Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

 
 

УКАЗ № 226
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет от ХLIІ Народно събрание на 7 ноември 2013 г.
Издаден в София на 19 ноември 2013 г.
Президент на републиката: Росен Плевнелиев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Зинаида Златанова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г. и бр. 23, 30, 68 и 98 от 2013 г.)
§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;“.
2. В ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;“.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози.“
§ 2. В чл. 9, ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;“.
§ 3. В чл. 10 ал. 1 се създава т. 5:
„5. предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета, и последващото им преминаване към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата.“
§ 4. В чл. 16, ал. 3 думите „страни или“ се заличават.
§ 5. Създава се чл. 20а:
„Място на изпълнение при доставки на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“
Чл. 20а. (1) Мястото на изпълнение на доставка на услуга, за която се събира такса за преминаване на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“, е:
1. на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния;
2. на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България.
(2) За целите на определяне мястото на изпълнение на доставка на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“, се приема, че средата на моста е териториалната граница между Република България и Румъния. Доставката на стока или услуга, вътреобщностното придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Република България, е с място на изпълнение на територията на страната. Доставката на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Румъния, е с място на изпълнение на територията на Румъния.“
§ 6. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.“
2. Създава се нова ал. 8:
„(8) В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.“
3. Досегашната ал. 8 става ал. 9.
§ 7. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.“
2. В ал. 3 т. 2 се отменя.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.“
§ 8. Създава се чл. 36а:
„Доставка на свързани с внос услуги
Чл. 36а. (1) Облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обрат- но на територията на страната.
(3) Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира:
1. за издадени фактури и известия – по реда на чл. 116;
2. за издадени протоколи – по реда, определен с правилника за прилагане на закона.“
§ 9. В чл. 39, т. 5 думата „зъболекари“ се заменя с „лекари по дентална медицина“.
§ 10. В чл. 55 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.“
§ 11. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. продукти на морския риболов, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация, преди да бъдат доставени.“
2. В ал. 14:
а) точка 12 се изменя така:
„12. внасят ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и другите предмети за украса, които обикновено ги съпровождат;“
б) в т. 21 думата „протезиране“ се заменя с „типизиране“.
§ 12. В чл. 63 се създава ал. 6:
„(6) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 13, ал. 1 – 3 с продъл- жителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.“
§ 13. В чл. 64 се създава ал. 5:
„(5) При доставки по чл. 63, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните на месеца на прекратяване на доставките.“
§ 14. В чл. 68 се създава ал. 6:
„(6) Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.“
§ 15. В чл. 71 се създават т. 8 и 9:
„8. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и протокол по чл. 151в, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът прилага глава седемнадесета „а“;
9. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът не прилага глава седемнадесета „а“.“
§ 16. В чл. 75, ал. 2 думата „три“ се заменя с „дванадесет“.
§ 17. В чл. 77, ал. 2 думата „три“ се заменя с „дванадесет“.
§ 18. В чл. 80, ал. 2, т. 3 думите „утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове“ се заменят с „нормативен акт или фирмени стандарти и нормали“.
§ 19. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „до датата на подаване на справка-декларацията“ се заменят с „до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията“.
2. Алинея 6 се отменя.
3. В ал. 8 думите „ал. 3 – 6“ се заменят с „ал. 3 – 5“.
4. Създава се ал. 11:
„(11) В случаите по ал. 3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8.“
§ 20. В чл. 111 ал. 3 се изменя така:
„(3) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89.“
§ 21. В чл. 118, ал. 3 се създава изречение второ: „В случаите на продажби на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.“
§ 22. В чл. 121, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „в оригиналния им вид“.
§ 23. В част осма се създава глава седемнадесета „а“ с чл. 151а – 151д:
„Глава седемнадесета „а“
СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Общи положения
Чл. 151а. (1) Регистрираните по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 лица могат да прилагат специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, наричан по-нататък „специален режим“, когато отговарят едновременно на следните условия:
1. имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец; облагаемият оборот се определя по реда на чл. 96;
2. нямат влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или за отговорност по реда на чл. 177;
3. нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.
(2) При прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането. Режимът се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги с изключение на:
