Относно въпрос 4 :
Не разяснявате казуса и поставените въпроси към вещото лице. При ССЕ съда определя задачи от които вещото лице не се отклонява и няма право да отговаря на въпроси, които не са поставени като задача.
Освен това в зала вещото лице има право да откаже да отговаря на въпроси, които не са поставени като задачи по делото.

Относно така поставения въпрос, вещото лице проверява в трудовото досие на работника:
1. На какъв отпуск има право съответния работник
2. Подадена молба за отпуск
3. Наличие на заповед за отпуск
4. Наличие или липса на заповед за прекратяване на отпуска
5. Начислен отпуск по ведомост
Писменото разрешение от работодателя може да бъде върху графика за ползване на отпуските (съгласувано със синдиката и/или работниците) и работниците да не подават молба, а да бъдат издадени заповеди.
Ако поставеният въпрос е само за проверка във ведомостта, то в.л. може да не извършва проверка в трудовото досие на работника.

Относно изплащането на заплатите се проверява:
1. Начина на изплащане - по банка или на каса
2. В зависимост от начина - наличието на подпис или превод по банковата сметка на лицето

Относно съхраняването на молбата за отпуск, заповедта, Т-76 и т.н. : за вещото лице приоритетно значение има ведомостта.  Дори и по някакви причини да не са оформени документите, да не се съхраняват и т.н. ако във ведомостите има отразен платен отпуск и работникът не е възразил писмено, то вещото лице приема отпуска за ползван и се позовава на ведомостта.
Ако отразяването на отпуските по ведомост не съвпада с действителното им ползване, това не може да бъд доказано от вещото лице по този начин. 

Ами аз пак си потвърждавам мнението - абсолютно си прав от счетоводна и одиторска страна, но ако закона не изисква от вещото лице като такова да го прави по същият начин - то може да се отчете пред съда формално, че ти е платена отпуската по ведомост - това е факт ...ако искаш ти съди работодателя за изготвяне на д-т с невярно садържание, но това си е друго дело и по този процес няма отношение - не търси в съда истината - правораздаването е по процедура ...и не само у нас....

Не им знам правилата на вещите лица и ме се струва, че ако иска ще се позове само на ведомостта - че има начисление за ползван платен годишен отпуск. Виж за одитор това никак не е достатъчно, а само основа, която ще се "разкопава" па ще иска Т-76, график за отпуски, молби, заповеди, па болнични, па командировъчни - изобщо ще провери всяка буквичке в Т-76 дали има основание да е там ...това на прима виста ми идва на ум по проблема ти и пак се връщам в изходна точка - не им знам конкретните правила и предполагам, че са разписани в съдебните правила, но едва ли ще са конкретни т.к. във всяка област се търсят вещи лица и най-вероятно ще са принципни правила и няма да намериш норматив дето да го задължи точно това, което ти мислиш, че трябва да се гледа да провери.

Мнение без претенции за категоричност.

Можеш ли да почакаш до понеделник, ДТМ ? 

Повечето НПО сключват договор за услуга със счетоводна къща. Колко фактури средно дневно ще обработва счетоводителя и няма ли да му плащате заплата за да си води счетоводството през това време още 6 - 7 търговеца. Така ще ощетите и клубът и структури като КІК.... Иначе, ако в закон или друг нормативен акт не е предвидено една длъжност да е конкурсна това може да стане с вътрешните правила (устава) а самият вид на конкурса (ако е предвиден такъв) се определя пак с вътпешен правилник за провеждане на конкурси за длъжностите в НПО - т.е. може и само по документи да си разпишете правилника - може на 1, 2,3....тура да си ги разпишете и т.н. - пълна свобода (а като структура в областта на спорта може да вмъкнете като задължително изискване към кандидатите и да могат да правят скок-кълбо през гимнастическа коза без трамплин и дюшек... - например нали.. )

...Такива дето са излязли наскоро ли....?!?!?

ДТМ, по въпроса за конфликт на интереси - Законът за предодвратяване конфликт на интереси касае лицата заемащи публични длъжности, а те са:

Скрит текст :

Чл. 3. Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са:
1. президентът и вицепрезидентът;
2. съдиите от Конституционния съд;
3. народните представители;
4. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;
5. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор;
6. омбудсманът и заместник-омбудсманът;
7. областните управители и заместник областните управители;
8. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) кметовете, заместник-кметовете на общини и на райони;
9. общинските съветници;
10. членовете на Висшия съдебен съвет;
11. главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет;
12. председателят и членовете на Сметната палата;
13. управителят, подуправителят и членовете на управителния съвет на Българската народна банка;
14. управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт;
15. ръководителите на задграничните представителства на Република България;
16. административните ръководители на органите на съдебната власт;
17. едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, както и членовете на други колегиални органи, създадени със закон;
18. ръководителите на бюджетни организации, създадени със закон, с решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет;
19. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) членовете на надзорния съвет, управителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси;
20. съдиите, прокурорите и следователите;
21. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители;
22. представителите на държавата или общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица с нестопанска цел;
23. управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление;
24. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) членовете на политическите кабинети и съветниците и експертите към политическите кабинети;
25. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.

