Първата разходна фактура на името на фирмата Ви , договор за наем на името на фирмата Ви , всичко това е счита за започване на дейност . Същото е и когато Вашата фирма е издала фактура . Колкото за анулирането на получена разходна фактура, не виждам начин по който Вие да я анулирате, защото не сте я издали Вие.

Мисля, че си прав/а . Чл.7 ал.1 ЗСч е за първичните, а ал.2 за вторичните документи в документооборота на фирмата. Сега вече няма точно такова разделение като наименование, но някогашните термини са си на място в случая. В чл.7 ал.1 са издаваните от фирмата документи, а в ал.2 са създаваните от фирмата такива. Не знам дали точно ведомостта точно отразява тези критерии , защото нито я номерираме, нито има смисъла на носител на данни за някаква стопанска операция, но може би РКО или счетоводна справка за осчетоводяването на личния труд биха били от такова естество.  Вероятно ще продължа, както и досега да си правя договор, ведомост и да прилагам Решение на ОС за сумата на възнаграждението .
Благодаря ти, че с включването си по темата ми даде друга насока на мисленето по въпроса.

И аз правя така - Решение на едноличния собственик на капитала ,че от еди коя си дата ще се изплаща възнаграждение за положен личен труд в размер на хххх лева , ведомост за начисленото възнаграждение , РКО за изплащаето на сумата от предприятието  след пристадане на осигуровки и данък .

Какъв Ви е прага ,който се определили в счетоводната Ви политика ?

 В бр. 10 от 2009 г. на сп. “Счетоводство+” Иван Дочев, д.е.с. и регистриран одитор, разглежда данъчното третиране по ЗКПО на счетоводна грешка, при която е следвало да се формира данъчен амортизируем актив. Обикновено тази ситуация се появява, когато има различна трактовка на разходите за придобиване на дълготраен материален актив или дълготраен нематериален актив от страна на предприятието и от страна на приходната администрация.

    Като частен случай това различие може да се яви във връзка с прага на същественост на дълготрайните активи - счетоводния и данъчния.

    Счетоводният праг на същественост на дълготрайните активи се определя свободно от предприятието, в зависимост от мащабите му (най-общо). Един праг от 1000 лв. може да се окаже несъществен за голямо предприятие, но съществен за по-малко предприятие.

    Данъчният праг на същественост е фиксиран в Закона за корпоративното подоходно облагане - 700 лева, както за данъчните материални дълготрайни активи (чл. 50), така и за нематериалните дълготрайни активи (чл. 51).

    Едната и другата регламентация - тази в счетоводната политика и другата - в Закона за корпоративното подоходно облагане произлизат от съобразяване с правилото: разходи - ползи. Ако разходите, които ще направи предприятието за отчитане на дълготрайни материални и дълготрайни нематериални активи са по-големи от ползата от това, не се предприема такова отчитане до определена граница, въпреки че по своята същност (по другите показатели) активите са дълготрайни.

    И тъй, какви грешки може да бъдат допуснати?

    Ако в счетоводната политика на предприятието е предвиден праг на същественост под данъчния праг, например 400 лева, би могло активи в диапазона 400 - 700 лева (колкото е данъчният праг) да се отчитат като текущ разход, без да се вземе под внимание, че данъчен амортизируем актив се създава в размер на по-ниската от двете стойности - възприет праг на същественост в счетоводната политика на предприятието и данъчния праг. Иначе казано, предприятието следва да спази собствената си счетоводна политика и всички дълготрайни материални и нематериални активи със стойност 400 лева и над 400 лева, да ги отчита като такива. Допуснатата грешка може да се коригира по препоръчителния подход на СС 8, респ. по единствения подход по МСС 8 чрез неразпределената печалба (непокритата загуба).
    Съвсем друг е въпросът, когато предприятието е възприело праг на същественост над данъчния праг, например 1000 лева. В тези случаи всички активи със стойност до 1000 лева ще се отчитат като текущ разход, който няма да бъде признат в данъчно отношение, съгласно чл. 67 от Закона за корпоративното подоходно облагане, но ще бъде признат данъчен амортизируем актив.

