Здравейте,
собственик на ЕООД се осигурява, като самоосигуряващ се в него, същият има второ ЕООД, в което няма назначени хора на трудов договор, а извършва стопанска дейност. Как следва да се осигурява във второто ЕООД. Предполагам, че тук трябва да полага личен труд и ако той е 200лв на месец, какви осигуровки и данък върху тях се дължат?

Благодаря предварително за отделеното време.

Във Втората си фирма въпросното лице , ако не получава личен труд , то не дължи осигуровки за това , че полага труд и в тази си фирма . Ако все пак решите да му изплащате възнаграждение във втората му фирма , то ще се дължи само данък върху сумата на личния труд. Личните месечни осигуровки , които дължи лицето , в качеството му на самоосигуряващо се лице , няма да подлежат на приспадане от сумата на личния труд , при определяне на данъчната основа , поради причината , че лицето се самоосигурява чрез другата му фирма.

Това са дейности свързани с предоставянето на здравни услуги! Следователно няма значение кой Ви е клиента, болница, НЗОК или ФЛ, все е необлагаема доставка!
Хубав дени и весели празнични(почивни) дни!

  Точно .

Сделки между свързани лица

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Попълвате "999999999999999" . В случая отговаряте на текста от закона - Полетата задължително се попълват с код "999999999999999" в случаите, когато контрагентът е чуждестранно лице (физическо или юридическо), което няма регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ЗДДС или няма ДДС номер, с който лицето е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

С това, че при ТД + 700 ГД се дължат данък и ЗО + ДОО по желание, съм абсолютно съгласна.
Не съм съгласна с казаното, че ако има ТД се гледа сумата по ГД и ако е под МРЗ, то по ГД няма осигуровки. Може да провериш какво се дължи при ГД за 2 лв + ТД за 360 лв. Бас държа, че ще има ЗО, а вноските за пенсия пак ще са по желание.

Съвсем различно е, ако пенсионера не работи друтаде. Тогава се гледа дали сумата ГД-НПР е под или над МРЗ.

  Съгласна . За обобщение може да се каже , че ако лицето има и ТД  то по ГД било то за 2лв или 1000лв ще има здравна осигуровка и данък , а за фонд ДОО и ДЗПО е по желание

Ето и резултат от калкулатора в сайта , който потвърждава моята теза . Заложила съм сума по ГД 700 ЛВ  и осигурителен доход при друг работодател 1000лв , чекнато е пенсионер и не желая на се осигурявам за ДОО и ДЗПО

Има само здравна осигуровка и данък . http://www.kik-info.com/cache.php?id=9e108ce5879694bbd419d5b275bb486015606565

Красимира Атанасова – юрист, разглежда следния казус: Пенсионер работи едновременно по граждански и трудов договор. По гражданския договор възнаграждението се изплаща поетапно 4 пъти в годината, като всяко плащане надхвърля 2000 лв. Какви здравни осигуровки се дължат по гражданския договор?
В чл. 4, ал. 6 от КСО е предвидено, че лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за работата си по граждански договор. На практика това означава, че ако лицето е пенсионер, независимо от вида пенсия, която получава - за осигурителен стаж и възраст, инвалидна, наследствена и т.н., то има право на избор дали да се осигурява за фонд „Пенсии” на ДОО за работата си по граждански договори или не.
В Закона за здравното осигуряване не е предвидена възможност лицата, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват здравно по свое желание за работата си без трудови правоотношения, поради което работещите по граждански договори пенсионери подлежат на задължително здравно осигуряване.
Предвид това, че доходът, върху който се дължат здравноосигурителни вноски, е идентичен с дохода, върху който се дължат задължителните осигурителни вноски, същият се ограничава до максималния размер, установен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, понастоящем 2600 лв. В тази връзка възложителят на работата по граждански договор трябва да изиска от лицето да декларира осигурителния си доход за месеца на изплащане на възнаграждението и да начисли и внесе здравноосигурителни вноски само върху разликата до 2600 лв.

