В ТК се вписва основанието за прекратяване съгласно КТ . Щом прекратявате на основание чл. 326 ал. 1 КТ с предизвестие отправено от работника , съответно това и вписвате в колонката на ТК.
Alfa ще използвам темата за да задам и аз въпрос.

Имам лице което е работило много малко в една фирма и трябва да му сметна обезщетението по чл. 224.
Назначен е в края на един месец и има 3 дни в него работни, след това следва един пълен и после в новия месец има само един работен ден. Реално лицето има един пълно изработен месец и аз подготвям фиш с 2 дни, изчислени на база пълния месец.

Греша ли за дните?
Греша ли за базата?

Дай точни дата , за да видим с точност нещата :)
Много благодаря, за ясния отговор.Желая ви радост.

Успех :)
След като през 2013г. лицето не се е възползвало от правото си да ползва платен годишен отпуск , то за ползване през 2014г. могат да бъдат прехвърлени 10дни от 2013г. Получава се ,, че лицето може да ползва към настоящия момент 10 дни от 2013г. и 20 дни / освен ако не се полагат допълнителни дни съгласно КТ/ за 2014г.
Осчетоводявате си горивото по сметка 302 или която ползвате, ддс кредит може да поискате да Ви бъде възстановен по силата и правилата на  Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г , фактурата не подлежи на включване в СД и дневниците към нея , тъй като не е документ издаден съгласно българското законодателство.
За ползване или за обезщетяване?
Както са казали и колегите преди мен , за един ден трудов стаж се зачита когато са отработени поне половината от законоустановеното работно време т.е 4 часа и нагоре. Трудовият и осигурителният стаж при работа 2 ч. на ден са 2ч трудов стаж и 2ч .осигурителен стаж , поради простата причина , че не е отработено поне половината законоустановеното работно време , за да се зачете пълен работен ден. Пише ги в наредбите тези неща :)
Здравейте. Нещо не разбрах. Как трудов и осигурителен стаж ще бъдат равни при два часа трудов договор........ Това не е вярно.

Напълно вярно е това , което е написано от ХХХХХ , в случая при 2ч трудовият и осигурителният стаж са равни.
За предприятието - платец на доход задължението за удържане на авансов данък и съответно на декарирането му единствено може да отпадне, ако са едновременно налице три обстоятелства:
 доходът е от друга стопанска дейност (при доходи от наем на местни физически лица винаги се удържа авансов данък от предпрятието - платец);
получателият на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КС0;
лицето е декларирало това обстоятелство с Декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ (вкл. и ако става въпрос за ЧСИ, нотариус, адвокат).

т.е при наем е без значение лицето наемодател дали е СОЛ или не е , данък се удържа от предприятието платец на дохода , тъй че във Вашия случай правилно са процедирали.
За първи път се сблъсквам с тази ситуация и искам да си изясня нещата.
Двама чужди граждани основават фирма в България - ООД. Нямат към момента издадени лични документи от полицията към този момент. Нямат местожителство в България - все още живеят по хотели.
Интересува ме процедурата по издаване на служебен номер от НАП.
1. Трябва да си подадат искане за издаване на служебен номер в офис Център заедно с копие от документите си за самоличност.
2. С този номер вече могат да подадат Окд5 за започване на дейност.
3. Когато от полицията им издадат български документи за самоличност с ЛНЧ на чужденец, този служебен номер от НАП трябва ли да се заличи?
4. Колко време е необходимо за да бъде издаден служебният номер от НАП?

1.да - бланката попълнена , има я на страницата на НАП + сниман документ за самоличност.
2.След това може да подадете Окд5 и евентуално ако сте упълномощена заявление да подавате по ел.път документите на фирмата с ел.подпис.
3. Попитайте в НАП когато вадите ЛНЧ номера как стой въпросът.
4. В нашето ТД на НАП издават ЛНЧ номера веднага.
Мястото на изпълнение на стройтелни услуги е там , където се намира обекта / чл.21 чл.4 ЗДДС/ , от написаното от Вас разбирам , че обекта е в Холандия  следователно в издаваните фактури не следва да се начислява ддс , а да се посочи съответния текст от закова , показващ се услугата е с място на изпълнение извън територията на страната.
Разяснение Изх. № 960-04-96 от 04.01.2011 г. на НАП
Относно: Здравноосигурителни Вноски за Периодите на Неплатен Отпуск


В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция "ОУИ" ………… от 16.12.2010 г., Ви уведомяваме за следното:

Съгласно изложената фактическа обстановка, служител в ……… – …, работещ по трудов договор за неопределено време на длъжност "главен експерт", сключва втори трудов договор с висшестоящата Ви организация за изпълнение на длъжността "директор". Договорът е с 6-месечен изпитателен срок и е за 8-часов работен ден. С цел запазване на работното място като главен експерт служителят е посъветван да ползва 6-месечен неплатен отпуск по основния трудов договор.