    Всички активи, придобивани със стойност до данъчния праг на същественост - 700 лева се признават за текущ разход и за данъчни цели.

    Тъй като при счетоводен праг на същественост над данъчния праг няма да се касае за счетоводна грешка, не се налага да се вземат каквито и да било счетоводни статии, освен обичайните.

    Но счетоводни грешки може да бъдат допускани не само във връзка с прага на същественост на дълготрайните активи. Просто поради различна трактовка на белезите за признаване на дълготраен актив. Това се случва най-често в областта на нематериалните активи.

    Когато се установи, че действително се касае за грешка, активът следва да се признае за дълготраен срещу кредитиране на неразпределена печалба (непокрита загуба). Същевременно се признава амортизация в размер на счетоводната, но не повече от максималната данъчна амортизация за съответните минали години, активите се записват в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната амортизируема стойност и начислената до този момент амортизация.

Влизате в търговския регистър , избирате си някоя фирма и ето Ви счетоводни политики за избор

Ето това ще Ви е от полза


ЗДДС. Данъчно третиране и документиране на доставки на стоки или услуги, платени от българска транспортна фирма чрез ШЕЛ карта в чужбина
ЗДДС. Въпрос: Дружеството извършва транспортна дейност със собствен товарен автомобил. При пътувания в чужбина закупените горива, пътни такси, евровинетки и др. разходи обикновено се заплащат чрез ШЕЛ карта. За тези доставки получаваме фактури на немски език, преизчислени в лева, в които фигурират данните на ШЕЛ ЕАД България, както и на чуждестранния доставчик, предоставил стоката/услугата. Данните на чуждестранния доставчик обикновено не са пълни – посочва се неговото име и пощенски код, без пълен адрес и идентификационен номер. Фактурите се плащат в лева по сметка на ШЕЛ ЕАД - България. Платеният ДДС в чужбина ни се възстановява чрез чуждестранен оператор – FDE, с който ШЕЛ работи. Сумата се приспада от дължимите на ШЕЛ ЕАД България суми, като се документира с кредитно известие, издадено от ШЕЛ ЕАД България, където е посочен и чуждестранният оператор – FDE. Прилага се т.нар. „нетно възстановяване” – сумата за възстановяване се намалява с удържана такса за възстановяването.
При така посочената фактическа обстановка имаме следните въпроси във връзка със задължението за самоначисляване на ДДС от получателя на услугите, съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС:
1. В случая на платените суми чрез ШЕЛ карта, кой се явява доставчик – ШЕЛ ЕАД България или чуждестранния доставчик, предоставил стоката/услугата?
2. Кои от изброените сделки за услуги в чужбина са с място на изпълнение на територията на страната – пътни такси, винетки, такси за паркинг, такси за фериботи?
3. Трябва ли да си самоначислим ДДС за таксата за възстановяване (за ползване на услугите на FDE), която ни се удържа от сумата на възстановеното ДДС от чужбина?
4. Има ли значение, във връзка със самоначисляване на ДДС от получателя, начина на документиране на доставките за предоставени услуги от чуждестранен доставчик, чието място на изпълнение е територията на страната. Някои от пътните такси, такси за паркинги, такси фериботи и др., се плащат в брой и за тях обикновено получаваме не фактури, а квитанции за платена сума от чуждестранни доставчици. Трябва ли в тези случаи да си самоначисляваме ДДС за получените услуги, ако те попадат в разпоредбите на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
Доставчик на стоките или услугите, които българската транспортна фирма е платила чрез ШЕЛ карта, не е ШЕЛ – България, а съответното чуждестранно лице, доставило стоката/услугата. Няма каквито и да е основания да се приеме, че в такива случаи ШЕЛ – България закупува всички тези стоки и услуги и от свое име ги предоставя на клиента, на когото е издадена картата.
 
