Посочвате сумата без нач. ДДС т.е 30лв.
Лицето се самоосигурява по ЕГН , един път е достатъчно :)
Значи получените суми от личен труд ще ги разделите на месеците, в които лицето е упражнявало труд, т.е. март-юли
  :good:
Питащата знае най-добре , факт е , че в колона 4 се вписва месечния осигурителен доход , а в колона 5.2 сумата вписана на ред 13 се дели на месеците на упражняване на дейността .
Alfa, Пъпешче е права, че се дели дохода на периода, в който е упражнявана дейност като СОЛ. От запитването става ясно само, че за цялата година има доход от трудови правоотношения, но дали и през цялата година е упражнявана дейност като СОЛ -не е ясно. И в колона 5,2 се вписва дохода, а в колона 4 авансовите вноски, които лицето е задължено да прави за времето през, което е СОЛ.

Аз да съм написала нещо различно , от това , че се дели на периода през който е упражнявана дейността като СОЛ , а не на периода през който е получаван личен труд ?  :blink: Питащата не е уточнила дали лицето е самоосигуряващо се през цялата година , но сама казва в запитването си "или общата сума на дохода трябва да разделя на 12 и срещу всеки месец да запиша получилото се. " ;)
Общата сума делите на 12 и получената средна сума , вписвате помесечно в колона 5.2.
1. ТРЯБВА ли да попълва гдд чл.50 - собственика на ЕООД който САМО се самоосигурава ( сасмо си внася осигруровки в/у 420 лв БЕЗ данък )  до сега нищо не е подсавал

2. и трябва ли пак да си попълва тази декл. при положение че през годината е получавало болнични ???(става въпрос за собственика на ЕООД -самоосиг.)
 :noexpression: :noexpression: :noexpression:

3. а при получен ДИВИДЕНТ от фирмата ( съдружника получава дивидент 1000 лв.)  трябва ли да се декларира  някъде  от физ. лице
ГДД се подава при получени доходи , подлежащи на деклариране по силата на ЗДДФЛ. След като лицето се е самоосигурявало , без да споменавате за получен доход , то по т. 1 и 2 няма основание за подаване на ГДД по ЗДДФЛ.

По т.3 1. Дивидентите с източник страната не се декларират от получателя им в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Те са обект на деклариране само от предприятието – платец на доход в: - Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (кол. 3, ред 3) и - Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ .

фатална грешка ли е  ако съм пропуснал таксата на нотарюс да включа в тази справка

Имате време до 30.04 да подадете коригираща справка по чл.73 и да включите изплатената сума на нотариуса
Да, те са свободна професия.

 :good: Точно така.
 Следва да попълните Таблица 2 за здравното осигуряване  само ако лицето е безработно и само си внася здравната осигуровка  по силата на чл.40 ал.5 т.1 ЗЗО -  Тя се попълва и от лицата, които се осигуряват по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, съгласно данните от данъчната декларация.
Според Кодекса за социално осигуряване когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Тоест, ако началната дата на болничния Ви лист е не по-късна от 30 дни след прекратяване на договора и продължителността му не надвишава 30 календарни дни, ще имате право на обезщетение за дните, включени в болничния лист. Ако тези дни надвишават 30, за дните на превишението няма да Ви се изплати обезщетение от НОИ.

Справка -  в чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Здравейте!
Имам ООД, в което работят 2 самоосигуряващи се лица. Фирмата е регистрирана в града на едното лице, а другото лице живее в друг град.
Въпросът ми е: в кой НАП трябва да се подава декларация образец 1 на второто лице?

Да не забравите за осигурителните вноски : всички СОЛ плащат задълженията си по банков път, по сметката на ТД на НАП по постоянен адрес на СОЛ и чрез ЕГН, ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП.
за изплатени ГД през 2014 
1 . кой код се пише в справката 307 , 3073 - консултантски услуги в различни области или 30714 - други извънтрудови правоотношения,
2. ако е изплатен ГД на счетоводител - кода 3074 - ли се пише -счетоводни и юридически услуги  или пак може да бъде 30714
Благодаря Ви

1. - 30714
2. - 3074.
След като фирмата не е регистрирана по ЗДДС логично е да няма начислен косвен данък. Осчетоводяването е в зависимост от Вашия сметкоплан , ако сметка 602 е външни услуги , то да Дт 602 / Кт 401 и плащане Дт401/ Кт 501.503 . За договор за по-прегледна сделка е хубаво да има  , но не Виждам проблем и да няма .
2_165/ 14.02.2014 г.

