Благодаря Ви !

Мога да се включа само колкото да потвърдя, че работя по схемата, описана от колегата parushev

Първоначално при получаване на аванс в срок до 5 дни:
411/412
503/411

И последователно при завършване на даден етап, признавам приход на база протокол или друг документ
411/703 и със същата сума (-412)

В края на годината може да има салдо по 412, което означава, че още не сме довършили услугите по договора и това е наше задължение към клиента.

А може на последния етап да се яви необходимост от доплащане от страна на клиента, ако с последната фактура се надвишава стойността на аванса. Тогава ще има салдо по 411, което означава, че имаме вземане от клиента.

Ирена а приходната фактура кога я пускаш - при завършване на всеки отделен етап ли т,е мога да имам 3 фактури?

Други ще се включат ли със съвет и опит

Ние не сме рег. по ЗДДС , но намерих това ,според което трябва да издадем фактура с цялата сума на плащането до 5 дни - 30 000 лева и вече при отделните доставки да се документира с приемо-предавателен протокол ? Така ли ?



До влизането в сила на новата разпоредба на ал. 8 от чл. 79 на ЗДДС този ред за документиране е прилаган от представителя на концерна и у нас. При нейното действие обаче, той изпитва колебания относно документирането на доставките си, като посочва следния пример:

* получаваме авансово плащане за 3000 лв., преведени по банков път, а доставките се извършват в рамките на следващите три месеца, като всеки месец се доставя стока за 1000 лв. В тази връзка представителят се интересува как да документира всяко едно от прехвърляне на собствеността на стоката - дали при действието на новата разпоредба може да продължи да издава фактура за всяка доставка по 1000 лв., в която да приспада аванса и оставащата сума за плащане да е 0, или прехвърлянето да се прави само с приемателно-предавателен протокол.

Според нас предвид наличието на разпоредбата на чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС, представителят на концерна у нас следва да промени начина за документиране на доставките си. В съответствие с чл. 25 , ал. 6 от ЗДДС данъкът за сумата от 3000 лв. става изискуем от него при плащането, а не при извършването на доставката, било тя пълна или частична. По-особената схема за извършване на плащанията по доставките, възприета в търговската политика на концерна, чийто представител е той, не променя този ред.

На практика новата разпоредба на правилника уточнява, че в случаите, при които са извършени авансови плащания за цялата стойност на дадена доставка, при настъпването на данъчното й събитие нова фактура не се издава. В резултат на това за дадения от лицето цифров пример, при който му е преведена сумата от 3000 лв., той следва да издаде на клиента си данъчна фактура за цялото плащане и да начисли в нея ДДС за цялата получена сума. При това в съответствие с чл. 79, ал. 8 от закона при предаването на стоката, т.е. при възникването на данъчното събитие за отделните части от доставката, която е заплатена изцяло, той не следва да издава други междинни или окончателни данъчни документи за целите на ЗДДС.

Що се отнася до документирането на доставките му за счетоводни цели, то може да се извърши с издаването на:

* приемателно-предавателни протоколи за всяка частична доставка, съдържащи необходимите реквизити за цялостно индивидуализиране на доставяните стоки по вид, количество и стойност; или
* междинни фактури за предадените количества, които не са фактури за целите на облагането, т.е. не са данъчни фактури по смисъла на ЗДДС.

Този начин на документиране не противоречи на нормативните разпоредби - нито на ЗСч, нито на ЗДДС, тъй като отчита факта, че поначало реквизитите на документа с името "фактура", използван за целите на облагането, са различни от тези, посочени в чл. 7 от ЗСч. Задължителните реквизити на документа за тези цели са определени в чл.114, ал.1 от ЗДДС, а начинът за неговото използване, номериране и съхраняване са регламентирани изчерпателно в чл. 78 и чл. 79 от ППЗДДС. Сравнението между изискванията към реквизитите на фактурата в чл. 7, ал. 1 от ЗСч и тези на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС показва, че документът, използван от лицата, регистрирани по ДДС, следва да притежава самостоятелни задължителни реквизити, а не само тези, изисквани за първичния счетоводен документ със същото име.

