Междудневна почивка 
  Чл. 152. (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

При Вас се получават 14 часа дневно , което е в противоречие с цитирания член от КТ, при условие че едновременно има договор на 6часа и договор на 8 часа.

Отговаря Гошо МУШКАРОВ – доктор по икономика

  Въпрос: Фирма ООД е собственост на две физически лица, като само едното от тях е вписано като управител на дружеството. Сега и двете лица желаят да сключат трудови договори в същата фирма на максималния осигурителен доход. Досега са се осигурявали на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица. Коректно ли е управителят, който до момента е бил управител по решение, да сключи трудов договор със себе си, като се има предвид, че след сключване на трудовите договори статусът на самоосигуряващи се лица и на двамата ще се запаси, т.е. и двамата едновременно ще бъдат самоосигуряващи се лица и лица, работещи на трудов договор в същата фирма?

Отговор: Не съществува правна възможност управителят на дружеството да сключва каквито и да е договори за трудова дейност със себе си в качеството си на физическо лице. Това е така, защото не може по един и същ договор едно и също лице едновременно да е работодател и нает работник (по трудов договор) или възложител и изпълнител (по облигационен, т.е. по граждански договор).

Няма пречка управителят да сключи трудов договор с другия съдружник, като бъдат спазени всички изисквания на Кодекса на труда.

Общото събрание на ООД може да вземе решение и да сключи договор за управление на дружеството с единия от съдружниците. В такъв случай осигурителният статус на двете лица ще бъде следният:Първият съдружник е управител. Ако получава отделно доходи като управител на ООД и като съдружник в него, той трябва да се осигурява върху сумата от двата дохода (но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход по Закона за бюджета на ДОО за съответната година).

Вторият съдружник е нает по трудов договор и се осигурява по този договор и по дохода като съдружник в ООД.

  Чл. 2. (1) Разрешението за работа е личен документ, който удостоверява правото на чужденеца да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно юридическо или физическо лице и за посочените в документа място, длъжност, вид и срок на работа.
(2) Разрешение за работа се издава на чужденец при:
1. наемане по трудово правоотношение от работодател по смисъла на Кодекса на труда;

И според мен не се изисква разрешение от АЗ .

6.   Идентификационен номер на контрагента.
Полето съдържа идентификационния номер по ЗДДС на контрагента, когато същият е регистрирано по ЗДДС лице или идентификационен номер за целите на ДДС, издаден от данъчната администрация на друга държава членка, или Булстат/ЕГН/ЛНЧ/Служебен номер от НАП, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС.
Полетo задължително се попълва с код "999999999999999" в случаите, когато контрагентът е чуждестранно лице (физическо или юридическо), което няма регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ЗДДС или няма ИН за целите на ДДС, с който лицето да е регистрирано в друга държава членка.Проверката на ИН по ДДС в случай, когато контрагентът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, се прави по префикс и дължина на ИН да е по-голяма то 2 символа.
ИН по ДДС на контрагента или на ЗЛ следва да се попълва, без допълнителни разделители между символите.
Проверката за валидност на ИН по ЗДДС на задълженото лице, предоставящо информацията от отчетните регистри по ЗДДС, ще бъде направена при приемането на данните в ИС на НАП. Проверката обхваща дали лицето е било регистрирано по ЗДДС за данъчния период, за който подава справка-декларация и дневници по ЗДДС.

На ТД ли е или на граждански ?

Здравейте,
Да се консултирам и аз по въпроса ( с малко хипотетични данни)
м. 06 - 1000лв. възстановяване
м. 07 - 3500лв. възстановяване
м. 08 - 2000лв. внасяне

В декларацията за м. 08 попълвам кл.70 - 2000 , кл.71 - 0.
С това приключва процедура от м.06 (данъкът е напълно приспаднат) и продължава процедура от м.07 с остатък за прихващане в м. 09 - 2500лв., като през м.09 приключва и тя (с внасяне или подаване Приложение 6)?