КСО – чл.6, ал.8

чл.4, ал.3, т.2

ЗБДОО за 2013 г. - чл.8, ал.1, т.2

НЕВД – чл.3, ал.3, т.2

ДОПК – чл.128 и 129

ЗДДФЛ –§1,т.26,буква „и” от ДР

ОТНОСНО: определяне на окончателния размер на месечния сигурителен доход и попълване на справката за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД

Съдружник в ООД, самоосигуряващо се лице е получило през 2011 г. облагаем доход в размер на 5900 лв. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗБДОО, минималния месечен осигурителния доход за 2013 г., върху който се дължат месечни осигурителни вноски следва да е 450 лв. Избраният месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за цялата 2013 г. е 600 лв., месечно или 7200 лв., годишно. Избрания обхват на осигуряване е за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство/21.3 %/. През 2013 г. от дружеството са изплатени доходи за положен личен труд от м.януари до м.август по 600 лв., месечно или общо за годината – 4800 лв. От м.септември до м.декември 2013 г. не са изплатени доходи за положен личен труд в дружеството. При попълване на справката за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013 г. са се получили надвнесени осигурителни вноски. Към запитването са приложени: примерна справка за окончателния размер на осигурителния доход, копие на служебната бележка по чл.45, ал.2 от ЗДДФЛ, изчисления за попълване и попълнена Декларация обр.№ 6 /годишна/.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

1. Как следва да се попълнят Таблици 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход ?

2. Каква е сумата на надвенесените осигурителни вноски, които следва да бъдат възстановени ?

3. При попълване на Таблица 2 от Приложение № 1 от ГДД, кои суми следва да се посочат, като „задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО”, действително внесените месечни осигурителни вноски или сумите които се получават след възстановяване на надвнесените осигурителни вноски ?

4. Какъв е размера на дължимите осигурителни вноски, които следва да се посочат в Декларация обр.№ 6 и правилни ли са приложените изчисления ?

5. Следва ли да се правят корекции по декларация обр.№ 1 за 2013 г. ?

6. Как трябва да се попълни осигурителната книжка за 2013 г. ?

При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище :

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.

Здравното осигуряване на посочените лица, се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ - по аналогичен ред на държавното обществено осигуряване.

На основание чл.6, ал.7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване / ЗБДОО/ за съответната година.

В чл.8, ал.1, т.2 от ЗБДОО за 2013 г. са определени следните размери на минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:

а) до 5400 лв. - 420 лв.;

б) от 5400,01 до 6500 лв. - 450 лв.;

в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;

г) над 7500 лв. - 550 лв.;

В конкретния случай, предвид реализираният облагаем доход от 5900 лв. през 2011 г, минималният месечен размер на осигурителния доход по чл.8, ал.1, т.2 от ЗБДОО за 2013 г. върху който се дължат месечните осигурителни вноски е не по-малко от е 450 лв., месечно.

Във връзка с реално получените доходи през годината самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход. Окончателния размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация (ГДД) по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (2200лв. за 2013г.). Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (чл.6, ал.8 от КСО).

Други разпоредби, която конкретизират начина на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица се съдържат в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВД/.

Съгласно чл.3, ал.3, т.2 от НЕВД, при определяне на годишния осигурителен доход, за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.

Предвид изложеното до тук:

1. Окончателния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя въз основа на декларираните доходи в съответните приложения на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълнени в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година.

Самоосигуряващото се лице вписва в колона 4 избрания месечен осигурителен доход, върху който авансово се дължат осигурителни вноски, в случая по 600 лв. месечно.

В колони от 5.1 до 5.5 се вписва месечния осигурителен доход от упражняване на съответната дейност като самоосигуряващо се лице. Ако лицето е упражнявало дейност на различни основания, попълва се осигурителния доход за всяка дейност поотделно, съответно за периода, за който тя е упражнявана. Месечният осигурителен доход в колони от 5.1 до 5.4 се определя като сумата в ред 13 на тези колони, се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.