1. внос на стоки;
2. вътреобщностни придобивания на стоки;
3. вътреобщностни доставки на стоки;
4. доставки към нерегистрирани по този закон лица;
5. освободени доставки;
6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
8. доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3;
9. доставки, по отношение на които се прилага част осма, с изключение на тази глава;
10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
11. доставки, облагаеми с нулева ставка по глава трета;
12. доставки между свързани лица;
13. облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително данъка по този закон.
(3) За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на Националната агенция за приходите.
(4) За получаване на разрешение за прилагане на специалния режим лицето по ал. 1 подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Искането за прилагане на специалния режим се подава по реда на подаване на заявление по чл. 101.
(5) В сроковете по чл. 101, ал. 6 и 7 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва издаване на разрешение за прилагане на специалния режим. Разрешението се издава на датата на връчване на акта по чл. 101, ал. 7.
(6) Националната агенция за приходите отказва да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че някое от условията по ал. 1 не е изпълнено.
(7) Националната агенция за приходите може да откаже да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че е налице обстоятелство по чл. 176.
(8) За лицата по ал. 1, които прилагат специалния режим, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален публичен регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(9) Органът по приходите вписва лицето в специалния публичен регистър по ал. 8 в деня на издаване на разрешението за прилагане на специалния режим.
Прилагане и прекратяване на специалния режим
Чл. 151б. (1) Лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението.
(2) Когато условията по чл. 151а, ал. 1 са налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, може да предприеме действия за прекратяване прилагането на режима след изтичането на 12 месеца, смятано от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението.
(3) Когато някое от условията по чл. 151а, ал. 1 не е налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, предприема действия за прекратяване прилагането на режима.
(4) За прекратяване прилагането на специалния режим по реда на ал. 2 и 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите искане за прекратяване прилагането на специалния режим по образец, определен с правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 3 искането се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.
(5) За прекратяване прилагането на специалния режим в сроковете по чл. 109, ал. 4 и 5 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва да прекрати прилагането на специалния режим.
(6) Лице, което е избрало да прилага общите правила за изискуемост на данъка по чл. 25 след срока по ал. 2, може да иска разрешение за прилагане на специалния режим след изтичането на 12 месеца, смятано от началото на месеца, следващ месеца на прекратяване на прилагането му.
(7) Прилагането на специалния режим се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт, когато:
1. се установи, че някое от условията по чл. 151а, ал. 1 не е налице и лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на искане по ал. 4;
2. лицето е приспаднало данъчен кредит преди настъпване на условията по чл. 151г, ал. 1;
3. лицето по ал. 1 не е издало или отразило издадения протокол по чл. 151в, ал. 8 за дължим данък върху добавената стойност при получено плащане за извършена от него доставка на стоки или услуги в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 и в справка-декларацията по чл. 125 за периода, през който данъкът е станал изискуем.
(8) Органът по приходите може да прекрати прилагането на специалния режим на лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, когато установи, че са налице обстоятелствата по чл. 176.
(9) Прилагането на специалния режим се прекратява по ал. 2, 3, 7 и 8 от деня, следващ деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.
(10) Органът по приходите заличава лицето от специалния публичен регистър по чл. 151а, ал. 8 в деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.
Данъчно събитие, изискуемост и начисляване на данъка
Чл. 151в. (1) Данъчното събитие на доставка, за която се прилагат разпоредбите на тази глава, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Лице, което прилага специалния режим, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1 е длъжно да начисли данък за доставката, като:
1. издаде фактура или известие и посочи данъка на отделен ред;
2. посочи фактурата или известието по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период.
(3) Данъкът за доставка по ал. 1 е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката и лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка от протокола по ал. 8 при определяне на резултата за съответния данъчен период в дневника за продажби и в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.
(4) При получено на или след датата на данъчното събитие частично плащане изискуемост по ал. 3 възниква само за частта от начисления във фактурата и/или известието по ал. 2 данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) За получено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане за доставка по ал. 1 се прилага чл. 25, ал. 7 и начисляването се извършва по общия ред на закона. При получено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане ал. 3 се прилага за размера на данъка върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон.
