"...След като плати по фактурата получи стоките, тя ги "раздава" на физически лица. Една част от стоките са предоставени на лица с реклмна цел / липсват протоколи /, да другата част от стоките които са "раздадени" на физически лица, а те естествено са си ги платили при получаването, не е издала касова бележка. Тук възниква проблема!..."

Всъщност проблемът не точно възниква, а е създаден. Съвсем ясно е, че тези продукти са продадени и е получена съответната комисионна, която получават всички дистрибутори на Орифлем и Ейвън.И точно тази комисионна, която е и приход за дистрибутора остава скрита за данъчни цели. Парите, които плаща на Орифлейм са платени от лицата, поръчали си съответните продукти като част от тях остават у дистрибутора под формата на комисионна. Трябва да организирате счетоводството си за тази цел като осчетоводявате приходите от продажби и тогава всичко ще си дойде на място.

Ако не беше толкова жалко , щеше да е просто смешно .

" Според мен ДЕС трябва да решат - дали ще са ДЕС или ще са счетоводители."

Ами решили са го - искат и двете !

Не знам да има по-добър регулатор на некачествена стока и услуга от пазара и закона. Тези два фактора "привеждат" в ред нещата на всяко ниво. Отсяват се и  "некачествените" сетоводители , "некачествените" одитори, но също така и "некачествените" бизнесмени , защото вече никой не желае да работи с неизрядни фирми . Последните обаче не са малко . Има закони , които трябва да се спазват . Сега действащият ЗСчетоводство не се спазва по никакъв начин в частта му за съставителите на отчети. Колкото повече нови закони и наредби, толкова повече хаос се създава или той е предназначен да обслужва нечисти интереси.Не виждам на момента никаква пречка да имаме действащ Закон за счетоводство, където има ясни правила по въпроса за съставител на отчети и той просто да се контролира и спазва. Но, както се казва, не би !
Иначе по въпроса за "гарантираното" обслужване като качество на бизнеса, нека същият този бизнес сам си отговори той отговаря ли също така "качествено" на изискванията на законите, за които го информират  счетоводителите му ?
Поставените въпроси имат много аспекти и много нюанси. Нека ни представлява нашата работа и ни защитава законът. Другото само ще дойде.

Не, това не променя нещата. Достатъчно е сега да сте на трудов договор и към 31.12.2013 да имате основен работодател, който да преизчисли данъка Ви на база представените от Вас служебни бележки и от предходни работни места.

Работодателят Ви няма задължение да подава личната Ви годишна декларация. Той обаче може да преизчисли данъка Ви до 31.01.2014 г., ако му представите служебни бележки за удържания ДДФЛ от предишните работодатели. В този случай, ако доходите Ви са само от трудови правоотношения няма да подавате и годишна декларация.

http://www.investor.bg/na-fokus/441/a/biznesyt-i-sindikatite-ne-se-razbraha-za-biudjet-2014,160482/


" Бизнесът се противопоставя още на предложението и догодина да плаща първите три дни болнични на служителите си и смята за недостатък липсата на промяна в т. нар. клас за прослужено време."

А откъде е Вашата информация ?

 

ето нещо по въпроса

http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,4175.0.html

 

Този код 83222006 съответства на длъжността " шофьор лекотоварен автомобил " в НКПД .

01 Декември 2007
вх.№ 26-А-77 / 19.11.2007

Относно: данъчно третиране по реда на ЗКПО на допълнителни вноски в капитала на дружество по реда на чл.134 от ТЗ.

Уважаеми господин Гюмишер,

В ЦУ на НАП е получено Ваше писмо с вх.№26-А-77/10.08.2007г., в което се поставя въпросът, относно данъчното третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на допълнителни вноски в капитала на дружество, извършени от съдружници, по реда на чл.134 от Търговския закон /ТЗ/.

Съгласно компетентността на Изпълнителния директор на НАП, определена в чл. 10, ал.1 от ЗНАП, изразявам принципно становище относно попадането на допълнителните вноски по чл.134 от Търговския закон под хипотезата на чл. 16, ал.2, т.З от Закона за корпоративното подоходно облагане:

Задължението за допълнителна парична вноска по чл.134, ал.1 от ТЗ възниква в резултат на решение на Общото събрание на дружеството, прието с мнозинство повече от три четвърти /чл. 137, ал.З от ТЗ/, което означава, че за част от съдружниците това задължение възниква принудително, тъй като те не са гласували или са гласували против, а не като последица от съвпадане на насрещни волеизлявления. В резултат на решението за съдружниците възниква задължение за внасяне на вноските, а за дружеството - задължение да ги върне в определения срок. Съгласно логиката на чл. 16, ал.1 и ал.З от ЗКПО е налице отклонение от данъчно облагане при извършването на сделки, за които има свободно изразена воля от страна на субектите. В конкретния случай съществува задължение за извършване на вноски, които в правната доктрина се приравняват на заем за потребление, без да е налице такава свободно изразена воля. /Решение № 2850 от 28.03.2005 г. по адм. д. № 9318/2004 г., I отд. на ВАС; Решение № 6930 от 23.06.2006 г. по адм. д. № 9389/2005 г., на ВАС; Решение №678/24.04.2000; Решение №111/11.05.1995г. и др./ В разпоредбата на чл. 16, ал.2 от ЗКПО обаче не се говори за сделки, а за действия, чието извършване не във всички случаи, както и в настоящия, е в пряка зависимост от волята на съответния субект. Волята на законодателя е била именно да се обхванат в максимална степен всички случаи, в които би могло като краен резултат да се постигне отклонение от данъчно облагане.

