Ако се закрият като платени в брой , а липсва касов бон е налице документална обоснованост.

§ 17. Лице, което към датата на влизането в сила на този закон извършва еднородна дейност по чл. 96, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност и отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон...

Може ли да ми помогнете къде го има този текст. Аз намирам само следния:
§ 34. Лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон

Срокът за подаване на заявление за рег.по ДДС не е ли 14,01,2020?

Разглеждам следния казус:
Три фирми са извършвали последователно и едновременно една и съща дейност в един търговски обект, свързани лица са, продават едно и също, т.е. извършват еднородна дейност - безспорно.
Периода, в който това се е случило е 01.05.2019-31.10.2019.
Първа е извършвала дейност - Ф1 - рег.по ДДС за периода 01.05.2019-31.10.2019
Ф2- нерег.по ДДС - след и паралелно с Ф1 за периода 22.05.2019-30.06.2019; 
Ф3-нерег. по ДДС - паралелно с Ф1 за периода 14.08.2019-24.09.2019г.
Между Ф2 и Ф3 има 1 месец прекъсване, но Ф3 работи едновременно с Ф1.
Според мен трябва да подам заявление за рег. по ДДС до 14.01.2020г. и за Ф2 и за Ф3. С колежка спорихме по въпроса. Тя е на мнение. че щом фирмите не са работещи към 31.12.2019, не трябва да подавам.
Аз мисля, че трябва да подам заявление защото в Преходните разпоредби "лице, което към датата на влизането в сила на закона отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, тоест до 14 януари 2020 г.", т.е. няма изискване или условие да е работещо към 31.12.2019г.
Моля, за вашето мнение!

Да допълня, че не трябва да се пренебрегва и чл.16 от ЗКПО за отклонение от данъчното облагане.

При условие, че са включени в описа

Описа нали отпадна.

Когато шефовете си правят разни комбинации, поставят в много неприятна ситуация счетито. Първо, че изобщо няма доставка на стока, а няма и аванс, защото няма плащане. Второ, издава се КИ за връщане на стока, която реално изобще не е получавана. В случая за да няма спорове с НАП, имало ли е или не данъчно събитие, според мен трябва да си минете през складовата програма. Завеждате и отписвате. Няма разчети, няма аванси. Разчета веднага навява на мисълта, че собствеността върху стоката не е прехвърлена, оттам значи няма данъчно събитие и т.н.

Това, за което се сещам е да заведете в м.08.19 тези видове свършени работи , например 301/499 - 90х. А в месец 10.19 когато получавате фактурата 499/401 - 90хил. и ДДС-то там си го оправяте.
Все едно услуга на консигнация  хаха

Допълнено:
Но надхитряването  с НАП може и да не мине, защото извадката от НАП за излъчени декларации и др. е по IP адрес.

Не знам защо толкова се коментира тази отговорност, като на повечето тук е ясно (както писах по-рано), че идеята е да не бъде хваната СК, че подава за тези фирми информация и оттам да й се търсят приходите. Защото нали ако на ел.подпис на СК са закачени тези фирми, трябва и да отчетеш някакъв приход от тях. Нали по този начин НАП ревизират счетоводните къщи.

После този електронен подпис (смарткартата, заедно с PIN кода) е предоставен на счетоводната къща, където чрез него счетоводителите подават заявления, ДДС декларации, уведомления за трудови договори и пр. към НАП, НОИ и т.н. От време на време пък се случвало на някой управител да му се наложи да вземе електронния подпис на фирмата със себе си за ден-два, което било една от причините счетоводната къща да предпочете описания вариант пред варианта тя да има 1 електронен подпис, на който като "упълномощени лица" да са закачени всички фирми, които обслужват.

Изглежда не е истинската причина тази, за да се ползват ел.подписи на фирмите-клиенти, а по-скоро е нещо свързано с нашумелите ревизии на счетоводните фирми и данъците. Ама, хайде ще приемем версията.

6. и още нещо не знам какво е ETSy но ако им плащате за продажбите през сайта им, ще трябва да се регистрирате по ддс. (чл.97А ако не се лъжа)

Това е важно да се знае, защото Etsy ще издава фактура за таксите с обратно начисляване на ДДС.

По т.1. Дневник покупки може да не се изготвя при регистрацията по чл.97а, така че няма какво да въвеждате в него.
По т.2 Не се посочват

Имаше едно становище,/сега търся да го намеря /че когато едната страна на плащането е банка, се брои за банков превод.

Това се отнася за внасяне на пари по сметка, а не за теглене. Написано е в ЗОПБ - чл.3, ал.1

Според мен е само за декларациите по чл.50 от ЗДДФЛ и по чл.92 от ЗКПО.

Да, така е. Намерих текста в ПЗР
§ 37. Параграф 32, т. 10, буква "б", т. 12, букви "б" и "в", т. 18, т. 19, буква "а", относно чл. 50, ал. 4, чл. 53, ал. 6 и 7, чл. 73 и чл. 73а, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат за данъчните декларации и съответно за справките, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2019 г.

Възможността за корекция до 30.09. прилага ли се за справките за 2018г.?

Ами вижте в отказа на НАП какво за написали за основание.

Всички включвате. Облагането им няма отношение за справката по чл.73, а и Вие може и да не знаете кой как се облага.

Както Маграт по-горе писа. Отчети ги като вземане и ако са до 10000.00лева пусни един ПКО на собственика, че ги е възстановил в касата и това е. Стига да  не си ползвала ДК по фактурите. Това усложнява ситуацията.

Зависи какъв е документално необоснавания разход. Може да е такъв поради липса на фискален бон при плащане в брой. Направете си анализ на тези разходи и ако наистина са скрито разпределение на печалбата, третирайте ги като такива. Аз не мисля, че всички разходи, които са документално необосновани са и скрито разпределение.