:hi: На дата на изплащане/начисляване на Д6 с код 2 коя дата се пише 31.05 на начисляването или датата на пускането на декларацията т.е днес последния работен ден на месеца ?  :(
През времето на отпуска по чл.163, ал.7 от КТ бащата има право на парично обезщетение изплащано от ДОО,ако отговаря на изискванията установени в чл.50,ал.6 от КСО

1. да е осигурен за общо заболяване и майчинство,независимо на какво основание- по трудово правоотношение,като самоосигуряващо се лице и т.н.
2. да има 12 месеца осигурителен стаж за този риск,без значение кога и по какво правоотношение е придобит този стаж,дали е с прекъсвания или е непрекъснат.
За да може да имате право на платен годишен отпуск трябва да имате общо трудов стаж 8 месеца до момента т.е няма изискване този стаж да бъде направен само при един работодател. Когато част от 8-месечният трудов стаж за възникване правото на ползване на отпуск е придобита през прехдодната година и другата част-през настоящата календарна година, имате право на платен отпуск за първата календарна година,пропорционално на трудовия ви стаж през тази година.А за втората година придобивате право на платен отпуск в пълен размер.
ех Пасат, дано един ден и това стане  :smile1: Благодаря ти за бързия отговор  :thumbup:
Здравейте, питането ми към Вас е следното: трябва ли превода на фактурата при ВОП на български да бъде извършен от лицензиран преводач, защото знам езика и мога сама да си я преведа
Важно с този случаи е дали договорът Ви е със срок на изпитване по чл.70 КТ или е срочен трудов договор по чл.68 КТ. Ако договорът Ви е срочен, то се ползвате със защита от закона:

Срочният трудов договор, сключен до завършването на определената в него работа, се прекратява без предизвестие със завършването на работата, за която е сключен на специално основание. Законът приема, че още при сключване на договора страните по него са знаели с каква цел и за какъв срок е и затова в тези случаи закрила няма. Преди да бъде приключена работата, за която е сключен договорът, работодателят може да реши да го прекрати по общия ред. Това може да стане само ако са налице предпоставките на някое от законовите основания за прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай, ако работничката (служителката) е бременна, тя се ползва със защита при съкращение. Тя може да бъде уволнена с предизвестие само на основание:

- пълна ликвидация на предприятието;

- при отказ да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;

- когато заеманата от нея длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

- при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Без предизвестие бременна жена може да бъде уволнена само когато бъде задържана за изпълнение на присъда и при дисциплинарно уволнение. Но второто може да стане само чрез и след предварително разрешение на инспекцията по труда.

Бременна или майка, която ползва отпуск поради бременност и раждане, може да бъде уволнена само поради закриване на предприятието.
Бременните работнички и служителки могат да бъдат уволнени по време на изпитателния срок. В този случай/ договор с изпитателен срок 6 месеца/ не  попадате под защитата на чл.333 от КТ

Това за счетоводителя за 100-120 лв е голяма глупост.  Има фирми водят СОЛ на по 25 лв. на месец- болнични, осигуровки и т.н. Няма да правя излишна реклама тук, потърси при Чичо Гугъл!!

Ирина, ХХХХХ е написал/а че лицето ще плаща 100-120 лв за дължимите от него месечни осигурителни вноски, а не че толкова ще дава за водене на счетоводството му.
Месечният осигурителен доход на СОЛ се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация и не може да бъде по-малък от минималния МОД и по-голям от максималния МОД
В зависимост на декларирания доход в годишната декларация:
- при облагаем оборот до 5400лв.- 420лв/месечен осигурителен доход/
- при облагаем оборот от 5400,01 до 6500лв- 450лв
- при облагаем оборот от 6500,01 до 7500лв- 500лв
- при облагаем оборот над 7500лв- 550лв.

