Все си мисля, че достатъчното данъчно условие за "възвръщане" на вложеното от ФЛ лично имущество в стопанската дейност на ЕТ или ЗП по чл. 29а ЗДДФЛ е данъкът, който ФЛ плаща по реда на чл. 27, ал. 5 ЗДДФЛ при изключване на актива от имуществото на ЕТ или ЗП. Вече изключен от имуществото на ЕТ или ЗП, физическото лице може да се разпорежда със собственото си имущество, като го продава без да издава данъчни фактури и т.н. Може би трябва да се разровя още в ЗДДС за да търся законови основания за неначисляване на ДДС при продажба на стоки закупени преди регистрация по ЗДДС...

Да предположим, че трябва да се издаде и фактура при продажбата на ДМА, тя с ДДС ли ще е или не? Напомням, че покупката на ДМА е направена от физическото лице преди да регистрира ЗП-то и преди да се регистрира по ДДС т.е. платило е ддс при вноса на ДМА от Германия.
Не грешите, по в посочения казус не става въпрос преотстъпване на данък :excl:
Не съм съвсем наясно, но да попитам:
Защо ФЛ-ЗП, което няма регистрирано ЕТ, ползва чл. 27 от ЗДДФЛ? Това, че се облага като ЕТ не го прави "Физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец".

чл. 29а,ал.5 ЗДДФЛ Лицата по ал. 1 прилагат Закона за счетоводството, като за тази цел се приравняват на еднолични търговци.
Лицето продава ДМА, което е придобило преди регистрацията си като ЗП и преди регистрацията си по ЗДДС и не е ползвало ДК. ДМА е придобит от лицето чрез внос от Германия и е платено ддс при вноса. Фактурата, която германския доставчик издава е на името на ФЛ, а не на ЗП.
Реално това ДМА е лично имущество използвано в дейността на лицето като регистриран ЗП избрал да се облага като ЕТ.
След като това ДМА е изключено от имуществото на ЗП, условно то преминава отново във ФЛ, което е реално е едно и също лице  и не представлява отделен и независим данъчен субект.

Мисля, че трябва продажбата да се осъществи само с договор за покупко-продажба, като продавач в договора да фигурира името на ФЛ без да се издава данъчна фактура.
Ако се издаде данъчна фактура то това означава, че ФЛ веднъж е платило ддс при вноса на ДМА и 2-ри път при продажбата на ДМА. Реално собствеността върху ДМА е на ФЛ, въпреки че като регистриран ЗП има регистрация по ЗДДС.
Това са на кратко моите разсъждения относно казуса. Моля за още коментари!
ДМА е закупен за 35 000 лв., амортизации - 10 000 лв., балансова стойност - 25 000 лв. Стойностите в САП и ДАП са еднакви т.е. данъчната съвпада с балансовата стойност.
Пазарна (цена на придобиване) - дан. стойност =10 000 лв., която се явява облагаем доход за ФЛ за 2014 г. Правилно ли разсъждавам?

Относно ДДС ме интересува, след като това ДМА е закупено чрез внос още преди ФЛ да се регистрира като ЗП и да направи регистрация по ЗДДС, т.е. не е ползвало ДК, следва ли изобщо да издава данъчна фактура?
Здравейте,
имам следния казус:
ФЛ внася ДМА от страна членка на ЕС за осъществяване на стопанската си дейност. В последствие прави регистрация като ЗП и регистрация по ЗДДС и избира да се облага като ЕТ (чл. 29а ЗДДФЛ). Същото лице прилага чл. 27 ЗДДФЛ и използва придобитите от внос ДМА в дейността си като ЗП т.е. заведени са в баланса по документално доказаната им цена на придобиване с изготвен протокол, в който посочва вида на вещта и цената. Лицето решава да продаде един от активите, който използва като лично имущество в стопанската си дейност като ЗП. Сделката (покупко-продажбата) не е между свързани лица.
Интересува ме каква би била процедурата по изключване на актива от дейността като ЗП и какъв би бил данъчния ефект от последващата продажба на актива?


Във връзка с подаване на СД по ЗДДС до 14-то число на месец май 2014 г., ако датата на крайния срок за деклариране на ДДС е неработен ден, то срокът се удължава до изтичане на първия работен ден след това.
Реших да потърся къде е регламентиран подобен текст или текст със сходен смисъл в ЗДДС, ППЗДДС, ДОПК или други нормативни актове, но не можах да открия. Моля, ако някой знае къде е регламентирано това правило да цитира нормативния акт.
Не се компенсира извънредният труд - заплаща се. ;)
Мисля, че вече няма текст в КТ забраняващ ком­пен­си­ра­не на из­вън­ред­ния труд с по­чив­ка.
Може и да греша, но при СИРВ е възможно част от извънредния труд да се компенсира с почивка, при условие че има заповед за СИРВ за по-продължителен период. ето едно експертно мнение:

"Например при работа на смени и въведено сумирано изчисляване на работното време за период от 4 месеца, отработеното в повече време през първия месец може да бъде компенсирано с повече почивка в някой от следващите месеци до изтичане на 4 месечния период на сумиране на времето. Това е така тъй като при СИРВ нормалната продължителност на работното време се спазва за един по дълъг от седмицата или деня период. Ако въпреки това в края на периода се окаже, че работника е отработил повече от нормалната продължителност за целия период на сумиране, отработеното в повече се отчита и заплаща като извънреден труд". Г. Димитров
работниците няма да се "въртят" :wink1:, поне в рамките на избрания период, в който работното време на служителите от единия обект на фирмата се изчислява чрез сумирано отчитане.
Значи ще пусна заповед за сумирано отчитане на работното време, ще уточня периода и обекта в който ще се прилага, ще направя работни графици за работа и почивка на съответните служители, продължителността на работния ден и седмица, както и да отбележа как ще компенсира извънредния труд ако има такъв...дали пропускам нещо?
Фирма осъществява търговска дейност, чрез два търговски обекта. Възможно ли е в единия от обектите работниците да работят по график т.е. чрез сумирано отчитане на работното време, а в другия да е подневно изчисляване на работното време?
Здравейте, при подаване на Д6 за месец 13 за СОЛ не се попълваха т. 8.1. Вид плащане, т. 16 и 17 за авансов данък и т. 18 Дата на изплащане/начисляване?
Трябва да попълня приложение 3 в ГДД чл. 50, в която декларатора не е СОЛ, не е рег. ЗП, получил е субсидия за декар земя от ДФЗ през първото тримесечие, придобил е доход от продажба на непреработена селскостопанска продукция през 3-тото тримесечие. Проблемът, е че не е внасян авансов данък нито от получателя на субсидия, нито от фирмата платец на дохода за продажбата на селскостопанска продукция, а ГДД с баркод изисква след като е деклариран облагаем доход в таблица 2 на част I на приложение 3, да се попълни таблица 1 и/или 2 от Част ІІІ - Авансово удържан и/или внесен през годината данък по реда на ЗДДФЛ.
Вероятно декларатора ще бъде глобен за неподадена декларация по чл. 55 ЗДДФЛ по чл. 80 ЗДДФЛ.
Как да процедирам в случая за да приеме без грешки ГДД?
до сега съм удържал авансов данък от СОЛ, получател на субсидията...но имах съмнения за получател на субсидии ФЛ, което не е СОЛ.
СОЛ, получава субсидия за декар земя от ДФЗ през първото тримесечие на 2014 г.
Кой внася авансово данъка по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, платеца (ДФЗ) или получателя (СОЛ)?
В случай, че получателя на субсидията не е СОЛ, кой декларира и плаща авансовия данък?