Услугата, която датският агент FDE предоставя на българското транспортно дружество по повод възстановяване на платения чуждестранен ДДС за закупуваните горива и други стоки и услуги в чужбина, е с място на изпълнение в България (по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС). Защото у нас е установен получателят на услугата, който е данъчно задължено лице. Същата е облагаема с български косвен данък, поради което фактурата на FDE не трябва да съдържа начислен ДДС. За услугата е нужно да се състави протокол с реквизитите по чл. 117 от ЗДДС и транспортната фирма да си самоначисли данък върху цената на услугата, предоставена от датския агент (полагащата му се такса за възстановяването на косвения данък, платен в чужбина).
 
От изброените доставки на услуги, с място на изпълнение на територията на нашата страна могат да бъдат само таксите за фериботни превози. Същите следва да се третират като доставки на услуги по транспорт на стоки (а не на пътници). В потвърждение на казаното се явява и разяснение на НАП № 24-33-122 от 5.12.2008 г. относно прилагане на ЗДДС при извършен транспорт с ферибот и платени пътни такси в друга държава членка.
 
От 01.01.2010 г. местоизпълнението на услугите по превоз на стоки се определя съгласно общото правило на закона, валидно за получатели на услуги, които са данъчно задължени лица – това по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (и по чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС). Поради което фериботните превози попадат в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Когато фериботният превоз е осъществен между две държави членки, с протокол по чл. 117 от ЗДДС ще се начисли данък със ставка от 20 на сто. При положение че транспортът е между държава членка и трета страна (или обратно), ставката за самоначисляване на ДДС е 0 на сто (чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС). Така в издавания протокол няма да фигуририра реално начислен данък, но транспортната фирма - получател на услугата, трябва да разполага с относимите към нея документи по чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. Такива ще са транспортният документ за фериботния превоз (копие от него) и фактурата на фериботната компания. Ако такава липсва, това би поставило под съмнение прилагането на нулева ставка за осъществения международен превоз по чл. 30, ал. 1 от ЗДДС.
 
Пътните такси и винетките, доколкото изобщо са плащане за оказани услуги от данъчно задължено лице в това му качество, са такива, свързани с недвижим имот. Както се посочва и в упоменатото по-горе разяснение на НАП, заплащането на пътна такса е във връзка с използването на пътната инфраструктура. А последната представлява недвижим имот; поради което пътните такси се дължат по повод доставка на услуга, свързана с недвижим имот. Нейното място на изпълнение е там, където се намира имотът – в съответната държава, където е установена пътната инфраструктура. Поради което тези такси се плащат за услуги с място на изпълнение извън територията на България, които не попадат в хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За тях не се съставя протокол за самоначисляване на ДДС. Казаното важи и за таксите за паркинг – те също се явяват данъчна основа на доставка, свързана с недвижим имот (който е разположен извън нашата страна).
 
Самоначисляването на ДДС за получени услуги, попадащи в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, по принцип не зависи от начина на документиране на доставките, предоставени от чуждестранния доставчик. Ако една услуга е с място на изпълнение в България и за нея получателят - регистрирано по ЗДДС лице, трябва да начисли данък, този факт не зависи и не се влияе от вида на документа, издаден за услугата. Нужно е все пак да са налице документи, показващи наличието на осъществена доставка.
 
Изключение от казаното ще е налице тогава, когато самата услуга е облагаема с нулева ставка и за нейното удостоверяване получателят трябва да изпълни изискванията на чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС. Тогава начинът на документиране и видът на съставените документи е от значение за данъчното облагане. Защото ако получателят не успее да докаже наличието на обстоятелства, водещи до облагане на доставката със ставка от нула на сто, той ще трябва да си самоначисли 20 на сто ДДС за получената услуга (стига тя да не е освободена по глава четвърта от ЗДДС).