От друга страна, доколкото въпросните вноски, касаят само и единствено „свързани лица" по смисъла на т. 13 от §1 на ДР на ЗКПО, а чл.134, ал.З от ТЗ допуска вноските от съдружниците по принцип да се извършват без уговаряне на лихва, то няма аналогична обичайна пазарна сделка от същия вид, насочена към постигане на същия икономически резултат, за да може именно тя да служи като база за определяне на данъчния финансов резултат, по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО.
Следователно, допълнителните парични вноски по чл.134 от Търговския закон, за които не е уговорена лихва, попадат в обхвата на чл.16, ал.2, т.З от ЗКПО, но не следва да се извършва корекция в посока увеличение, респективно намаление на данъчния финансов резултат - с размера на „потенциалните" лихви, които биха били платени като цена на предоставения заем, доколкото липсва подходящ аналог, въз основа на който да се определи техният размер.

Казаното по-горе важи единствено при условие, че са изпълнени императивно дадените в чл.134, ал.1 от ТЗ условия, за да бъдат законосъобразни вземаните на това основание решения на Общи събрания, респективно - да се породят целените с тях правни последици. Тези условия са следните:

- налице са загуби;

- налице е временна необходимост от парични средства за покриване на тези загуби;

- посочен е срок, след който вноските следва да бъдат върнати или срок, за който те да бъдат предоставени на дружеството.

Освен, че тези три условия следва да са кумулативно налице, следва да е документално обосновано й че претърпените от дружеството загуби не могат да бъдат покрити чрез търсене на заем отвън, чрез намаление на капитала или чрез друг алтернативен способ. Следва да са налице и счетоводните документи, които доказват необходимостта от финансиране. Съответният съдружник също може да не разполага с паричните средства, представляващи определената му допълнителна вноска, но следва да намери други ресурси, за да ги подсигури. Т.е. - вътрешното кредитиране е краен способ, свързано с икономическото обезпечаване на дружеството и на самото му съществуване. Определянето на допълнителни парични вноски по чл.134, ал.1 от ТЗ може да стане само въз основа на доказване необходимостта от вземане на такова решение на Общото събрание и съответствието му с императивните изисквания на закона.

Този извод се налага при тълкуване характера на задължението за допълнителни вноски - ако те не бъдат направени, не възниква общата договорна отговорност при неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, а неизпълнението се отразява на самите членствени правоотношения - съдружникът се изключва.

Следователно, ако не са изпълнени императивно дадените в чл.134, ал.1 от ТЗ условия, е налице отклонение от данъчно облагане, за което са приложими разпоредбите на глава Четвърта от ЗКПО. Т.е. данъчните финансови резултати на дружеството - съдружник, предоставило заема/временната финансова помощ и на дружеството - получило заема/временната финансова помощ ще се определят, като се вземат под внимание резултатите, които биха се получили при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В този случай подходящ аналог би могъл да бъде договорът за заем, при който се използва пазарен лихвен процент, при отчитане на всички характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, рискове, свързани със сделката, профил на страните по договора, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата /т.32 от § 1 на ДР на ЗКПО/.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП

МАРИЯ МУРГИНА

Би било удачно да бъде чрез вноски по чл.134 ТЗ .


ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПАРИЧНИ ВНОСКИ

Чл. 134. (1) По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.


Има обаче едно писмо на Мургина, което отказва доста хора от приложение на чл.134 . 
Иначе винаги бихте могли да оформите парите като заем.

Вие се явявате разпространители на тези вестници и списания и оборотът от тяхната продажба не би следвало да е Ваш, освен ако не ги закупувате от издателя. Как процедирате ? Вероятно Вие издавате фактура за комисионната от продажбата ?
Според това каква е практиката Ви ще зависи и какво да включите в този отчет .

Отчета за продажби е различен от отчета на касовия апарат за съответния период.

Вижте този линк - може би ще е полезен. 

http://qwerty1/286-3-8-otchet-za-izvyrsheni-prodajbi-po-zdds/

И да, данъчната основа в клетка 11, а ДДС-то в 12. 

Правите в края на месеца отчет за продажби за фирмата, където ще включите и тези от списания и вестници. Описвате ги в един ред на дневник продажби за СД по ДДС.

Не, в случая лицето е самоосигуряващо се и съгласно подаденото ОКД5 следва да внася само здравни осигуровки.

НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

" Чл. 4. Не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва следните дейности:
1. продажби във или от търговски обекти, специализирани само за вестници и списания;"

Наетите лица, дори и когато са пенсионери дължат пълния размер на осигурителните вноски . Няма проблем същите да бъдат назначени на трудов договор 2 часа, ако реалното им работно време е наистина такова.