За Сол, които не са упражнявали дейност през 2010г, и за започналите дейност през 2011 и 2012г месечният осигурителен доход е 420лв.
Увеличението на заплатата може да стане с допълнително споразумение към трудовия договор или със заповед на работодателя. Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Това означава, че не е задължително непременно да се сключи допълнително споразумение в случаите, когато се увеличава заплатата по трудовия договор.

Заповед за  увеличаване на заплатата на основание чл. 118, ал. 3 от КТ ,според мен ще свърши работа.
Отвореният телефон на Инспекцията на труда е за това, за да се пита  :yes3:
Отговор директно от Инспекцията по труда-  няма процент за прослужено време при втори трудов договор, когато лицето работи на пълното законоустановено време по първия  трудов договор.

 :hi: Здравейте.

Лаборант ,работещ на 7ч./законоустановено/ има втори трудов договор по чл.111 при друг работодател на 4ч.

1.Трябва ли да му се начислява процент за прослужено време по втория трудов договор.

2.Полагащата му се  отпуска по основния и по допълнителния трудов договор / 2х20 дни/ едновременно ли трябва да се ползва и трябва ли да се иска разрешение от някой от работодателите
Ваучерите за храна като социална придобивка със специфичен данъчен статут се появиха в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от 2003 г., но до края на 2006 година не намериха широко приложение в социалната политика на предприятията. От една страна, това се дължи на ограничените възможности за разходи на предприятията, но от друга страна (по-съществената), на съществуващото несъответствие между ЗКПО и отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), което бе преодоляно едва с новия Закон за данъците върху доходите на физическите лица от 2007 година. Както е известно, при стария режим предприятието не облагаше с еднократен данък разходите за ваучери за храна до 40 лева месечно, но по отменения ЗОДФЛ доходи на персонала, които не са обложени в предприятието, се считаха за доход на лицето и се облагаха.

Новата уредба на двата закона от 2007 г. решава благоприятно този въпрос, като способства предоставянето на ваучери за храна да се превърне във все по-често срещан елемент от социалната политика на предприятията.

Нормативната уредба по използването на ваучерите за храна, тяхното счетоводно отчитане и данъчно третиране се съдържа в:
•чл. 204, 209 и 214 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
•чл. 24, ал. 2, т. 1, б. “е” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);
•Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (обн. ДВ, бр. 66 от 2003 г.);

Указание № УК-3 на Министерство на финансите от 21.03.2003 г.

Определение на понятията “ваучери за храна” и “оператор” по смисъла на чл. 209 ЗКПО намираме в § 1, т. 35 и З6 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗКПО “оператор” по смисъла на чл. 209 е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на финансите.

Според текста на § 1, т. 36 ДР “ваучери за храна” са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.

Участници в системата за снабдяване и предоставяне на ваучери за храна са:
•операторите;
•работодателите;
•работниците и служителите (ползвателите);
•доставчиците (търговците).

В следващите редове ще насочим вниманието си към въпросите, свързани със счетоводното отчитане и данъчното третиране на ваучерите за храна при работодателя, тъй като те представляват най-голям интерес.

С чл. 204, т. 2 ЗКПО разходите за ваучери за храна са класифицирани като социални разходи, подлежащи на облагане с данък върху разходите, но чл. 209 от същия закон регламентира изключението: предоставените ваучери за храна в размер до 40 лева месечно на едно наето лице, по реда и условията на чл. 209, не се облагат с данък върху разходите. На облагане подлежи само разликата над 40 лева или цялата сума, ако не са изпълнени условията по чл. 209 ЗКПО. Ще добавим, че под “наети лица” се разбират работниците и служители, наети по трудово правоотношение в предприятието, както и наетите лица от същото предприятие по договори за управление и контрол. Няма да изброяваме условията, които трябва да изпълни работодателят и операторът, за да се приемат за разход предоставените ваучери за храна. Те са подробно описани в чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане и цитираната Наредба № 7 от 2003 г.

