при дивидентите се гледа датата на вземане на решението за разпределяне на дивидент , а не на плащането му.

Колона 3 присъства в сбора и на колона 6 и на колона 7 и действително се елиминира и не влияе на окончателния размер върху който ще се довнасят вноски , ако има за довнасяне

Начислените ,но неплатени възнаграждение и осигуровки по ДУК попадат в обхвата на чл.42 ЗКПО и трябва да се посочат в увеличение на счетоводния финансовия резултат и съответно да се формира актив по отсрочени данъци . ДУК се приравнява на трудово правоотношение за целите на КСО, но не и за целите на ЗКПО.

http://www.tita.bg/danatsi_tita/edition/8/article/28

Здравейте колеги!Днес направихме актуализация на програмата Микроинвест ТРЗ ПРО но само на една фирма коригира отработените дни в месеца, някой ако е имал този проблем и го е от коригирал моля да ни упъти как става?
Благодаря предварително!

Начислете заплатите за м.01.2015г. и след това ги анулирайте и ще се зареди календара за 2015г.

А датата на дерегистрация ще е датата, посочена в Акта за дерегистрация нали? Знаете ли в какъв срок би следвало след връчване на Акта да се подаде ДДС декларация с прокола по чл.111?

Да , датата на дерегистрация е датата на която е връчен акта на лицето представляващо фирмата . Протокола за самоначисляване на ДДС се включва в дневник продажби за последния данъчен период за който подавате данни , би следвало това да е данъчния период , през който Ви е връчен акта за дерегистрация.

Пише 420 лв , защото толкова Ви е осигурителния доход за съответния месец , само че 294лв са от Вас , а другото е от НОИ

Вариантите са два :

1. Ако наредителя е наредил сумата в лева към Вас , то при Вас в сметката Ви постъпват левове и курсовата разлика е за сметка на НАРЕДИТЕЛЯ / тъй като има сметка в евро , а Ви нарежда лева/.

2. Ако наредителя е наредил сумата в евро към Вас , по при Вас в сметката Ви постъпват евро и курсовата разлика е за сметка на ПОЛУЧАТЕЛЯ / тъй като имате сметка в лева , получавате евро ,които се превалутират/

Според мен в колона 4 за месеца в болнички записвате реалния осигурителен доход за месеца върху който сте внесли осигуровки , а той няма да е 420 след като лицето е било болнични . А за колона 5.2 първо вписвате на ред 13 общата сума за годината колко е получило лицето личен труд и делите на 12 , получената сума разнасяте по месеци.

Закриването на задължението Ви е по фиксинг , а разликата е курсова разлика . Щом като парите идват от валутна сметка в евро към левова сметка , то няма как да нямате валутна разлика.

А след като за януари няма получено възнаграждение за личен труд, защо сте разнесли сумата от 11мес.х800лв. за цялата година.Ако доходът се посочи за 11м. х800лв. , както пишете ,че е получаван, мисля че нещата ще си дойдат на мястото.

Посочили са го защото така се изчислява , общата сума за годината се дели на месеците на упражняване на дейността , лицето и през месец 01 е упражнявало дейност , нищо  че не е получило възнаграждение .

В колона 5.2 собствениците или съдружниците в търговски дружестват, декларират доходи от извършване на услуги с личен труд в тези дружества. Те формират годишния си осигурителен доход за тази дейност, като на ред 13, колона 5.2 от Таблица 1 вписват съответната част от облагаемия доход, получен от извършването на услуги с личен труд само в тези дружества, деклариран в Приложение 1, част І, с вписан код 10 в редове 5-7. Месечният осигурителен доход в колона 5.2, както бе посочено по-горе, се определя като сумата в ред 13, се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.

дайте малко повече подробности , за каква дейност става дума ?

3.3. При дерегистрация
При прекратяване на регистрацията лицата дължат ДДС върху своите налични активи към датата на дерегистрацията, за които са ползвали изцяло или частично данъчен кредит (чл. 111, ал. 1 ЗДДС). В такива случаи данъчната основа беше пазарната цена на активите (стоки или услуги) към момента на дерегистрацията.
От 01.01.2014 г., по силата на новата ал. 5 от чл. 27, данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111 от закона, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, ще е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса, или на направените преки разходи за придобиване на услугата. Тази стойност ще подлежи на намаляване с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. При положение че данъчната основа не може да се определи по този ред, тя ще е равна, както и досега, на пазарната цена на наличния актив.
Идеята е законът ни в тази си част да бъде съобразен с практиката на СЕС (и най-вече с Решение от 08.05.2013 г. по дело C-142/12), изискваща да се отчита промяната на стойността на активите от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност (датата на дерегистрацията). Смятам, че това условие ще е спазено, ако облагането при прекратяване на регистрацията се извършва на база балансовата стойност на актива към датата на дерегистрацията.

Може да прехвърлят за ползване  през 2015г. 10 дни отпуск.

Отлагане на ползването

Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
(3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
(4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

И на мен , с новите образци чак през февруари месец ще се запознаем

2_165/ 14.02.2014 г.

КСО – чл.6, ал.8

чл.4, ал.3, т.2

ЗБДОО за 2013 г. - чл.8, ал.1, т.2

НЕВД – чл.3, ал.3, т.2

ДОПК – чл.128 и 129

ЗДДФЛ –§1,т.26,буква „и” от ДР

ОТНОСНО: определяне на окончателния размер на месечния сигурителен доход и попълване на справката за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД

Съдружник в ООД, самоосигуряващо се лице е получило през 2011 г. облагаем доход в размер на 5900 лв. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗБДОО, минималния месечен осигурителния доход за 2013 г., върху който се дължат месечни осигурителни вноски следва да е 450 лв. Избраният месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за цялата 2013 г. е 600 лв., месечно или 7200 лв., годишно. Избрания обхват на осигуряване е за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство/21.3 %/. През 2013 г. от дружеството са изплатени доходи за положен личен труд от м.януари до м.август по 600 лв., месечно или общо за годината – 4800 лв. От м.септември до м.декември 2013 г. не са изплатени доходи за положен личен труд в дружеството. При попълване на справката за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013 г. са се получили надвнесени осигурителни вноски. Към запитването са приложени: примерна справка за окончателния размер на осигурителния доход, копие на служебната бележка по чл.45, ал.2 от ЗДДФЛ, изчисления за попълване и попълнена Декларация обр.№ 6 /годишна/.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

1. Как следва да се попълнят Таблици 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход ?

2. Каква е сумата на надвенесените осигурителни вноски, които следва да бъдат възстановени ?

3. При попълване на Таблица 2 от Приложение № 1 от ГДД, кои суми следва да се посочат, като „задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО”, действително внесените месечни осигурителни вноски или сумите които се получават след възстановяване на надвнесените осигурителни вноски ?

4. Какъв е размера на дължимите осигурителни вноски, които следва да се посочат в Декларация обр.№ 6 и правилни ли са приложените изчисления ?

5. Следва ли да се правят корекции по декларация обр.№ 1 за 2013 г. ?

6. Как трябва да се попълни осигурителната книжка за 2013 г. ?

При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище :

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.

Здравното осигуряване на посочените лица, се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ - по аналогичен ред на държавното обществено осигуряване.

На основание чл.6, ал.7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване / ЗБДОО/ за съответната година.

В чл.8, ал.1, т.2 от ЗБДОО за 2013 г. са определени следните размери на минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:

а) до 5400 лв. - 420 лв.;

б) от 5400,01 до 6500 лв. - 450 лв.;

в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;

г) над 7500 лв. - 550 лв.;

В конкретния случай, предвид реализираният облагаем доход от 5900 лв. през 2011 г, минималният месечен размер на осигурителния доход по чл.8, ал.1, т.2 от ЗБДОО за 2013 г. върху който се дължат месечните осигурителни вноски е не по-малко от е 450 лв., месечно.

Във връзка с реално получените доходи през годината самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход. Окончателния размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация (ГДД) по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (2200лв. за 2013г.). Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (чл.6, ал.8 от КСО).

Други разпоредби, която конкретизират начина на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица се съдържат в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВД/.

Съгласно чл.3, ал.3, т.2 от НЕВД, при определяне на годишния осигурителен доход, за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.

Предвид изложеното до тук:

1. Окончателния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя въз основа на декларираните доходи в съответните приложения на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълнени в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година.

