От начина, по който представяте нещата, бих казал, че не трябва. Не би трябвало да подавате и ГДД, ако не сте придобила доход от това дружество.
Абсолютно е така. Ваучерите трябва да се раздават по равно на всички, за да отговарят на изискванията на нормативната уредба и да имат посочения характер и да дават право на посочените облекчения за работодателя. В този смисъл са всички становища на НАП, които съм срещал, без каквато и да е условност.
Честито ми, действително. Развълнуван съм много... няма силно разгневен емотикон...
 Работата по график и/или определени дни не е непременно сумирана форма на отчитане на работното време. Просто си направете договор за определени дни и в клаузата за разпредление на работното време си посочете примерно "2 часа дневно, всеки петък от 16.00 - 18.00 часа", Аз бих казал, че по този начин му се полага 1 ден годишно пряко сили. Принципно моя принцип е, особено с ИТ, че по-добре да ви питат защо сте дали, отколкото защо не сте дали...
Ами принципно дните горница са му самоотлъчка... Вие там щяхте да заличавате нещо, ама какво точно направихте?
Поне портала на ИТ работи гладко - подал съм над двадесет фирми вече...


п.с. Между другото, имам и минали неща - явно е божа работа...
Така е, не ами... И уведомления имам също така - според НАП "нямало проблем, нали съм си ги бил пуснал" - явно за тях няма КТ...  :cray:
А аз, преди да го освободя, бих поискал надлежно доказателсво, удостоверяващо възникването на служебно правоотношение.
И аз така го правя и чакам със зле прикрито настървение и нетърпение да получа задължително предписание от НОИ да залича тези декларации. Тогава ще отворя устища, като събирателен образ на Сцила, Харибда и Ам-Гъл...
Ето какво казва чл. 9 на Н-8
"(9) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 1 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) За лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 КСО, се подават декларации обр. № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.
(10) (*) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 9 не се прилага за лицата, които са осигурени на основание чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за пълен месец върху максималния месечен размер на осигурителния доход и са:
1. получили възнаграждение за работа без трудово правоотношение за същия месец или;
2. самоосигуряващи се лица, упражняващи трудова дейност, и са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт."

И тук за мен има един комплициран момент, вероятно по-скоро недомислен от нормотворците - а как се процедира със самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват за всички осигурителни рискове(и общо заболяване и майчинство), а не само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт? Както вече бе казано, код 23 вече го няма... 
Съдебната практика е еднозначна - изцяло в тежест на работодателя е да докаже категорично, че е предприел всички възможни действия за връчване на заповедта...
Значи осигуровки за фондовете на ДОО ще дължи, ако реши да се осигурява за такива - нормата му представя възможност за избор. Здравно осигуряване ще дължи при всяко положение. За облагането някакво допълнително облекчение няма да има.
Да, нека се изкажат специалистите - ние тук просто си пишем, колкото да не ни клеясат клавиатурите... 
При запор за издръжка, доколкото знам, няма несеквестируема сума...  Такава е нормативната практика, а и ето какво гласи ал. 3 на чл. 446 от ГПК:

"(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи."
Според мен, за този период е изтекла давността... или има нещо друго, което пропускате...
То това, че е така - така е. Имам постоянно по няколко майки с комплицирани бременности още от третия месец...  :good:
Здравейте пак!
Чл. 41 от КСО казва:
"Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението."
Или с  други думи, базовия период е достатъчно обемист, така че относителната тежест на един месец с по-висок доход ще бъде минимална. Отделен въпрос е доколко е справедливо(тук навлизаме в съвсем друга категория размишления, разминаващи се с правната норма) краткосрочни по своя характер обезщетения да се изчисляват на такава основа...

За бременност и майчиниство дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане...
Книжката обаче не може без изрично съгласие, да имате предвид! За заповедта с нотариална покана е по-добре, според мен, въпреки че е по скъпо. Но понякога привидно струващото повече излиза по-евтино. При всяко положение си опишете подробно какво изпращате, за да няма неясноти впоследствие.
По принцип, според становища и съдебна практика, заповедта има само уведомителен характер, без да отразява и изисква съгласието на другата страна, както е например в популярното допълнително споразумение. Изцяло в интерес на рационалния човек е да си я  получи, каквото и да е вписано в нея, а при последващи разминавания между страните възниква трудовоправен спор, който се разрешава по установения ред... размишлявам си епистоларно просто...
Направо незабележимо ще бъде влиянието - може да не се притеснявате и да се концентрирате върху бременността.
Не съм убедена, че така е правилно. В ТК пишете стажа "от ... до..." ( от първия работен ден до първия неработен) , като сумирате това на 8 часа с това на 1 час.  После издавате УП 3, където на отделни редове пишете стажа на 8 часа и на 1 час и не ги сумирате.
В графа 4 на трудовата книжка пише дословно "Дневно/месечно/основно трудово възнаграждение. Продължителност на работното време". Изхождайки от това, за мен пък е коректно обстоятелството да бъде упоменато изрично в съответното поле. При всяко положение, не е кусур да се впише, а и е несъмнено облекчение впоследствие, ако трябва да се преглежда стажа и да се засичат периоди. Все пак трябва да мислим, че някой ще гледа документите и след нас.  :smile1:

Не. Зачита се и времето, през което е работил и на 1 час. Само дето 8 дни по 1 час правят 1 ден трудов стаж.
И дори по-малко.  :wink1: