Aз слагам 15-се девятки

Да , и при продажба също се посочва код 1 в колона 8а на дневник продажби . Погледнете чл.97а от ППЗДДС

Фактурата за покупка се отразява в колона 8а на дневник покупки. Протоколът се отразява в други колони.

Принципно платеният годишен отпуск е да се ползва през годината , за която се полага , а само при уважителни причини работникът може да поиска отлагане само на 10 дни за следващата година. Прочетете в КТ и Наредбите е записано ясно.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/16/1045199_do_10_dni_otpusk_shte_moje_da_se_prehvurlia_za_dogodina/


(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено
искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от
платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата
календарна година.
(3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за
следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск
общо в размер не повече от 10 работни дни.

Какво по-ясно от това .

Да , като за 2014г. 20 дни са за цялата година , работодателят Ви може да откаже да Ви разреши да позлвате наведнъж всички 20 дни за 2014г. , а Ви разреши толкова дни колкото Ви се полагат към деня на молбата Ви за отпуск.

Може да , ако е била да речем майчинство . Аз отговорих за общия случай , тъй като във въпроса няма пояснение за какво точно иде реч

Протоколът е трябвало да се включи в дневник продажби за м.04.2014г. , а в дневник покупки е възможността да се възползвате за правото да го включите в един от 12 месечния период.

Включете го сега и в двата дневника , ако имате право на данъчен кредит то резултатът за фиска е нулев , тъй че не сте ощетили държавата и дано никой да не забележи тази грешка.

 Ignat_inat,
защо не сте си ползвали отпуските през 2012 и 2013-та? Според КТ би трябвало във фирмата да има график за отпуските и да си ги ползвате съобразно него.
Разкажете малко по-подробно какъв точно ви е случаят.
Имате право на цялата си отпуска за всяка една от годините и за 2014-та за времето, докато сте служител във фирмата.
Ако напускате трябва да ви ги изплатят като обезщетения по чл. 224 от КТ.

За позлване на платен отпуск може да се прехвърли само 10 дни от миналите години /2012 и 2013/ , тъй че няма как сега да позлва по 20 дни за 2012 и 20 дни за 2013г. За 2014г. може да ползва пропорционално на отработеното време към момента.

Вече ако реши да напуска се обезщетява цялата неизползвана отпуска , за която давността не е минала , а тя е две години. Така , че ще му изплатят като обезщетение отпуска за 2012 и 2013г., и за 2014г. /до момента на напускане/

Вижте да не би нещо да пропускате в спецификата на Вашия счетоводен софтуер, който ползвате.

По постоянен адрес мисля че е . Ако дейността е съсредоточена другаде (в друг град), да се пусне молба болничните и другите документи за НОИ да се подават в града, в който е ситуирана дейността,има качена декларация в сайта на НОИ за тази цел.

Защо да не може ? След като има сключен договор за управление и контрол , макар и без възнаграждение по него , приема се че управлява безвъзмездно. Предполагам , че този СОЛ е и собственик на капитала на фирмата.

Облагане с ДДС на посредническите услуги, които се предоставят от чуждестранни лица

Отговаря Мина ЯНКОВА - данъчен експерт
Данъци
   Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, има сключен договор за посредничество на доставка на материали от Испания (ВОП) с фирма, регистрирана в Панама. За извършената услуга българската фирма получава фактура за начислена комисиона. Трябва ли фирмата да самоначисли ДДС и има ли право на данъчен кредит?