Самоосигуряващото се лице вписва в колона 4 избрания месечен осигурителен доход, върху който авансово се дължат осигурителни вноски, в случая по 600 лв. месечно.

В колони от 5.1 до 5.5 се вписва месечния осигурителен доход от упражняване на съответната дейност като самоосигуряващо се лице. Ако лицето е упражнявало дейност на различни основания, попълва се осигурителния доход за всяка дейност поотделно, съответно за периода, за който тя е упражнявана. Месечният осигурителен доход в колони от 5.1 до 5.4 се определя като сумата в ред 13 на тези колони, се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.

В колона 5.2 собствениците или съдружниците в търговски дружестват, декларират доходи от извършване на услуги с личен труд в тези дружества. Те формират годишния си осигурителен доход за тази дейност, като на ред 13, колона 5.2 от Таблица 1 вписват съответната

част от облагаемия доход, получен от извършването на услуги с личен труд само в тези дружества, деклариран в Приложение 1, част І, с вписан код 10 в редове 5-7. Месечният осигурителен доход в колона 5.2, както бе посочено по-горе, се определя като сумата в ред 13, се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността, в случая при деклариран облагаем доход от 4800 лв., годишно, в колона 5.2 следва да се посочат по 400 лв., месечно /4800 : 12/.

В колона 6 се попълва осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, формиран като сбор от съответните редове на колона 3 и колона 4 - правилно е попълнена.

В колона 7 се вписва осигурителният доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колони от 5.1 до 5.5. Осигурителният доход, вписан в редовете на колона 7, не може да надвишава максималния размер на осигурителния доход за съответния месец. Предвид неправилно попълване на месечния доход в колона 5.2, неправилно сте попълнили и колона 7. В конкретния случай в редовете на колона 7, следва да се посочат по 400 лв., месечно, или общо на ред 13 на колона 7 - 4800 лв., годишно.

Годишният осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 и се попълва в т. 1 под Таблица 1.

Когато разликата между декларирания облагаем годишен доход и внесените през годината месечни авансови осигурителни вноски е положителна, върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски за: фонд „Пенсии”, допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване.

Когато тази разлика е отрицателна, т.е. доходът, върху който авансово са внесени осигурителните вноски през годината е по-голям от този деклариран в годишната данъчна декларация на практика има надвнасяне на осигурителни вноски. В този случай за окончателен размер на осигурителния доход също се зачита декларираният облагаем доход, но не по малко от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО, в конкретния случай, както беше посочено в началото, той е по 450 лв., месечо, общо 5400 лв., годишно.

Внесените в повече осигурителни вноски се считат за недължимо внесени и могат да бъдат възстановени или прихванати по реда на чл.128 и 129 от ДОПК, по инициатива на орган по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващаве или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предидено друго.

Следва да се има предвид, че възстановяването на осигурителни вноски се извършва само за фонд „Пенсии”, тъй като предвид разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО при годишно изравняване на осигурителния доход се довнася осигурителна вноска само за фонд „Пенсии”, поради което липсва норамтивно основание да бъдат възстановявани осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство” /ОЗМ/ на самоосигуряващото се лице, избрало да се осигурява и в този фонд и с възможност да черпи права при настъпване на осигурителния риск, върху избрания от него осигурителен доход.

На основание предвиденото в чл.157, ал.6 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО уеднаквяване на доходите, върху които се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравното осигуряване, неоснователно внесените осигурителни вноски за тези фондове също могат да са обект на възстановяване или прихващане.

2. Както беше изяснено, окончателния размер на осигурителния доход в конкретния случай, за 2013 г. е минималния месечен размер на осигурителния доход, определен съгласно чл.8, ал.1, т.2 от ЗБДОО за 2013 г., т.е 5400 лв., годишно /450 лв. месечно/. В този смисъл разликата между авансово внесените осигурителни вноски 7200 лв. и определения

окончателен размер на осигурителния доход 5400 лв., е доходът върху който са надвнесени осигурителни вноски - 1800 лв. Възстановяване на осигурителни вноски за ДОО се извършва само за фонд „Пенсии” - 1800лв. х 17.8 % = 320.40 лв., за здравно осигуряване - 1800лв. х 8 % = 144 лв.

