Ако имате издадена фактура на фирмата, според мен трябва да ги включите в Интрастата. А дали ще ги признаете на разход и дали ще ползвате право на ДК, е друг въпрос.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО – ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА“ СОФИЯ Изх. No 53-00-748 15.08.2013г. ДО Г-Н ИВАН МИЛЕВ УПРАВИТЕЛ НА „В И М КОМПАНИЯ“ ООД УЛ. „ХРИСТО БЕЛЧЕВ“ 18, ЕТ.4 ГР. СОФИЯ УВАЖАЕМИ Г-Н МИЛЕВ, В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. No 53-00-748 от 22.07.2013 г., относно прилагане разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка. В запитването са поставени следните въпроси: 1. Дължат ли се осигурителни вноски за съдружниците на ООД върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, ако за определено възнаграждение в учредителния акт на дружеството, в протокол на общото събрание, нито има сключен писмен договор за управление с тях? 2. Дължат ли се осигурителни вноски за управител на ООД, който не е съдружник в дружеството и за същия не е определено възнаграждение в учредителния акт на дружеството, в протокол на общото събрание на дружеството, нито има сключен писмен договор за управление и контрол? 3. Актът на вписване в Търговския регистър на физическо лице за управител на ООД, поражда ли сам по себе си задължение за осигуряване на това лице по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО? 4. От кой момент съдружниците/ управителите в ООД имат задължение да се осигуряват чрез дружеството? 5. Счита ли се за полагане на личен труд дейността на съдружниците по управление и контрол на дружеството, в случаите когато те са собственици на капитала и са вписани за управители на същото дружество?

 Предвид поставените въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
В Търговския закон (ТЗ) е въведено изискване отношенията между част от лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО и съответното дружество да се уреждат с договор за възлагане управлението, сключен в писмена форма, например по отношение управителите на дружество с ограничена отговорност (чл. 141 от ТЗ).
За управителите на ООД може да има определено възнаграждение по силата на договор за управление и контрол, в учредителният акт на дружеството, с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин, но може и да не е определено такова възнаграждение. Това се отнася, както за съдружниците в ООД, които са вписани за управители, така и за управители на ООД, които не са съдружници в дружеството.
В случаите, когато е определено възнаграждение, последното може да е изплатено, но може и да не е изплатено. То обаче непременно трябва да бъде определено, за да бъде дължимо и съответно да възникне задължението за осигуряване на лицето на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО. В този смисъл е и Решение No 160/22.11.2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия.
От 01.01.2010 г. с промяната на чл.6, ал.3 от КСО, неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО са дължими възнаграждения, когато са определени като такива в учредителния акт на дружеството, с решение на съответния орган на дружеството, в договора за управление и контрол или по друг начи, но не са отразени в счетоводните документи на задълженото лице, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. В този смисъл е и указателното писмо на изпълнителния директор на НАП, изх. No 24-00-10 от 10.03.2010 г.
В случаите, когато съдружниците в ООД са и управители на дружеството, но нямат определено възнаграждение за упражняваната управленска дейност, те се осигуряват като самоосигуряващи се лица по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Важно е да се има предвид, че в тези случаи, съдружниците в ООД се осигуряват по посочения ред за цялата трудова дейност, извършвана в дружеството – оперативна и/или управленска дейност.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка като самоосигуряващи се лица върху месечен осигурителен доход между минимални и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година (чл.6, ал.7 от КСО).
Съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, в качеството на самоосигуряващи се лица се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване (фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“) по свое желание (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ).
За съдружниците, родени след 31.12.1959 г., вноските за фонд допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят по аналогичен ред (чл. 127 от КСО). Вноските за здравно осигуряване се внасят по реда на чл. 40, ал.1, т.2 от ЗЗО.

По трети, четвърти и пети въпрос:
Трудовата дейност е основната правопораждаща предпоставка за възникване на задължението за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО.
Важно е да се има предвид, че актът на вписване в Търговския регистър на управител на ООД поражда права и задължения за лицето да представлява дружеството, но сам по себе си този акт не поражда задължение за осигуряване. Задължението за осигуряване на управителите на ООД по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, възниква само в случаите, когато е определено възнаграждение (аргументите са изложени при отговора на първи и втори въпрос от настоящето писмо).
Дейността на съдружниците по управление и контрол на дружеството, в случаите в които те са собственици на капитала и са вписани за управители на същото дружество се счита за полагане на личен труд в дружеството. Предвид на това, задължението за осигуряване на съдружниците в ООД като самоосигуряващи се лица (чл.4, ал.3, т.2 от КСО) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващо се лице, се подава декларация по утвърден образец (Окд-5 – „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице (образец Окд-5), включително за съдружници в ООД, които ще се осигуряват като самоосигуряващи се лица, се подава само при започване или възобновяване на трудовата дейност, независимо от това, че самоосигуряващото се лице може да е осигурено на друго основание върху максималния месечен размер на осигурителния доход и за тази дейност не се внасят задължителни осигурителни вноски. От 01.01.2013 г., самоосигуряващо се лице, което е придобило право на пенсия, подава декларация обр. Окд-5, в случай че желае да се осигурява.
Когато дадено лице подлежи на осигуряване на различни основания, при внасяне на осигурителните вноски е важно да се има предвид хипотезата на чл.6, ал.10 от КСО, съгласно която осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в ЗБДОО за съответната година, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
По отношение определянето на дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване е приложима хипотезата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО.