(6) Когато преди началото на прилагане на специалния режим е издадена фактура за частично авансово плащане по облагаема доставка, данъчното събитие на която настъпва след първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението за прилагане на специалния режим, се прилага ал. 5.
(7) При прекратяване прилагането на специалния режим данък, за който изискуемостта по ал. 3 не е настъпила, става изискуем на датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на режима и лицето е задължено да го включи при определяне на резултата за данъчния период, в който е прекратено прилагането на специалния режим, в справка-декларацията по чл. 125.
(8) За определяне размера на данъка по ал. 3 и 7 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона, за всяка от страните от доставчика – лице, което прилага специалния режим. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.
Данъчен кредит
Чл. 151г. (1) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка, по която доставчикът не прилага специалния режим, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставките на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим. Правото на данъчен кредит за тези доставки възниква и се упражнява по общите правила на закона.
(3) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която доставчикът прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.
(4) При извършено частично плащане на или след датата на данъчното събитие право на данъчен кредит по ал. 1 възниква за частта от начисления във фактурата и/или известието към датата на данъчното събитие данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) При извършено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане правото на данъчен кредит възниква по общите правила на закона. За посочения данък в издадената към датата на данъчното събитие фактура и/или известие, определен върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон, се прилага ал. 1.
(6) Лице, което прекратява прилагането на специалния режим по реда на чл. 151б, има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, за който в резултат на прилагането на ал. 1 това право не е упражнено. Правото възниква на датата на връчване на акта за прекратяване прилагането на режима и се упражнява в срока по чл. 72.
(7) За лице, което прекратява прилагането на специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която не е настъпила изискуемост на данъка по отношение на доставчик – лице, което прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква по реда на чл. 68, ал. 6.
(8) За определяне размера на данъчния кредит по реда на ал. 1 и 6 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона от получателя – лице по чл. 151б, ал. 1. Получателят не издава протокол за доставките, за които доставчикът е приложил чл. 151в, ал. 8 и във фактурата е вписано „касова отчетност“.
Документиране на доставката
Чл. 151д. (1) Извършените доставки, за които изискуемостта на данъка по чл. 151в, ал. 3 не е настъпила, се документират, като във фактурата или в известието към нея задължително се вписва „касова отчетност“.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим.
(3) Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“
§ 24. В чл. 166, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 2 числото „10“ се заменя с „5“.
2. В т. 3 числото „50“ се заменя с „20“.
§ 25. В чл. 172, ал. 1 след думите „косвен данък“ се поставя точка и текстът докрая се заличава.
§ 26. В чл. 173, ал. 1 след думите „на данъка“ се поставя точка и текстът докрая се заличава.
§ 27. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 45 думите „т. 70“ се заменят с „т. 69“.
2. Създават се т. 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78:
„72. „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.
73. „Битови отпадъци“ са „отпадъци от домакинствата“ и „подобни на отпадъците от домакинствата“. „Отпадъци от домакинствата“ са отпадъците, образувани от домакинствата. „Подобни отпадъци“ са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.
74. „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
75. „Строителни отпадъци“ са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
76. „Опасни отпадъци“ са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
77. „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.
78. „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер“ са отпадъци от черни и цветни метали, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.“
§ 28. В приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ част първа се изменя така:
„I. Част първа:
1. Битови отпадъци.
2. Производствени отпадъци.
3. Строителни отпадъци.
4. Опасни отпадъци.
5. Отпадъци от черни и цветни метали.
6. Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.
7. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1 – 6.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 29. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 се прилага за доставки по договори за лизинг, които са сключени след 1 януари 2014 г.
§ 30. Разпоредбите на чл. 26, ал. 7 и 8 се прилагат за доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата на данъчно събитие възниква след 31 декември 2013 г.
§ 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 21, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 42-то Народно събрание на 7 ноември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Михаил Миков
8447