Според мен , ако работи на друго място и има ГД  се гледа сумата по ГД след приспадане на НПР дали ще е под или над МРЗ  т.е това , че работи на друго място се игнорира и ако сумата след НПР е 300лв няма осигуровки , а само данък . Ако сумата е над МРЗ 500лв има здравна осигуровка и данък , а за фонд ДОО и ДЗПО е по желание на лицето.

И да работи на друго място лицето и сумата след приспадане на НПР се получи над МРЗ , да кажем 700 лв , осигуряването за фонд ДОО и ДЗПО пак е по-желание на лицето . Само здравната е задължителна в този случай . Проверете и на калкулатора в сайта

ако лице-пенсионер получава месечно възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата, след приспадане на НПР – то трябва да внася здравни осигуровки и по желание, може да се осигурява и за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В случай, че получава месечно възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, след приспадане на НПР – няма задължение за внасяне на осигуровки. Авансов данък се дължи във всички случаи.

 

Ако работник/служител е работил на трудов договор, при напускането работодателя издава служебна бележка в срок от един месец след последното изплащане на заплатата, но не по-късно от 31 декември на данъчната година .

След като ще бъде осигурен на друго място на максималния осигурителен доход по ТД , който към момента е 2600 лева , то няма как да продължава да внася осигуровки като самоосигуряващо се лице. Но това не Ви освобождава от задължението да му подавате Декларация обр. 1 , с попълнена т.16.4.

№ 96-00-24 от 22.01.2009 г относно прилагане на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и признаване на данъчен кредит при фактури за нощувки от хотели. НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДИРЕКЦИЯ “ОУИ” – ПЛОВДИВ Във връзка с постъпило запитване с Вх. № …….01.2009г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ……., Ви уведомяваме следното:   В запитването си сте посочили, че дружеството има двама съдружника, които са самоосигуряващи се лица. Единият е управител на фирмата, вписан като такъв в съдебното решение. Другият съдружник няма никакво трудово-правно отношение с фирмата. Поставили сте следните въпроси: 1. Признават ли се за данъчни цели разходите за пътуване и престой по реда на чл. 33, ал. 1, т. 1 за управителя на фирмата и другия съдружник? 2. Ползва ли се данъчен кредит при фактури за нощувки от хотели?   Въпрос по ЗКПО Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица се признават за данъчни цели, когато са изпълнени едновременно двете условия поставени в закона, а именно: - пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и - физическите лица, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице. На основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници. Видно от съдържанието на нормата на материалния закон и посоченото в запитването за съдружника, който не е в трудови или извънтрудови правоотношения с дружеството, не са изпълнени изискуемите от закона условия и на това основание счетоводните разходи за пътуване и престой няма да бъдат признати за данъчни цели. Относно другия съдружник, за който посочвате, че е управител на фирмата, вписан като такъв в съдебното решение следва да имате предвид регламентираните с различни закони възможности за сключване на договори за извънтрудови правоотношения. Така при липсата на трудов договор, но при наличието на договор за управление по реда на ТЗ между съдружника, който е управител и дружеството или друг договор на основанието, на който лицето /съдружник и управител/ работи в дружеството за реализиране на предмета на дейност, са налице договорни отношения, с което се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. С оглед признаването за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой, същите следва да са свързани и извършени в съответствие с извършваната стопанска дейност. Разходите е необходимо да са документално доказани по реда на чл. 10 от ЗКПО. Следователно разходите за пътуването и престоя във връзка с дейността извън населеното място, където се упражнява основната дейност на дружеството, следва да се доказват с първични счетоводни документи, с които се определя обект, цел, отчет на пътуването и специфични документи в зависимост от основния предмет на дейност. Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите за пътуване и престой по реда на чл. 10 от ЗКПО или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.

Нека бъде СОЛ и му пуснете личен труд , да кажем в размера на месечните осигуровки , които дължи. Така разхода за командировката му ще бъде данъчно признат.

Насочете се от тази статия

Корекции на ДДС при липси и брак на ДМА

Лиляна Панева
Данъчен консултант
_____________________

Един от въпросите, с които следва да бъде съобразено преобразуването на финансовите резултати за данъчни цели, е законосъобразното данъчно третиране на разходите за ДМА, отписани през годината поради липси или брак. Обект на преобразуването е регулирането на разходите за ДДС, свързани с активите.