Според мен трябва да се прави протокол по чл.117 с 20% ДДС (ако правилко съм разбрала, че това е услугата за рекламиране на Вашата фирма).

До сега вечеря не е имало в пакетната цена. Сега се включва за първа година и се обмисля варианта за виното.

Здравейте!
В пакетната цена за настаняване е включено - нощувка, закуска и вечеря. Обявено е, че към вечерята се поднася чаша вино. Тази чаша вино с 9% или 20% ДДС. Според мен спиртните напитки са изключение само когато става въпрос за ресторанрьорски и кетъринг услуги. Когато са част от пакетна цена за нощувка може ли да се приложи 9% ставка?
Благодаря!

Благодаря, много полезно!

"..И според мене - не. Правилната процедура е да си оправят нещата възложителите, а лицето да си направи изравняване и да си плати дължимото. Другият вариант / не е законосъобразен, но ... / - да не се прави изравняване върху точно този доход и да не се вписва в Т1/2."

Възложителите не искат да си оправят нещата. Реших да не взема под внимание удръжките, а да впиша дохода в таблиците, така сякаш няма удръжки.

А относно таблица 1 - трябва ли да вписвам дохода, при положение, че лицето е в майчинство и няма авансов осигур. доход за ДОО?

Само побутвам 

Ще си позволя да перифразирам една култова реплика: За артисти може, а за спортисти не може.
Шегичка. Нямам нищо против артистите.

Здравейте,
малко старичка е темата, но казуза не остарява
СОЛ е в майчинство и получава възнаграждение по граждански договор от две предприятия, различни от тези в които е декларирало самоосигуряване.
Попълвам таблиците така:
Таблица 1 - не попълвам нищо.
Таблица 2 - кол.3 по 510,00лева/месечно и в колона 5 дохода от Прилижение 3.
Правилно ли е, трябва ли тези доходи да се впишат и в Таблица 1?

Освен това от едното предприятие са удържали ЗОВ и данък и са подали декл.1, което мисля, че е неправилно. В такъв случай мога ли да приема удържаните неправилно ЗОВ като авансови внесени? Според мен не мога, но бих искала да чуя и вашето мнение.

Благодаря!

Да.

Приключвате си 609 сметка, тя не трябва да има салдо в края на отчетния период. В ОПР си посочвате сумата като други разходи, а в ГДД ги давате в увеличение на ФР в т.9 на таблицата.

Всички физически лица, без значение имат ли Булстат или нямат си подават ГДД по ЕГН. Никъде не си пишат булстата. Данъчно-осигурителната сметка на физическите лица с ЕГН и с Булстат е обединена. Когато тези лица подават за своите задължения информация, откъдето и да я подадат и на двете места се вижда едно и също.
Пример: фактура от лице, свободна професия. Има само посочен Булстат. Лицето в момента не е в БГ.  И защо аз да се превръщам в разследващ орган, за да му търся ЕГН-то.
Според мен и да се посочи като физическо лице с Булстат няма да е проблем.

Относно нотариуси: ЕГН или Булстат в справката - от НАП ми казаха, ако нямате ЕГН, звъните и да ви го дадат!

А за кои случаи според НАП е предвидена възможността "физическо лице с Булстат"?

Благодаря на всички включили се в темата! Беше ми изключително полезно.

Ако лицето не беше свързано нямаше ли да имате курсови разлики?

И с несвързаните имам курсови разлики, но ме вълнува попълването на таблицата за взаимоотношенията със свързани лица в ГДД.

Получена е фактура от свързано лице за аванс в щ.д. в м.09. Платена е същия месец. Осчетоводена е 402/401. Стоката е влязла в БГ в м.12. Закривам аванса 304/402, но по 402 се получават курсови разлики, които осчетоводявам 624/402.
Според вас този разход от курсовата разлика трябва ли да се посочи като разходи от свързани лица в ГДД по чл.92?
Аз мисля, че трябва защото е възникнал при взаимоотношение със свързано лице, но ми се иска да чуя и вашето мнение.

Благодаря!

Получила съм ф-ра за дигитални услуги от контрагент-Австралийска фирма, с регистрация по ДДС в Европа. Номера по ДДС започва с EU. Във фактурата е написано, че ДДС е дължимо от получателя. Издавам протокол по чл.117. Само че при въвеждането в дневниците, номера излиза като некоректен.
Как се справяте с подобен случай? Девятки ли се въвеждат?

Документалната обоснованост е основание за признаване или непризнаване предимно на приходи и разходи, които оказват влияние върху финансовия резултат и задължението към бюджета.
Плащането се отразява върху междуфирмените задължения. Една справка от последния период, най-често от фактура със задължения от минали периоди, като не показва задължения, значи е платено.

ЗКПО  - чл.4.ал.4............... ...Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Според мен- по фактура, с която е отчетен счетоводен разход, платена е в брой, но липсва касовия бон, с разхода се увеличава счет.фин.резултат