Схемата за счетоводно отчитане на разходите за ваучери за храна и взаимоотношенията на работодателя с оператора и персонала може да има следния примерен вид:

- за преведените на оператора парични средства за ваучери по номинал, съгласно сключения с оператора договор:

Д-т с/ка Доставчици по аванси
анал. сметка на оператора
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

- за получените от оператора ваучери за храна (книжа за замяна, парични еквиваленти):

Д-т с/ка Други парични средства
анал.сметка Ваучери за храна
К-т с/ка Доставчици по аванси
анал. сметка на оператора

- за договорената комисиона на оператора, по издадена от него фактура (при условие че операторът е регистриран по ЗДДС):

Д-т с/ка Разходи за външни услуги
Д-т с/ка Начислен данък за покупките
К-т с/ка Разплащателна сметка в левове

- получените ваучери се разпределят между персонала и лицата по договори за управление и контрол и се отчитат като социални разходи:

Д-т с/ка Разходи за външни услуги
К-т с/ка Персонал
(по списък на лицата)

- при фактическото предоставяне на ваучерите на лицата:

Д-т с/ка Персонал
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна

- ако в рамките на годината бъдат върнати ваучери за храна на оператора:

Д-т с/ка Клиенти             
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна

- за възстановените суми от оператора:

Д-т с/ка Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка Клиенти
анал. сметка на оператора

- в 30-дневен срок от изтичането на срока на валидност на ваучерите работодателят може да поиска от оператора да ги замени с нови, съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7 от 2003 г., като счетоводните записвания в този случай са следните:

Д-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна

(записват се новополучените ваучери по брой, серийни номера и суми)

К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна

(отписват се подменените ваучери)

- когато лице от персонала или лице по договор за управление и контрол, получило ваучери, напусне предприятието, то съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7, трябва да върне неизползваните ваучери. Предприятието взема сторнировъчни статии:

Д-т с/ка Разходи за външни услуги
К-т с/ка Персонал
и
Д-т с/ка Персонал
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
(Двете счетоводни записвания са червено сторно.)

- в отделни случаи работодателят може да бракува ваучери поради загубване, унищожаване, пропускане на срока за подмяна и пр. В тези случаи стойността им остава за негова сметка:

Д-т с/ка Други разходи
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна

- в края на годината ваучерите за храна се инвентаризират по общия ред и за евентуалните разлики се съставят необходимите счетоводни записвания, с данъчно третиране;
- в отчета за приходите и разходите работодателят отчита разход, а в отчета за паричните потоци - входящите и изходящите парични потоци, свързани с движението на ваучерите.

Данъчни аспекти

Посочихме данъчното третиране на разходите за ваучери за храна по ЗКПО - чл. 209 регламентира освобождаването на разходи до 40 лева месечно на едно наето лице, ако са спазени условията по чл. 209, а чл. 214 допълва, че разликата над 40 лева се облага. Облага се целият разход, когато не са спазени условията.
Освен тези данъчни аспекти следва да отбележим разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 1, б. “е” ЗДДФЛ, която регламентира, че в облагаемия доход по трудови правоотношения не се включва полученият доход от ваучери за храна, в размер и по реда на ЗКПО.
Следователно, лицата, работещи по трудови правоотношения, не се облагат по ЗДДФЛ за дохода от ваучери за храна, независимо от размера.
Следва да се отбележи още един въпрос, свързан с данъчното третиране на ваучерите за храна съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). В цитираното в началото указание на Министерство на финансите е отбелязано, че разплащанията между оператора и работодателя и между оператора и доставчиците не са доставка по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност и ДДС не се начислява, тъй като ваучерите не са стока, а заместващо парите платежно средство.
За комисионата, която работодателят плаща на оператора, както и по отношение на комисионата, която операторът получава от доставчиците, режимът на ЗДДС се прилага по общия ред. При това операторът трябва задължително да е регистриран по ЗДДС, съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ЗКПО. Безспорно това е така, защото комисионата няма характер на социален, а на търговски разход за работодателя и доставчика.
Накрая ще напомним, че ако стойността на предоставените от работодателя ваучери за храна е над 40 лева месечно на едно наето лице, разликата трябва да се обложи с данък върху разходите 10 %, като разходът се признава за данъчни цели съгласно чл. 206, ал. 1 ЗКПО.

Евгени РАНГЕЛОВ, магистър по финанси
Да, ф.л. трябва да издаде разписка за получената сума от наем. На името.... както е в договора /най-вероятно е на името на фирмата/.


 :60: Благодаря!  :flowers:
Привет  :smile1: . Ползваме помещение на ФЛ, с което имаме договор за наем. Аз от наша страна му съставям СИС и Служебна бележка, а той/наемодателят/ трябва ли да ни издава Разписка за наем при плащането и ако трябва на нашите данни имато на фирмата ли да пише или името на управителя?
Благодаря и на двамата за помоща  :60:
Най-добре е веднага  доброволна регистрация. Така ще си спестите трудния и тежък труд по изготвяне на Справката за наличните активи. Това е един трънлив път, при който не рядко има отказ от регистрация, а в същото време ще са ви направили проверка или ревизия на фирмата за наличностите.

При варианта, както обяснявате: регистрирани по ЗДДС фирми в Гърция и Бг - като доставчик и получател, на лице е  ВОД. Тези доставки не е проблем да се следят и осчетоводяват. И най-накрая - като продавачи на тази стока в БГ - със сигурност повечето купувачи ще изискват фактури, но с ДДС. От опит - бъдете сигурни!

Пасат, четейки този текст- по кой от двата варианта трябва да се регистрира доброволно? Най-добре по Регистрация по общия ред (чл. 100, ал. 1 ЗДДС)?


Регистрацията по избор на основание на чл. 100 от ЗДДС се дели на:
- Регистрация по общия ред (чл. 100, ал. 1 ЗДДС):
Всяко данъчнозадължено лице, за което не са налице условията за
задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, има право да се регистрира
по този закон (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС). Данъчнозадълженото лице,
регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС има право да начислява ДДС
върху реализираните доставки, както и да приспада данъчен кредит за
извършените покупки на стоки и услуги.
- Регистрация по ВОП( чл. 100, ал. 2 ЗДДС):
Всяко данъчнозадължено и данъчнонезадължено юридическо лице, за които
не са налице условията за задължителна регистрация по ВОП, имат право да
се регистрират по този закон по избор за вътреобщностно придобиване (чл.
100, ал. 2 от ЗДДС). Съгласно чл. 70, ал. 4, регистрираните лица по чл. 100,
ал. 2 от ЗДДС нямат право на приспадане на данъчен кредит за
извършените покупки на стоки и услуги. Регистрираните лица по чл. 100,
ал. 2 от ЗДДС не начисляват ДДС за други, облагаеми доставки, които
извършват (чл. 113, ал. 9 от ЗДДС), но тези други доставки формират
облагаем оборот за последваща обща регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
- Регистрация за дистанционни продажби (чл. 100, ал. 3 от ЗДДС):
Всяко данъчнозадължено лице може да се регистрира по този закон
независимо от сумата на извършените доставки при условията на
дистанционни продажби, когато е уведомило данъчната администрация на
държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае
дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на
територията на страната (чл. 100, ал. 3 от ЗДДС)
аз пък от това уж разбрах, че фирмата ще е българска със собственичка гъркиня :rofl: сега да чакаме ли alfa, или да вадим лилявото кълбо :blink:

Фирмата ще е българска на едно кюстендилско момче и гаджето му гъркиня  ::) ще се впишат в АВ Кчстендил
Мадам  :wave: , подготвят си документите за вписване в Търговския регистър и затова им е набирателната сметка. Иначе намеренията са им да се занимават с търговия- внос на зехтин и маслини от Гърция/ собственичката е гъргиня/.
Мойте терзания са трябва ли да се регистрират доброволно до ДДС или да чакат да минат 20000лв и тогава вече задължително. И ако не се регистрират какви документи трябва да съставям аз , да за документирам вноса....