Не обърнах внимание, че резултатът Ви за м.06 - 1000 лева за възстановяване е напълно приспаднат с вноската през м.08 . Така процедурата Ви  от  м. 06 приключва , както сте отбелязали и започва нова с ддс-то за възстановяване от м.07 , която приключва със СД по ДДС за м.09.2013 и в зависимост от резултата ще подадете или не Приложение №6

Процедурата Ви започнала с ДДС за възстановяване 1000лв за м.06.2013г. приключва с подаване на СД по ДДС за м.08.2013г. , в срок до 14.09.2013г. По написаните от Вас данни тя ще приключи с ДДС за възстановяване 2500лв и заедно с нея ще подадете Приложение № 6

Служител е получил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата, но в деня на изтичане на предизвестието е в болнични. Трябва ли за уволнението да се иска разрешение от инспекцията по труда? Удължава ли се срокът на предизвестие с дните на отпуск по болест?

Връченото на работника или служителя предизвестие за прекратяване на трудовия договор е едностранен акт на работодателя, който предизвиква правни последици от момента на връчването му. А последицата е, че трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието, а при неспазване на този срок - с изтичането на съответната част от него. Следствие от това разбиране е правото на всяка страна да прекрати договора и преди да изтече срокът на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение в размер на брутната заплата за неотработения срок на предизвестието.
Поради това при връчено предизвестие трудовият договор се прекратява, без да е необходимо да се получи съгласие от инспекцията по труда. Освен това по същите причини срокът на предизвестие не се продължава с дните на отпуск по болест. Ако лицето е започнало да получава от ДОО обезщетение за временна неработоспособност, то ще продължава да получава обезщетението в сроковете, определени от КСО.

Имате ли отделна бланка за командировка в чужбина или да използвам стандартната бланка за командировка в страната? 

Пишеш в Google "бланка командировка в чужбина" и избор колкото щеш

Да, ако е получавало обезщетение през последните три години , сега ще има право на минимума от 4 месеца.

http://www.nssi.bg/forusers/faq/191-faqbgunemplkso/859-faqpob13  От сайта на НОИ :


В случаите, при които безработните лица полагат само труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение под минималната работна заплата за страната за съответния период, след намаляването му с разходите за дейността, същите не подлежат на осигуряване и, следователно имат право да получават за същия период и парично обезщетение за безработица.

 В кои случаи може да се упражнява трудова дейност и да се получава обезщетение за безработица?
Лицата, наети на работа на непълно работно време и получаващи възнаграждение по - малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане, докато отговарят на тези условия.
В случаите, при които безработните лица полагат само труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение под минималната работна заплата за страната за съответния период, след намаляването му с разходите за дейността, същите не подлежат на осигуряване и, следователно имат право да получават за същия период и парично обезщетение за безработица.

Смята се в календарни дни . Юни има 30 дни , започване от 04.06 :  30-3= 27дни

Предполагам ,че касовият Ви апарат на месечния отчет вади Общ оборот и на този общ оборот намира 20 % ДДС / въпреки че не сте рег. по ЗДДС/ . Ако е така се гледа сумата Общ оборот .

И аз съм за 52 дни .

На 1 април т.г., преди да използвам платения си годишен отпуск, излязох в отпуск по бременност и раждане. Смятам да ползвам всички полагащи ми се по закон отпуски за майчинство. Знам, че бяха направени промени за платените годишни почивки, но не съм ориентирана добрe в тях. Въпросът ми е ще загубя ли годишния си отпуск за 2011 г., докато ползвам отпуските за майчинство.

Мария Георгиева, София

Според последните поправки в Кодекса на труда нашата читателка няма да загуби правото си на платен годишен отпуск за 2011 г. В описания случай, ако тя вземе всички отпуски по майчинство, след изтичането им ще може да ползва годишната почивка за тази година до края на декември 2015 година.

Една от важните промени в режима на отпуските по Кодекса на труда( КТ) и Закона за държавния служител (ЗДС) е въвеждането на 2-годишна давност за ползване на годишните почивки. Това означава, че когато платеният годишен отпуск не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Предвидената давност има действие занапред и се отнася само за платения годишен отпуск, придобит от 2010 г. насетне. Тя не важи за натрупаните отпуски до декември 2009 г. Това е така, защото Конституционният съд (КС) отхвърли въвеждането на давност с обратна сила върху вече придобити права. Друга важна последица от това решение е, че работниците и служителите не могат служебно да бъдат задължавани да ползват заварените отпуски до 2009 г., тъй като те не са покрити от давност за разлика от тези след 2010 г.

