Здравейте , ЕООД си смени собственика и сега стария собственик трябва да го назнача на ТД като търговски пълномощник с генерално пълномощно.

Според Вас кой е кода по НКПД на тази длъжност ?

Здравейте,
Извършена е ВОД м. 08.2013г, чмр все още неполучено, от прочетеното, стигнах до извода, че би трябвало да начисля ддс по доставката с протокол по чл. 117, в срок до 15.10. Моля за потвърждение, дали правилно съм разбрала? Благодаря.

Издавате протокол по чл.117 , след като се снабдите с необходимите документи го отразявате със знак минус в дневник продажби.


1.9. Корекции при вътреобщностни доставки

 

1.9.1. Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, са определени в чл. 45 от ППЗДДС. На основание чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС, ако данъчно задълженото лице не се снабди с горепосочените документи до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 %. За доставчика възниква задължението да начисли за тази доставка данък върху добавената стойност в размер 20 на сто чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС в петдневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем. С разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ППЗДДС законодателят е дал възможност на данъчно задълженото лице впоследствие, ако то се снабди с необходимите документи, да анулира издадения протокол и да коригира резултата в данъчния период. Корекцията се извършва в данъчния период, през който доставчикът се е снабдил с необходимите документи, като в дневника му за продажби за този период със знак минус се включва доставката, за която лицето е начислило данък на основание чл. 46, ал. 1 от ЗДДС. За анулирането не се издава нов протокол, а същото се извършва чрез отбелязване върху протокола, издаден на основание чл. 46, ал. 1 от ЗДДС, като се отразява обстоятелството, че е анулиран, датата, на която се извършва анулирането, основанието за анулирането, имената на лицето, което го извършва и подпис на същото. Корекциите следва да намерят отражение и във VIES-декларациите.

И според мен може да се сключи по чл.111 във връзка с чл.68 . Ето от сайта на МТСП.

ТД на основ. чл111 във връзка с чл 68ал1т1 - може ли да бъде сключен на двете основания /в НАП е обявен като 2-ри ТД/ и нарушение на КТ ли е да бъде уговорено предизвестие за прекратяване на договора от 1 месец?
   
Отговор

Уважаема г-жо Дойчева,
Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 111 от КТ е самостоятелно правно основание за възникване на трудово правоотношение за полагане на допълнителен труд при друг работодател. Това не означава обаче, че страните не могат да сключат този договор като срочен или безсрочен, като уговорят и срок на предизвестие за прекратяването му, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ. Затова ако договорът по чл. 111 от КТ е сключен във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ (срочен трудов договор), срокът на предизвестието е 3 месеца и не може, както е посочено в запитването, да се уговори срок на предизвестие – 1 месец. Само когато договорът е срочен предизвестието е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
Тъй като трудовият договор по чл. 111 от КТ е самостоятелен вид трудов договор, то той се регистрира в НАП по Наредба № 5 от 29.12.2002 г., като в т. 8 "Основание на договора" се попълва код 11 - допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ, както и останалите реквизити на приложението.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 334, ал. 1 от Кодекса на труда, освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни, а съгласно ал. 2 при уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333.
Следователно, освен в предвидените в Кодекса на труда случаи трудовият договор за допълнителен труд може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. Основанието по чл. 334 от КТ за прекратяване на трудовите договори за допълнителен труд е едно специфично и допълнително основание за прекратяването на тези договори, с оглед особеностите на тези договори.
Предвид гореизложеното изразяваме мнение, че когато трудовият договор за допълнителен труд се прекратява “в предвидените в този кодекс случаи” (а не по чл. 334, ал. 1 от КТ), срокът на предизвестието е такъв, какъвто е посочен в чл. 326, ал. 1 от КТ.
Когато някоя от страните при прекратяването на трудовия договор се позове на чл. 334, ал. 1 от КТ, т.е. когато прекратяването е на това основание, срокът на предизвестието е 15 дни, така както е предвиден в тази разпоредба.
ЛТ/

ПО време на двете години майчинство нали?

Да  , от първия болнични за бременност и раждане  до 2-те годинки на детето

Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. След изменението на чл. 114 КТ (обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) времето, през което лицето работи по трудов договор, сключен на това основание, се зачита за трудов стаж. Основната цел на промяната, направена от законодателя в края на 2008 г., бе¬ше, от една страна - да се преодолее съдържащото се в разпоред¬бата ограничение, относно непризнаването на времето на ра¬бота по такъв договор за трудов стаж, и, от друга страна, съз¬даването на условия за по-голяма гъвкавост при уговарянето на работното време. Независимо от това, че заглавието на раз¬поредбата не беше променено, а остана „Трудов договор за рабо¬та до 5 дни в месеца', то, както личи от нейното съдържание, този вид трудов договор се сключва за определени дни от месе¬ца. Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че работата през определени дни от месеца може да се осъществява при уговорена пълна или непълна продължител¬ност на работното време през деня, като няма максимална гор¬на граница на месечния брой на дните/часовете, определени от страните при сключване на договора. Във всички случаи обаче съдържанието на самата разпоредба съдържа ограничението, че договорът се сключва за работа не през всички дни от месе¬ца, а „през определени дни от месеца', например всеки вторник и петък.

    Съгласно чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и про¬фесионална болест. Тази разпоредба е част от осигурителното законодателство и при прилагането й във връзка с чл. 114 КТ следва да се има предвид, че само когато страните по тру¬довия договор са уговорили брой на работните дни (месечна про¬дължителност на работното време) до 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, то тогава работникът/служителят се осигурява задължително за рисковете инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Ако страните по договора по чл. 114 КТ са уговорили наемане на работа за повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, то осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Съгласно тази разпоредба работниците и служите¬лите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на фи¬нансиране задължително се осигуряват освен за рисковете ин¬валидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, още и за рисковете общо заболяване и май¬чинство, и безработица.

Малко допълнение :smile1:До 30-ти април на следващата година включвате лицето в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ и на тази база данъчните виждат какви данъци дължи лицето, какви са удържани и какви не са.

 

         Здравейте,
Работя в бюджетно предприятие, което изплаща хонорари по извънтрудово правоотношение на лица, които декларират че са несамоосигуряващи се. Като платец на доход предприятието е задължено да подава Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ всяко тримесечие.
       Въпросът ми е следния:
За четвърто тримесечие имам също лице, което не е самоосигуряващо се. Следва ли на това лице да бъде удържат данък?По какъв начин се декларира, че това лице дължи данък за този получен хонорар?
       
       Благодаря предварително на всеки, който може да ми помогне по въпроса.

За четвъртото тримесечие няма да удържате данък за лица по граждански договори. Издавате му служебна бележка и сметка за изплатени суми. Лицетоо има задължение до 30.04.2014г. да подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ където да декларира получената сума по ГД  през четвърто тримесечие и съответно да внесе данъка , който не му е бил удържан.

Здравейте!
Бях на работа до началото на февруари тази година ,месец и половина бях без работа след което започнах работа за един месец ,напуснах и  се записах на борсата.Ще съм на борсата до януари 2014г.Тези дни разбрах ,че съм бременна.Имам общ трудов стаж 9г.Въпросът ми е ,ако мъжът ми ме назначи на работав неговата фирма след като ми свърши борсата през януари ще имам ли право на майчинсто.
Предварително благодаря.

Да и ще дължи за Вас здравна осигуровка в размер на 20.16 лв на месец .

Корекция до 30.04.2014 се прави за период от м.01.2013 до м.12.2013

 

Спокойно може да си коригирате данните за месеците от 2013г.

Здравейте! След отказа подадохме всичко отново с нова платена такса.Сега пък имаме указание -не е излязла страница от договора.
Указанието получихме днес 09.10 - което трябва да бъде изпълнено в сроковете по чл 19 ал 2 от Закона за ТР/3 дни/
Как точно се прави това, моля някой да ми обясни

Здравейте , при отстраняване на предписания важното е ,че срокът е 72 часа от часа и минутата на излизане на указанията в сайта на АВ по Вашата партида .
 В Агенцията се носи Заявление Ж1 , в което се вписва номера на Указанието по което ще се отсраняват грешки , Декларация за истиността + съответния документ който е казано ,че трябва да се горигира / във Вашия случай договорът , на който не е излязла страница/.
 След като го входирате в АВ ,ако в партидата Ви пише - Изчаква 3-дневен срок значи вскичко е наред .

Благодаря ви за отговорите!
Това означава, че няма да съставям протоколи и евентуално ще може да си искаме това ДДС да ни се възстанови.
Хубав ден и лека работа!

Toчно така.

Здравейте!
От миналия месец международните шофьори започнаха да носят фактури за преминаване на Дунав мост от румънска страна. Фактурите са с начислено ДДС.

Дали тази такса за преминаване на Дунав мост се счита за свързана с недвижим имот и не трябва да начислявам протокол за тях?

Да , всички магистрални такси, паркинг такси, и др. вид пътни такси се претират като услуги свързани с недвижим имот . Поради тази причина и румънците са Ви начислили ДДС в издадената Ви фактура.

Ето материал за рекламните услуги :

1. Оказване на рекламни услуги

 1.1. Извършваните от данъчно задължените лица възмездни рекламни услуги, които са с място на изпълнение на територията на България, подлежат на облагане с ДДС. И ако доставчиците имат регистрация по ЗДДС, те трябва да начисляват за услугата данък със ставка от 20 на сто. За такива рекламни услуги се прилагат общите правила на закона относно възникването на данъчното събитие и определянето на данъчната основа. По отношение мястото на изпълнение на рекламните услуги единственото особено правило, съдържащо се в закона, е това по чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, буква „б” от ЗДДС. Според него мястото на изпълнение при доставка на рекламна услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато услугата е оказана на данъчно незадължено лице, установено или имащо постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз. Извън тази разпоредба, за рекламните услуги са приложими общите правила за място на изпълнение, съдържащи се в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС. От казаното можем да заключим, че мястото на изпълнение на рекламните услуги е, както следва: когато получателят е данъчно задължено лице – в мястото, където той е установен; а това от своя страна е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, или където се намира негов постоянен обект, на който се предоставят услугите; когато получателят е данъчно незадължено лице, установено в България или в друга държава членка – мястото, където е установен доставчикът; а това означава мястото на установяване на икономическата му дейност, или на евентуален постоянен обект, от който се предоставят услугите (и който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност); когато получателят е данъчно незадължено лице, установено извън Общността – местоизпълнението е там, където получателят е установен, или той има постоянен адрес или обичайно пребиваване (местоживеене). Така от практическа гледна точка излиза, че ако наше регистрирано по ЗДДС лице извърши възмездна рекламна услуга на лице, установено в България (независимо какъв е неговият статут), услугата подлежи на облагане с ДДС от 20 на сто. Същото се отнася за рекламните услуги, оказвани на данъчно незадължени лица, установени в Общността – за тях българските регистрирани доставчици също дължат 20 на сто наш косвен данък. При положение че получателят е данъчно задължено лице, установено извън България (независимо дали в държава членка или в трета страна), или той е данъчно незадължено лице, установено извън Европейския съюз, услугата ще е с място на изпълнение извън територията на нашата страна. Такава рекламна услуга е необлагаема с български косвен данък и за нея не се начислява ДДС от доставчика. Правно основание за неначисляване на ДДС във фактурата ще се яви нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (при получател данъчно задължено лице) или тази на чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, буква „б” от същия закон (при получател данъчно незадължено лице от трета страна). В дневника за продажбите данъчните основи на такива рекламни услуги се отразяват в колона 23 „ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС …”. Изключение ще се наблюдава по отношение на услугите, оказани в полза на получател - данъчно задължено лице, установено и регистрирано за целите на ДДС в държава членка; тогава данъчната основа на рекламната услуга се посочва в дневника за продажбите в колона 22 „ДО на доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка”. Тук следва да се има предвид, че хипотетично е възможно българска фирма да оказва рекламна услуга на данъчно задължено лице, установено в държава членка, което обаче няма издаден (от нея) ДДС номер. Ако доставчикът на услугата установи посредством правилата, предвидени за целта в чл. 18, ал. 1, буква „б” от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, че получателят на услугата има статут на данъчно задължено лице (от Общността), то тогава услугата е с място на изпълнение на територията на държавата членка, където е установен нейният получател. Въпреки това данъчната й основа не трябва да се вписва в колона 22 на дневника за продажбите, а в неговата колона 23; защото сумата от колона 22 служи за нуждите на попълване на VIES-декларациите; а в тях не се отразяват доставки, получателят на които няма ДДС номер, издаден от държава членка. 1.2. Когато установена в България фирма (без постоянен обект извън нашата страна), имаща регистрация по ЗДДС, получи рекламна услуга от данъчно задължено лице (юридическо или физическо), което е установено извън България, услугата е с място на изпълнение на територията на страната ни. За нея ще е налице обърнато данъчно задължение, съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и българската фирма ще е длъжна да си самоначисли ДДС с протокол по чл. 117 от закона. Без значение в такива случаи е обстоятелството дали чуждестранният доставчик е установен в друга държава членка или в трета страна; важното е той да е данъчно задължено (не и непременно регистрирано за целите на ДДС) лице. 1.3. Накрая ще отбележим, че ако рекламната услуга (с място на изпълнение в България) бъде предоставена безвъзмездно от българско регистрирано лице, тя отново може да бъде облагаема с ДДС от 20 на сто. Това следва от нормата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според която за възмездна доставка на услуга (съответно – за попадаща в обхвата на ДДС) се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица. В такива случаи данъчната основа ще е равна на сумата на преките разходи, направени във връзка с извършването на безвъзмездната (и приравнена на възмездна) услуга. При положение че хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС не е налице, т.е. безвъзмездната услуга не е за личните нужди на получателя, то излиза, че тя ще остане извън предметния обхват на закона и не следва да се облага с ДДС (по арг. от чл. 2, т. 1 от ЗДДС). Подобна теза произтича пряко от разгледаната норма на чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона. Смятам обаче, че тя не съответства на чл. 26, ал. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО, на която всъщност се основава. Според тази европейска норма като възмездна доставка на услуги се третира безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчно задължено лице за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето. Така че според директивата е без значение обстоятелството дали безвъзмездната услуга е за личните нужди на получателя, или не (освен ако той не е самото данъчно задължено лице, оказващо услугата).

Как се изчислява авансовата вноска за данък общ доход?

Всички получени доходи от дейност като самоосигуряващо се лице през тримесечието се намаляват с 25% признати разходи. Остатъка се намалява с направените през тримесечието осигурителни вноски. Получения резултат се умножава по 10%.

Пример – за месеците юли – септември, лицето е получило доходи като самоосигуряващо се лице 10 000 лева, като е избрало да се осигурява върху минималния осигурителен доход от 420 лева за пенсия и здравно.

При това положение:
1.Дохода на самоосигуряващото се лице се намалява с признатите 25% разходи – 10 000 * 25% = 2500 признати разходи.
2.От остатъка 7500 лева трябва да се извадят направените осигуровки като самоосигуряващо се лице през тримесечието. В случая те са месечно 17,8% за пенсия + 8% за здраве върху 420 лева. Така осигуровките за 1 месец са 108,36 лева. За 3-те месеца са направени 3 * 108,36 лева или 325,08 лева. 7500 лева – 325,08 = 7174,92 лева, които подлежат на облагане с данък общ доход 10%.
3.Данъкът, който трябва да бъде внесен до 25 октомври е 7174,92 * 10% или 717,49 лева. В същия срок трябва да се подаде и Декларация по чл.55 ЗДДФЛ за трето тримесечие.

Годишно изравняване/довнасяне на осигуровки и данък общ доход

До 30 април на следващата година, самоосигуряващото се лице трябва да декларира в годишната данъчна декларация, и внесе дължимите осигуровки и данък общ доход върху остатъка от доходите, които не са били обложени авансово през годината.

Сега проверих в справката за плащанията на тази фирма разнесли са нещата до м.07 , само два месеца се мъдрят още като надвнесени , явно са по-бавнички хората 

На една фирма така й седят като надвнесени в сравката за плащанията суми от началото на годината , отиходме в НАП , отвориха справката и казаха  - "всичко е наред , нали в справката за задълженията Ви е чиста седи Ви само данъка , не се пристеснявайте" и толкова ,пожелаха ни притен ден ............

Отговаря - Нина Манолова - адвокат

Въпрос: Във фирмата работят работници по втори трудов договор – при условията на външно съвместителство, с дневна продължителност на работното време 2 часа. Имат ли право тези лица на платен годишен отпуск за работата си по трудовия договор за допълнителен труд? Как се изчислява размерът на дължимия платен годишен отпуск, когато лицето работи при условията на непълно работно време?

Отговор: 1. Работещите по трудово правоотношение имат право на платен годишен отпуск освен за работата си по основните им трудови договори, така също и за работата им по втори трудов договор за допълнителен труд извън установеното работно време по основния трудов договор – за работа по външно съвместителство.

   Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

   При ползването на платения годишен отпуск следва да се има предвид правилото, установено в чл. 155, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), съгласно което работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко осем месеца трудов стаж. Това правило важи за ползване на платен годишен отпуск по основния трудов договор, също така и за ползване на платен годишен отпуск за работа по външно съвместителство. Както посочихме, при работа през част от законоустановеното работно време работникът или служителят има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. А съгласно чл. 355, ал. 1 КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.

   За един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. От поставения въпрос става ясно, че работното време на лицето, работещо по външно съвместителство, е с продължителност 2 часа. При това положение, за да се намерят действително отработените дни през отделните месеци на годината, е необходимо да се съберат отработените часове през всички работни дни на съответния месец и полученият сбор да се раздели на 8 (колкото е нормалната продължителност на работното време през деня). Така ще се намери точният брой на отработените дни за отделния месец. В конкретния случай броят на отработените месеци за съответната календарна година ще се изчисли, като броят на всички отработени дни през същата година се раздели на 21 при петдневна работна седмица (арг. от чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовите книжки и трудовия стаж). За всеки един от така получените отработени месеци работникът или служителят има право на 1/12 от полагаемия му се платен годишен отпуск за заеманата длъжност по втория трудов договор.

Това може да Ви е от ползва

Това , че работи на ТД в друга фирма не го озвобождава от осигуряване като собственик на ЕООД . Ако избере да се осигурява като СОЛ ще дължи месечно осигуровки минимум върху 420 лева . Само трябва да се внимава осигурителния доход по ТД + осигуряването на 420 лева да не прехвърли максималния ОД от 2200 лева.

чл. 40 ал. 1 буква б) ЗЗО  (изм. - ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася;

Здравна осигуровка - 16.80 лева