А това прочетох те ли го?

Чл. 42 (3) НРВПО

Работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца.

Именно това написах, че не е по закон, а е удурма на изпълнителната власт т.е. тя си е превишила правомощията.
Ако има съдии на място, не би трябвало да го лишат от право на обезщетение, щото няма друга регламентация, която да препраща към подзаконов акт специално за обезщетенията. Ама Министерски съвет, какво да го правиш, нали? Особен субект на властта, и това е.

Ами, какво да кажа за понятието пълен месец. Измислено е, за да се режат правата на по закон. Това са удурмите на изпълнителната власт.

Чл.5 от Гражданския процесуален кодекс е ясен, че делата се решават според точния смисъл на закона, и тази аналогия важи и тук.

В случая не се полага обезщетение за неползван платен отпуск, защото не му се полага такъв. Ако беше започвал работа през септември тогава щеше да има право на 3 дни платен отпуск и щеше да получи обезщетение по чл.224 дори и да няма 8м ТС.

Ето по този член му се полага обезщетение, пропорционално на признатия стаж.
Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г., обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Естествено, че се полага обезщетение по чл.224КТ. Чл.177КТ указва, как се изчислява размера на обезщетението. Що се отнася до Наредбата за работното време, почивките и отпуските, то същата е в колизия с нормативния акт от по-висока степен. Защо?
Защото, ако сте забелязали, не всички норми от КТ препращат към издаването на наредба.
Съгласно чл.155 всеки работник придобива право на отпуск със самото сключване на ТПО.
Чл.42/2//3/ от НРВПО са дискриминационни, и имат за цел ограничаване на правата на работниците.

Едно е правото на ползване, а друго е правото на обезщетение. Това много се бърка.
Това е моята теза!

20 р.д. 2 дни обезщетение се полага.

Бихте ли пояснили за размера на обезщтението, а не в стойност?
Благодаря :-)

Предстои ми дело по прекратено трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.10а от КТ. Ще съм първия в Република България, навярно. 
"Осчетоводил"  съм имуществените вреди. Предстои ми, да осмисля и не имуществените вреди.

Моля за вашите съвети за дефинирането на неимуществените вреди в трудоправните отношения. В наказателните отношения имам представа, как става, но трудовоправните отношения са по-"меки".
Вие, как мислите?
Споделете опит!
Дайте примери, но без личностна фиксация.
Адвокатските съвети са си адвокатски, но мен ме интересува другия поглед.