Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

(2) (Изразът "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" е обявен за противоконституционен с Решение № 7 от 2007 г. на КС - ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

(3) Не е независима икономическа дейност:

1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;

2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

(4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

(5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

1. следните дейности или доставки:

а) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) електронни съобщителни услуги;

б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

в) превоз на стоки;

г) пристанищни и летищни услуги;

д) превоз на пътници;

е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;

ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;

и) складова дейност;

к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;

л) туристически услуги;

м) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и предоставянето на концесия за строителство, за услуга или за добив;

н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;

о) (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) услуги, предоставяни от държавен съдебен изпълнител.

2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.

   Промените, в сила от 01.01.2010 г.

    Новият член 43 от Директива 2006/112/ЕС прецизира и разширява понятието за данъчно задължено лице относно прилагането на правилата за мястото на изпълнение и данъчното облагане при доставките на услуги. За да определим мястото на данъчно облагане на тези услуги:

    • Данъчно задължените лица, които извършват и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, ще считаме като данъчно задължени лица за всички доставени им услуги.

    • Данъчно незадължените юридически лица, идентифицирани за целите на ДДС (т.е. с валиден идентификационен номер по ДДС), ще считаме за данъчно задължени лица.

    • Ако получателят от ЕС е данъчно задължено лице, определено като такова по чл. 3, ал. 1 или ал. 6 ЗДДС, то доставката за доставчика е “необлагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната”, при което доставчикът не начислява ДДС на основание чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Валидният идентификационен номер по ДДС на получателя от ЕС е правно ирелевантен, но потвърждава обстоятелството, че получателят е ДЗЛ. Доставчикът няма да начисли ДДС, независимо дали получателят е регистриран или не е регистриран по ДДС на територията на ЕС.
    • Новите разпоредби относно мястото на изпълнение на доставки на услуги в държавата на данъчно задълженото лице - получател на услуги, се прилагат също и спрямо данъчно задължени лица получатели, установени извън Общността.

    • Ето защо, за да не начислим ДДС, ще трябва да се уверим, че получателят е ДЗЛ. Валидният идентификационен номер по ДДС на получателя извън ЕС също е правно ирелевантен, но също така потвърждава обстоятелството, че получателят е ДЗЛ.

    • Ако получателят от ЕС е данъчно незадължено лице (т.е. обикновено физическо лице), то доставката на услуга, която изпълняваме, по принцип е “облагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение на територията на страната”, при което начисляваме ДДС на основание чл. 21, ал. 1 ЗДДС.

    • По изключение по силата на чл. 21, ал. 5 ЗДДС не се начислява ДДС за доставките, посочени в тази разпоредба, дори и ако получателят е данъчно незадължено лице, установено извън Общността. По силата на тази специална разпоредба тези доставки са определени като “необлагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната”.

    Следователно новото общо правило относно мястото на изпълнение на доставките на услуги определя мястото на данъчното им облагане в мястото на установяване на получателя, данъчно задължено лице, действащо като такова (чл. 44 от Директива 2006/112/ЕС). Това са т.нар. доставки на услуги между фирми В2В (business to business) (ДЗЛ на ДЗЛ). Нормативното основание за неначисляване на ДДС при доставка на трансгранична услуга е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС. При извършване или получаване на трансгранични услуги от ЕС или от трета страна не е задължително условие чуждестранният ни получател (доставчик) да има валидна регистрация по ДДС на територията на ЕС. Българският доставчик за целите на българския ЗДДС е длъжен да не начисли ефективен данък на чуждестранния си клиент на основание чл. 21, ал. 2 ЗДДС. При покупка на трансгранични услуги от ЕС или от трета страна българският получател е длъжен да си самоначисли данъка с протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС на общо основание по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, независимо дали доставките на услуги, на които е получател, са предназначени за облагаемата му дейност или за дейност извън независимата му икономическа дейност, или за освободени доставки.

    Член 44 от Директива 2006/112/ЕС определя мястото на изпълнение на доставката на услуги в мястото на установяване на получателя, данъчно задължено лице, действащо като такова:

    • За нуждите на икономическата му дейност.