Двегодишният срок, в който платеният годишен отпуск може да бъде ползван, започва да тече от края на календарната година, за която се отнася. Тоест ако отпускът е за 2010 г., двегодишният срок започва да тече от 1 януари 2011 и изтича на 31 декември 2012 г.

Друга новост от последните промени ( февруари 2011 г.) в КТ и ЗДС е, че поради важни производственипричини или при наложителни обстоятелства работодателят или работникът (служителят) могат да отложат ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни за следваща календарна година. Важно е да се знае, че независимо дали отлагането е по причина на работодателя или на работника, общият размер не може да надвишава повече от 10 работни дни.

Най-новите изменения в КТ предвидиха повече основания за отлагане на платения годишен отпуск за следваща година. А именно - поради отпуск за временна нетрудоспособност при обща болест, трудова злополука и професионална болест, както и поради отпуск за гледане на болен член от семейството, карантина. Отлагането на ползването стана възможно и в случаите на други законоустановени отпуски - неплатен родителски отпуск (чл. 167а), учебни отпуски (чл. 169-171а), неплатен отпуск (чл. 160) и др. Към тях спадат и отпуски за бременност, раждане, осиновяване и гледане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст.

Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено поради отпуск за временна нетрудоспособност, бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на малко дете и прочее, двегодишната давност започва да тече от края на календарната година, през която отпада причината за отлагането.

В описания случай читателката е започнала ползването на отпуск поради бременност и раждане (чл. 163 от КТ) на 1 април 2011 г., преди да е ползвала годишната си почивка. Отпускът по бременност и раждане, който е 410 календарни дни и изтича на 15 май 2012 г. Ако майката ползва още една календарна година отпуск за отглеждане на малко дете (чл. 164 от КТ), тя ще е в отпуск по майчинство до 15 май 2013 г.

След като приключи ползването на отпуските по майчинство, в рамките на двегодишен срок тя може да ползва платения си годишен отпуск за 2011, 2012 и за 2013 г. В конкретния случай 2-годишният срок започва да тече от 31 декември 2013 г. -това е краят на календарната година, през която ще отпадне причината, довела до отложеното ползване на платения й годишен отпуск и продължава до 31 декември 2015 г., когато изтича 2-годишната давност по чл. 176, ал. 2 и чл. 59а, ал. 2 от ЗДС.

Разпоредбите за действието на 2-годишната давност освен в Кодекса на труда са записани и в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител.

КСО – чл. 4, ал. 1,  т. 1, т. 6 и т. 7, ал. 2 и ал. 3, чл. 6, ал. 7 и ал. 8, чл. 9, ал. 2, т. 5 и чл. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3, ал. 3
                                                                                                                                                                                           

         ОТНОСНО:  Необходимост от назначаване на прокурист в ЕООД с оглед получаване на парично обезщетение от собственика на дружеството през периода на отпуска за бременност и раждане и отглеждане на малко дете

