адв. Росен Димитров
Адвокатска колегия – гр. Пловдив"
Едни и същи хора постоянно злобеят срещу мен във Фейсбук и ме обиждат. Писна ми. Мога ли да ги осъдя?"
С обидата се засягат честта, самоуважението и достойнството на личността. Обидата е умишлено престъпление от частен характер, което означава, че то се преследва от лицето, което е адресат на обидните квалификации. По делата за обида не участва прокурор. Ролята на главен обвинител в процеса се изпълнява от обиденото лице – "тъжител", респ. от неговият процесуален представител, който се нарича "повереник". Именно тъжителят (пострадалият) носи тежестта да докаже, факта на нанесена обида и установи самоличността на извършителя. За да бъде образувано дело, съдът следва да бъде валидно сезиран от пострадалото лице или от неговият законен представител. Процесуално средство за това е подаването на писмено "искане" до съда, което се нарича "тъжба".
Обидата е криминализирана в чл. 146 ал. 1 от Наказателния кодекс: "
Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева…" Глобата, която се налага от държавата за неправомерното поведение е различна от претенцията на обидения за неимуществени вреди (негативните му преживявания) в резултат от нанесената му обида. Размерът на иска му може да е 1 лев. Може да е друг, по негова лична преценка. Например:
по нашумяло в Пловдив дело за обида, претенцията е 3000 лева.
Има и по-тежко наказуеми случаи на обида, които се визират в чл. 148 ал. 1. За обида:
1. нанесена публично;
2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и
4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
Установеното в закона, че лицето – адресат на обидата трябва да присъства на мястото, където е нанесена тя търпи изключение. Това са случаите , когато обидните изрази биват възприети по телефон, радио, телевизия, в писмо или по друг начин. Именно по т.1 и т.2 на посоченият законов текст попадат честите напоследък случаи на обиди отправени в социалните мрежи.
Въпреки, че обидата е престъпление криминализирано доста преди времето на интернет, законодателят е бил доста предвидлив и в т. 2 е посочил, че обида може да бъде отправена "
и по друг начин" – без изрично да визира онлайн пространството. Това прави текста на обидата приложим и в съвременните условия на комуникация и размяна на информация.
Престъплението обида, извършено по този начин е довършено, когато унизителните думи отправени по отношение на пострадалия, се възприемат, чрез прочитането или виждането им от него, след като са разпространени. Разпространението на такива думи е тяхното публикуване в печатно издание, информационен сайт, форум или в социалните мрежи.
Според Върховния съд, компетентен да разгледа такова дело е съдът, в района на който пострадалият е възприел (узнал) обидата. Без значение кой е сайтът (мрежата), в който е публикувано обидното съдържание, неговото местонахождение или това на сървъра му.
Тежестта да докаже извършено престъпление и авторството му е за пострадалия, който както се посочи, е главният обвинител в процеса. Това доказване следва да стане по безсъмнен начин, което прави обидата нанесена "онлайн" трудно доказуема. По-точно, трудно доказуемо е установяването самоличността на лицето, от което изхожда публикуваната информация. Неговата защитна позиция е известна: "Не съм писал аз". Дори не е необходимо той да изявява каквато и да е позиция, предвид презумпцията за невиновност. Освен това неговият процесуален интерес и защитна стратегия може да диктуват той да заеме крайно пасивна позиция и да е безмълвен участник в делото. От това не могат да се правят изводи в негова вреда.
Трудността обаче не означава невъзможност за доказване. Практична трудност в доказването съществува и за други престъпления по НК. Например скоро
криминализираното престъпление укриване на осигурителни вноски, измама и т.н.
Във всяко такова дело въпросът с доказването подлежи на строга конкретика и преценка на всички обстоятелства от значение за правилния му изход. На изследване подлежи цялата верига от събития – всички обстоятелства свързани със събитието на нанесената обида – време, място, свидетели, последователност, житейска логика в изреченото. Сведенията за личността на лицето, за което съществува съмнение, че е извършило деянието също могат да окажат влияние върху формирането на вътрешното съдийско убеждение за това има или не нанесена обида. Такива са свидетелство му за съдимост, полицейски регистрации, характеристични справки.
Ето защо, все пак, обидата в социалните мрежи би могла да бъде доказана по несъмнен начин, каквито са законовите изисквания и да не представлява особена трудност за съда да мотивира осъдителна присъда за обида нанесена онлайн.