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при установяването на липса или брак на активи следва да се направи корекция на данъчния кредит, ползван при придобиването му. Когато обект на корекцията са ДМА по смисъла на ЗКПО, лицето дължи данък в размер, определен по формула, посочена в ал. 6 на чл. 79 от закона. Размерът на дължимия данък за дълготрайните активи е поставен в зависимост от вида на актива и от броя на годините от настъпването на обстоятелствата, налагащи корекцията, т.е. от годината на бракуването или липсата до изтичането на определен срок, след който се приема, че задължението за възстановяване на ползван данъчен кредит е погасено. Този срок се отчита от годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит за съответния актив, до годината в която приключва срокът за погасяване на задължението, включително. За недвижимите вещи този срок е 20 година, а за всички останали стоки и услуги - 5 г.

Формулата е:

a) за недвижимите вещи
            ДД = ПДК х 1/20 БГ, където:
ДД е дължимият данък;
ПДК- размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ- броят на годините от настъпването на обстоятелствата по чл. 79, ал. 1 или ал. 3 от закона, включително годината на настъпване на тези обстоятелства, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

b) При изчисленията на данъка за останалите стоки или услуги цифрата 20 се замества с 5, а броят на годините БГ се определя при база 5-годишен срок.

Корекциите се извършват еднократно в данъчния период, в който са възникнали съответните обстоятелства, чрез протокол, съставен по реда и със съдържание, определени в чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС. Протоколът се съставя най-късно в последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата, водещи до корекцията. Размерът на начисления ДДС се отразява в колони 10 и 16 на дневника за продажбите (начислен 20% ДДС в други предвидени от закона случаи) и в клетка 23 на справката декларация за този данъчен период (чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС).

При липса и бракуване на ДМА не се прави корекция, когато:

от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит за актива, до годината за възникване на обстоятелствата за отписването му включително са изминали 5, съответно 20 години (чл. 80, ал. 1, т. 3 от закона);
липсата или бракът са причинени поради непреодолима сила (чл. 80, ал. 1, т. 1 от закона);
липсата или бракът са причинени от авария, катастрофа, за която лицето може да докаже че няма вина (чл. 80, ал. 1, т. 2 от закона); или
ако при възникването на липсата или брака балансовата стойност на актива е под 10 на сто от неговата отчетна стойност (чл. 80, ал. 2, т. 6 от закона).
Пример: През 2010 г. се налага да бъде отписан поради катастрофа микробус, при придобиването на който фирмата е ползвала данъчен кредит. Микробусът е закупен за 50 000 лв. и за него е ползван пълен данъчен кредит, т.е. 10 000 лв. В началото на 2010 г. му е бил направен ремонт за 2000 лв. и съответно е ползван кредит за 400 лв. Поради невъзможност да бъде ползван след катастрофата, микробусът е бракуван.

Корекция на ползвания данъчен кредит ще се прави, ако:

микробусът е придобит и за него е ползван данъчен кредит през 2006 г., т.е. от годината, в която е ползван данъчният кредит за придобиването му до 2010 г. включително са изминали 5 години;
към датата на отписването му балансовата му стойност е под 5200 лв., т.е. под 10 на сто от 52 000 лв.;
доказано е, че катастрофата не е по вина на шофьора на микробуса.
http://www.bcci.bg/bulgarian/infobusb/year2011/number18/item6.htm

При регистрация по ЗДДС, номерацията на фактурите може да бъде започната от № 0...01. След дерегистрация на лицето по ЗДДС, същото може при издаване на фактури като нерегистрирано вече по ЗДДС лице да продължи достигнатата номерация на фактурите. При повторна регистрация данъчно задълженото лице може да започне номерациятa на фактурите си от № 0...01, но няма пречка и да продължи достигната номерация.
 
http://www.account-bg.info/e107/page.php?389

За номерацията на фактурите е спорен въпросът . В някой становища на НАП пише , че продължават , а в други тълкувания , че се започва от №1

За другия въпрос , според мен след като не е подадена декларация за избор на облагане , лицето остава на НПР , поне до януари 2016г. Може да погледнеш и тази тема http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=9100.0

Вижте чл.45 ЗДДС.