   Определянето режима за облагане по ЗДДС на посредническите услуги, които се предоставят от чуждестранни лица, е в зависимост от следните условия:
- от вида на представителството - пряко или косвено;
- от вида на доставките, с които е свързана посредническата услуга;
- от статута на получателя.
При конкретната фактическа обстановка доставките, с които е свързана посредническата услуга, са движими вещи и доколкото в запитването не е уточнено дали представителството е пряко или косвено, са възможни следните хипотези:
1. Посреднически услуги, свързани с доставка на движими вещи и услуги, предоставени при условията на косвено представителство:
- Ако получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
- Ако получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
2. Посреднически услуги, свързани с доставка на движими вещи и услуги, предоставени при условията на пряко представителство:
- Ако получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
- Ако получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.
Видно от изложените хипотези, в общия случай, когато получател на посредническа услуга от чуждестранно лице е данъчно задължено лице, което е установило в България независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е на територията на страната.
Мястото на изпълнение на услугата е в България, ако вие като получател на посредническата услуга и в качеството си на данъчно задължено лице изпълнявате условията услугата да не се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където сте установили независимата си икономическа дейност, и да не използвате услугата за лични нужди.
На основание чл. 82, ал. 2 от ЗДДС при доставка на услуга с получател - данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката.
При условие че вие като получател сте регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на посредническата услуга данъкът става изискуем и за вас ще възникне задължение за начисляване на данъка.
Начисляването се извършва по реда на чл. 86, ал. 1 от закона, като следва да:
1. Издадете протокол по чл. 117 от закона, в който се посочва данъкът на отделен ред.
2. Включите размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 от закона за този данъчен период.
3. Посочите издадения протокол в дневника за продажби за съответния данъчен период.
По отношение на въпроса ви за правото на данъчен кредит следва да имате предвид основните правила относно условията и срока за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя. В тази връзка ще посочим, че редът и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава седма на ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69 от ЗДДС при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.
Условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с чл. 71 от ЗДДС, съгласно който, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, регистрираното по ЗДДС лице следва да е изпълнило едно от условията, посочени в т. 1-7 на същия член, свързано с документиране на съответната операция или притежаването на документ за същата, отговарящ на определени законови изисквания. Чл. 71, т. 2, т. 4 и т. 5 от закона регламентират условията, отнасящи се до случаите на право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя (случаите на така нареченото самоначисляване), и по-конкретно:
- лицето да е издало протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и да е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма;
- в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък съгласно чл. 71, т. 2. от ЗДДС.
Чл. 72 от ЗДДС регламентира периодите, през които правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни, като въвежда преклузивен срок за упражняването му. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода.

Не се включват в дневниците по ЗДДС , място на изпълнение извън страната по силата на чл.21 ал.4 ЗДДС.

  и аз бих постъпила така

Според мен, трябва да издадете протокол по чл. 117 и да го включите в дневниците покупки и продажби в този период (чл.126 ал.3 т.1)

ето Ви един материал по въпроса , ако става въпрос за същото и при Вас.

http://zakonnik.bg/document/view/qanda/132620/204905

Фактурата изобщо не е се отразява в отчетните регистри по ЗДДС , там се посочва само протокола по чл.117 за самоначисляване.

Имаш ВОП на услуга, съответно самоначисляваш ДДС с протокол по чл.117

ВОП на услуга - такова понятие не съществива!

Съдружник и управител вписан в ТР  без възнаграждение в две ООД-та досега се е осигурявал като самоосигуряващо се лице в едното. От 01.07.2014 има ДУК в същото с възнаграждение.
Осигуровки трябва да се внасят и като самоосигутяващо се лице и по ДУК, нали?
Дохода от ДУК включва ли се при определяне на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващото лице в ГДД?

Ако това лице СОЛ продължава да упражнява дейност с личен труд , извън дейността му по управлението по ДУК , то следва да се осигурява и на двете основания - и като СОЛ и по ДУК.

Дохода от ДУК се декларира в ГДД , в приложение 1 , ако разбира се има основание за подаване на годишна декларация и изравняване на осигурителния доход.

Да , чакам да пратят споразумението на e-mail  , за да го видя , точно как е описано.

Като му кажа , че 20 000 лева трябва да се отнесат на приход и знам какво ме чака , сигурно ще приложим вариант 2 пък кога и дали ще се върнат парите от фирма Х на фирма Y  е друг въпрос , ще си седи като разчет във времето.

За разхода за лихвите мисля , че няма да са признат разход на фирма Y ?