3. Съгласно §1, т.26, буква „и” от ДР на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ трудови са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5% от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член кооператори или акционери.

Следователно за целите на данъчното облагане доходът от полагания труд в дружеството от съдружници се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор. Годишната данъчна основа на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ се се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО /чл.25, ал.2 от ЗДДФЛ/.

В горния смисъл, считаме, че в Таблица 2 от Приложение № 1 на ГДД, съдружниците в търговски дружества получили доходи за полагане на личен труд в дружеството, следва да декларират дължимите осигурителни вноски, които са задължени да правят съгласно действащите нормативни актове. Тези дължими вноски се декларират от самоосигуряващите се лица с декларация обр.№ 6, еднократно и включват както месечните осигурителни вноски, така и годишните изравнителни осигурителни вноски, ако има такива, като не се вземат предвид, надвнесените осигурителни вноски.

4. Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година /чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/.

В т.10 „Дължими вноски за ДОО” от Декларация обр.№ 6, самоосигуряващите се лица попълват сбора от сумите на дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство /ОЗМ/”/ за предходната календарна година, в конкретния случай:

Фонд „ОЗМ” - 7200 лв. х 3.5 % = 252 лв.

Фонд „Пенсии”- 5400 лв. х 17.8 % = 961.20 лв.

------------------------------------------------------

Общо дължими вноски за ДОО : 1213.20 лв.

В т. 14 „Дължими вноски за здравно осигуряване”, самоосигуряващите се лица попълват сумата на дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване за предходната календарна година - 5400 лв. х 8 % = 432 лв.

5. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход, включително в случаите когато се извършва довнасяне или възстановяване на осигурителни вноски, не следва да се коригират подадените през годината данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице”, поради липса на нормативно основание за това в КСО и в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Коригирането на данни може да доведе и до неправилно определяне на паричните обзщетения, отпускани и изплащани от държавното обществено осигуряване.

6. Според разпоредбата на чл.3, ал.6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски, окончателен размер на месечния осигурителен доход за съответната година се вписва в осигурителните книжки на лицата.

Издаването и заверяването на осигурителни книжки на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход и направените

осигурителни вноски, се извърша от Териториалните поделения на Националния осигурителен институт, поради което Националната агенция за приходите не е компетентна да дава становища, свързани с попълване на осигурителните книжки.

Командировката на шофьори на товарни автомобили в чужбина е по Приложение №3 / 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда/ , т,е ако кара сам 27 евро , ако са двама 21 евро.

Мисля , че това решение на съда ще даде отговор на въпроса кога се включват в облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС получените авансови плащания по доставки.

 Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Алинея 2 на същия член посочва сумата, която формира облагаемия оборот, а именно – сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки, като следва да се разбира доставки, извършени и осчетоводени през релевантния 12-месечен период. В този смисъл, единствено меродавни за достигането на облагаем оборот от 50 000 лева, респективно за възникване на задължение за дадено лице да се регистрира по ЗДДС, са извършените от него облагаеми доставки със съответните им данъчни основи през последните 12 месеца. Действително, съгласно чл.96 ал.4 от ЗДДС в облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал.2, но разпоредбата визира отново авансови плащания, фактически извършени и осчетоводени през обследвания 12-месечен период. Логично се налага единственият законосъобразен извод, че и коригиращ ефект по отношение на този облагаем оборот биха могли да имат само кредитни известия по фактури за доставки, обхванати от релевантния за регистрацията по ЗДДС 12-месечен период.


Видно от тълкуването на съда , е че се гледа фактическото получаване и осчетоводяване на аванса т.е влиза в оборота в месеца на получаването му , а не при отнасянето му и признаването му за приход по кредита на гр.70

След като Вие казвате , че това авансово плащане е получено в месец, който е извън разглеждания 12- месечен период за проследяване на оборота , а сега просто прихода е признат и аванса по сметка 412 е закрит с кредитиране на гр.70 , то той няма да се включи в определяне на облагаемия оборот за тези 12 месеца , поради причината , че фактически е получен и осчетоводен извън обследвания 12-месечен период.

 ето ви отговори http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,12962.0.html