Тази дата на заявлението е правилно да е 21.12.2015 и тя служи само за това, че сте занесли заявлението в  3-дневен срок в НОИ.

Благодаря ти 

Здравейте , на заявлението за упълнимощаване ми генерира днешна дата 21.12.2015г. , а ще ги нося утре , това проблем ли ще е , че за болничните преди правеха на въпрос ?

Чакай , чакай ..... май объркахме нещата Фактурата е издадена от българска фирма така ли ? В този случай никакъв протокол не се съставя. Извинявам се , че писах без да погледна по-подробно...

Да и колона 9 и да без ддс

според мен - дневник продажби - кол.14 (кол. 15 е нула в случая)
- дневник покупки - кол. 9

Съставяте протокол, но с нулева ставка на основание чл. 30

 

Благодаря Ви за мненията , дано да се вземе правилното решение

Здравейте колеги , провеждаме един спор и реших да се допитам и за Вашата позиция по въпроса
Става въпрос за ООД с двама съдружници и управители  на същото , без да имат договори за управление или гласувано възнаграждение за управленската си дейност. Един от двамата се занимава с дейността на фирмата , за което се и самоосигурява като СОЛ . Другото лице не взема участие в икономическата дейност на фирмата , а само подписва документи във връзка с управленската дейност .За мен второто лице не подлежи на самоосигуряване  тъй като то не извършва дейност , свързана с предмета на дейност на тази фирма , а тъй като няма ДУК или гласувано възнаграждение не подлежи на осигуряване и за "дейността" му по управленската му функция.

Ще се радвам да чуя и Вашите мнения по изложеното

Колеги, ще пускам платежно за удържан ДОД на самоосигуряващо се лице за положен личен труд в дружеството си. Платежното трябва да бъде както при трудовоте договори от името на фирмата до офис на НАП по местонахождение на фирмата, булстат или има някаква особеност

Точно така , наредител и задължено лице - фирмата и посочвате булстата на фирмата , по сметка по седалище на фирмата.

Ако фирмата е решила да работи без печат какво ще искат тез красавци?

А де , ходи спори , по-добре един печат , отколкото бавене на регистрацията

Да , и аз го имах този въпрос и от НАП изрично искаха на заявлението и придружаващите документи да има печат .

А физическото лице регистрирано ли е било по ДДС ? Според мен  ако нямате начислен ДДС при покупката,  дължите при продажбата 20% ДДС върху договорената продажна цена.

Защо не сте си ползвали ДК / предполагам защото автомобила е лек/  ? Продавача начислил ли ви е ддс при покупката?

Тогава защо фактурата да е без ДДС?

Говорете с Вашите клиенти , може да са предприели регистрация по закона за ддс в Англия . Прочете и становището на НАП - когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно

Фирмата от Англия получава услуга от фирма установена в друга страна членка на ЕС и дори и да не е регистрирана по ддс , по силата на аналогичен на нашия чл.97а ал.1 ще следва да се регистрират .

1000  София, бул. “Княз Дондуков” № 52  Телефон: (02) 98591  Факс: (02) 9859 3099
 
Изх.№ ……………….                                                Изх. № 15-00-26                                       ДО
      Дата, 16.11.2011 г.                                ……………………………..
                                                                      ……………………………
 
                                     КОПИЕ:     ДИРЕКЦИЯ ОУИ ГР……………..
                                                                            КЪМ ЦУ НА НАП
 
 
Относно: установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
 
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 15-00-26/18.07.2011 г. във връзка с дейността на корабните брокери и агенти сте поставили множество въпроси, свързани с установяване статут и местоположение на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламента).
Въпросите Ви са:
1. Как следва доставчикът на услуги да проверява статута на получателя за валиден ДДС номер и свързаното с него име и адрес, че действа в качеството си на ДЗЛ? Достатъчно ли е предоставянето на ДДС номера на получателя и съответното потвърждение за валидност в сайта на ЕС? Много държави членки на ЕС не потвърждават име и адрес при VIES валидация. Трябва ли в тези случаи да се изисква допълнително удостоверение за ДДС или данъчна регистрация, от които безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента?
              2. Как съгласно чл.18, т. 2 от Регламента доставчикът ще докаже, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС – кое е това доказателство, за да счита получателя за данъчно незадължено лице?
              3. Кое е това “каквото и да е друго доказателство”, за това че получателят е данъчно задължено лице, ако получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв?
              4. Какво е “проверка в разумна степен” от страна на доставчика за тези цели и как се прави? Колко често трябва да се изискват удостоверения за ДДС или друга данъчна регистрация от клиенти, към които се извършват периодични доставки на услуги: за всяка доставка или за всеки месец или година?
5. Какво свидетелство за регистрация, издадено от компетентен орган на съответната държава би следвало да бъде изисквано при издаване на фактурите към чуждестранните контрагенти в съответната държава, установени извън ЕС (трети страни) – доказващо, че компанията, получател на услугата е регистрирано по ДДС или по някакъв друг вид данък върху оборота в съответната държава лице, или документ, издаден от компетентен орган, доказващ, че дружеството е регистрирано със стопанска цел? Как се тълкува понятието “или всяко друго доказателство за това”?
6. Как се определя мястото на стопанска дейност на получателя, когато ДЗЛ е установено в повече от една държава? Къде е мястото на изпълнение на доставката на услуга?
7. Какви са правилата, за да определи доставчикът постоянния обект на получателя?       
              8. Как се определя, кой е моментът, в който доставчикът определя статута, качеството и местоположението на получателя?
              9. В какво се изразяват често споменаваните в Регламента “обичайни търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и плащанията”, посредством които “доставчикът извършва в разумна степен проверка на точността на информацията, предоставена от получателя”?
              10. Дали по-голяма значимост следва да се отдава на документалната обоснованост или на фактическата обстановка?
 
