Здравейте, налага се да назначим служител на втори трудов договор за 2 часа седмично. На основание на кой член от КТ трябва да бъде сключен и как трябва да бъде оформен трудовия договор, при положение,че не можем в него да конкретизираме в кои точно дни ще работи лицето. Работното време за длъжността е 7 часа. Благодаря предварително за отговорите.

Не само че може , но и трябва да се конкретизира в кой дни от месеца ще работи  и с каква часова продължителмост.

Кодексът на труда дава възможност на работодатели и служители да сключват трудови договори за работа през определени дни от месеца. Това са известните доскоро договори до 5 работни дни, или 40 часа, месечно. След някои промени в Кодекса на труда обаче отпадна ограничението те да се сключват за работа до 40 часа месечно. Те обаче не мога да бъдат сключвани за работа и през всички работни дни от месеца, а в тях трябва да се определят дните от месеца, в които работникът или служителят ще извършва трудова дейност, както и разпределението на работното време.
Може например да се уговори, че лицето ще работи всеки четвъртък, петък и събота или всеки петък и събота, или пък всеки първи и трети вторник на месеца и т.н. Обикновено такъв трудов договор се сключва за длъжности и работни места, при които няма пълномесечна натовареност и няма възможност за уплътняване на пълно или дори непълно работно време.

Този тип трудов договор се сключва на основание чл. 114 от Кодекса на труда и може да бъде сключен във връзка с чл. 68 – като срочен трудов договор, или чл. 67 - като безсрочен. Когато не е уговорено друго, се счита, че договорът е безсрочен. Както всички останали и той трябва да отговаря на изискванията за сключване на трудов договор, а именно – в писмена форма със следното минимално изискуемо съдържание - дата на сключване, начало на изпълнението, длъжностно наименование и код на длъжността, възнаграждение и период на неговото изплащане, място на работа и размер на платения годишен отпуск.

Уведомете НАП

Да не забравяме, че тъй като това е трудов договор, за сключването му следва да се подаде уведомление до териториалната дирекция на НАП. Уведомлението се подава в тридневен срок от сключването на договора и преди постъпването на работа на работника или служителя. Това е така, тъй като изискването е преди постъпването на работа на работника или служителя да бъде предоставена справка за приетото уведомление, издадена от ТД на НАП. Не забравяйте също, че подписан от работника екземпляр на справката трябва да остане в трудовото му досие във фирмата.

Платен годишен отпуск

С промяната от 23.02.2010 г. отработеното време по такъв трудов договор се признава за трудов стаж и поради това работниците и служителите имат право на платен годишен отпуск. Размерът на отпуска се изчислява пропорционално на отработеното време, което се признава за трудов стаж. За всеки зачетен за стаж месец лицата ще имат право на една дванайсета част от минимум 20 дни платен годишен отпуск. Работодателят ще има задължение да начислява и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит отново поради зачитането на отработеното време за трудов стаж. Това възнаграждение се изплаща по всички договори до запълването на съответната месечна продължителност на работното време.

Възнаграждение

Обикновено възнаграждението по тези договори се определя според изработеното, но не може да бъде по-малко от договореното основно трудово възнаграждение. В договора може да се упомене, че възнаграждението се определя според отработеното време за ден или час.

Обезщетения и други права по Кодекса на труда

В Кодекса на труда няма ограничения относно ползването на права по трудово правоотношение, което е за работа в определени дни от месеца. В тази връзка следва да се има предвид, че работници и служители по такива правоотношения не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятни условия на работа от тези, работещи на пълен работен ден. Тук следва да отбележим също, че тези лица ще имат право на обезщетение за оставане без работа и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношението.

Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2013 год.:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към ЗБДОО;

  2. минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2013 год. зависи от окончателния им доход от дейността като самоосигуряващи се лица за 2011 год. (деклариран към 30.04.2012 год.), както следва:

• до 5400 лв. - 420 лв.;
• от 5400,01 лв. до 6500 лв. - 450 лв.;
• от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
• над 7500 лв. - 550 лв.

Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, които не са осъществявали дейност през 2011 год., както и на започналите дейност през 2012 год. или 2013 год. е 420 лв.

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2200 лв.

 4,8 % в/у 240 лв

 ЗЗО
5. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от
18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят; осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, са в същия размер и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1;

Точно така. Губи ги само, ако НЕ ги ползва, но като обезщетение ще му се изплатят при напускане, но само ако НЕ е минал давностният им срок, който е две години.

Да , ще му се заплатят като обезщетение тези 10 дни , които е прехвърлил и за които не е минала давността.

За да не пускам нова тема имам питане .
Ако не се ползва до края на годината отпуската трябва ли работодателя да я плати ?