Вашият случай не е такъв.
Нормативните актове по счетоводството на ЮЛНЦ не са по-различни от тези за останалите предприятия по смисъла на ЗСч.:

Скрит текст :

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

За някои особености виж темите от раздела във форума и по-специално тук:
http://www.kik-info.com/forum/index.php/board,29.0.html
Дано ти стигне за начало като информация

часовете са повече,но аз искам примерен график,дори и да не е с това раб.време,така че да не сме в нарушение.

Дори да същесвуват в правния мир основания за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, щом работникът не ги е посочил, а само е ПРЕДЛОЖИЛ  прекратяване по взаимно съгласие, същесвуването на тези хипотези е без значение.

Ако трябва точно да се спази закона , работодателят има прово единствено дисциплинарно да уволни този работник.
Няма подадено заявление на основание чл.326, ал.1 Кт, че да се счита за такова предложението за взаимно съгласие.
Често срещана в практиката грешка обаче е, в такива ситуации ТД да се прекратява на основание чл.326, ал.1 КТ и да се търси обезщетение за неспазено предизвестие.

И това се добавя, нали?
Кодекс на труда-Чл. 352. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила 23.08.2010 г.) (1) (Предишен текст на чл. 352, изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила 23.08.2010 г.) За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

3. ползуваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила 23.08.2010 г.) ползуваните неплатени отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане ;

5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;

6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;

8. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г. , след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж

Скрит текст :

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) За времето преди 1 януари 2003 г. осигурителният стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО се зачита и изчислява, както следва:

1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време;

2. осигурителният стаж на лицата, които са отработили по-малко от посоченото в т. 1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време;

3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната;

4. за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната; ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г.) Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 и ал. 2 КСО за времето след 31 декември 2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 - за времето след 27 декември 2003 г., се зачита и изчислява:

1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и ал. 2 са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност;

2. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) осигурителният стаж на лицата по т. 1, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време, с изключение на случаите по ал. 15;

3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) за осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода на работа по договорите;

4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) за осигурителен стаж на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода, през който е извършена трудова дейност;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г.) времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони; когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г.) времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време;

7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) времето, за което на лицата е изплатено гарантирано вземане от фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".

(4) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато при изчисляването по реда на ал. 2 и 3 за периода до 1 януари 2005 г. или при отпускане на пенсии след тази дата се получи остатък, по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно Кодекса на труда или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с разходите за дейността се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

(7) За един месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а КСО се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.

(9) При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни.

(10) Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината.

(11) Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец.

(12) Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца.

(13) Среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.

(14) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурителният стаж за времето до 31 декември 2008 г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като за един месец осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите училища - 50 часа, и са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75, съответно 50, часа, общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съобразно зачетеното за осигурителен стаж време. За времето след 1 януари 2009 г. осигурителният стаж се зачита по чл. 9 КСО съобразно сключения договор.

(15) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.

(16) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.

(17) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) При преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни, се превръща в календарни дни.

Първи начин за изчисляване на стажа: отработените часове :8ч : 21дни = на осиг. стаж
Втори начин: отработените дни : 21дни = осиг. стаж

А в сайта тук има калкулатори за тази цел, препоръчвам Ви да ги ползвате.
Трябва да се запише в ТК, че ТД е на основание чл.114 от КТ, само ако това е единствения ТД на лицето, т.е. ако е основен. Ако не е - тогава няма да записвате нищо в ТК, а директно издавате УП-3.
Ако ще е в ТК записа, да правилно разсъждавате, че осигурителният стаж е равен на зачетеният трудов стаж.

За допълнителният труд трябва да има допълнителен ТД и за него не се пише нищо в ТК, а се издава УП-3.

Притежавам трудова книжка, в която записите на последния работодател са некоректни, непълни, а в същото време ми е издадена трудова характеристика по чл.128а КТ, в която не е отразена допълнителна трудова дейност.
Това ще е предпоставка да заведа иск по чл.226КТ?