       
         В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - ………./29.03.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
         В запитването посочвате, че като самоосигуряващо се лице в качеството Ви на собственик на ЕООД отговаряте на условията за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за срок от 410 календарни дни. В тази връзка, се интересувате за следното:
1.   Необходимо ли е да се назначи прокурист в дружеството, за да продължи дейността му за времето, през което ще ползвате отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете?
2.   Кога трябва да бъде назначен прокуристът – след изтичане на 135 дни, считано от първите 45 дни преди раждане и след 410 календарни дни - периодът, за който ще се изплаща паричното обезщетение за бременност и раждане?
3.   На какъв договор трябва да бъде назначен прокуристът – трудов договор по КТ или договор за управление и контрол? 
4.   Възможно ли е прокуристът да бъде назначен на 4-часов работен ден?
         При така представената фактическа обстановка, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
           Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ органи на дружеството са общо събрание и управител (управители) като управителят може и да не е съдружник.
         Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Решенията за избор и освобождаване на управител на търговските дружества се вписват задължително в търговския регистър. До вписването в търговския регистър овластяването на управителя или неговото освобождаване не пораждат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 6 от ТЗ).
    Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
         Предвид изложеното по-горе за управлението на ЕООД, едноличният собственик на капитала, който е и негов управител, има две възможности за осигуряване по част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО):
           1. При сключен договор за възлагане на управлението на търговското дружество осигуряването на неговия собственик се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, определен за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителните вноски за държавното обществено осигурявяне за тези лица са в размерите за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” и се разпределят между осигурителя (дружеството) и осигуреното лице (управителя) по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО. Осигурителният доход е полученото, включително начисленото и неизплатеното, брутно месечно възнаграждение или неначисленото месечно възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни група професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
          2. Собственик на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд “Пенсии”) по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица - членове на неперсонифицирани дружества могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са задължени да внасят авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) дължимите осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на  дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход самоосигуряващите се лица определят за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
         Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т.ч. собствениците на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., от НООСЛБГРЧМЛ).           
         Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Упражняването на трудова дейност от собственика на ЕООД включва всяко негово действие, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Когато същото функционира, за да се приеме, че собственикът не извършва лично трудова дейност по управлението му, е необходимо да бъде назначено друго лице прокурист/управител, вписан в Търговския регистър. Поради това, когато управлението на ЕООД не е прехвърлено на друго лице (прокурист или управител) чрез надлежно вписване на съответното обстоятелство в Търговския регистър, се обосновава презумцията, че е налице упражняване на трудова дейност от собственика в качеството му на управител, свързана с организацията на работата в дружеството и неговото представителство съобразно изискванията на закона, съответно за този собственик възниква задължението да се осигурява по описания по-горе ред на чл. 4, ал. 1, т. 7, респективно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
         От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване. Ето защо, законодателят е предвидил (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност. Същевременно изречение второ на същата норма регламентира, че самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, не подават декларация за прекъсване на дейността за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
         На основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО за осигурителен стаж без да се правят  осигурителни вноски се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение. На това основание в чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ е указано, че осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение.
         За да се приложи горецитираната разпоредба самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, не следва да упражняват трудова дейност през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Специално за времето на отпуска за бременност и раждане - за остатъка от 135-я до 410-я календарен ден лицата, придобили право на парично обезщетение, декларират при отпускането му пред органите на НОИ, че през този период не продължават да упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица (т. 10 от Приложение № 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).
         Предвид гореизложеното, собственик на ЕООД, което развива стопанска дейност, може да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице при следните условия:
   да не участва с личен труд в дейността на предприятието;
   да е представил декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за спиране на дейност в ТД на НАП, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО;
   в Търговския регистър да е вписано обстоятелството за назначаване на управител или за упълномощаване на прокурист.
         В хипотезата, когато управлението на дружеството е възложено на прокурист, дружеството осигурява прокуриста в зависимост от начина, по който са уредени отношенията им. В чл. 23 от ТЗ е посочено, че отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Поради това, че законът не поставя изрично изискване по отношение на формата, договорът може да бъде сключен, както като трудов, така и като граждански.
         При сключен трудов договор осигуряването на прокуриста се извършва на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 или чл. 4, ал. 1, т. 6, или чл. 4, ал. 2 от КСО, т.е. по реда, по който се осигуряват работниците и служителите.
         Когато договорът с прокуриста е сключен като граждански, осигуряването се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, по който се осигуряват изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
         Осигурителните вноски и в двата случая се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО).
         

Може да избере къде да се самоосигурява - чрез ЗП или чрез ООД , но задължително минава на 420лв.

Да.

Може с решение и анекс , да се прекрати изплащането на възнаграждение по ДУК

ДУК не е задължителен. Ако има вписан ДУК в ТР , но в него няма определено възнаграждение то осигуряването е като СОЛ. Няма да има отказ от вписване ако към документите няма приложен ДУК.

Всичко това важи когато управителя на ЕООД-то е и собственик на капитала. Ако управителя е различно лице от собственика на капитала по трябва да има ДУК или ТД като управител и ще се осигурява на МОД за управители по съответнаъа икономическа дейност.