 
       

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО (ДВ, БР. 98 ОТ 2001 Г.)

В сила от 01.01.2014 г.
Обн. ДВ. бр.100 от 19 Ноември 2013г.









§ 1. В чл. 7 се създава ал. 10:

"(10)
 При съставяне на първичните счетоводни документи по ал. 2 чрез
автоматични устройства или системи подписът на съставителя може да се
замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и
определящ съставителя на първичния счетоводен документ."









§ 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 18:

"18.
 "Цифров или друг идентификатор" е цифров или друг уникален постоянно
повтарящ се код, който съответства еднозначно на лицето, което има права
 за извършване на определени действия."


Заключителни разпоредби










§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

-------------------------

Законът е приет от 42-то Народно събрание на 5 ноември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание
 

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г.)

В сила от 01.01.2014 г.
Обн. ДВ. бр.100 от 19 Ноември 2013г.









§ 1. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а)
 текстът преди т. 1 се изменя така: "Непризнатите за данъчни цели
приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по
реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която
 настъпи едно от следните обстоятелства:";

б) точка 1 се изменя така:

"1.
 изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на
 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който
вземането е станало изискуемо;"

в) в т. 5 думите "давностния срок" се заменят със "съответния срок по т. 1".

2. Създава се ал. 2:

"(2)
 Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1 вземането бъде
изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране или
прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи
 оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на
изпълнението."









§ 2. В чл. 42, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 1 се изменя така:

"1. основно трудово възнаграждение;".

2. Създава се нова т. 2:

"2. допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт;".

3. Създава се т. 3:

"3. обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;".

4. Досегашната т. 2 става т. 4.









§ 3. В чл. 46, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Точка 1 се изменя така:

"1.
 изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или
на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в
който задължението е станало изискуемо;".

2. В т. 5 думите "давностния срок" се заменят със "съответния срок по т. 1".









§ 4. В чл. 184 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 числото "35" се заменя с "25".

2. Създава се нова т. 2:

"2.
 през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко
 от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в
извършваната производствена дейност;".

3. Създава се т. 3:

"3. през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес в общини по т. 1;".

4. Досегашната т. 2 става т. 4.









§ 5. В чл. 189, ал. 1, т. 3 числото "35" се заменя с "25".









§ 6. В чл. 195 се създава ал. 6:

"(6) С данък при източника не се облагат:

1.
 доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени
от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в
страната или в държава - членка на Европейския съюз, или на друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство;

2. доходите от лихви по заем, предоставен от
чуждестранно лице - емитент на облигации или други дългови ценни книжа,
когато са изпълнени едновременно следните условия:

а)
емитентът е местно лице за данъчни цели на държава - членка на
Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство;

б) емитентът е издал
облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на
постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице;

в)
облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на
регулиран пазар в страната или в държава - членка на Европейския съюз,
или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство."









§ 7. В чл. 200а се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се нови ал. 2 и 3:

"(2)
 Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения може да се
облагат със ставката по ал. 1 и преди да е изтекъл срокът по ал. 6, т.
2, при условие че към момента на начисляване на дохода притежаването на
изискуемия минимум от капитала не е прекъснато.

(3) В случаите
 по ал. 2, когато притежаването на изискуемия минимум от капитала е
прекъснато преди изтичането на минималния двегодишен срок, за обложените
 по ал. 2 доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения се
прилага данъчната ставка в размер 10 на сто. Дължимият данък при
източника се коригира така, все едно данъчната ставка на данъка върху
доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е била 10 на
сто. За разликата между внесения и дължимия данък при източника се дължи
 лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде
внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му."

2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.

3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея в текста преди т. 1 думите "Алинеи 1 и 2" се заменят с "Алинеи 1 - 4".

4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея в т. 2, букви "а", "б" и "в" думите "е притежавало" се заменят с "притежава".









§ 8. В чл. 267 се правят следните изменения и допълнения:

1.
 Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "начисления разход,
представляващ скрито разпределение на печалба" се заменят със "сумата,
представляваща скрито разпределение на печалба".

2. Създава се ал. 2:

"(2)
 В случаите, когато данъчно задължено лице, извършило скрито
разпределение на печалба, посочи това обстоятелство в данъчната си
декларация, санкцията по ал. 1 не се налага."









§ 9. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 26 буква "д" се отменя.

2. Създава се т. 70:

"70. "Регулиран пазар" е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти."









§ 10. В приложение № 5 навсякъде думите "ал. 4" се заменят с "ал. 6".









§ 11. В приложение № 6 навсякъде думите "ал. 4" се заменят с "ал. 6".









§ 12. (В сила от 19.11.2013 г.) Параграф 43
 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 95 от
 2009 г.) се изменя така:

"§ 43. Данъчното облекчение по реда
на чл. 189б може да се ползва до 31 декември 2013 г. включително за
корпоративния данък за 2013 г."









§ 13. Параграф 4
 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 68 от 2013 г.) се
отменя.


Преходни и Заключителни разпоредби










§ 14. След 31 декември 2013 г. данъчните облекчения по реда на глава двадесет и втора, раздел IV, с изключение на чл. 189б, могат да се ползват до 31 декември 2020 г. Данъчното облекчение по чл. 184,
 представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се
ползва, когато изпълнението на съответната първоначална инвестиция е
започнало след 31 декември 2013 г., но преди 1 януари 2020 г.









