чл.97а ЗДДС  (2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

А защо да не можете  това е разход във връзка с дейността на фирмата , по този начин се рекламирате и търсите потенциални клиенти .

Взето е решение за разпределение на Дивиденти през м.12.2013г.Декл.чл.55 до 10.01.2014г ли се подава?А данък дивидент до кога трябва да се плати?Също и да попитам за Декларация по ч.55 за наеми за 4-то тримесечие ,платени на етажна собственост-до 10.01.2014г?

Декларацията по чл.55 ЗДДФЛ за дивидента трябва да подадете до 31.01.2014г.

На шефовете ми въобще не им пука за това дали може или не може шофьор да е на граждански договор. И аз сега като е минал срокът да Д1 от месец октомври какво да правя. Молих ги да му платят някаква сума тия месеци така и не ме чуха. Какво ще ме посъветвате?

Ще Ви посъветвам да прочетете законовите разпоребди  свързани със сроковате за подавае на Д1 и за внасяне на осигуровки по ГД.

Срока за внасяне на осигуровките по ГД / ако има / е до 25-то число на месеца следващ месеца на изплащането на сумата т,е до 25-ти Януари 2014г. ДДФЛ не удържате , защото сме в четвърто тримесечие . Д1 се подава за всеки месец от периода , като сумата се разделя на броя месеци , през който е извършвана работата.

И за договора ХХХХ е права

Здравейте,моля за мнение правилно ли изчислявам платения годишен отпуск на наша служителка,която излиза в платен отпуск след прекъсване на майчинството си.Последната заплата,коятое взела преди раждане е 728.49лв за м.08.2012г.Номеври месец 2013,прекъсва майчинството си на 18.11.2013 и от същия ден е пуснала молба за платен отпуск.Изчислявам 728.49:23(раб.дни за м.08.2012)=31.67.
За м.11.2013 има 10дена платен отпуск,т.е.10*31.67=316.73лв.Тази година има актуализация на заплатите,но служителката реално няма отработени дни през годината.Моля за съвет правилно ли съм изчислила сумата за получаване?

Взема се за база брутната заплата за последния месец с отработени поне 10 дни и се разделя на дните за които е получена. Полученото се умножава по дните отпуск . Тъй че правилни са Ви сметките.

Работодателят е длъжен да индексира заплатата на майката след завръщането й от отпуск, а не по времето на ползването му. Ако майката иска да ползва за база новата заплата трябва да изпработи 10 дни през месеца и да излезе в описук през следващия.

И още един въпрос,осигуровките върху сумата за получаване ли трябва да се внесат или върху актуализираната и заплата

Осигуровките се внасят върху МОД , който е по-голямата от едвете сума - тази на Брутната заплата или тази на МОД по кода на професията и вида на дейността на фирмата.

Тъй като наближава края на годината и един от най-светлите празници Коледа , искам да  пожелая на собствениците на този прекрасен форум и на всички негови посетители да бъдете здрави , защото това е най-важното, усмихнати, позитивни, изпълнени с мечти и сила да ги постигате, да се доверявате на вътрешния си глас и да следвате своето разбиране за красотата и щастието - УСПЕХ!


ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Лицето губи тези 10 дни като отпуска за позлавен , но не и като отпуска за обезщетяване при напускане ако не е изтекла 2г. давност .

Ето всичко е описано подробно и мисля , че ще Ви свърши работа

http://accountantbg.com/node/139

А къде е третата страна ?
 Условия за наличието на  тристранна операция – кумулативно дадени:

1. А (прехвърлител) регистрирано за целите на ДДС лице в държава членка 1, извършва доставка на стока на лице Б (посредник), регистрирано за целите на ДДС лице в държава членка - 2, което след това извършва доставка на тази стока на лице В (придобиващ), регистрирано за целите на ДДС в държава членка 3.

2. стоките се транспортират директно от държава-членка 1 до държава членка 3;

3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

Ако  СОЛ получава личен труд и му се удържа 10% ДДФЛ  , то платежното за данъка  е по ЕИК на фирмата.

Сам със себе си ли да го сключи ?!

http://kostelbg.net/home/node/739 , не начислявате ДДС , освен ако не попадате в чл.6 ал. 3 ЗДДС  , но щом казвате че се предава от физически лица мисля , че не са позлвали данъчен кредит при придобиването им и следователно отговаря на условията за безвъзмездна доставка , която съгласно чл.2 ал.1 ЗДДС не е облагаема с данък.

Относно данъчното третиране по ЗДДС на случаите на отразяване на протокол по чл. 117 ЗДДС в данъчен период, различен от данъчния период, в който е следвало да бъде отразен съгласно ЗДДС.

Писмо № 24-00-12 от 23.06.2008 г. на НАП

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразяваме следното становище, във връзка с възникване на право на данъчен кредит в случаите на самоначисляване на ДДС чрез издаване на протокол:
В постъпили запитвания в Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) от страна на задължени лица и органи по приходите е отразена следната фактическа обстановка:
Данъчно задължено, регистрирано по ЗДДС лице, за което е възникнало задължение за самоначисляване на данък върху добавената стойност на основание чл. 82, ал. 2-5, чл. 83 и чл. 84 ЗДДС, издава или включва протокол по чл. 117 ЗДДС в дневника за покупки и дневника за продажби и справката-декларация за данъчен период, различен от периода на изискуемост на данъка.

Поставените въпроси са:
1. Следва ли да бъде извършена корекция на резултата на задълженото лице за месеца, през който данъкът е следвало да бъде начислен съгласно чл. 86 ЗДДС?
2. Следва ли да се начисли лихва и докога?
3. Възниква ли право на данъчен кредит на задълженото лице, предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС?
4. Допустимо ли е протоколът да бъде отразен в дневника за продажби в един данъчен период, а в дневника за покупки - в друг?

По така зададените въпроси изразяваме следното становище:
С влизането в сила на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от 01.01.2007 г. и предвид членството на Република България в ЕС, и въвеждането в българското законодателство на достиженията на Общностното право, от същата дата са съществено променени условията и изискванията за упражняване на правото на данъчен кредит. Същите са установени в чл. 69-72 ЗДДС. При установяването наличието на това право следва да се имат предвид и принципните положения, установени в практиката на Съда на Европейските общности (Съда на ЕО) при прилагането на европейското право в тази област - Шеста директива (отм.) и Директива 2006/112/ЕО.
В своята последователна практика Съдът на ЕО подчертава, че правото на данъчен кредит е същностен елемент от системата на ДДС, че това право има абсолютен характер и че то е от основополагащо значение за системата на ДДС. Поради това правото на данъчен кредит е неразделна част от системата на ДДС и по принцип това право не може да бъде ограничавано. В този смисъл са например решения по дела № С-26/93 и С-147/98.
В тази връзка при прилагането на ограничението на чл. 70, ал. 5 ЗДДС следва да се държи сметка за тези основни положения при изясняване на правомерността или неправомерността на начисляването. Неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ще бъде начисляването на ДДС само и единствено тогава, когато данъкът не следва въобще да бъде начисляван, без значение дали са спазени сроковете, посочени в ЗДДС, или не. Такъв би бил случаят например, ако доставката е освободена или доставчикът е нерегистрирано по ЗДДС лице, или е начислен данък за дейност, която е извън обхвата на данъка върху добавената стойност. Отричането на правомерното начисляване на ДДС в случаите, когато ДДС е начислен извън посочените в ЗДДС срокове, в случая срока по чл. 86, ал. 1 ЗДДС, би довело до абсурдната ситуация да се отрече дължимостта на ДДС по съответната доставка. В този смисъл подобни формални нарушения на изискванията относно срока за начисляване или отчитане на ДДС в дневниците и справката-декларация ангажират евентуална административнонаказател на отговорност на задължените лица, но не могат да бъдат основание за отричане на правото на данъчен кредит въобще.

Предвид горното:
1. Ако протоколът е включен в дневника за покупки, в дневника за продажби, съответно - в справката-декларация в данъчен период, предшестващ данъчния период, в който е следвало да бъде отразен съгласно ЗДДС, по аргументите, изложени в становище на изпълнителния директор на НАП № 24-00-47 от 08.11.2007 г., следва да се приеме, че данъкът не е начисляван без основание, поради което правото на приспадане на данъчен кредит е налице. За периода от 15-о число на месеца, следващ месеца на отразяването на протокола в дневника за покупките до 14-о число включително на месеца, следващ първия период по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, следва да се начисли лихва. В случай че към момента на издаване на съответния индивидуален административен акт (например ревизионен акт) не е настъпило данъчното събитие за вътреобщностно придобиване (ВОП) или доставка, по която лицето е лице-платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2-5, съответно чл. 83 ЗДДС, правото на данъчен кредит следва да бъде отказано. Начисленият с протокола данък е изискуем от лицето на основание чл. 85 ЗДДС. Ако след връчване на ревизионния доклад и преди издаването на ревизионния акт лицето анулира издадения протокол, резултатът от ревизията следва да бъде съобразен с извършеното анулиране, тъй като данъчното задължение се установява с ревизионния акт. В този случай в резултат от ревизионния контрол ще бъде начислена само лихвата от датата на издаване на протокола до датата на анулирането му. При последващо коректно спрямо възникването на данъчното събитие документиране на ВОП или доставката, правото на приспадане на данъчен кредит е налице.
2. Ако протоколът е включен в дневника за покупки, в дневника за продажби, съответно - в справката-декларация, в данъчен период, следващ данъчния период, в който е следвало да бъде отразен съгласно ЗДДС, по отношение на несвоевременно начисления данък не се правят корекции на резултатите за съответните данъчни периоди, а се начислява само лихва за просрочие. По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит данъчното третиране ще бъде различно в зависимост от това, изтекли ли са данъчните периоди по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, през които лицето е имало право да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит.
2.1. В случай че протоколът е включен в дневника за покупки и дневника за продажби преди изтичането на периодите по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, през които лицето има право да упражни правото си на данъчен кредит, за несвоевременно начисления данък се дължи лихва от 14-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е следвало да бъде начислен, до 14-о число на месеца, следващ месеца на начисляването. Правото на приспадане на данъчен кредит е правомерно упражнено.
2.2. В случай че протоколът е включен в дневника за покупки и дневника за продажби след изтичането на периодите по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, през които лицето има право да упражни правото си на данъчен кредит, за несвоевременно начисления данък се дължи лихва от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е следвало да бъде начислен, до 14-о число на месеца, следващ месеца на начисляването. Правото на данъчен кредит е преклудирано и при осъществяване на данъчен контрол следва да се откаже.
3. Относно допустимостта протоколът, издаден по чл. 117 ЗДДС на основание чл. 82, ал. 2-5, чл. 83 и чл. 84 ЗДДС да бъде отразен в дневника за покупките и в дневника за продажбите в различни данъчни периоди.
Допустимо е протоколът да бъде отразен в дневника за продажби в един данъчен период, а в дневника за покупки - в друг. В тези случаи следва при осъществяване на данъчен контрол да се анализира спазени ли са изискванията на чл. 72, ал. 1 ЗДДС относно отразяване в дневника за покупките на издадените протоколи във връзка с тези доставки.

Изпълнителен директор на НАП: (п)

 Кодекс на труда : Чл. 152. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Седмична почивка
 Чл. 153. (1) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

В нарушение на трудовото законодателство сте , трябва на едното място да сте на 8ч , а на другото най-много на 4ч. , за да не се нарушава междудневната законоустановена почивка.

Проверете валидността на предоставеният Ви ДДС номер тук http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/?locale=bg.

 Ако не е валидем , или трябва да Ви предоставят валиден ДДС номер , за да има ВОП за Вас или в противен случай да Ви начислят ДДС , за което няма да имате право на ДК по нашия ЗДДС , но може да искате възстановяване по Наредба Н-9.

Нещо интересно от писмо на НАП, но това е ако прилагате МСС

"Съгласно изискванията на параграф 55 от МСС 16 начисляването на амортизация започва, когато активът е налице за употреба, т.е. когато е на мястото и в състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Също така съгласно посочената разпоредба амортизацията не се преустановява, когато активът не се използва или бъде изваден от активна употреба. Следователно фактът, че един актив не се използва (не е въведен в експлоатация) не е основание за неначисляване на амортизация.
......В подкрепа на гореизложеното може да се посочат и параграфи ОЗ30 и ОЗ31 от Основанието за заключения, придружаващо МСС 16, съгласно които „полезният живот на актив трябва да обхваща целия период, през който той е наличен за употреба, независимо дали през това време той се използва или е в престой. Периоди на престой настъпват най-често веднага след придобиването на актива и точно преди освобождаването от него….”..”."

Да , но той може да не е изведен от употреба , а временно да не се ползва .

Благодаря ви 
обаче сега ми съобщиха , че не бил на трудов , а на граждански договор
осиг.вноски като управителна ЕООД -то са върху 420.00лв. през цялата година.

Следва да се самоосигурява в ЕООД-то като СОЛ , както са посочили колегите , нищо че има сключен ГД през месеца/ стига да не се прехвърли максималния осигурителен доход за месеца/ . За ГД тъй като е СОЛ няма да му се удържат осигуровки след като представи декларация по чл.43 ЗДДФЛ. Лицето  СОЛ ще има задължение да подаде ГДД по ЗДДФЛ по 30.04.2014г.