Поставяте следните въпроси:
След като е осигурен здравно по втория трудов договор, трябва ли този служител да се осигурява и за времето на неплатения отпуск по първия договор?
Ако не следва да се внасят здравноосигурителни вноски, необходимо ли е да се уведомява НАП, че лицето е в неплатен отпуск?

При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
Работодателят осигурява работника на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с него. Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец и същевременно има сключен друг трудов договор със същия или с друг работодател, той подлежи на осигуряване и по двата трудови договора върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО - изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).
На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор, месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който от 01.01.2009 г. е определен на 2000 лв. Работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор при втория работодател декларират сумата, върху която са внесени осигурителни вноски за работата по основното правоотношение.
При определяне на месечния осигурителен доход, върху който се внасят здравноосигурителни вноски по всеки от договорите, трябва да се спазва следната поредност на доходите:
брутно трудово възнаграждение;
изплатени суми от средствата за социални разходи;
парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане или отглеждане на малко дете
доход, върху който се дължат вноски за времето на неплатен отпуск.
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" (доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) от ЗЗО, който гласи следното:
"За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася".
От цитираната разпоредба следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО - по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице - член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.
В разглеждания казус осигуряването на Вашия служител по втория трудов договор е достатъчно основание за отпадане на задължението за внасяне на здравнооосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск, ползван по основния трудов договор.
Обстоятелството, че лицето е осигурено на друго основание по трудово правоотношение със същия или с друг работодател, или липсата на друг доход, върху който да се внасят здравноосигурителни вноски, следва да се декларира пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно посочената разпоредба осигурителите са задължени да подават данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и за времето, през което работещите по трудови правоотношения лица се намират в законоустановен неплатен отпуск.
Във Вашия случай следва да имате предвид, че при попълване на декларацията за периода на неплатен отпуск по основния трудов договор, който се зачита за осигурителен стаж, дните в неплатен отпуск трябва да се отразят в полето на т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж", в т. 15 "Ден, в който осигуряването е прекратено" трябва да се посочи последният ден в осигуряване, а полетата на т. 27 "Доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване" и т. 28 – процент осигурителни вноски за здравно осигуряване върху сумата в т. 27 да не се попълват. За периода на неплатен отпуск след 30-я работен ден, който не се зачита за осигурителен стаж, не следва да подавате декларация образец № 1, тъй като здравноосигурителни вноски за това време по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО не се дължат. Данните за здравното осигуряване на лицето за целия период на неплатения отпуск, включително този, който не се зачита за осигурителен стаж, ще постъпват в информационната система на НАП чрез декларация образец № 1, която трябва да подавате по втория трудов договор.
Хм... Точно това ли Ви казаха? А защо не са променили наредбата?

НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА
чл.2
(3) Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

По-ясно от това здраве му кажи :)
чл.6 КСО

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
дата на начисляване/изплащане - аз лично по-често пиша датата на начисляване на заплатите .
 Към трудовия договор работника подписва декларация,че дава съгласие за съхранение на  лд. Много благодаря за отговора.
 Ще подам заявление пък каквото ще да става.

Няма да имате проблеми , ние също сме подавали на "закъснели" клиенти и не е имало някакъв негативен резултат.
Предполагам имате електронен подпис , с него в ел.услугите на НАП спокойто може да си видите надвнесените пари по единната Ви сметка кое задължение са погасили и няма да стане манджа :)
Той не иска да се осигурява по желание. А от НАП са му отговорили, че при спиране на осигуровките при пенсиониране, не се подава ОКД5.


Да , не се подава 0кД-5 , вижте тази тема http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,12526.msg74730/topicseen.html#new
Представям си какво ще стане ако системата на НАП започне да проверява Д1 и Д6 за по-старите периоди за засечка между тях  ....

Вашето писмо по повод проверка ли е или ?
Ако продавате на регистрирани по ЗДДС лица няма да начислявате ддс на основание чл.163а ЗДДС , съответно вписвате основанието за неначисляване на ддс в издаваната от Вас фактура.
Ако продавате на нерегистрирани по ЗДДС лица , тогава ддс се дължи от Вас.