    • За нуждите му от нестопански (частен) характер.

    Пример:

    Доставките на консултантски услуги, извършени от чуждестранен доставчик (от ЕС или от трета страна) на български холдинг, който едновременно притежава участия в други дружества, без да участва в управлението им (т.е. неикономическа дейност), и извършва дейност по управление (икономическа дейност), са облагаеми в България, включително получените консултантски услуги в рамките на дейността по притежаването на дялови участия.

    До 31.12.2009 г. мястото на изпълнение на доставките на услуги, получени в рамките на дейността по управление, например консултант от САЩ, е държавата на доставчика.

    След 1.1.2010 г. мястото на изпълнение на доставките на услуги е държавата на получателя – в случая - България.

    • Самоначисляване на данъка от получателя на доставката.

    • Разходът за ДДС остава в тежест на получателя по доставката, когато той няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на приспадане на частичен данъчен кредит.

   

    Кога едно лице е данъчно незадължено лице по смисъла на ЗДДС?

    Предвид това, че в ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат изрични разпоредби, даващи легално определение на понятието данъчно незадължено лице, за целите на данъчното облагане това понятие следва да бъде тълкувано в общоупотребимия му смисъл в българския език и по аргумент за противното основание.

    Физическите лица по принцип са данъчно незадължени лица, които не извършват независима икономическа дейност. Когато едно физическо лице извърши доставка на стока и/или услуга дори и инцидентно, то се счита за данъчно задължено лице за целите на ДДС, независимо дали е регистрирано по ДДС лице и дали е издало данъчен документ (фактура) на получателя по доставката. Такова данъчно задължено лице например е сръбско физическо лице, което посредничи на българска фирма във връзка с недвижим имот, намиращ се на територията на България. Българската фирма, получател на посредническата услуга, ще си самоначисли данъка с протокол по чл. 117 ЗДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС.

   

    Кога едно лице ще считаме за данъчно задължено лице за целите на ДДС, в сила от 01.01.2010 г.?

    Когато сме доставчик

    По дефиницията на чл. 3, ал. 1 ЗДДС всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, е данъчно задължено лице. Безспорно едно лице се счита за данъчно задължено лице, ако притежава валиден идентификационен номер за целите на ДДС. Данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС са търговските дружества, физическите лица, извършващи доставки на стоки и/или услуги (дейност по занятие), свободните професии, гражданските дружества по ЗЗД. Нестопанските юридически лица (холдинги, сдружения с нестопанска цел, фондации, държавни ведомства, общини, държавни агенции с ранг на министерства, жилищностроителните кооперации по ЗЖСК) по принцип са данъчно незадължени по смисъла на чл. 4 ЗДДС. Започвайки да извършват независима икономическа дейност, те вече се считат за данъчно задължени лица.

    Следователно всяко данъчно задължено по смисъла на закона лице (получател) e всяко лице, което не е установено на територията на страната - без значение дали е установено на територията на Общността или не, когато извършва независима икономическа дейност. Валидна регистрация по ДДС на получателя по доставката не е необходимо условие, за да третираме получателя като данъчно задължено лице. То е данъчно задължено лице на общо основание.
    Когато сме получател

    При покупка на услуга от чуждестранен доставчик (от ЕС или от трета страна), която е с място на изпълнение на територията на страната, българският получател е длъжен да си самоначисли данъка по силата на общата клауза на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС.

    Смисълът на новата разпоредба на чл. 3, ал. 6 ЗДДС е да се укаже, че посочените данъчно задължени лица, които извършват и освободени доставки и/или доставки от нестопанско естество, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС, се смятат за данъчно задължени за всички получени услуги, но само за целите на определяне мястото на изпълнение на услугите и свързаното с него самоначисляване на данъка съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

    Следователно обстоятелството дали чуждестранният ни доставчик е регистриран за целите на ДДС и дали същият ни е издал данъчен документ (фактура) е правно ирелевантен за целите на самоначисляването на данъка.