Ако не си ползвате полагаемата Ви се отпуска за 2013г - 20 дни , може да се прехвърлят за използване в следващата календарна година само 10 дни от тях , останалите 10 се губят ако не се ползват до края на 2013г.

Така е както казвате , в ДДС на вноска през месец 08.2013г. приспадате 1440 лева и довнасяте разликата . С това процедурата по възстановяване приключва . Вижте дали сте попълнили правилно справка декларацията по ДДС  - колана 70 и 71.

От гледна точка на това , че НАП търси и под вола теле и от становищата , които набързо прегледах има различни мнения по въпроса , аз бих направила промяна в ТР да остане вписан само управителя, който действително управлява , а другото лице да е просто съдружник, които не полага труд във фирмата.

    ОТНОСНО: Осигуряване на съдружник в ООД, който не полага личен труд в качеството си на съдружник в дружеството, а работи по трудово правоотношение в друго дружество, в което няма участие
Във връзка с ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр. Пловдив, с вх. № 94-00-39 от 07.03.2011 г., ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Съдружник сте в търговско дружество с ограничена отговорност (ООД), в което се самоосигурявате за положен личен труд. От 06.12.2010 г. не упражнявате дейност в дружеството, имате сключен трудов договор с друго търговско дружество (ЕООД), в което не сте собственик или съдружник. Единият от съдружниците в ООД-то е вписан като управител на дружеството и също се самоосигурява.
Поставен е следният въпрос:
Може ли да прекратите осигуряването си като съдружник в ООД-то, докато работите
по трудов договор и се осигурявате в друго дружество?
При тази фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване изразяваме следното становище по зададения казус:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества. От текста на посочената разпоредба е видно, че осигуряването на изброените лица е свързано с упражняването на трудова дейност. Полагането на личен труд е основен принцип в държавното обществено осигуряване, прокламиран в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до нейното прекратяване.
Съдружниците в търговски дружества като самоосигуряващи се лица съгласно чл. 4, ал. 9 се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от наредбата осигуряването на тази категория лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, а в ал. 2 е предвидено започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност да се установява с декларация, подписана от самоосигуряващото се лице и подадена в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство до компетентната териториална дирекция на НАП.

От изложеното дотук следва, че съдружник, който не е вписан като управител в съдебното решение, не упражнява трудова дейност като съдружник, не извършва никакви действия, свързани с дейността на дружеството (сключване на сделки, подписване на документи и др.), не дължи осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.

Във вашия случай, след като в качеството на съдружник в търговското дружество с ограничена отговорност (ООД) не извършвате управленски функции, нито участвате с личен труд като съдружник, не следва да се осигурявате по реда на горепосочената разпоредба. Прекъсването на трудовата дейност, за която сте регистриран в качеството на самоосигуряващо се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (образец ОКд - 5), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Следва да имате предвид, че на основание чл. 6, ал. 2 и ал. 10 от КСО, в случай че едновременно упражнявате дейност като самоосигуравящо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и по трудово правоотношение, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и дължат окончателни осигурителни вноски върху годишния осигурителен доход.

   Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)

Имам смътен спомен от коментари, че го въведоха заради тираджиите главно.

Е, поне си го изяснихме.

То и затова явно са го вметнали това  : Все пак не бива да се злоупотребява с размера на дневните ....

Може да не се осигурява, но не трябва в търговския регистър да е на реда на управителите. Трябва да е само съдружник.

Точно 

Действително в наредбата пише , че над двукратния размер се внасят осигуровки  , явно е пропуск в материала    , другите неща според мен са така

(8) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6, изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2004 г., доп., бр.15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.; доп., бр. 16 от 27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г.; предишна ал. 7, бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:
1. (доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм. изцяло, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.03.2012 г.) дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г. и бр. 25 от 1999 г.) и изплатените пътни и квартирни пари за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения;

Ето материал за командировките

1. Изискванията на чл.19 от Наредбата за командировките в страната са, че на командированото лице, което остава да нощува в мястото на командировката се заплащат дневни в размер на 20 лв. за всеки ден ден от командировката. Ако лицето изпълнява задълженията си във връзка с командировката без нощуване, дневните по наредбата са 50 % от 20 лв., т.е. 10 лв.

2.  Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина поставя следните изисквания:

 - чл. 15, ал. 1 от  наредбата - за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2.  За страните, в които еврото е прието за валута, обикновено сумата за дневни по приложението е 35 евро.

 - чл. 31, ал. 1 от наредба - персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, където за шофьори единична езда сумата е 27евро, а за шофьори двойна езда сумата е 21 евро.  Тези размери се отнасят за транспортните предприятия.

 - чл.31, ал.6 на наредбата - ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в (отнася се за международния транспорт), в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.

