителите - във всички останали случаи. В чл. 46а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 164а от КТ се разрешава въз основа на писмено заявление на лицето, при което е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, и на заверен препис от влязлото в сила решение на съда за настаняване на детето. Работодателят е длъжен да разреши ползването на отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Според изричната разпоредба на ал. 2 на чл. 46а от наредбата, в случай че съдът не се е произнесъл по искането за настаняване на детето, отпускът по ал. 1 се разрешава въз основа на заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето за временно настаняване по административен ред. От горното е видно, че отпускът за отглеждане на дете се предоставя въз основа на писмено заявление на лицето и доказателство за наличието на основание на отпуска – заверен препис от съдебното решение /чл. 46а, ал. 1, от НРВПО/ или заверено копие от заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето /чл. 46, ал. 2 от НРВПО/. За допълнителна информация следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане, а по отношение на необходимите документи за изплащане на обезщетението – към Националния осигурителен институт. МВ/