Аз ги слагам в сметка 609 - Други разходи , с аналитичност "Глоби и неустойки"

Промените са по-скоро козметични , ако се притеснявате да не ви върнат Декларация 1 или 6 - няма , аз лично имма вече потвърдени Декларация 1 и 6 за месец 05.2013г. без да съм правила актуализация

Зареждането на гориво в чужбина и платените пътни такси в чужбина за доставки с място на изпълнение извън страната , би трябвало факрурите за тях за са с начислено чуждо ддс , което трябва да си искате от съптветната страна , за това за тези услуги не се съставя протокол за самоначисляване на ДДС по чл.117 ЗДДС . Ако сте получили инвойс от фирма за дадено услуг наприме по възстановяване на ддс платено в чужбина или друга услуга ,за която съгласно нашия ЗДДС е с място на изпълнение в България , тогава съставяте протокол по чл.117

След като е на две различни длъжности , за всяка от тях би следвало да има и длъжностна характеристика

И аз съм за пътни листи , защото ако автомобила се използва за управленска дейност , рахода се признава за данъчни цели и само с касова бележка дори и без наличието на пътен лист , но пък за това се плаща и 10% данък върху разходите

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.

По-ясно от това не виждам на къде

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.

Алинея 3 и това ,че пълен работен месец се зачита когато са изработени половината се отнася когато вече сте придобила 1 месец ТС във фирмата . Във вашия случай нямате пълен месец ТС и не Ви се полага обезщетение.

Осем месеца общ трудов стаж , т.е не само при Вас

Право на данъчен кредит е налице при наем на автомобил или мотоциклет, както и за поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатация на наети активи- ЗДДС чл.70, ал.2, т.1 и т.4

Здравейте,за периода Ви се полагат 5 дни платен отпуск за 2013г.
20:12/месеца в годината/по 3 дейст.работени месеца-е равно на 5 работни дни.
РЗ-160,00лв: 21/дни предходен месец при напускане тоест м.03/2013/е 7,62лв
7,62х5/дни/ равно38,10лв
Обещетение за неползван отпуск се облага само с ДОД тоест 10%,или
38,10х10%равно  на 3,81лв
38,10лв - 3,81лв  е   34,29

Маца , кой пример изчислявате ?

В твоя случай трудов стаж 4м и 2 дни т.е има един месец трудов стаж .

1.67х 4 месеца = 6.68 полагаема отпуска
за 2-та дни тс - 1.67 :30 = 0.056х 2 дни = 0.112

6.68+ 0.112 = 6.792 което са 7 дни

Първо водещото е да има отработен един месец трудов стаж , има ли го караме по правилата:
 
 Чл. 42. (1) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.

 Полагаемата му се част от платения отпуск е пропорционална на времето, което се признава за трудов стаж.Тази част се изчислява по следния начин:

Работника е бил на работа при нас от 01.01.2013 г. до 14.06.2013 г , това са трудов стаж 5 месеца и 13 дни .
20 дни отпуск се делят на 12 месеца, за да се прецени за 1 месец колко дни отпуск се полага. Получава се 1,6666 дни, които ще закръглим на 1,67 дни.Като умножим 1,67  по 5 месеца се получава 8,35 дни отпуск. Но за да сме коректни следва да изчислим и за 13-те дни какъв отпуск се полага. Това може да стане по следния начин – разделяме 1,67 на 30 дни, което е равно на 0,056 – това е отпускът за всеки един ден от месеца. Тринадесетте дни умножаваме по 0,056 и получаваме 0,72 дни отпуск – пропорционален на 13 дни трудов стаж. Получената цифра прибавяме към 8,35 и получаваме отпуск 9,07 или 9 дни отпуск.

Аз изчислявам по този начин и досега не съм имала проблем

http://www.account-bg.info/e107/e107_plugins/catalogs_menu/catalogs.php?0.view.53.0.2  Има добри примери за попълване на осигурителната книжка