3. Извод- работодателят сам определя размера на дневните пари на командированите лица, от което следва, че те могат да бъдат в по-малък размер от посочения- важи за международния транспорт, в размер на посочения и в по-голям размер.

4. Облагане на дохода за командированите лица

Съгласно чл.24, ал.1 облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Алинея 2 в т.5, буква „а” и „б” изключва от облагаемият доход: пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.

Това означава, че:

- ако командированото лице получава дневни в размер до двукратния размер по горните две наредби, то за тези суми не се формира облагаем доход.

- ако лицето получи по-голяма сума за дневни от двукратния размер по горните две наредби, то горницата за него е облагаем доход и работодателят трябва да го включи към трудовото възнаграждение, от което следва, че има данък върху дохода.
5. Задължение за осигуряване

Дали лицата получават дневни до двукратния размер или по-голям, отговорът за осигуровките и в двата случая се намира в чл.1, ал.8, т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски -  не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от ДР на ПМС № 133 от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения или изплатените за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения.

Това означава, че осигуровки върху дневни пари не се дължат, независимо от размера на дневните.

6. Признаване на разхода за данъчни цели по смисъла на ЗКПО

Съгласно чл. 33., ал. 1 от ЗКПО признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:

1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;

2. разходите, извършени от ЕТ за пътуване и престой на: физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и лицата, които са в трудови правоотношения с ЕТ или са наети от него по извънтрудови правоотношения.

Съгласно ал.2 не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Ако командировката е във връзка с дейността, и това може да бъде доказано, целият размер на разходите във връзка с нея, включително и дневните би следвало да бъдат признати, независимо дали дневните са в двукратния размер по наредбите или в по-голям размер. Това е така, защо ако дневните са в по-висок размер, то те вече са обложени като доход за лицето и се признават като разход за фирмата.

Все пак не бива да се злоупотребява с размера на дневните с цел прикриване на трудово възнаграждение, защото в противен случай разходът изобщо няма да бъде признат.

Това лято имах такива договори и програмата автоматично си удържа за фонд Беработица и този цитат касае чл.114 защото там не се дължи по този фонд.

 

И аз мисля че се дължат осигуровки за фонд безработица и , че цитирано се отнася за ТД по чл.114 КТ .

Вземете си ПИК код , за да следите и данъчната сметка на СОЛ-а . Осигуровките на СОЛ са по ЕГН и ако Вие сте превели парите по ЕИК на фирмата , те са влезли в данъчната сметка на фирмата . Ако искате да ги прехвърлите отивате в НАП с копие от платежното, както вече беше казано.

Тогава на длъжност "Търговски пълномощник" и отделно нотариално пълномощно.
Така ми се се струва по-чисто, отколкото договорът, който сте копирали по-горе.

Да и аз мисля така , стандартен трудов договор на длъжност ''Търговски пълномощник" и отделно нонатиално заверено генерално пълномощно, за да ни е мирна главата с НАП .

 Благодаря за съдействието 

 Те са баща и дъщеря и цялата тази работа за смяна на собствеността е , за да може да се рег. по ЗДДС тъй като бащата е съдружник в дръга фирма със задължения и затова ни посъветваха да не се назначава пак като управител.

Собственика на ЕООД-то , който си е вписан като управител иска да си се осигурява като СОЛ , а това лице да е на ТД като пълномощник .

Мерси Далила , целта е пак да има права като на управител .

Намерих следния трудов договор



ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК С ГЕНЕРАЛНО УПЪЛНОМОЩАВАНЕ

 

Днес, ........................ ... 200.. г., между ........................ ........................ ................ ........................ .............,
ЕГН ......................, представляващ ........................ ........................ ................, наричан РАБОТОДАТЕЛ, от една страна, и
........................ ........................ ................ ........................ ............., ЕГН ......................, наричана СЛУЖИТЕЛ (ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК), от друга страна, на основание чл......... от Кодекса на труда
(варианти: чл. 67, ал. 1, т. 1, чл. 68, т. 1 ...) и чл. 26 и 27 от Търговския закон се сключи настоящият трудов договор за следното:
1. РАБОТОДАТЕЛЯТ възлага, а СЛУЖИТЕЛЯТ приема да извършва длъжността ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК на "........................ ........................ ...............".

2. За място на извършване на работата по т. 1 се определя гр. ........................ ........................ ............

3. Работата да се извършва при пълно работно време в размер на 8 часа. (Възможни са и други варианти – напр. 4 часа, 6 часа или плаващо работно време).

4. РАБОТОДАТЕЛЯТ е длъжен:

а) да осигури безопасни и здравословни условия на труд;

б) при точно и качествено изпълнение на задълженията на СЛУЖИТЕЛЯ (ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК) да му заплаща уговореното в трудовия договор възнаграждение;

в) да осигури необходимата информация, документация и други данни, необходими за работата на СЛУЖИТЕЛЯ (ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК), както и да го уведомява за резултатите от извършените от самия него текущи дела, които касаят дейността на СЛУЖИТЕЛЯ (Т ЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК);

г) да уведомява периодично СЛУЖИТЕЛЯ (ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК) относно фирмената политика, планове на фирмата за развитието й и други, свързани с дейността на ТЪРГОВСКИЯ ПЪЛНОМОЩНИК;

д) да изслушва мнението и взема отношение по проблеми, свързани с работата на ТЪРГОВСКИЯ ПЪЛНОМОЩНИК, като осъществява нужната помощ.

5. СЛУЖИТЕЛЯТ (ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК) е длъжен:

а) да изпълнява поставените задачи от РАБОТОДАТЕЛЯ във връзка с изпълнение на длъжността;

б) да спазва уговореното работно време;

в) да изпълнява поверената му функция с грижата на добър търговец, стопанин и в интерес на фирмените дела;

г) да не преупълномощава други лица, освен с изрично писмено съгласие на РАБОТОДАТЕЛЯ;

д) да дава необходимата информация по състоянието на извършените от него действия, при поискването й от РАБОТОДАТЕЛЯ;

д) да предаде на РАБОТОДАТЕЛЯ всичко, което е получил по сделките, сключени от него;

ж) да пази търговската тайна на фирмата за времето на действие на трудовия договор и ........ години след прекратяването му. (Ако РАБОТОДАТЕЛЯТ желае да задължи ТЪРГОВСКИЯ ПЪЛНОМОЩНИК допълнително в рамките на трудовото правоотношение, следва да се посочи в договора).

6. С оглед спецификата на дейността РАБОТОДАТЕЛЯТ упълномощава СЛУЖИТЕЛЯ (ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК) да извършва следните действия:

а) да извършва ВСИЧКИ действия по обикновената търговска дейност на фирма "...................";

б) да сключва сделки във връзка с дейността по б. "а" само от името и за сметка на РАБОТОДАТЕЛЯ;

в) да упълномощава други лица да извършват определени действия от обсега на неговите правомощия, когато интересите на фирмата налагат това;

г) ако страните се договорят за допълнителни правомощия, извън обсега на "обикновена дейност на търговеца", както и ограничения в дадените пълномощия, трябва изрично да се укаже в тази клауза).

7. Трудовото възнаграждение на ТЪРГОВСКИЯ ПЪЛНОМОЩНИК се определя в размер на .......... лв. за месец.


8. ТЪРГОВСКИЯТ ПЪЛНОМОЩНИК ще ползува платен годишен отпуск в размер на ........... работни дни. Времето за ползуването му се определя по допълнително договаряне между страните по договора.

9. РАБОТОДАТЕЛЯТ може да прекрати трудовия договор:

(варианти)

а) ако договорът е сключен на основание чл. 68, т. 1 от КТ – прекратяването на договора става с изтичането на срока, за който е сключен;

б) ако договорът е сключен за неопределено време – на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ – прекратяването на договора може да се извърши на следните основания:

– чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ;

– чл. 328, ал. 1, т.  11 от КТ;

– чл. 328, ал. 1, т.  12 от КТ.

10. ТЪРГОВСКИЯТ ПЪЛНОМОЩНИК може да прекрати трудовия договор при условията на чл. 326 от КТ като върне пълномощното на РАБОТОДАТЕЛЯ.
 
 

РАБОТОДАТЕЛ: ........................ .                                          СЛУЖИТЕЛ: ........................ .
                                                                                                (ТЪРГ. ПЪЛНОМОЩНИК)
 
 
ЗАБЕЛЕЖКИ
към т.1
Възможно е длъжността да има друго наименование, но само ако се изпълнява от лице – търговски пълномощник.

към т.5 б. "г"
Може страните да се уговорят и обратното, като тогава тази клауза отпада. Същото трябва изрично да се упомене в упълномощителната клауза от договора.

към т.6 б. "в"
Следва да се направи нужното съответствие с чл. 5, б. "г", в зависимост от договореното между страните.

към т.9 б. "б"
Страните се договарят, че "липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата" и "промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако служителят не отговаря на тях" са основания за оттегляне на пълномощното от РАБОТОДАТЕЛЯ, а когато пълномощното е оттеглено на други основания, под "обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор" се разбира и оттеглянето на пълномощното от РАБОТОДАТЕЛЯ.

1. Това са практически най-лесно осъществимите от РАБОТОДАТЕЛЯ основания за прекратяването на трудовия договор, като освен тях съществуват и други, изрично посочени в КТ, и във всеки конкретен случай следва да се избере най-подходящото от тях.

2. Условията за прекратяване на трудовия договор трябва да съответствуват на основанието за сключването му и момента на оттегляне на пълномощното.