§ 15. Данъчното облекчение по чл. 184, за което министърът на финансите е уведомил Европейската комисия по реда на чл. 8 от Закона за държавните помощи,
 представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след
 постановяване на положително решение от Европейската комисия относно
съответствието му с Насоките за националната регионална помощ за 2014 -
2020 г. на Европейската комисия. При условие че Европейската комисия
постанови положително решение до 31 март 2015 г., данъчното облекчение
може да се приложи и за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за
корпоративен данък не се допуска до датата на положителното решение на
Европейската комисия. След постановяване на положително решение от
Европейската комисия министърът на финансите не следва да изготвя
индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези, извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189.









§ 16. Запазването на правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 185, ал. 1 и 2 за данъчното облекчение по реда на чл. 184,
 представляващо държавна помощ за регионално развитие в съответствие с
Насоките за националната регионална помощ за 2014 - 2020 г. на
Европейската комисия, се прилага до 31 декември 2020 г.









§ 17. За 2014 г. данъчното облекчение по чл. 189б
 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската
комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При
 условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31
март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г.
Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските
производители не се допуска до датата на положителното решение на
Европейската комисия.









§ 18. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 12, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

-------------------------

Законът е приет от 42-то Народно събрание на 5 ноември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
   

  ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА (ДВ, БР. 95 ОТ 2006 Г.)

В сила от 01.01.2014 г.
Обн. ДВ. бр.100 от 19 Ноември 2013г.









§ 1. В чл. 13, ал. 5 думите "тютюнопроизводители и" се заличават.









§ 2. В чл. 22а се създава ал. 5:

"(5)
 Данъчното облекчение за млади семейства се ползва и от чуждестранни
физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на
Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство."









§ 3. В чл. 23 се правят следните допълнения:

1.
 В т. 5 се създава изречение второ: "Когато банката кредитозаемател е
установена за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в
 друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, документът е придружен от легализиран превод на български
език, извършен от заклет преводач."

2. Създава се т. 7:

"7.
 официални легализирани документи, удостоверяващи наличието на условията
 по чл. 22а, ал. 1, издадени от компетентните органи на съответната
чужда държава, и техният превод на български език, извършен от заклет
преводач - в случаите по чл. 22а, ал. 5."









§ 4. В чл. 29, ал. 1, т. 1 думите "тютюнопроизводители и" се заличават.









§ 5. Член 29а се изменя така:

"Облагане на доходи от стопанска дейност на физически лица, регистрирани като земеделски производители

Чл.
 29а. (1) Физическите лица, регистрирани като земеделски производители,
могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 28.

(2) Облагаемият доход на лицата по ал. 1 се формира по реда на чл. 26, като в него:

1.
 не се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са
придобити през данъчни години, предхождащи данъчната година, от която
започва облагането на доходите с данък по чл. 14, ал. 2, и за които
приходът възниква и следва да се начисли в периода на облагане със същия
 данък;

2. се включва финансовият резултат за доходи, които
съгласно чл. 11 са придобити през периода на облагане с данък по чл. 14,
 ал. 2 и които не участват при формиране на счетоводния финансов
резултат за годината на придобиване или за следващи години.

(3)
 Редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28,
избран от лицата по ал. 1, се прилага за срок, не по-кратък от 5
последователни данъчни години.

(4) Правото на избор за лицата
по ал. 1 се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31
декември на предходната година.

(5) Лицата по ал. 1 прилагат Закона за счетоводството, като за тази цел се приравняват на еднолични търговци."









§ 6. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "и чл. 38, ал. 5, 8, 10, 11, 12 и 13" се заменят с "и чл. 38, ал. 5, 8, 10, 11 и 12".

2. Създава се нова ал. 4:

"(4) Ставката на данъка за доходите по чл. 38, ал. 13 е:

1. осем на сто - за доходите, придобити през 2014 г.;

2. шест на сто - за доходите, придобити през 2015 г.;

3. четири на сто - за доходите, придобити през 2016 г.;

4. нула на сто - за доходите, придобити през 2017 г. и следващите години."

3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.









§ 7. В чл. 48, ал. 7 накрая се поставя запетая и се добавя "както и от физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а."