В колона 5.2 собствениците или съдружниците в търговски дружестват, декларират доходи от извършване на услуги с личен труд в тези дружества. Те формират годишния си осигурителен доход за тази дейност, като на ред 13, колона 5.2 от Таблица 1 вписват съответната

част от облагаемия доход, получен от извършването на услуги с личен труд само в тези дружества, деклариран в Приложение 1, част І, с вписан код 10 в редове 5-7. Месечният осигурителен доход в колона 5.2, както бе посочено по-горе, се определя като сумата в ред 13, се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността, в случая при деклариран облагаем доход от 4800 лв., годишно, в колона 5.2 следва да се посочат по 400 лв., месечно /4800 : 12/.

В колона 6 се попълва осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, формиран като сбор от съответните редове на колона 3 и колона 4 - правилно е попълнена.

В колона 7 се вписва осигурителният доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колони от 5.1 до 5.5. Осигурителният доход, вписан в редовете на колона 7, не може да надвишава максималния размер на осигурителния доход за съответния месец. Предвид неправилно попълване на месечния доход в колона 5.2, неправилно сте попълнили и колона 7. В конкретния случай в редовете на колона 7, следва да се посочат по 400 лв., месечно, или общо на ред 13 на колона 7 - 4800 лв., годишно.

Годишният осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 и се попълва в т. 1 под Таблица 1.

Когато разликата между декларирания облагаем годишен доход и внесените през годината месечни авансови осигурителни вноски е положителна, върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски за: фонд „Пенсии”, допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване.

Когато тази разлика е отрицателна, т.е. доходът, върху който авансово са внесени осигурителните вноски през годината е по-голям от този деклариран в годишната данъчна декларация на практика има надвнасяне на осигурителни вноски. В този случай за окончателен размер на осигурителния доход също се зачита декларираният облагаем доход, но не по малко от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО, в конкретния случай, както беше посочено в началото, той е по 450 лв., месечо, общо 5400 лв., годишно.

Внесените в повече осигурителни вноски се считат за недължимо внесени и могат да бъдат възстановени или прихванати по реда на чл.128 и 129 от ДОПК, по инициатива на орган по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващаве или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предидено друго.

Следва да се има предвид, че възстановяването на осигурителни вноски се извършва само за фонд „Пенсии”, тъй като предвид разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО при годишно изравняване на осигурителния доход се довнася осигурителна вноска само за фонд „Пенсии”, поради което липсва норамтивно основание да бъдат възстановявани осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство” /ОЗМ/ на самоосигуряващото се лице, избрало да се осигурява и в този фонд и с възможност да черпи права при настъпване на осигурителния риск, върху избрания от него осигурителен доход.

На основание предвиденото в чл.157, ал.6 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО уеднаквяване на доходите, върху които се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравното осигуряване, неоснователно внесените осигурителни вноски за тези фондове също могат да са обект на възстановяване или прихващане.

2. Както беше изяснено, окончателния размер на осигурителния доход в конкретния случай, за 2013 г. е минималния месечен размер на осигурителния доход, определен съгласно чл.8, ал.1, т.2 от ЗБДОО за 2013 г., т.е 5400 лв., годишно /450 лв. месечно/. В този смисъл разликата между авансово внесените осигурителни вноски 7200 лв. и определения

окончателен размер на осигурителния доход 5400 лв., е доходът върху който са надвнесени осигурителни вноски - 1800 лв. Възстановяване на осигурителни вноски за ДОО се извършва само за фонд „Пенсии” - 1800лв. х 17.8 % = 320.40 лв., за здравно осигуряване - 1800лв. х 8 % = 144 лв.

3. Съгласно §1, т.26, буква „и” от ДР на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ трудови са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5% от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член кооператори или акционери.

Следователно за целите на данъчното облагане доходът от полагания труд в дружеството от съдружници се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор. Годишната данъчна основа на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ се се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО /чл.25, ал.2 от ЗДДФЛ/.

В горния смисъл, считаме, че в Таблица 2 от Приложение № 1 на ГДД, съдружниците в търговски дружества получили доходи за полагане на личен труд в дружеството, следва да декларират дължимите осигурителни вноски, които са задължени да правят съгласно действащите нормативни актове. Тези дължими вноски се декларират от самоосигуряващите се лица с декларация обр.№ 6, еднократно и включват както месечните осигурителни вноски, така и годишните изравнителни осигурителни вноски, ако има такива, като не се вземат предвид, надвнесените осигурителни вноски.

4. Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година /чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/.

В т.10 „Дължими вноски за ДОО” от Декларация обр.№ 6, самоосигуряващите се лица попълват сбора от сумите на дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство /ОЗМ/”/ за предходната календарна година, в конкретния случай:

Фонд „ОЗМ” - 7200 лв. х 3.5 % = 252 лв.

Фонд „Пенсии”- 5400 лв. х 17.8 % = 961.20 лв.

------------------------------------------------------

Общо дължими вноски за ДОО : 1213.20 лв.

В т. 14 „Дължими вноски за здравно осигуряване”, самоосигуряващите се лица попълват сумата на дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване за предходната календарна година - 5400 лв. х 8 % = 432 лв.

5. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход, включително в случаите когато се извършва довнасяне или възстановяване на осигурителни вноски, не следва да се коригират подадените през годината данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице”, поради липса на нормативно основание за това в КСО и в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Коригирането на данни може да доведе и до неправилно определяне на паричните обзщетения, отпускани и изплащани от държавното обществено осигуряване.

6. Според разпоредбата на чл.3, ал.6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски, окончателен размер на месечния осигурителен доход за съответната година се вписва в осигурителните книжки на лицата.

Издаването и заверяването на осигурителни книжки на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход и направените

осигурителни вноски, се извърша от Териториалните поделения на Националния осигурителен институт, поради което Националната агенция за приходите не е компетентна да дава становища, свързани с попълване на осигурителните книжки.
Таблица 1 колона 4 и колона 5.2
4 от когато е СОЛ до края
5.2 от когато започва личния труд до края

Koона 5.2 - вписвате сумата общо за годината на ред 13 и след това делите на месеците на упражняване на дейността , ако лицето е било СОЛ от месец 04 , то делите на 9 и получената сума вписвате помесечно от м.04 до м.12 в колона 5.2.
Да попитам и аз!
Декларация обр. 6/13 СОЛ. Физическото лице има електронен подпис.
Когато подава Декларация обр.6/13, следва да маркира като период на декларацията 12/2014 до 12/2014 или?
Т.е. въпроса е чисто технически, какъв период маркираме за подаване на Деклр. 6 за 2014?

Задавате период 01.2014-12.2014 и маркирате,че няма основание за подаване на Декларация обр.1.
Разяснение Изх. № 20-00-1681 от 19.01.2009 г. на НАП

Относно: Пренасяне на Данъчна Загуба Съгласно чл. 70 от ЗКПО


В запитването поставяте въпроси относно пренасяне на данъчна загуба съгласно чл. 70 от ЗКПО и по-конкретно прилагане на ал. 2.
Пренасянето на данъчните загуби в следващите данъчни периоди е регламентирано в глава единадесета "Пренасяне на данъчна загуба" от ЗКПО (чл. 70 - чл. 74). Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗКПО отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Данъчно задължените лица, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, имат право да пренасят данъчната загуба. Упражняването на това право е по избор на лицето. Когато данъчно задълженото лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години след реализирането й. Правото на избор се упражнява чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Т.е. данъчно задълженото лице избира дали да упражни правото да пренесе данъчната загуба, но моментът на приспадане не е по избор, а е точно определения в изречение първо на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО. Ако лицето не пренесе данъчната загуба в този момент, то губи правото си на приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол лицето не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор.
Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба - чл. 71, ал. 1 от ЗКПО. Ако данъчната загуба е по-малка от положителния финансов резултат преди приспадането й, тя се приспада в пълния й размер.

Нововъзникналите данъчни загуби се пренасят по реда на глава единадесета от ЗКПО, като се спазва поредността на възникването им, последователно през следващите 5 години, за всяка нововъзникнала данъчна загуба 5-годишния срок започва да тече от годината" следваща годината на възникването им.

На основание § 22 от ПЗР на ЗКПО загубите, формирани след 1 януари 2002 г., подлежащи на пренасяне и неприспаднати до 31 декември 2006 г. по реда на глава четвърта от отменения ЗКПО, се приспадат по реда на глава единадесета от действащия от 1.01.2007 г. ЗКПО.