По-особеното в случая е това, че междинните фактури следва да притежават реквизитите, изброени в чл. 7, ал. 1 от ЗСч, и върху тях да бъде изрично отбелязано примерно "Фактура по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.", т.е. издадените междинни фактури за частичните доставки да не са данъчни фактури за целите на облагането с ДДС, а такива за счетоводни цели (заприходяване и отчитане на доставените количества). /

  Фирма ЕООД , занимаваща се със земеделски услуги получава по банковата си сметка 30 000 лева аванс/цялостен/ за оказване на услуга - консултация и засаждане на посадъчен материал на друга фирма /клиента/

Осчетоводявам 503/412 ?

Сега веднага ли трябва да пусна приходна фактура за получения аванс с цялата сума - 412/703 или след извършване на отделните услуги тогава - този месец е обработена площа , другия месец е засадено и т.н.?

Моля за помощ...

  Във връзка с дейността на фирмата е закупена стока в трета страна като е начислено и тяхното ДДС . Трябва ли да си самоначислявам ддс с протокол?

Да

 

При платени заплати , но неплатени осигуровки за м. 09 .2013 г. подавам Д1 и Д6 до 25-ти като Д6 ми е с данни за данъка и с дата в т.18 датата на изплащане на заплатите нали?

  Ползваме помещение под наем и се наложи ремонт поради повреда в канализацията, отделно се смениха и прозорците поради повреда на предишната дограма. Ще ни се признаят ли за разход по сметка 601 разходните фактури за материалите ? Ремонта е за наша сметка

По-скоро въпросът ви трябва да е кога се взима СД осиг. доход вместо възнаграждението. Отговорът е - когато възнаграждението е по-ниско от него.

T.e когато брутната заплата е по-голяма от МОД осигуровките се внасят вътху нея и  –>се взема  среднодневното възнаграждение .

А когато брутната заплата е под МОД осигуровките се внасят на МОД-а и -> се взема среднодневния осигурителен доход .

Може би малко ограничен въпрос, но каква е разликата между среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход . За осигурителния доход ясно - това върху което са внасяни осигурителните вноски , но това среднодневното възнаграждение  кога се има предвид?

КСО чл.54б
4. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

За едната година при нас ще се вземе среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” , а за годината назад през която не е работил среднодневната минимална работна заплата  и не може да падне под 7.20 на ден. 

Бихте ли помогнали - ако 60% от осигурителния доход за 24 месеца назад се получи по-малко от 7.20 на ден , по 7.20 ли ще взима ?

Благодаря Ви , лицето трябва да избере ако иска да получава обезщетение от борсата се регистрира и получава 11 месеца . Ако желае пак да участва по програма , рег. се само като безработно лице, не носи документи в НОИ и не получава обезщетение. След една година като му свърши програмата вече пак се рег. и ще получава пълния размер борса , която пак ще е 11 месеца .

Ok , мерсиии . И само последно нали тези периоди на казарма и на трудов и осигурителен стаж от БТ се признават при определяне на процента за прослужено време и се зачитат за осигурителен стаж при пенсиониране?

Лицето има трудов стаж

20г и 3м
Казарма - 2г и 11 дни
Трудов стаж от Бюро по труда - 11 месеца
Трудов стаж при нас - 25.11 2012 до 25.11.2013г - 1 година
---------------------------------------------------------
Значи сега за определяне на времето през което ще взема обезщетение трябва да включа само : 20г. и 3м. , и 1г при нас = 21г. и 3 м  и ще има право на 11 месеца обезщетение?

Нали периода през, който си взимал обезщетение за безработица се зачита за осигурителен стаж .Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

Сега трябва ли да прибавя този период от 9 месеца който е взимал обезщетение , за да видим сега на колко месеца ще има право?

Да попитам времето 2г и 11 дни през които е бил в казарма и обезщетение за безработица вписано като трудов стаж в книжката зачита ли се за осигурителен стаж с оглед на това за колко месеца ще взима сега обезщетение за безработица лицето?

Ако , се регистрира на борсата но не си подаде документите в НОИ за обезщетението , то няма да му бъде изплащано, така след това мисля че ще има право на пълна борса?

Да, внасят се за фонд Безработица осигуровки.