§ 8. В чл. 55 се създава ал. 4:

"(4)
 Декларацията по ал. 1 не се подава от предприятия, за които се прилага
схема за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на
дължимите данъци по този закон."









§ 9. В § 1, т. 56 от допълнителните разпоредби думите "тютюнопроизводители и" се заличават.









§ 10. Параграф 28
 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица
(обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г.; изм., бр. 99 от 2009 г.) се изменя така:

"§
 28. Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 може да се ползва до 31
декември 2013 г., включително за данъка върху годишната данъчна основа
по чл. 28 за 2013 г."


Преходни и Заключителни разпоредби










§ 11. Декларацията по чл. 29а, ал. 4, с която се упражнява правото на избор от регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност лица по чл. 29а, ал. 1, за 2014 г. се подава в срок до 31 януари 2014 г.









§
 12. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като
тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите
 дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена
растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от
производство на декоративна растителност, изплатени през 2013 г. под
формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския
фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на
селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход
 по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с
данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се
декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2013 г.









§ 13. За 2014 г. данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6
 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската
комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При
 условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31
март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г.
Преотстъпване на авансови вноски за данък върху годишната данъчна основа
 по чл. 28 на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.









§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

-------------------------

Законът е приет от 42-то Народно събрание на 5 ноември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
 