   

    Кога едно данъчно незадължено юридическо лице ще считаме за данъчно задължено лице за целите на ДДС, в сила от 01.01.2010 г.?

    Нестопанските юридически лица (холдинги, сдружения с нестопанска цел, фондации, държавни ведомства, общини, държавни агенции с ранг на министерства, жилищностроителните кооперации по ЗЖСК) по принцип са данъчно незадължени по смисъла на чл. 4 ЗДДС. Започвайки да извършват независима икономическа дейност, те вече се считат за данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 6 ЗДДС.     

Чл. 2. Право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 1 имат работници и служители, които извършват работи:
1. под земята във: подземни рудници, минни обекти, подземни геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ;
2. като членове на екипажите на кораби от морския и речния флот;
3. под водата като водолази и работещи в кесони;
4. като членове на екипажите от летателните състави на въздухоплаването;
5. в среда на йонизиращи лъчения;
6. при които са изложени на експозиция на канцерогени и мутагени или на химични вещества над установените норми;
7. при които са изложени на експозиция на шум и вибрации над установените норми;
8. при които са изложени на електромагнитни полета над установените норми;
9. с лазери клас III Б и IV;
10. в контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи риск от възникване на инфекции, в селищни пречиствателни станции за отпадни води, както и като шофьори на каналочистачни машини и каналджии, обслужващи селищни канализационни системи;
11. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; в центрове, отделения и сектори за трансфузионна хематология; в диализни центрове, отделения и сектори, в лечебни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти;
12. с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации;
13. с медицински генератори за високочестотна терапия с мощност 200 W, като специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с парафин, като рехабилитатори, масажисти и кинезитерапевти;
14. в откритите мини и кариери и в надземния комплекс към подземните мини - само за пряко заетите;
15. в геоложки проучвания, добива на нефт и газ и като сондьори;
16. в производството и горещата обработка на чугун, включително чугунени отливки, стомана, феросплави и цветни метали и техните сплави, по пластична обработка на черни и цветни метали - само за пряко заетите;
17. в производството на кокс и металургични огнеупори - само за пряко заетите;
18. в добива на морска сол;
19. в добива, преработката и обогатяването на полезни изкопаеми;
20. (доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) в преработката на концентрати и агломерати от руда и шлаки - само за пряко заетите;
21. в производството и експлоатационното обслужване на оловни акумулатори - само за пряко заетите;
22. в производството и изпитването на взривни материали и боеприпаси - само за пряко заетите;
23. под въздействие на шлакови, стъклени, мергелни и базалтови влакна;
24. под въздействие на силикозоопасни прахове;
25. в морги, екарисажи и лица, извършващи аутопсия;
26. като локомотивни машинисти, помощник локомотивни машинисти, влаков състав, по поддържане и експлоатация на железния път и съоръженията от жп транспорта и метрополитена, както и в жп транспорта на открити мини и индустриални жп клонове;
27. като машинисти на подбивни, пресевни машини и влекачи, специализирани машини за ремонт и поддръжка на контактната мрежа и съоръженията от жп транспорта, трамвайния транспорт и метрополитена;
28. като ватмани на трамваи, шофьори на тролейбуси и автобуси от градски, междуградски и международен транспорт, работещи по график;
29. като шофьори на товарни автомобили над 12 т; 

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.
(2) Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година.

Признаване на разхода за данъчни цели по смисъла на ЗКПО

Съгласно чл. 33., ал. 1 от ЗКПО признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:

1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;

2. разходите, извършени от ЕТ за пътуване и престой на: физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и лицата, които са в трудови правоотношения с ЕТ или са наети от него по извънтрудови правоотношения.

Съгласно ал.2 не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Ако командировката е във връзка с дейността, и това може да бъде доказано, целият размер на разходите във връзка с нея, включително и дневните би следвало да бъдат признати, независимо дали дневните са в двукратния размер по наредбите или в по-голям размер. Това е така, защо ако дневните са в по-висок размер, то те вече са обложени като доход за лицето и се признават като разход за фирмата.