Предвид липсата на изложена конкретна фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, във връзка с поставените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Въпросите Ви по същество се отнасят до начина, по който доставчикът на една услуга може да установи статута и местоположението на получателя на същата, в случаите на доставки на услуги, при които мястото на изпълнение на доставката зависи от обстоятелството, дали получателят е данъчнозадължено или данъчно незадължено лице.
Видно от естеството на дейността на членовете на Българската асоциация на корабните брокери и агенти, зададените от Вас въпроси са свързани с посредничество във връзка с доставка на транспортни услуги, осъществявани с плавателни съдове. Мястото на изпълнение при доставка на посредническа /брокерска или агентийска/ услуга във връзка с услуга по транспорт на стоки най-често зависи от статута на лицето - получател на услугата – дали същото е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Мястото на изпълнение на услугата от своя страна определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето-платец на данъка. Поради това от особена важност е правилното и точно определяне на статута на получателя.
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българските дружества, доставчици на брокерски и агентийски услуги във връзка с транспортни услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
 
Относно получател на услуги, установен в Общността:
Съгласно член 18, пар.1 от Регламента: освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
                   когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES - валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
                   когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В аспекта на цитираната норма, друго доказателство, че получателят е данъчнозадължено лице би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката – дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
Съгласно член 18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Считаме, че за известните на доставчика обстоятелства относно статута на получателя по доставката може да се съди по разменената между страните по сделката търговска кореспонденция, от която да е видно, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
 
Относно получател на услуги, установен извън Общността:
Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
      ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността
       когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо, че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчнозадължено лице, разбира се след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
              Съгласно чл. 25 от Регламента, за прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на доставката, ако не съществува никаква практика на злоупотреба.
Видно от цитираната норма като правило удостоверяването на статута на доставчика следва да се извършва към датата на изискуемост на данъка за съответната доставка. Доставчикът сам следва да прецени, с оглед степента на познаване и доверие в контрагента си, дали е разумно да му се довери, (например при системни търговски взаимоотношения) и да допусне  удостоверяването на статута му да не се извършва за всяка доставка, доколкото евентуалните неблагоприятни последици (задължаване с данък върху добавената стойност при данъчен контрол и установяване статут на данъчно незадължено лице на получателя) биха били за сметка на доставчика.
Подчертаваме, че Регламентът, освен предвиденото изискване за доказателство, поставя в тежест на доставчика да положи всички необходими усилия в рамките на обичайната търговска практика, за да се увери в статута на получателя по доставката. Считаме, че тези мерки не са универсални за всеки случай, а биха могли да имат различен обхват и задълбоченост предвид различните контрагенти – получатели по доставката, с оглед предходни търговски взаимоотношения с конкретния получател или неговото търговско реноме.
Доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в регламента, и доколкото последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това.
 
Относно местоположението на получателя:
Съгласно чл. 22 от Регламента, когато получателят на услугата е установен в повече от една държава, с оглед да се определи в полза на кое от местата на установяването му /седалище или постоянен обект/ се предоставят услугите, доставчикът следва да извършва преценка с оглед естеството и използването на предоставената услуга. В случай, че естеството и използването на предоставените услуги не му позволяват да установи получателя на услугите, доставчикът следва да обръща особено внимание дали в договора, във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка на получателя във връзка с доставката на услугата и съобщен му от получателя, постоянният обект се определя като получател на услугите и дали постоянният обект е субектът, който плаща за услугите.
Когато постоянният обект на получателя, на когото са предоставени услугите, не може да бъде определен по така посочения начин или когато услугите са доставени на данъчнозадължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът на услуги може с пълно основание да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност.
 
 
                                                     ИЗПЪЛНИТЕЛЕН  ДИРЕКТОР НА
                                                     НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
                                                     ПРИХОДИТЕ
                                                                                           /КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Това , че лицето няма ДДС не го превръща с данъчно незадължено лице

Издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС при посредническа услуга

Публикувано на 22.02.2011

Лиляна Панева – данъчен консултант

    В сп. „Форум на счетоводителя”, бр. 1/2011 г. Лиляна Панева – данъчен консултант, отговаря на следния въпрос: Дружеството има сключен договор за търговско представителство с фирми от Норвегия, Израел и Гърция. Те търсят клиенти за българската фирма, посредничат за сключване на договори с тях и рекламират стоките и услугите й в своите страни. През м. 12.2010 г. издават инвойси за търговско представителство. Фирмата от Гърция има VAT номер. Трябва ли да се издават протоколи по чл. 117 и да се начислява ДДС за тях? Обявяват ли се някъде? Какви задължения има българското дружество?
Според информацията, дадена в запитването ви, чуждестранните фирми, с които имате сключени договори, са поели задължение да извършват във ваша полза посреднически услуги, чрез които рекламират вашите стоки и услуги в съответните страни и спомагат за сключването на договори между вашата фирма и потенциалните им клиенти. Тъй като квалификацията на взаимоотношенията, при които при дадена сделка между стопански субекти възникват възмездни доставки, е от съществено значение за законосъобразния ред за тяхното данъчно третиране, ще си позволим да отбележим, че в случая квалификацията „договор за търговско представителство" е неприложима. От търговскоправна гледна точка при посочените обстоятелства фирмите, с които сте сключили договори, въобще не се квалифицират като „търговски представители"- нито преки, нито скрити (тези при комисионни договори). Щом като не сключват с клиентите на вашите продукти договори за продажби от свое име, но за ваша сметка или от ваше име и за ваша сметка, те са само посредници, които срещу комисионно възнаграждение свързват фирмата ви с лица, с които тя сключва сделките. Възможно е в запитването си да сте пропуснали информация, която променя това заключение, но в отговора на зададените ни въпроси приемаме наличието на хипотезата за наличието на посредническа услуга срещу комисионно възнаграждение.
В случая са налице посреднически услуги, предоставени на данъчно задължено лице (ДЗЛ), което е фирма, регистрирана за целите на облагането, установена на територията на България. Доставчици на услугите са фирми - ДЗЛ, установени на територията на:
- Норвегия и Израел, т.е. в трети страни; и
- Гърция – държава - членка на ЕС, която притежава валиден данъчен идентификационен номер.
Т.е. доставчиците на услугите са ДЗЛ, установени извън страната. Те издават на получателя им фактури за договореното комисионно възнаграждение, в което не посочват ДДС.
Според действащия ЗДДС местоизпълнението на доставките, предоставени на ДЗЛ, които възникват при този вид посредничество, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е там, където е установен обектът на стопанска дейност на получателя на услугата, т.е. в случая у нас. По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът на облагаема услуга с местоизпълнение на територията на страната е ДЗЛ, установено извън тази територия, данъкът е изискуем от получателя й. Той е задължен да си самоначисли данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона най-късно в 15-дневен срок от датата, на която данъкът за съответната доставка е станал изискуем. Данъчната основа, върху която се начислява той, се формира от размера на комисионното възнаграждение, посочено във фактурата на посредника, и от евентуално добавени към него други разходи във връзка с посредничеството, покриването на които е поето от получателя на услугата по силата на сключения договор.
Данните от протокола се посочват в колона 14 на дневника за продажбите и в клетка 12 на справката-декларация за съответния данъчен период. В зависимост от датата на издаване на фактурите през м. 12 на 2010 г. това може да е съответно данъчен период декември 2010 г. или данъчен период февруари 2011 г.
Начисленият данък е с право на данъчен кредит, който може да бъде упражнен в същия или в един от следващите дванадесет данъчни периода. Правото се упражнява, като данните от протокола се посочат в дневника за покупките и в справката-декларация за съответния данъчен период в съответните колони и клетки, съобразно размера на възникналото право на данъчен кредит.
В тази връзка заслужава да се отбележи, че тъй като един от доставчиците на посредническа услуга е фирма, установена в Гърция, т.е. в държава - членка на ЕС, освен фактура той следва да посочи доставката, осъществена под вашия данъчен идентификационен номер, и във VIES декларацията си за данъчния период, в който ви е издал фактура. Естествено не е ваше задължение да следите дали той е направил или не това.