Производството е по чл.357 и сл. от КТ.
Ищецът С.Р.Ц., твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество „Строй стил 2006“ ООД, гр.Русе на длъжност „водач на спец.автомобил” до 30.10.2009г. Твърди, че за периода от 08.10.2009г. 29.10.2009г. на три пъти е бил командирован за изпълнение на международни превози на стоки, общо 18 дни командировка, които не му били заплатени. Счита, че работодателя му дължи по 27 евро на ден, или 486 евро за извършените от него командировки в чужбина. Твърди още, че за периода от 08.10.2009г. – 30.10.2009г. не са му заплатени трудовите възнаграждения в размер на 216.36лв., за 17 работни дни. При прекратяване на трудовото правоотношение ответника не му заплатил и обезщетение по чл.224, ал. от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 1 работен ден в размер на 12.72 лева.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 216.36лв., представляваща полагащите му се трудови възнаграждения за посочения по-горе период, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 30.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, лихви за забава за периода 30.10.2009г. -29.11.2010г. в размер на 24.44лв., обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 1 работен ден в размер на 12.72 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, обезщетение по чл.215 от КТ в размер на 486 евро /950.53 лева/ , ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва върху обезщетенията по чл.224, ал.1 и чл.215 от КТ в размер на 24.44 лева за периода 19.08.2010г.- 29.11.2010г. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът „Строй стил 2006“ ООД - гр. Русе оспорва предявените искове и счита същите за неоснователни.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.245, ал.1 и ал.2 КТ- иск за изплащане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забава, чл.224 КТ- претенция за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и чл.215 от КТ.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените в заверен препис трудов договор №06/07.10.2009г. на ищеца С.Р.Ц., е видно, че страните са били в трудово правоотношение. От заповед №5/30.10.2009г. е видно, че същото е прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ .
По делото е релевиран 1бр. копие от РКО №1/30.10.2009г.
По делото е приета неоспорена от страните експертиза, от която съдът установява размера на сумите дължими се от ответника на ищеца вследствие трудовото им правоотношение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за периода 08.10.2009г.- 30.10.2009г. съдът приема същата за основателна.
Съгласно чл.245 ,ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като остатъкът остава изискуем и се заплаща, ведно с обезщетение в размер на ОЛП за страната /според действащата към процесния момент разпоредба на чл.245, ал.2 КТ/. Аналогичен е смисъла на нормата на чл.128 от КТ, посочваща основно задължение на работодателя по трудово правоотношение- дължи заплащане на възнаграждение за извършената от работника или служителя работа. Съдът намира, че е налице правопораждащия вземането на Ц. фактически състав предвиден в цит.правни норми. Ищецът безспорно през процесния период е бил в трудовоправно отношение с ответника. Работодателят не оспорва добросъвестното изпълнение на възложените му трудови функции, което прави претенцията за заплащане на трудово възнаграждение доказана по основание . От заключението на вещото лице се установява, че при извършената проверка в ответното дружество не е била предоставена исканата информация, необходима за изготвяне на заключението. На представеното в копие от ответника РКО №1/30.10.2009г., след като бе оспорен от ищеца, съдът изиска от страната, която го е представила, да представи неговия оригинал. В даденият от съда срок ответника не е представил оригиналното РК. При това положение съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите относно, които страната е създала пречки за събирането на допуснати доказателства. След като страната, която е представила „копие от РКО”, не е представила на съда оригинала за сравнение, тя не може да се ползва от тези доказателства и претенцията в тази част остава недоказана, при положение, че няма други доказателства установяващи същата, както по основание, така и по размер. От приетата по делото експертиза е установен размера на дължимото се трудово възнаграждение – 216.36лв.- брутен размер, която съвпада с претендираната от ищеца сума.
На основание чл.245, ал.2 КТ /в редакцията съобразно ДВ бр.100/1992г./ на ищеца се дължи обезщетение за забавено изплащане на трудовото възнаграждение в размер на ОЛП за страната. В приетата по делото експертиза, вещото лице е допуснало техническа грешка при посочване на началния период, претендиран от ищеца, предвид което след извършено изчисляване се установява размера на същата за периода 31.10.2009г. до 29.11.2010г. Съдът приема, че предявения иск за заплащане на 24.44лв.- обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение за периода от 31.10.2009г. до 29.11.2010г. е доказан до посочения размер и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. Съгласно чл.155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл.42, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Работника или служителя не получава обезщетение, само ако при напускането си не е събрал поне 1 пълен месец трудов стаж, какъвто е настоящия случай. Поради това съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12.72лв е неоснователен и следва да се отхвърли.Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 към наредбата.
Вещото лице, в заключението си е отразило, че по отношение на командироването на ищеца в чужбина не са приложени никакви документи. По делото е приета справка за процесния период, изготвена от Агенция Митници, ТМУ Русе, от която е видно, че ищецът е осъществявал задгранични пътувания. При така представените доказателства, съдът приема за доказано, че на твърдяните от ищеца дати, същият е осъществил пътуване с товарен камион на ответното дружество до Германия. При наличието на трудово правоотношение между страните в посочения период и осъществяване на пътуванията в чужбина с товарен камион на ответното дружество, макар и да липсват издадени командировъчни заповеди от ответника за ищеца, съдът приема, че извършените превози са командировки по смисъла на чл.121 от КТ, при което на ищеца се дължат командировъчни пари в размери, определени по правилата на раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Издаването на командировъчна заповед при пътувания в чужбина е задължение на работодателя и неговото неизпълнение не може да влече неблагоприятни последици за работника. Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Съгласно чл.31, ал.1 от цитираната наредба, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 към наредбата - 27 евро на ден, като за 18 дни дължимите командировъчни пари на ден възлизат на сумата 486.00 евро /левова равностойност 950,53 лева/, която съвпада с претендираната от ищеца сума. Върху сумата се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска.
Относно размерът на лихвата за забава, изчислен върху дължимото обезщетение по чл.215 от КТ за периода от 19.08.2010г. до 29.11.2010г. възлиза общо на 27.66лв., също видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Искът е предявен в размер на 24.44, явява се основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 , ал.1 от ГПК, във вр. чл. 359 от КТ следва ответникът да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт сумата от 200.00 лева, представляваща 4 % ДТ върху размера на уважените искове. Следва ответното Дружество да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт и сумата от 70.00 лева разноски за експертиза, а на ищеца 150.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. С.Ш., №., вх.., ет.., представляван от К.М. К., ЕИК:103783360 да заплати на С.Р.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 216.36 лева, представляваща размера на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 08.10.2009г. до 30.10.2009г., сумата в размер на 24.44 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2009г. до 29.11.2010г., сумата от 950.53 лева, представляваща командировъчни пари за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, сумата в размер на 24.44 лева - лихва за забава за периода от 19.08.2010г. до 29.11.2010г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.11.2010г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Р.Ц., ЕГН ********** иск срещу ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 за заплащане на сумата от 12.72 лева, на основание чл.224 ал.1 от КТ - обезщетение за 1 ден неползван платен годишен отпуск за 2009 г., лихва за забава, считано от 19.08.2010г. до 29.11.2009г., , като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 да заплати по сметка на РРС сумата от 200 лева – държавна такса и 70 лева – разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 да заплати на С.Р.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: