Колона 22 на дневник продажби и колона 17 на справка декларацията по ЗДДС.

Здравейте :0
Ако на 01.10.2013 се вземе решение за разпределяне на дивидент, какъв е срокът за плащане на данък и подаване на декл. по чл. 55 - 31.12.2013?

До края на месеца  следващ тримесечието , през което е възникнало задължението за удържане на данък / в случая решението за разпределяне на дивидент/ . Тъй като става въпрос за окончателен данък , задължението за деклариране се отнася за всяко тримесечие, включително и четвъртото, за което внасянето на данъка и декларирането му става до 31.01 на следващата година.

http://www.kik-info.com/check/check_place.php ето тук след като чектене по кой член е извършената услуга  излиза текста , който трябва да впишете във фактурара.

За затова съм посочила в първия си коментар питащата хубаво да провери дали попада в чл.21 ал.4 т.3 , ако не да приложи чл.21 ал.2 и следователно да състави протокол за самоначисление на ДДС .

Намерих този материал , в случая е обърнаъ случая , но изхождайки от това ,че законодателствата на страните членки са синхронизирани , най-вероятно ще трябва да начислите 20% ДДС скед като резервните части са монтирани в България

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ДДС ЗА ДОСТАВКА НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
 Седмичен законник бр. 43, 19 - 25 ноември 2007 г.


Фирмата ни е регистрирана по ДДС и е закупила няколко авточасти от гръцка фирма, също регистрирана по ДДС в Гърция. Авточастите не са стока, а ще се вложат в ремонта на наш камион, който е заведен в счетоводството на нашата фирма като основно средство. Гръцката фирма е издала тяхна фактура и е начислила 19% ДДС според тяхната ставка.

    Какво да правим с това ДДС? Нямаме ли право да го искаме като данъчен кредит и трябва ли да се осчетоводи цялата фактура като разход? Трябва ли да самоначисляваме ДДС с протокол?

    Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ - данъчен консултант

    Гръцката фирма (приемам, че тя не е дилър на авточасти втора употреба) е трябвало да начислява 19 на сто гръцки ДДС за доставката на резервните части, само ако същите са вложени в ремонт на камиона на територията на Гърция. Защото, в противен случай, ако те са транспортирани от тази държава членка до България (независимо от кой и за чия сметка), по нашия ЗДДС (чл. 13, ал. 1) ще е налице вътреобщностно придобиване на стоки (а по гръцкия ЗДДС това трябва да е необлагаема вътреобщностна доставка). В такава ситуация не трябва да се начислява гръцки данък, а българският купувач на резервните части следва да се самообложи с протокол по чл. 117, ал. 2 от Закона, който да отрази и в двата си регистрационни дневника и съответно в справка-декларация за ДДС.

    Ако случаят в действителност е такъв, българската фирма следва да изиска от гръцкия си контрагент анулиране на фактурата и издаване на друга такава без ДДС, както е при ВОД, след което да състави протокол за начисляване на ДДС за облагаемото вътреобщностно придобиване. Възможно е да се наложи и предоставяне на гръцкия контрагент на писмено потвърждение (или друг изискван документ от страна на гръцкия ЗДДС), което да удостоверява, че стоката е закупена от лице, притежаващо български ДДС идентификационен номер, и същата е транспортирана от Гърция и пристигнала на територията на България.

    При положение че доставката не е вътреобщностна по смисъла на гръцкото законодателство, за продажбата на резервните части наистина се дължи 19 на сто гръцки косвен данък. Той не може да бъде ползван като данъчен кредит по общия законов ред - с включването на фактурата и данъка в дневника за покупките и справката-декларация за ДДС с право на данъчен кредит. Данъкът евентуално може да бъде възстановен от гръцката страна, при условията и по реда на действащия в Гърция нормативен акт, уреждащ възстановяването на платен ДДС от чуждестранни за нея лица, които имат регистрация за целите на ДДС в друга държава членка.

Ако се приеме ,че доставката е услугата, която е извършена в сервиза , а вложените части са част от цената на услугата като съпътстваща доставка , то значи че прилагате чл.21 ал.2 ЗДДС и неначислявате ДДС във фактурата.

Чуждестранните фактури не се включват в дневниците по ДДС , по тях нямате право да искате ДДС кредит от България , а от съответната страна , в която е фирмата копто Ви е издала фактурата , във Вашия случай САЩ по  НАРЕДБА № H-9 ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ДАНЪК ДДС .  Инвойса си го отразявате като разход в счетоводството Ви .

Ако имате издаден протокол , той вече се включва в дневниците по ДДС .

по кой член от ЗДДС Ви е услугата , за какво точно се отнася самата услуга?

За услугата за нощувка не трябва да издавате протокол ,защото мястото на изпълнение на този вид услуги всързани с недвижим имот е там където се намира имота - чл. 21 ал.4 т.1 ЗДДС

За исложението , ако отговаряте на чл.21 ал.4 т.3 няма да съставяте протокол, мястото е там.

3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се провежда събитието - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;

Ако не си прилагате общия члл.21 ал.2 и издавате протокол по чл.117 ЗДДС.

Точно така, тридесет работни дни - неправилно се изразих. Значи за останалото време няма право на платен отпуск?

Да , отпуската е пропорционално на зачетения трудов стаж . След изтичането на 30-те работни дни , които се зачитат за трудов стаж , за останалото време в неплатен отпуск не се полага платен годишен отпуск.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) Заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Заповедта за командировка или командировъчното удостоверение се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. Задължително се отбелязва дали е ползвана служебно безплатна храна или безплатна квартира. В случаите, когато командировката е на обект, където няма печат, заверката се извършва само с подпис на отговорно служебно лице.

"Служебни лица" колкото щеш   

Ето хубав материал относно разходите във връзка с леки автомобили .


Данъчно третиране на разходите за леки автомобили

 
 
Лиляна ПАНЕВА
___________________

В редакциите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), които са в сила от началото на годината, дефинициите на понятието “лек автомобил” за целите на облагането по двата закона са различни. В ЗКПО е отпаднала квалификацията, възприета при облагането на доставките с ДДС, посочена в §1, т.18 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, според която за лек автомобил се приема само този, при който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.

За целите на облагането на доходите на лицата, чийто финансов резултат се формира по ЗКПО обаче, действащият закон е възприел (т.37 на §1 от ДР на закона) дефиницията на понятието “лек автомобил”, посочена в Закона за движението по пътищата (ЗДП). В резултат на това при формирането на данъчните резултати и тяхното третиране по реда на ЗКПО за лек автомобил се приема всяко недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, използвано за превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8 (чл.12, б.”а” от §6 на ДР на ЗДП). Посочваме изрично и изчерпателно източниците на нормативните разпоредби, от които произтича въпросната информация, тъй като промененото съдържание на понятието “лек автомобил” има съществено значение при данъчното третиране на разходите за превозни средства на данъчно задължените лица по ЗКПО. Промяната засяга и едноличните търговци (ЕТ), които при дейността си формират облагаем финансов резултат.

Как се третират данъчно разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леките автомобили?

Нормативно разходите, определени като “ разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства”, са посочени в разпоредбата на §1, т.39 от ДР на ЗКПО. Такива са счетоводно признатите разходи, за: горива, горивно-смазочни материали и други консумативи; резервни части; труд и ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги; технически прегледи и паркинг, козметика и аксесоари. Данъчният режим на посочените разходи зависи от това за какво се ползват превозните средства, за които са направени разходите. Като обект на различен начин за данъчно третиране на разходите на юридическите лица и ЕТ, за собствени или наети леки автомобили, в разпоредбите на закона са определени и регламентирани няколко вида дейности и начини за употреба в т.ч.:

дейност по занятие, включително за административна и управленска дейност;
транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно на работници и служители, или на лица, заети по договор за управление и контрол;
представителни цели;
лични нужди на собственика/съдружниците, управителя, лица от персонала или трети лица.
ЗКПО третира различно всеки един от посочените случаи. Какъв е режимът за облагане на всеки един от тях?

Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за икономическа дейност
Разходите на юридическите лица и ЕТ, направени за експлоатацията, поддръжката и ремонта на леки автомобили, които се използват за тяхната икономическа дейност, се признават като разходи преди данъчно облагане. За да бъдат признати като такива, те трябва да се докажат с фактура за получените стоки или услуги, за които са направени, както и с документ - пътен лист, пътна книжка или др.под., който да доказва участието на автомобилите в конкретната дейност. В противен случай разходът няма да бъде документално обоснован и няма да бъде признат за данъчни цели, което ще доведе до увеличаване на счетоводния финансов резултат.


Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за управленска дейност
Когато даден лек автомобил е ползван за управленска дейност, върху разходите за неговата експлоатация, поддръжка, ремонт и пр. се дължи ежемесечно 10% данък (чл.204, т.3 от закона). Данъкът се внася до 15-то число на следващия месец. В данъчната основа за начисляването му се включват само разходите, свързани с експлоатацията, ремонта и поддръжката на автомобила през дадения календарен месец. В нея не се включват евентуално направените през месеца други разходи във връзка с него ( като например разходи за амортизации, застраховки, такси, винетки и пр.). В случай че при даден ремонт на автомобила се получи застрахователно обезщетение, приходите от обезщетението се приспадат от размера на облаганите разходи до размера на извършените разходи за ремонта (чл.215, ал.1 от ЗКПО). Когато обезщетението се получи в месец различен от месеца, в който е извършен ремонтът, в резултат на което за някой месец се получи отрицателна данъчна основа, нейната отрицателна величина се приспада последователно от данъчните основи на данъка за следващите месеци до пълното изчерпване на размера є (чл.215, ал.3 от закона). Данъчната основа на данъка върху разходите за експлоатация на автомобили, които се използват както за икономическа, така и за управленска дейност, се определя на база съотношението на изминатите километри за двата вида дейности през месеца, за който се начислява данъкът (чл.215, ал.2, т.1 от ЗКПО). Като база за определяне на данъчната основа за разходите за поддръжка и ремонт на такива автомобили се използва съотношението на километрите, изминати с тях при извършването на управленска дейност към общоизминатите им километри през последните 12 месеца. Очевидно е, че ясното разграничаване на отделните видове разходи предполага ежедневно попълване на пътни листа, които доказват целите, за които са използвани превозните средства.


Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за превоз на персонала
Разходите за леки автомобили, използвани за превоз от местоживеенето до работата и обратно на работниците, служителите и лицата, наети по договори за контрол и управление, се третират данъчно различно, в зависимост от това как са оформени. Когато са оформени като социални разходи в натура по реда на т.34 на §1 от ДР на ЗКПО, те се облагат с 10% ежемесечен данък, дължим до 15-то число на следващия месец (чл.204,т.2 и чл.210, ал.2 от ЗКПО). В случаите, при които не са оформени като социални разходи в натура, те се третират като разходи, несвързани с дейността и следва да се посочат в увеличение на счетоводния финансов резултат. Освободени от такова облагане са само неоформените като социални разходи, направени за автомобили, с които се извършва превоз на персонала по маршрут до труднодостъпни, отдалечени райони, без който данъчно задълженото лице не може да извършва икономическата си дейност.


Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за представителни цели
Разходите за леки автомобили, използвани за представителни цели, се облагат с 10% ежемесечен данък. В ЗКПО липсва дефиниция на понятието “представителни разходи”, но като ориентир може да се ползва тази, дадена в чл.62, ал.1 от правилника по ЗДДС. Като такива, свързани с използване на автомобили, са посочените в тази разпоредба: посрещане и изпращане на гости и делегации, делови срещи и тържества, развлекателни мероприятия и екскурзии.


Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за лични нужди на собственици, съдружници и други лица
Когато леките автомобили се ползва за удовлетворяване на лични потребности на собственици, съдружници, управители, лица от персонала или трети лица, разходите за тях се третират като несвързани с дейността и се посочват в увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.

Разходите за експлоатация, поддръжка и ремонт на собствените и наетите леки автомобили на кои данъчно задължени лица се третират данъчно по посочените начини?

Посочените режими за данъчно третиране на разходите за леки автомобили по ЗКПО се прилагат за разходите на юридическите лица и ЕТ, които формират данъчен финансов резултат. За юридическите лица, които се облагат с алтернативни данъци или са освободени от облагане с корпоративен данък, както и за ЕТ, които подлежат на облагане с патентен данък, ползването на леки автомобили за дейността на предприятието не е свързано с допълнително облагане.

Изключение правят само разходите им за автомобили, които са използвани за транспорт на работници, служители или лица, назначени по договори за управление и контрол от местоживеенето им до месторабота и обратно. Това са разходи по чл.204, т.2 от ЗКПО за заплащане на данък върху които като данъчно задължени лица са посочени “всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол” (чл.207, ал.2 от закона). В тази връзка данъчно задължените лица по Закона за данъка за доходите на физически лица следва да обърнат изрично внимание на реда за тяхното облагане и за начина на оформянето като социални разходи, т.е. за оформянето им като такива предоставяни в натура или в пари.
 

Представен болничен лист от напуснал служител
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване,  обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване може да се ползва от служител, чието трудово правоотношение е прекратено към датата на издаване на болничния лист.  Условие за това е временната неработоспособност да е настъпила в рамките на 30 календарни дни от датата на прекратяване на ТПО. Паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Това означава, че ако болничния е издаден за период от 40 календарни дни, служителя ще получи обезщетение от НОИ за броя работни дни, които са в рамките на първите 30.
 Работодателят е длъжен да приеме болничния лист, издаден в срока по чл. 42, ал. 2 КСО.  Трябва да го представи в НОИ в рамките на 5 работни дни от датата на получаване (чл. 10 ал.2 НИИПОПДОО),  заедно с декларация от осигурителя ( самоосигуряващия се ) по образец съгласно приложение номер 15 ,придружително писмо по образец, съгласно приложение номер 8,  и опис на паричните обезщетения, съгласно приложение номер 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на обезщетения и помощи от ДОО.  Към болничния задължително се прилага и копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Задължението на работодателя, посочено в чл. 40, ал. 5 КСО,  за изплащане на първите три дни от периода на временната неработоспособност в този случай отпада.   Обезщетението за целия срок на временната неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло за сметка на НОИ. Не се начисляват и внасят никакви осигуровки от работодателя за периода.  При това положение, не се изготвят и подават данни за Декларация Обр. 1 и Декларация  Обр. 6. Задължението на работодателя е да приеме болничия лист, и да го представи в НОИ в срока по чл. 10 ал. НИИПООДОО,  за да може служителя да получи полагащото му се обезщетение от НОИ.

Внимание!
Ако трудовото правоотношение на лицето е прекратено по някоя от точките на чл. 328 КТ, с право на обезщетение за оставане без работа на осн. чл. 222, ал. 1 КТ, 30-дневния период, посочен в 222, 1 ал. 1 КТ  се удължава с дните на временната неработоспособност.
Ако към момента на издаване на болничния, лицето е регистрирано в  Бюрото по труда, и получава обезщетение като безработен от НОИ,  обезщетението за безработица се спира за периода на болничния, на основание чл. 54 г, ал. 1  КСО.  Безработният е длъжен да декларира пред териториалната дирекция на НОИ настъпването и отпадането на обстоятелствата по чл. 54 г, ал. 1 в срок от 7 работни дни.

След като резултата е 400лв на внасяне би трябвала в СД по ДДС за м.08 да са попълненит клетки 50 и 71.

След като управителят е лице различно от едноличния собственик на капитала , не може да го осигурявате като СОЛ . Трябва или по ДУК или на ТД с длъжност управител . И в двата варията се дължат осигуровки върху по-голямото от двете -  МОД за длъжността или върху възнаграждението , което сте определили.

28.08.2013г.  и според мен , create мерси за указаието

Вече не , сега ако през м. Септември платите аванс за месеца няма да подавате Д6 , ще подадете Д1 и Д6 до 25-то число на следващия месец т.е до 25-ти Октомври . В същия срок трябва и да платите дължимите  осигуровки.

Видях , че и във файсбук е дискутирана темата . Дествително се практикува често от фирми , които нямат касов апарат и си внасят парите по издадените от тях фактури, които клиентите са платили.

Отделно с Наредбата за касовите апарати , действително не е посочено кой точно трябва да е вносителя - доставчика, клиента или лицето Х .

Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
1. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;

За мен най-важното и което НАП ги интересува е да е документиран с фактура прихода , а пък дали ще Ви я платят или не , или кой точно ще е вносителя , след като парите са постъпили поо банковата Ви сметка и тя е заверена със сумата по фактурата всичко е наред .

Обаждат ми се собственици на фирми и те получили имейли и питат "да се притесняваме ли, какво е това". Това ме навежда на мисълта колко малко са ни очакванията от държавната администрация в положителен смисъл, свикнали сме когато ни търсят от там да не е за добро.

 

И аз получих на e-mail, че по данъчната ми сметка са постъпили пари и за какво са отишли може да се види с ел.подпис.